Може, сигурно го бъркам с някой друг комплексар, моя грешка 
- Публикувана: 2 ноем. 2015, 16:34 ч.
- Последно мнение: 2 дек. 2015, 14:17 ч.
Аз искам брак и семейство, а той.....
за който каквото е важно и приоритет-постига го. Що-вие президенти ли станахте,че постигнахте много.
To пък голямото постижение да станеш президент, той само за красота нашия, поне да беше хубав.
Иначе като гледам из форума, родилите по-към 30 са доволни от избора си, тези които са се излъгали рано пропагандират по-ранно раждане. Т.е. всеки си отстоява, това което е направил той самия, съвсем логично и закономерно.
Аз съм раждала веднъж на 24 и веднъж на 34, така че може да се каже, че имам поглед и в двата случая. С тази си компетентност, категорично смятам, че няма нищо по-хубаво от това да родиш и отгледаш децата си рано (нямам предвид 15, очевидно, но да речем 25).
На 20+ имаш сили за всичко на света, работа, деца, изграждане на дом, енергията просто кипеше от мен в тази възраст. И на 40-45, когато си имаш добра работа и доходи, приличен дом и поотраснали деца, може да се наслаждаваш на живота си.
За да си живееш живота на 20 не знам каква работа и доходи трябва да имаш, аз определено ги нямах
много е нормално да си сам като кукувица на 30 .Истинската отговорност-мъжество или женственост идва когато създадеш семейство-стабилно и деца.Общи приказки всеки да си говори колкото иска-не ми пречи.Аман от инфантили..
Скрит текст:
Аз като цяло имам по-различно виждане по тия въпроси - че природата отдавна е показала пристрастието си към младите майки пред мъдрите, че вероятно гените на нашите цигански връстнички ще пребъдат през вековете, докато нашите ... не знам. Та съм с мисълта, че може би начинът, по който мислим, природно е неправилен.Аз също родих на 23, преди 19 години. Вие говорите от днешна гледна точка - да изчакам, докато...Ами тогава вече никой не знаеше докога ще трябва да чака. От 89 до 95 бяха минали 6 години, в които всеки постоянно ни уверяваше, че вече сме стигнали дъното и сега се оттласкваме.Това го чувах 93та, 94 пак и т.н. Никой не каза, че 97 щяло да има криза. Тези неща, които сега се имат за даденост (да не разчиташ на дохода на бащата, на дома на фамилията и на бабината градина), тогава не бяха такова ежедневие.
Но и сега, като гледам какво се случва по света, според мен няма гаранции, че бъдещето ще е само по-добро и по-добро. Е, в едно по-лошо бъдеще е по-лесно без деца.... Но никога няма всички светофари да се зелени.
И сравнявате детето на селянката с детето на гражданката - ами много е вероятно селското дете да израсте по-здраво и закалено от гражданчето.
Но и сега, като гледам какво се случва по света, според мен няма гаранции, че бъдещето ще е само по-добро и по-добро. Е, в едно по-лошо бъдеще е по-лесно без деца.... Но никога няма всички светофари да се зелени.
И сравнявате детето на селянката с детето на гражданката - ами много е вероятно селското дете да израсте по-здраво и закалено от гражданчето.
А с цялото промиване на мозъци, чрез всевъзможни средства, неминуемо е младите хора да "прихванат западната" мода да се работи до откат.
"Работа, работа и ПАК работа!" е девизът на новото поколение.
Което за жалост ги обрича на много липси, ама ....както казах, ще имат време на старини да съжаляват и да се окайват.
Не, за добро или зло никак не е мода или промиване на мозъка. Никой не дава храна на готово и от това по - голяма истина няма. За да живееш, трябва да работиш, това е простата истина. Изключенията не ги коментираме, защото те само подчертават правилото. Ограничени са ресурсите и няма за всеки, затова и драпането е голямо. Отделно и факта, че колкото повече печелиш, толкова повече искаш. То зарибява. За хората, които харесват работата си пък дума няма да обелвам, трудно могат да бъдат изкушени със стоене вкъщи, домакинстване или гледане на деца.
Аз съм раждала веднъж на 24 и веднъж на 34, така че може да се каже, че имам поглед и в двата случая. С тази си компетентност, категорично смятам, че няма нищо по-хубаво от това да родиш и отгледаш децата си рано (нямам предвид 15, очевидно, но да речем 25).
На 20+ имаш сили за всичко на света, работа, деца, изграждане на дом, енергията просто кипеше от мен в тази възраст. И на 40-45, когато си имаш добра работа и доходи, приличен дом и поотраснали деца, може да се наслаждаваш на живота си.
За да си живееш живота на 20 не знам каква работа и доходи трябва да имаш, аз определено ги нямах
27-29 средно си ОК възраст за първо раждане. Не е задължително всички да се вместят в тези граници, хората са различни, но като цяло крайностите не са добри и в двете посоки.
Иначе като гледам из форума, родилите по-към 30 са доволни от избора си, тези които са се излъгали рано пропагандират по-ранно раждане. Т.е. всеки си отстоява, това което е направил той самия, съвсем логично и закономерно.
Аз съм раждала веднъж на 24 и веднъж на 34, така че може да се каже, че имам поглед и в двата случая. С тази си компетентност, категорично смятам, че няма нищо по-хубаво от това да родиш и отгледаш децата си рано (нямам предвид 15, очевидно, но да речем 25).
На 20+ имаш сили за всичко на света, работа, деца, изграждане на дом, енергията просто кипеше от мен в тази възраст. И на 40-45, когато си имаш добра работа и доходи, приличен дом и поотраснали деца, може да се наслаждаваш на живота си.
За да си живееш живота на 20 не знам каква работа и доходи трябва да имаш, аз определено ги нямах
Хм, при мен пък незнам защо, но беше обратното. Родих първото на 27 и ми беше ужасно. Тегаво, трудно, с мъъка. С второто на почти 34 ми беше песен. ХУбаво, леко, приятно, изкарах си двете години + два месеца полагаем отпуск, за разлика от първото дете, с което бях само първата година и тръгнах на четири часов работен ден през втората. Хич не ми се връщаше даже, така бях свикнала и ми беше супер.
Моята разлика с брат ми е 16 години и няколко месеца. Аз гоня 27, малкият разбойник е на 10... Майка ми ни е родила много лесно и двамата, по нейните думи.
За протокола, много си обичам работата, защото такова ми е било желанието още като студентка, но вече се замислям, че нямам безкрайно много време. Искам дете, но няма как да го отгледам сама. Твърдо отстоявам принципа, че дете се гледа от двама родители.
За протокола, много си обичам работата, защото такова ми е било желанието още като студентка, но вече се замислям, че нямам безкрайно много време. Искам дете, но няма как да го отгледам сама. Твърдо отстоявам принципа, че дете се гледа от двама родители.
Не е до възраст, а по-скоро до поредност. С второто много ясно, че е по-лесно и лежерно.
Иначе възрастта 27-35 я слагам общо взето в една категория, един сезон от женския живот. Обаче 22-25 е малко по-друг сезон, по-ранно лято, да кажем. Така че и там раждането на деца е донякъде рисково.
Но при мен никога не е било само "да си живееш живота", по-скоро си падам книжовник и исках повечко години ей така да се занимавам с непрактични неща, четене, идеи. Реших да родя дете, когато видях, че периодът на натрупване на начална скорост е минал. Имах някаква представа как и какво ще се работи, направих така, че прекъсването да не ми се отрази.
С второто вече обстоятелствата бяха доста по-различни. Но пак съвсем различно е на 32 да си родител за втори и за пръв път. Първото си е голяма трансформация, не може да твърдиш, че си "готов за деца".
Абе поне едно е хубаво да се роди между 20 и 30, за да имаш лежерно време за второ и дори трето. Иначе ако искаш повече, трябва да са с по-малка разлика, а това е неприятно.
Иначе възрастта 27-35 я слагам общо взето в една категория, един сезон от женския живот. Обаче 22-25 е малко по-друг сезон, по-ранно лято, да кажем. Така че и там раждането на деца е донякъде рисково.
Но при мен никога не е било само "да си живееш живота", по-скоро си падам книжовник и исках повечко години ей така да се занимавам с непрактични неща, четене, идеи. Реших да родя дете, когато видях, че периодът на натрупване на начална скорост е минал. Имах някаква представа как и какво ще се работи, направих така, че прекъсването да не ми се отрази.
С второто вече обстоятелствата бяха доста по-различни. Но пак съвсем различно е на 32 да си родител за втори и за пръв път. Първото си е голяма трансформация, не може да твърдиш, че си "готов за деца".
Абе поне едно е хубаво да се роди между 20 и 30, за да имаш лежерно време за второ и дори трето. Иначе ако искаш повече, трябва да са с по-малка разлика, а това е неприятно.
Ана-Бел, аз също с второто дете бях по-спокойна, лежерна,не подскачах за всяко нещо - и като цяло не са ми трудни децата, не мога да се оплача. Просто в един момент започва да се вижда разликата в силите и енергията, не ми се вярваше, ама е факт. Сега все още съм със сравнителни прилични нерви, здраве и сили да понасям пуберското ежедневие на сина ми - ама съм на 40 (без някой месец). Като дойде реда на щерката да ми се разхожда по търпението, ще съм на 50, честно ти казвам, не ми се мисли за тогава. На 50 по ще ми прилича да помагам за внуци, егати, аз с гимназистка ще се боря (пък то, да не дава господ, ама да не се наложи и с пуберка, и с внуче да се разправям, че майкоуууу ).
(пък то, да не дава господ, ама да не се наложи и с пуберка, и с внуче да се разправям, че майкоуууу ). 
и не иска и да чуе за внуци (не че някой ще я пита). 
В доста теми родилите на 40 се хвалят, че имали енергия да тичат и скачат по площадките с деца на 3-5...обаче не се усещат, че това не е спринт, а маратон, и че след 20 години пак ще им трябва енергия за доста важни неща.
Иначе физическата ми форма е почти еднаква от 26 насам, защото я поддържам целенасочено. Обаче- с една забележка, ако изпусна нещата, ще излязат от контрол по-лесно и бързо, отколкото на 22. А проблемът е, че децата носят със себе си хаос и ти пречат да се поддържаш. Така че всяка година отгоре си е риск.
Иначе физическата ми форма е почти еднаква от 26 насам, защото я поддържам целенасочено. Обаче- с една забележка, ако изпусна нещата, ще излязат от контрол по-лесно и бързо, отколкото на 22. А проблемът е, че децата носят със себе си хаос и ти пречат да се поддържаш. Така че всяка година отгоре си е риск.
Ана-Бел, аз също с второто дете бях по-спокойна, лежерна,не подскачах за всяко нещо - и като цяло не са ми трудни децата, не мога да се оплача. Просто в един момент започва да се вижда разликата в силите и енергията, не ми се вярваше, ама е факт. Сега все още съм със сравнителни прилични нерви, здраве и сили да понасям пуберското ежедневие на сина ми - ама съм на 40 (без някой месец). Като дойде реда на щерката да ми се разхожда по търпението, ще съм на 50, честно ти казвам, не ми се мисли за тогава. На 50 по ще ми прилича да помагам за внуци, егати, аз с гимназистка ще се боря (пък то, да не дава господ, ама да не се наложи и с пуберка, и с внуче да се разправям, че майкоуууу ).
(пък то, да не дава господ, ама да не се наложи и с пуберка, и с внуче да се разправям, че майкоуууу ).Да, Бърди принципно си напълно права. На млади години всичко е по - лесно, отколкото на по - стари. При мен обаче може би стана точно както Мамасита каза : "Но пак съвсем различно е на 32 да си родител за втори и за пръв път. Първото си е голяма трансформация, не може да твърдиш, че си "готов за деца". Просто беше голяма трансформация и затова ми се струваше едва ли не, че с второто съм имала повече сили. Пък и разликата между синът и дъщерята бяха огромни. Той проговори след 2,6м., тя имам чувството, че се роди говорейки. Той, едва ли не тряваше да го гоним с лъжицата до първи клас, тя имах чувството, че изобщо не сме я хранили. Грабна лъжицата от едногодишна, едва ли не. По - оправна и самостоятелна е стократно, сравнена със синът ми на същата възраст. Не знам, може и да е от това, че момичетата се развиват по - бързо, знам ли.