Публикувана: 2 ноем. 2015, 16:34 ч.
Последно мнение: 2 дек. 2015, 14:17 ч.

Аз искам брак и семейство, а той.....

39 844
1 097
1

Отговори

# 675 13 ноем. 2015, 15:04 ч.

Мнения: 4 354

Цитат на: Не се сърди, човече в пт, 13 ное 2015, 14:58

Цитат на: chris78 в пт, 13 ное 2015, 14:49

...Аз бях над 30 и ѝ предложих...

А защо не го направи на 26? За тази възраст говорим в темата. На 30 е много, много по-различно.

Не я познавах като бях на 26. А и тогава бях на друга вълна - и аз като героя на темата исках да дръпна напред с материала, да купя жилище...
На авторката същото ѝ казах - повечето мъже, които познавам, се ожениха над 30, така че ако държи на скорошен брак, да се ориентира към такъв мъж.

В края на краищата поне един от партньорите трябва да направи тази жертва - на младини да опъва каиша в работата, да напредне, да почне да изкарва добри пари, да купи жилище... Ако и двамата го направят, стават на 30-35 и според мен изпускат оптималната възраст жената да роди. А ако ще го прави само единия - по-добре да е мъжът.
Но както казахме, има го и обратния модел.

# 676 13 ноем. 2015, 15:06 ч.

Мнения: 30 802

На хартия 4 години не са много, но всички знаем, че дори малко изчакване може да увеличи експоненциално хаоса в ситуацията. Та трябва да се внимава с чакането. Има си момент за Carpe Diem.

Разбира се, че имаш право. Но не може да ги използваш като оръжие или щит срещу човека, когото уж много обичаш. Не може да искаш хем да е брак, хем да сте напълно независими един от друг в планове и мечти. Нямаш и право да се сърдиш, ако твоите и неговите планове са несъвместими. Нямаш и право да твърдиш, че не е хубав човек и не те обича, щом не те оставя да го разиграваш по твоите сценарии.

# 677 13 ноем. 2015, 15:07 ч.

Мнения: 279

Цитат на: Не се сърди, човече в пт, 13 ное 2015, 14:58

Цитат на: chris78 в пт, 13 ное 2015, 14:49

...Аз бях над 30 и ѝ предложих...

А защо не го направи на 26? За тази възраст говорим в темата. На 30 е много, много по-различно.

Fire_life, за случай 1 е още рано да се каже. Година и нещо само е минала. А и както е очевадно явно не е бил чак толкова против.
За другите - никъде не виждам двама, които искат да са заедно. Разбира се, че като усещат, че това с/у тях не е човекът, с когото искат деца ще си измислят хиляди причини, за да нямат. Нали това казвам - деца се правят, когато срещнеш точния човек, не по възраст.

Не знам, The Siren of Titan, около мен всичко живо се размножава, освен ако няма някакви здравословни проблеми. Има няколко изключения, които останаха без връзка, но такива винаги е имало, още от едно време, когато ги събираха и женеха насила.

Така и не разбрах какво всъщност съветвате авторката - че на 24 е много спешно да роди от 26 годишния и понеже той не иска - да го напуска?

Аз бих я посъветвал, ако се обичат и имат сходни житейски разбирания да го подкрепи в начинанието му, като бъде до него. Но ако след 3-5г. той продължи да не иска деца да си търси друг мъж, просто този не е нейния.

# 678 13 ноем. 2015, 15:07 ч.

Мнения: 2 713

Детето няма да ви спре да пътувате. Пътуванията ще ви спрат за не повече от година. След това може да си пътувате където поискате с детето и то спокойно. Отделно пък може да го оставяте на бабите ако има такива. Изобщо оправдания от типа, че искате да пътувате за това не искате дете... просто е несериозно.

# 679 13 ноем. 2015, 15:12 ч.

Мнения: 30 802

Цитат на: korn_val в пт, 13 ное 2015, 15:07

Ъм, всъщност с малко бебе до 6 мес. е най-лесно да пътуваш, след това от 1 до 3 г. е по-добре да го оставяш малкото чудовище, иначе никой няма да се наслади на пътуването, а детето може въобще да не го понесе добре и направо да го разболееш. И със сигурност много малко хора ходят на екзотично пътуване с малко дете, или на културно пътуване.

# 680 13 ноем. 2015, 15:14 ч.

Мнения: 2 713

То си зависи от детето де... едни приятели просто не се спряха да пътуват и детето не ги зароби вкъщи. То си е до родители и до дете. Който иска намира начин. Другите се оплакват.

п.п. врачанска жилка... ние сме малко по-корави и не мрънкаме много. Повече действаме.

# 681 13 ноем. 2015, 15:15 ч.

Мнения: 47 352

chris78, най-добре е да опъват заедно, защото иначе хич не е приятно да се чувстваш като държанка. А и е твърде вероятно децата да не разберат, че имат втори родител, когато все опъва нещо там навън.
Но като чуя кариера в България и се заливам от смях. Ако човек чете по темите ще рече, че сме страшна работа.
Познавам няколко наистина успели хора (и жени, и мъже) и да ви кажа имат си деца, че даже по 2-3. Всичко може да се балансира, когато човек иска. Когато не иска - за да не каже направо, че не иска на някаква крехка възраст или заради неподходящ партньор, започва да реди измислени оправдания.

Fire_life Peace

Не знам, аз ако съм във възрастта на 20+ никога не бих се навила на дете преди 6-7 г. съжителство под един покрив. Не виждам смисъл просто.

# 682 13 ноем. 2015, 15:21 ч.

Мнения: 30 802

Защо да се чувстваш като държанка? Ясно е, че тоя брак няма да е една петилетка- в ранните години на децата единият родител ще допринася с повече. После нещата може и да се компенсират, ако толкова държите да балансирате везните.

Важното е нещата да се случват. В тоя форум май минавам за нещо като държанка, щото не печеля наравно с мъжа си, обаче пък ще е адски тъпо да чакам с години, докато се поизравним и чак тогава да посмея да родя, сакън той да не се мине с някой лев.

А иначе това с годините съжителство, докато се "опознаете"...доста е прекалено. До 6 мес. се вижда кой какъв е, ако не и до 6 минути. Даже дългото съжителство може да те "приспи" за някои червени флагчета.

# 683 13 ноем. 2015, 15:23 ч.

Мнения: 373

Проблемът е,че почти всички сте много пресметливи,страх да не се опарите.Така нищо истинско не се получава.Всичко трябва да е проверено,изпитано.Тя любовта да не е кило домати..

# 684 13 ноем. 2015, 15:28 ч.

Мнения: 2 450

Цитат на: The Siren of Titan в пт, 13 ное 2015, 15:06

Е сега пък ми слагаш думи в устата. Планове и мечти всеки си има лични както има и общи и с времето повечкото от първите се преливат във вторите. И то за това се говори отначало за тях, за да се разбере съвместими ли са или не.
А не после, ама тя що така изведнъж не иска деца, не, тя никога не е искала, ама отначало и на теб не ти е било приоритет, та не си обърнал внимание. А пък последната ми мисия в живота е да разигравам някого, май някои хора като прочетат равностойни партньори и някакси примижвайки си представят диктатура. На мен чехльо не ми трябва, благодаря, какво да си го правя? На бойтойс също съм се наиграла, не са ми интересни отдавна..
А пътуването никой не е казал, че е единствената или основна причина, ама ако можеш да ми обясниш как по-точно ще живея и работя в различни държави за по половин-една година с това дете, което и правех до скоро, ще ми е много интересно, щото аз под пътуване нямам предвид само екскурзии.

# 685 13 ноем. 2015, 15:30 ч.

Мнения: 279

Цитат на: Не се сърди, човече в пт, 13 ное 2015, 15:15

Fire_life Peace

Прекалено дълго е това съжителство, реално като се обърна назад и погледна мога да ти кажа или хората стават или не стават. С жена ми си говорихме за брак/деца, като тема за разговор още на 2-я месец.
Права е Сирената, че хората бързо се виждат/усещат.

# 686 13 ноем. 2015, 15:31 ч.

гр. София
Мнения: 4 991

Накрая пресмятат, пресмятат и остават и без мъж/жена, и без деца. Peace

Примери около мен безброй - и с родини, и с приятели.

А пък да живея 6-7 години с един човек и чак тогава да се навия на дете е много. Това са загубени години. Ние с ММ се запознахме октомври-ноември /не помня вече/, на Нова година бяхме заедно вече, и на 4.03. се оказа, че съм бременна. Април се оженихме и те така досега вече 17 години.

# 687 13 ноем. 2015, 15:31 ч.

Мнения: 24 086

Цитат на: The Siren of Titan в пт, 13 ное 2015, 15:21

Важното е нещата да се случват. В тоя форум май минавам за нещо като държанка, щото не печеля наравно с мъжа си, обаче пък ще е адски тъпо да чакам с години, докато се поизравним и чак тогава да посмея да родя, сакън той да не се мине с някой лев.

Ти нали си по-възрастна от бащата на второто си дете? Въобще, има ли някаква вероятност да се изравните, та дори и след години? Високите заплащания на журналистите и писачите са колкото ниските за програмистите.

# 688 13 ноем. 2015, 15:39 ч.

Мнения: 47 352

Leila, Fire_life, на по 20 ли бяхте? Говоря за случая в темата, т.е. те са заедно от началото на 20-те си години. Как ли пък не на 20-21 без работа, образование и пари ще тръгне да ражда 2 месеца след запознанството си. И от какъв зор? За всяко нещо си има време.
Никакви колебания не съм имала с моя мъж, от деня, в който се запознах с него заживяхме заедно и всичко ни е общо. Но на 19-20 да тръгна да раждам няма да стане, поживяхме си чудесно. Ако се бяхме намерили на 30+, тогава нещата са много различни.

Цитат на: The Siren of Titan в пт, 13 ное 2015, 15:21

Защо да се чувстваш като държанка?

Не държа на нищо, просто не ми е комфортно да ида някъде наготово. Въпрос на характер предполагам. Никога няма да го почувствам като мой дом.
Никъде не съм говорила мерене на заплати и т.н., а за крайности, когато само единият осигурява нещо голямо.

Цитат на: душата в пт, 13 ное 2015, 15:23

Да, жените ги е страх да не се опарят, защото в повечето случаи като се парнат остават с 1-2 деца, които се чудят как да изхранят, а мъжът си тръгва волен като птичка.
И ако хубавицата е родила младичка, без образование и стаж, остава на улицата с 2 гърла и никаква възможност за свестна работа.
Та прав си донякъде, този, който ще изтегли после паренето внимава повечко.