Аз искам брак и семейство, а той.....

Ами, за съжаление не са имали кристална топка, в която да "видят", че след години ще имат репродуктивни проблеми и мъжете им ще постъпят така.

И за да не съм само "черногледа", ще кажа, че имам близки, женени от 26 години, без деца, пак заради женски проблеми,и до днес са заедно.Писала съм за тях в други теми, той определено обича децата, но ....Видно е, че не им е било лесно през годините, особено при приятелски събирания, когато разговорите се завъртят около децата и проблемите и хвалбите с тях, но, факт, заедно са в "нещастието си".
Защо не са си осиновили?Не знам, не съм питала, не мисля, че е моя работа.
Когато изначално не си падаш по деца и не си сигурна, че изобщо ги искаш в живота си, предполагам по-леко се преживява факта, че така или иначе не можеш да ги имаш, ако партньорът ти заиска.
Но когато и ти искаш дете, но се окаже, че си чакала прекалено дълго и си прецакала голям % от шансовете си, не знам как се живее с това чувство на вина.
Знам, че безгрешни хора няма и всеки си носи последствията от грешките, но аз бих се чувствала неимоверно виновна, че съм се лишила от родно дете заради наивност/глупост/самонадеяност....

Е, аз защо честитих разводите на жените.


Ти би се чувствала виновна, други не биха. Всеки прави своя избор. Раждането на дете е личен избор, а не задължение - ако искаш ще имаш, ако не искаш - няма да имаш. Всеки средностатистически интелигентен човек знае възможните рискове и прави избор. Кога да родиш, също е личен избор. Колко деца да родиш - също личен избор.

Всъщност доста хора, не само средностатистически, ами и много над, подценяват рисковете и евентуалностите.

Аз предпочетох да рискувам и да не мога да забременея, пред това да избързам с раждането и да родя тогава, когато не искам, за другите - не знам.

Все пак ми е странно как от една страна сте с претенции, че живеете, че сте активни...а всъщност се усеща един страх от живота, едно мерене на дребно "да не настинеш и да не се минеш", все едно след само 20-30 години вече няма да си извън играта, а след още няколко десетилетия- съвсем извън играта.

Трябва да има малко безразсъдство и героизъм. Нали се сещате за другата максима- Done is better than perfect.

Защо свързваш раждането на дете с "да не настинеш и да не се минеш"?

Чувството за вина спрямо минали (вече непоправими събития) е сериозна работа, особено ако е престъпление спрямо някой. Но ако отидеш при психолог и му кажеш "чувствам вина, защото не съм направила нещо си навремето" (не родих дете), тогава, пак казвам, се работи по сваляне на илюзията "какво би могло да бъде".

Ми какво би могло да бъде - хиляди хубави неща са дошли наред с това че нямаш отговорността да се грижиш за дете.

Аз съм в квартал с много възрастни хора, най-ужасните, егоистичните, мръдналите и невротичните са родители. Мога много да разправям в какви скотове са се превърнали повечето, явно родителството не им е помогнало с нищо.

Главно заради изказвания от рода на- това е отговорност, няма да мога да си живея живота, да си преследвам мечтите и подобни. Тоест- сакън нещо да не се наложи да си развалиш рахата. Наясно съм, че е труден тоя преход от активен, планиран и контролируем живот към това да станеш "пожарникар"- да седиш на практика без определена работа цял ден, но непрекъснато да си на повикване и винаги да е "на пожар".

А детето не е чааак такава отговорност. Да, задача е, ежедневна, понякога и трудна, но понякога много лесна. Няма одит, а с годините задълженията намаляват и мама става все по-ненужна.

Ами ти щом искаш да си "разваляш рахата" това е твое право, разбира се, аз, обаче, дълги години нямах никакъв проблем да се забавлявам, беше ми много добре без дете, и ако сега мога да върна времето назад, пак бих направила същия избор.

Никога не е проблем да се забавляваш. Само постфактум може да се окаже, че е било проблем. 4

А иначе аз съм старомодна и си мисля, че "избор" значи да кажеш- ще направя така, и го правиш. Не искаш деца- няма средно положение, нямаш деца. Много е лесно да нямаш деца, ако решиш да нямаш.

Но да се отдадеш на дрейф и после да кажеш постфактум "аз така исках и е мое решение" е малко нечестно.

Добре де, кой говори, че всяка жена задължително трябва да роди?! Тук става въпрос за жени, които ИСКАТ да имат дете, но го отлагат за незнайно кога, защото имат по-належащи неща и приоритети. И затова даваме за пример други жени, които от твърде дълго чакане остават без дете. Не всички, има и такива на които животът се развива така, както са планирали. Но забременяването не е като колата. Знам каква марка искам, знам колко струва и правя план кога точно да я закупя. Не е нещо, което зависи изцяло и единствено от теб. А ако една жена е решила, че не иска деца, в пълното право е да не ражда. Животът си е неин, само тя може да се разпорежда с него. Но ако е омъжена е длъжна да уведоми мъжа до себе си, че няма намерение да ражда. Защото той пък е в правото си да потърси друга, която желае дете, ако и той го иска.

Миленака, никой не оспорва, че човек трябва и да е подготвен преди да роди дете. Ако сте безработни или с несигурна работа, да родиш дете без да знаеш как ще го отглеждаш е безотговорно. Но пък и трябва да си направиш сметката, така че да не пропуснеш възможностите си за дете. Имала си късмет, че нещата са ти се подредили както си искала. Ако не се бяха наредили, тогава можеше да знаеш какво е чувството. А щом нещата са се наредили, както ти си искала, естествено, че няма да съжаляваш. Моята "безименна" роднина отлагаше, докато ... "закупят жилище, тя да се издигне в работата до ръководна длъжност, да обиколят различни страни, да си поживеят добре, че после си "вързан" и т.н. Има една неуспешна бременност, ходене по доктори и неуспешни опити. На 40+ не е като на 20+. Тя ми е споделяла, че съжалява, защото е могла да съчетае доста от нещата и с бебе. А по-лошото е, че мъжът ѝ набляга на пиенето и като пийне повечко, повдига темата и това допълнително я смачква. Аз лично, пожелавам на всяка жена, която го иска, да ѝ се случи, па дали на 20, 30 или 40, няма значение. Но все пак си е и Божа работа. Дано е станало ясно какво искам да кажа и да не остана разбрана погрешно, че упреквам някого за избора, който е взел.

А, добра, читава и обичаща жена, би ли сътворила свинската проява, да го държи без дете, докато стане на възраст за дядо, щото все не била готова? И като ѝ дойде най- после готовността, да почне да го влачи по клиники за репродуктивни проблеми или да му роди генетично увредено дете?
На мен  от такова женско отношение ми се гади.

Хм, доста от темите във форума в стил "Правим опити от цели 2 месеца, защо не става?" са пуснати от 20-ина годишни. Но щом мислиш, че зрели жени не знаят, че рисковете се увеличават с възрастта, и някой трябва да ги "светне", ок.

Много сте ми интересни като почнете да твърдите, че трябва да се раждат деца, щото мъжете видиш ли искали. Еми аз, понеже така или иначе се давам за пример в тая тема хахаха, съм родена, защото майка ми я било повече страх от евентуалните последици от аборт, отколкото от раждане, а баща ми така или иначе искал деца. Т.е. точно варианта, дай да го родим, че после не се знае, може да стане золум и да нямаме. Както ми се обяснява цял живот, аз съм й съсипала животеца на жената, пропуснала си младите години, ако не съм била аз направо сестра ми щяла да роди по-навреме, тва не успяла да направи, онова да постигне, в мизерия живяла и тн.тн. Как според вас се чувства едно дете, на което му се вменява такава вина? Щото като възрастна и изградена личност е лесно да кажеш, тя сама си е решила, да си понася последствията, не е мой проблем, ама на 12 -14 не ти се струва точно така.  Тъй че не, няма да седна да раждам, щото на скъпия му се прищяло потомство, и си му го заявявам отговорно още отначало, деца се раждат, когато си 110% сигурна че ги искаш.