Случи ми се нещо странно XIII

И на мен ми е много интересна темата. 

Когато бях малка много често ми се случваше да чувам гласове. Появяваха се изведнъж в главата ми, но звучаха някак си, като на други честоти. Гласовете бяха женски и много, преплитаха се един в друг, сякаш всички говореха вкупом и много бързо и в същото време протяжно. Не мога много точно да го обясня. Но ги чувах често, даже съм мислила, че чувам гласа на леля ми да ми говори нещо, но не я разбирах. Споделяла съм на майка ми, но тя явно не ми е обръщала особено внимание.  Също така имам един много ясен спомен от детството, той е по-скоро като чувство. За някакъв мъж, много синьо и спокойно море. С този мъж аз съм на сал, а салът е целият покрит с някакви дребни жълти листенца.. И плуваме в сала. Това естествено никога не се е случвало. Това усещане го имам от съвсем малка, може би не повече от три-четири годишна.
По-късно с течение на времето започна да ми се случва да се отделям от тялото си. Винаги, когато лягах следобед. И не знам защо се получава само, когато лежа по гръб. Започвам да чувам в ушите си едно бръмчене, бучене и знам, че ще стане. В началото много се страхувах и не смеех да се отпусна, за да видя какво ще стане. Първият път си спомням, че като изпаднах в такова състояние ясно чувах родителите си как се прибират от работа и как говорят в коридора. А аз не можех да помръдна от леглото, въпреки че бях будна. После се стреснах, върнах се и се оказа, че вкъщи няма никой. Един път успях да напусна тялото си много бързо, сякаш нещо излезе през главата ми и тогава се видях - как спя, а аурата ми беше синя. Зверски страшно беше. Сега, след толкова години, успявам да контролирам тези излизания до някъде. Най-далече съм стигала като съм излизала от прозореца на спалнята и съм се въртяла около блока, но бързо се връщам обратно. Един път сякаш ме засмука някакъв тунел, чувах гадни гласове и смехове от всякъде, с много мъка успях да си отворя очите и да видя тунела. Не можех да разпозная съществата около себе си, защото се движех с бясна скорост, но толкова се страхувах, че се чувах как крещя с широко отворена уста. После се върнах. Всеки път е много различно и странно.

Може би съм разказвала в предна тема, дано не се повтарям. Преди три години любима моя котка падна от 16-тия етаж и почина. Часове преди това да се случи тъкмо си лягах в леглото и при завъртането на една страна усетих хладен полъх. За сведение това се случи към края на юли месец, като прозорци, освен леко открехнат отгоре и отворени врати не е имало. Сигурна съм, че беше смъртта, както и да прозвучи. След няколко часа майка ми ме събуди с плач, докато слагала храна на котките, Лъки се шмугнала и скочила от терасата в кухнята.

И аз съм чувала такива хаотични гласове,най-често вечер когато е тихо и се събудя от сън...много неприятно...бях на 11-13год.,но не съм го споделяла с никой от семейството

На мен това ми се случваше докато си вървя по улицата примерно. Не в сънено състояние.

Събудихте ми някакъв заспал и много смътен спомен с тези гласове в детството. Много бегло се сещам, но и в моята глава се мотаеха сякаш, едни такива бързи и припряни, повтарящи се фрази на няколко гласа, една през друга.
Друго от детството, супер често изпадах в едно такова състояние сякаш съм непозната на себе си. Изведнъж започвам да се питам коя пък съм аз, с тези точно родители, с точно тези приятели, живееща точно в този апартамент, в този град. Не мога да го обясня, но някак всичко мое близко и лично, всъщност го чувствах далечно, непознато, нереално.

Акаша, аз също съм изпитвала подобни усещания, особено това с чуденето коя съм и къде се намирам. Има прераждане.

от време на време от телевизора в хола, който е изключен, за около секунда се чува силен нечленоразделен звук, като част от дума, все едно за секунда някой го е включил и веднага изключил, всички вкъщи го чуваме, може би е някакво статично електричество или нещо такова, малко е стряскащо, а е странно, че имаме още 3 телевизора, но само този го прави това нещо

Излизаш ли все още и сега, или вече си преустановила?
Бученето и бръмченето се наричат вибрации, понякога са много силни. Тези с по-голям опит казват, че с годините намаляват и стават едва забележими. Аз още излизам с бучене е трещене, все едно ракета ще излита в Космоса Излизането през главата е при напредналите. Успя ли да видиш астралното си тяло, когато излезе през коронната чакра и видя спящото си физическо тяло? Ти си интересен случай, защото си от будните.   Защо не ходиш по-далече, страх ли те е? Доколкото разбирам, движиш се на бавната скорост.....Опитвала ли си да летиш на свръхбързата скорост? Пробвай!
Тунела с гадните гласове....била си в ниския астрал. Успя ли да разбереш кой е там и защо е толкова страшно? Гледай да отбягваш, може да пострадаш.
Какво имаш предвид под Имаш ли смелост да разкажеш?

asya02 и аз имах подобно преживяване-телевизор на година сам отива на менюто с настройки и започва много бързо да сменя каналите,мисля си че копче на дистанционното е заяло,изключвам,включвам. .пак същото,проверявам копчетата на самия телевизор-същото.Никога повече не се е случвало,телевизорът работи отлично.Странното е че се случва около три месеца след смъртта на мой много близък човек,мисля си че може би е искал да ми даде знак,че е около мен.Чела съм че за починалите ни близки е най-лесно да взаимодействат с електрически уреди,но не мога да го обясня и аз не го разбирам. Но беше нещо в смисъл,че те самите са енергия и могат да окажат слабо влияние на уреди също ползващи енергия в материалния свят.

Много налудничаво, но и аз си спомням, че като малка си мислех защо съм точно тук и точно аз.
Друго, което съм загубила като чувство е, когато заспивах вечер и усещах как сякаш някой стои над мен. Както когато някой си слага ръката на челото ти. Може би просто възприятията се изменят с порастването.
Това с летенето е много интересно. Мислех, че всеки лети насън.

На майка ми се е случило нещо подобно. Била съм бебе и тя ме била оставила на леглото в спалнята. Съседът от долния етаж правел ремонт на покрива ( ние живеехме на втория етаж на къщата ). Изведнъж майка ми ме грабнала от леглото и в следващия момент тухли и мазилка се посипали на мястото където съм лежала.

  Относно чуването на гласове, дъщеря ми, която е на 10г., това лято ми сподели, че няколко пъти играейки си на площадката долу, е чувала как някой извиква името и, а е нямало никой. Често казано, поизплаших се и спрях да я пускам сама.

Този вторник(3.11)  почина директорката на ДГ на дъщеря ми. В сряда вечерта, когато си прибирах детето  имаше ято гарги, летящи в кръг над ДГ. Като ги видях веднага се сетих за поста ти. Като се добавят и черните ленти по вратите на ДГ и всичко ми се сви.

Ън, много са ми интересни постовете ти. Като цяло се питам как тези същества избират при кой да се покажат и на кой да се обадят? Защо на едни се случва, а на други не?

Ън, през главата съм излизала само един път и тогава усетих сякаш е някакво дебело въже, което излиза през нея, дори го усетих като болка. Видях спящото си тяло със синя аура, по точно носа си. Изплаших се зверски. После се забих на тавана и се върнах обратно. Както казах в предишния пост не успявам много да контролирам нещата. По някога дори и да искам да летя надалече не мога. Нещо ме връща обратно в тялото. Последните пъти излизането ми е като да станеш от леглото, просто се отделяш от тялото. Не мога да летя надалече. А излизанията ми са различни всеки път, защото всеки път виждам различни неща. Ето, например това с тунела беше само един единствен път. Някой път чувам крясъци, знам че трябва да се пазя, но не знам нито защо, нито от кой. Изобщо тези неща ми се случват, но никак не съм наясно с тях.... Страх ме е да задълбавам. Иначе в такова състояние съм срещала покойният си дядо. Един път дойде, седна до мен в леглото и ме хвана за ръката. Толкова силно физическо присъствие усетих. Спомних си ръката му, леко студена, мека и много гладка.... После си тръгна.