Синът ми ме влудява!

В тоя форум ще се спукат да ти обясняват как дори да правиш отдалеч, плавно и правилно всичко за детето, дойде ли пубертетът, било 100% непредсказуемо какво ще стане.

А защо обратното да не е вярно? Почти всички култури имат ритуали по съзряване, точно около 14-годишна възраст, когато на детето му се показва, че вече не е точно дете, че има задачи и смисъл на живота, а не то да усеща, че може, обаче системата да го спъва още години наред.

Така че е наистина нормално и здравословно да се търси начин това момче да се осъзнае, да порасне, да забрави детството по правилен начин.

А ако е тръгнал по лош път, шокът може да го свести, това също се прави често.

Аз пък адмирирам I.Hr за подхода й във възпитанието. Документалните филми много често са скучни за подрастващите и не предизвикват особен размисъл  
Аз съм твърдо убедена в следствие и на личен опит и на много наблюдения над подрастващите, че основните и най-важни крайъгълни/препъни камъни трябва да бъдат обсъдени в семейството или поне да бъде намерен начин да бъде обстойно информирано детето още преди да се сблъска лице в лице с тях и е по-добре това да се случи преди влизането в пубертета (чиято долна граница все повече се смъква), защото тогава е доста по-лесно да се повлияе и да се сформира "правилна" гледна точка с помощта на родителите. Влезе ли се в пубертета става по-сложно да се оказва родителско влияние за формирането на възгледи по какъвто и да било проблем не само заради разбушувалите се хормони, но и заради фактът, че тогава индивидите преминават във фаза да градят идентичност на база противопоставяне на родителите, тяхното мнение и/или поведение.
 Що се отнася до конкретния казус - хем донякъде мога да разбера ситуацията ( и аз била "бунтарче' до някъде), хем никак не мога да разбера - на 15г. той никакви ли лични задължения и отговорности няма и ако няма - защо? Аз бих предложила да му намерите някакви неща, които да му бъдат задължение и отговорност и за които при успешно справяне - ще му се полога съответно някакво възнаграждение, независимо дали има парично измерение или не. Смятам също, че увлечението към компютрите не е никак лошо и може да го побутнете леко в тази посока - ако това увлечение бъде правилно оползотворено, може след време да бере доста добри плодове от него. За мен обаче и образованието трябва да бъде в приоритетите или поне някакъв определен минимум на първо време като повишаване на оценките с по една единица примерно. А бащата като го "разбира" как го разбира - говори ли с него какво, как и защо, знае ли какви са проблемите на момчето, на какво се дължи поведението му? Или проявява принципно разбиране към поведението му, което за мен би било просто вредно неглижиране на проблемите. Пишеш, че си позволява да те нарече "кучка", но не и че е последвала санкция под каквато и да е форма, а това за мен е вредно и неприемливо. Бащата знае ли за това и какво е неговото мнение/отношение по въпроса? И наистина как така сам самичък се е преместил от едно училище в друго и вие просто загърбвате и отмивате този факт - не ви ли интересува защо дето ви е взело толкова важно решение да подкопае бъдещите си възможности, каква е била причината да се откаже от уж по-доброто училище, защо е решил да го направи зад гърба ви (той явно ви няма доверие!) и как точно го е направил (до къде е стигнал в машинациите си). Не ви ли интересува какво и колко вече е жертвал и заради какво точно, в името на какво? Това може да ви е показателно за ценностната му система! Рязкото влошаване на оценките е голяма червена лампа за проблем. Този проблем може и да не е съществен от ваша гледна точка (Дай, Боже!), но със сигурност е голям проблем за него, сигнал е че се е сблъскал с нещо, с което не знае как да се справи и несъзнателно привлича внимание към себе си. Точно сега, точно тинейджърът ви има най-голяма нужда от вас, от вашето внимание и подкрепа! Отсъствието му от дома е същия тип червена лампа - проверява дали и до колко ви е грижа за него! Фактът че сам се е прибрал е обнадеждаващ, но не и успокояващ - ако сега не се концентрирате и не предприемете адекватни мерки съвсем скоро може да стане и прекалено късно! Познавах не едно такова момче, които затънаха в алкохол и/или наркотици, а едното даже почина само на 17г. Точно тинейджърите имат най-голяма нужда родителско внимание и грижа!
П.П. - откраднатите пари (поредната лампичка) би следвало да ги върне той самият, той да се притеснява и черви за стореното, да му е ясно, че и това си има последици и той самият трябва да ги понесе ( не разбирам защо не сте постъпили така) и един родител не бива да си позволява да говори лошо за детето си пред чужди хора, защото ако самото дете разбере - това подкопава из основи собствената му идентичност, себеоценка и самоуважение

Напълно подкрепям предишния пост,но се опитвам и да разбера авторката-как,защо и кога точно се е стигнало до досегашното положение.Трябва да се търсят първо причините,а не да се взаимстват готови решения.При всяко семейство е строго индивидуален подходът към проблемите,но трябва комуникация,единство и търпение.Ако трябва потърсете психолог,трудностите и страховете се преодоляват само ако се изправим срещу тях.

10с, ти наясно ли си какво е кибуц ? Разясни малко преди да хулиш, ако обичаш.

Сещам се само за изчезващи народи и култури, които имат подобни крайни обичаи. Значи не ги е бивало много като са го докарали до там. Ти кои по-точно имаш предвид?

Масаите не са изчезнали. Нито други подобни.

Те пък точно имат и бая странни брачни и следбрачни ритуали. Поне за мен подобни култури и племенни обичаи нямам как да бъдат образец. Мисля, че се водим в пъти по-напреднали.

В цялата тема само луди, сал ти нормална. Колко деца имаш бе душата?

Oh...oh

Детето има много познат случай.В 8-ми клас с мен се случи почти същото,но аз станах много затворена.
Сигурно,защото ме бяха приели в престижна гимназия.Не излизах от вкъщи и се депресирах. /Преди това излизах много и си учех/
Детето още от осми клас я кара така,а в 12-ти не знам.Тези прояви са предимно за дванадесетокласници,но още в осми.
Майката само говори.Бащата къде е?Аз предполагам,че си е намерил нова неподходяща компания и покрай тях е станало това. 
Отписването ми изглежда доста съмнително.Предполагам майката да отиде в гимназията и да пита дали синчето й се води ученик там.
Чалгар лесно се става-да,но комуникацията с детето липсва.
И проблемът е доста сериозен.

Сменяла съм си стила много пъти и сега ще завършвам.Стилът не е проблема на детето.Това е просто стил и това е!!ТОЧКА!!
Липсват му грижи от Вас и детето си е намерило компания,защото ВИЕ не му обръщате достатъчно внимание.Детето може да има проблем,но да не може да го сподели.Такива деца,които имат проблеми,стигат до това.За да иска да се махне от вкъщи,има причина.Едно дете няма да иска да си ходи само.Една приятелка така направи и се премести на 17,защото я насилваха.Погрижете се за детето си и му дайте ЛЮБОВ И ВНИМАНИЕ.То се чувства зле,защото "мама и тате" са много заети.

Недей да крещиш моля. Не си достатъчно пораснала да размахваш пръст на хора на възрастта на родителите ти и нямаш достатъчно опит да си позволиш да поучаваш. И дай да изясним вие деца ли сте или сте големи, щото малко с двоен аршин мерите, за едно сте големи, за друго сте деца.
И чалгата не е стил, а е абсурдно недоразумение - модел за подръжание, което ...

Едно време и аз се записах сама в друго училище, но беше преди повече от 20 години.
Адски ми е интересно това с изправянето на косата с пресата кога се е появило и продължава ли...

Синът ти какъв стил музика е слушал преди?О.о

Това съкращение как да го разбирам?
Синът ми никога не е слушал чалга. Самоориентира се към това което харесваше майка му едно време.