Раздялата и неизвестността от предстоящото...

Доста тъп пример. Хората се развиват-за това на 30 си по-уверен и наясно със себе си, отколкото на 20. И потребностите са други след децата.
И да, когато си преминал през трудни решения, определено ставаш по-атрактивен за една по-висока категория хора. И затова ще се появи Правилният.
Мухльото винаги ще намери някоя временна богиня, ама като одъртее и ако не е ок финансово - колко пак ще му се вържат? ))

Както и да го погледнем в една изневяра няма нищо достойно. Може да е спряло да му пука за авторката, ама защо е седял при нея? Все нещо го е държало там, дори и да е материален интерес или просто течението на живота. Обаче това не дава право на никой да обижда и вменява вина на другия. В един разрив имат участие и двете страни - далеч съм от мисълта, че единият е напълно бял, а другият изцяло черен.

Не се знае какво ще следва в живота - дали ще има или не по-добър мъж. Обаче не е лошо човек да изпитва някаква надежда за по-приятно бъдеще. И за повечето хора е добре да не са сами, да имат половинка.

Може да е просто стечение на лоши обстоятелства или да се събереш с неправилния за теб човек ...

Ние само си философстваме, а нещата обикновено са доста многопластови и сложни  

А защо мислиш, че ти си го тласнала към изневяра? Това ми стана интересно.....

Защото въпросния мухльо й го е вменил 

Крис, защо не спреш да се опитваш да мислиш по темата ? Практически опит имаш ли или само фантастични догатки и тънки сметки?
Когато се омъжвах за бившия ми съпруг, той се отнасяше с мен достойно. Говорили сме и сме правили нещата, защото сме ги искали и двамата. Определено не съм мислела и той не ми е давал повод да се съмнявам, че е такъв, какъвто се оказа, че е . Ела го чуй какво говореше накрая - насила се оженил за мен, насила дете ми направил....Жив да го ожалиш!

Природата ни е вменила да сме такива, когато " търсим" баща на децата си.
Когато търсим само тръпка, често затваряме очи за неуважението и незачитането.
Ами, не са му сърбали попарата, затова!
Тя го е намирала за свестен, щом го е подкрепяла когато е имал проблем с възможността за бащинство.
Цели 15 години са били заедно и 10 от тях той е имал проблем.
Това малко ли е?
ПП. Няма да повдигам темата за разпадналите се семейства след раждането на проблемно дете- аз не съм чувала за майка да си е била камшика и бащата да се е заел с отглеждането.

Сигурно ще сътворя дълъг пост , дано имате търпение да го изчетете.( немога да цитирам , че техниката вкъщи е малко счупена)Такаа , когато сме се взели сме били на по 20 години.Решенията , които взима човек на тази възраст са емоционални , не разумни!Той е красив , забавен , харизматичен прекарваме си супер , естествено.Минават 3-4 години , вече имаме жилище (от моите родители), добри доходи и решаваме да задълбочим ,т.е искаме дете.След време се установява проблем , много щеше да ми е добре да избера лесното нали, какво ми пука на 24 съм самостоятелна ( и да хубава бях).Аз обаче избирам борбата, за човека който обичам и вярвам че ме обича.Немога да се отнеса като неговото семейство , дете е на разведени родители , които никога , ама никога не са се интересували от него.Аз се вкопчвам в него и идеята , която имаме.Боготворя го , карам го да се чувства велик........ и той свиква с това (явно съм била добра )защото той започва да се променя , и да се държи като божество.Правя всичко това , защото имах верую , че мъжът трябва да се чувства велик и незаменим.Минава време (гореспоменатите перипети) и аз пренасочвам цялата тази енергия към детето.Впоследствие идва водовъртежа с нощните смени и гледането на детето и в едни момент той спира да получава това , което е свикнал.Вижда , че вече не е толкова велик в моите очи.Започва да търси особа , която да го кара да се чувства така , и разбира се я намира.Между другото тя визуално е мое копие .Та заради всички тези брътвежи смятам , че да имам вина....................и то голяма.Човека продължи да се променя , всъщност всички се променяме с годините.Смятам , че аз се промених някак си градивно , а той с обратен полюс,  към по -лошо.Започна да прилича на родителите си , вече не бяхме "ние", а "аз" и "ти".Винаги парите са ни били общи , но това се промени.Извади кантара аз - толкова ти - толкова.Започнаха униженията , употребата на недопустими нарицателни като " боклук , овца , мишка , умирай в кофите, каква беше , каква стана (визира напълняването ми от 45- на 50- 52 кг)" и все неща в този род на мисли..........И това всичко е в присъствието на детето  пропуснах да кажа , че е имало и физически посегателства.Стигнахме до момента , в който .................... ме наплю , буквално, отново пред детето.В този момент се събудих , и се попитах дали съм нормална.
П.П Въпреки всичко , аз не тая лоши чувства към него, той е половината ми живот разминахме се в превода , така да се каже.Искам просто да ме остави на мира и да продължа , заслужавам го да се прибера и да съм спокойна , а не да се приготвям за поредната битка с него , нали?

anyma , след този пост няма повече какво да се добави 

Намери себе си отново и собственото спокойствие. Пожелавам ти щастие - на теб и детето.

Знам какво ти е. И сега, ако можех да върна времето назад нямаше да загубя толкова време и щях да се събера по-бързо. Повярвай ми, няма от какво да се страхуваш, имаш прекрасно детенце на 5г, което иманужда от теб и трябва да те вижда усмихната. Знам, че боли, но ще мине, не се вторачвай в миналото, мисли за бъдещето. Моята беше на 10 месеца, когато останах сама и от една страна това бе по-добре за нея, но самотата, при която нямаш една дума да размениш с никого (ама наистина с никого) е убийствена. Така че сега е идеален момент да общуваш по-пълноценно с детето си, защото времето лети неимоверно бързо. Ето, догодина ще е ученичка и след това годинките се изнизват неусетно. Просто спри да мислиш за бившия, приеми го като 1 месец отпуска, примерно. Недей да отричаш хубавите моменти, но и не въздишай по тях - просто приеми, че е имало нещо, случило ти се е, останало е най-прекрасното нещо на света за теб и продължавай напред. Животът  не само не е свършил, може да се окаже, че ще е мноооооого по-добър

Боже, чак сега ти прочетох поста за него, за обидите, наплюването, магазина и прочее. Божичко, забрави предния ми пост! Божичко, ти добре ли си, защо си търпяла подобни неща. Пред детето! Господи, побеснявам като чуя/видя такива хора, които  съсипват бъдещето на детето си! Да, съсипваш го! Ти също! Защото търпейки това го учиш да приема, че това е нормално поведение. И ако е момче ще поеме неговия модел на поведение, а  ако е момиче - да търпи.
Е, поне си се махнхала. Само да попитам... за какво съжаляваш?!?!?!?!?!?!?!?!

" Само да попитам... за какво съжаляваш?!?!?!?!?!?!?!?!"

За изгубеното време , защото е ясно , че е имало сигнали , за които не съм имала очи, за детето ( точно , това което казваш , за модела който поучава)Яд ме е на себе си , на глупостта си и нерешителността си...да прекратя нещата навреме

anyma по-добре късно отколкото никога, ще порасне и ще разбере стой до него

Мила, Анима, вдигни глава! Времето няма кой да ти го върне! Аз също съжалявам, че не бях по-твърда и решителна. Бтв, и моя бивш ме наплю в лицето...Доста неща от твоята история са ми познати.
Гледай напред! Наистина си млада и макар да сте били много години заедно, имаш още много повече пред теб!

Виж, това не е загубено време, а време на трупане на опит и развиване на емоционална интелигентност 

Розовите истории ги има в приказките, в живота всичко е много динамично и никога не само черно и бяло.

Сега ти е каша в главата и е ясно, че си като лодка в бурно море - ту си върху вълните, ту в основата им - нагоре и надолу. Важно е да не останеш под водата и да изплуваш, а това става с времето.

Не се обвинявай, мисли, чувствай, изживей го - най-тъмно е преди зазоряване, както казва един философ 

След време ще си по-мъдра и по-силна, и ще се гордееш със себе си 

Ако бях на твое място и детето нямаше да му давам. Защо си търпяла? Боже, не го пожелавам на никого.Защо сме такива...Добре де, не те кефи вече половинката, ами кажи " виж, не ме к ефиш вече, дай всеки да си поеме по пътя" Защо трябва всичко това да се случва и пред очите на децата и за тях остава психо- травма за цял живот
Гледай напред, мила! Сега си в дъно, но ще изплуваш.
Но нали си казва да се правят комплименти на мъжете за да не ги търсят навън? Тогава как да постъпваме, по дяволите?

На Крис само ще кажа, че точно на 34 се хващат по-читави мъже, отколкото на 20, защото се гледа с отворени очи.
Анима, историята ми е много подобна на твоята, без обидите и насилието - бившият ми не е лош човек, просто не обича отговорностите. Ние се разведохме също на сходна възраст, със сходен брой години заедно и дете с година по-голямо от твоето. По почти същите причини - години изневери след като аз съм спряла да виждам божеството в него и съм го карала да мие чинии и да ходи на семейни ваканции (ама че кучка!).
Мниго беше тежко и те разбирам, не знам обаче дали ше ми повярваш - минава.
И благодарение на всичко това, вече живея в истинско семейно шастие, вече 7 години с втория си съпруг, гледаме си моят син заедно, имаме си и дъщеричка и ей богу, имам семейството, което винаги съм искала.
Но истината е, че дори преди да срещна съпруга си, животът ми със синът ми пак беше по- спокоен след развода. И никога да не се бях омъжила, пак нямаше да съжалявам за нищо, освен че отлагах толкова време.
Всичко ще е наред!!