Синът ми ме влудява!

  • 30 712
  • 340
  •   1
Отговори
# 75
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Мен частта с отписването от едно училище в друго ме изгуби... Как става това, без родителят да знае? На 14 не могат да отидат сами да се отписват и записват, доколкото си спомням.

# 76
  • Мнения: X
Скрит текст:
Здравейте момичета! Не знам колко от вас имат тинейджъри и имате ли опит с такива криви същества, но искам да ви помоля за малко помощ в отношение с това как да се държа с моя подрастващ, който вече до такава степен прекалява, че не се търпи!
На 15 е. Преди много учеше, приеха го в Немска гимназия. Всичко вървеше страхотно, имах повод за гордост, докато не разбрах, че се е отписал от едно от най-престижните училища и не се е записал в някакво западнал, което просто.... Не знам. Когато научих реагирах толкова зле, бях бясня. Не можете да си представите колко дена го гледах на кръв, а баща
му както винаги ми повтаряше, че е нещо съвсем
нормално за неговата възраст. Слуша чалга, пълна цигания, когато ни няма вкъщи я пуска и съседите се оплакват от него, а колко пъти съм му повтаряла, че ако още веднъж надуй тази цигания ще го изхвърля от вкъщи. На него нв му пука. Винаги съм била по-строга, не съм му се бъркала в личния живот и в учението, но за такива неща винаги съм държала децата ми да бъдат възпитани. Облича се като някакъв клошар. С раздърпани дрехи, дълга коса, която изправя с моята преса... Нищо не му казах за това, оставям го да се грижи за външността си както знае и да се облича в свой собствен стил, но ми прави впечатление, че изглежда смешен от страни. Оня ден имах важна работа и го помолих да се грижи за сестра си, беше се върнал от училище и нямаше какво да прави още.. Като се връщам, можете ли да си представите? Оставил я самичка и тръгнал с приятели. Вечерта го чаках да се прибере и се развихрих, а баща му каза, че ако се повтори това безотговорно отношение, че ще бъде наказан. Ей тъй, но попринцип ние не наказваме децата, а правим кавги, това ни е грешката. Особено аз имам вина.
 Като му погледнах веднъж бележника щях да припадна. Отгоре до долу пълно с двойки, забележки, отсъствия.. Какви са тия отсъствия питам. Той...мии скучно ми беше и отидохме с приятели на разходка... Е, ква разходка бе???
Откачих. Освен това скришом пуши цигари и си мисли, че не знам. Веднъж ми се прибра в два часа през ноща, след дискотека, пиян... Щях да го оставя на улицата и да не го пусна вътре, ако не беше баща му, който много го съжалява.
Горкия той... Аз съм го възпитавала колкото мога. Вкъщи постоянно е на лаптопа, заключва се и не ни допуска в стаята си...
Аз гледам малко дете, домакинсвам и работя. Нямам възможност да се занимавам и с тинейджър и да го следя какво върши.
Скрит текст:
Пък и той пред нас е като божа кравичка.
Случвало се е да не се прибира с дни, ако беше момиче щях да откачам повече... Моля се дъщеря ми да не бъде като него, че не знам как ще издържа...
 Толкова още глупости е правил, че просто не ми се и мисли... Та ако случайно сте го преживявали и сте се справяли, много ви моля да ми отговорите и посъветвате!! Мерси!

Не съм чела темата, отговарям по първия пост....
Ей това, според мен е огромна част от проблема.Едно дете, без значение дали е на 4 или на 14, има нужда от внимание, любов и контрол.
Първо-много внимание, второ-много любов, трето-контрол.
Доколкото схващам, бащата си "прави пас" по отношение на възпитанието, ти май само му крещиш....как тогава очаквате адекватно и нормално поведение?!
След като не намира задоволяваща го среда у дома, естествено е да я търси навън.И явно я е намерил, след като сам сменя средата си, външния си вид, поведението си....
Нещата не са съвсем "изтървани" според мен, но трябва да спреш да му четеш конско нон-стоп, а да промениш подхода си.

# 77
  • Мнения: 34
Може би е така, но той се промени рязко, до сега винаги сме му показвали, че ни е грижа и че го обичаме. Винаги сме намирали време за него и не сме го карали да се чувства игнориран. Промяната настъпи, когато се записа в немската гимназия. Разпитвала съм го по този въпрос много пъти, но той все мълчи или ми се стряска "Ти к'во тука идваш да ми се правиш на добрата майка! Айде изчезвай!"
 Не можем да говорим с него нормално, поради тази причина много неща остават скрити за нас и не можем да разберем какво точно го тормози, а според мен има сериозна причина. Посещавали смв психолог-по горе в темата споменах, че още на първата консултация синът ми излезе и повече не пожела да се връща. Но аз редовно ходя на психоаналитик, защото все съм мислела, че вероятно някъде в мене е проблема и се опитвам да бъда по-добра и загрижена майка, но усещам че с всеки ден го изгубвам все повече и, че връщане назад няма. Не искам да прекъснем връзките майка-син, но не знам какво да направя. Той понякога изтрещява, когато вляза в стаята му и му казвам нещо-той хвърля, крещи. Плаша се.

# 78
  • Мнения: 77
А пробвали ли сте ти или баща му (с когото от двамата има по-добра връзка/повече доверие ) насаме да му обясни, че държите на него и виждате, че има проблем, който явно го тормози и искате да му помогнете да го разреши по най-добрия начин, че затова сте семейство - да се обичате, разбирате и подкрепяте в трудни моменти и че каквото и да се е случило вие искате и можете да му помогнете да го преодолее?
 Зарежете стиловете на обличане/музика и прочие - това сега не ви е важно - те са само повърхност и дразненето ви от тях може да се приеме като отхвърляне на него самия, защото точно сега ги възприема като част от идентичността си и в това няма нищо страшно. Аз на ваше място бих приела това, което мога и игнорирала това, което не мога, нооо бих си избрала нещо, което ми е малко по-ок и бих се опитала да се включа в него и да го споделя с човекът, който ми е важен, за да изградя връзка на доверие и съпричастност. След това комуникацията и взаимодействието се случват по-лесно

# 79
  • out of space
  • Мнения: 8 644
Аз зададох въпрос, но отговор няма. Нищо, втори- какво точно прави на компютъра?

# 80
  • Мнения: 7 325
Аз имам друг въпрос - как авторката допуска такова абсурдно поведение, как му е позволила да я гони и крещи и да хвърля по нея вещи? И как тя и мъжът и реагират на подобни изцепки?

# 81
  • Мнения: X
Сега, че пубертетът е труден период за повечето деца, спор няма.
Но рязка промяна, към лошо, говори за някакво събитие/човек, провокирали тази промяна.
Кофти е, че не желае да говори и да споделя.Но вие с баща му би трябвало да го познавате и да знаете как да го провокирате да сподели.Колкото и да ви се вижда голям и пораснал, той си е още дете, което се нуждае от любов и подкрепа, от ясни граници на поведение, очертани от вас.
Само гадая, разбира се, но от постовете ти виждам две основни грешки спрямо него.
Първо, никъде не "виждам" фактора баща.Къде е той в картинката, как възпитава, има ли авторитет пред сина ви?Как реагира при провинение от страна на сина ви, наказва ли, изобщо показва ли някакво отношение към поведението му?
И второ, досега чета само за провинения на сина, но никъде не прочетох за някакво наказание.
Какви санкции сте налагали досега, например като отсъства от училище? Или като ти се разкрещи?
Изобщо, като престъпи някоя забрана/правило, как реагирате?

# 82
  • Мнения: 34
Ери, да изправя си косата ежедневно и това се появи от около година-две. На компютъра като влизам все виждам, че играе на някакви игри или пък, че е в фейсбук.

# 83
  • Мнения: 34
Баща му е много мек. Аз съм му поставяла забрани като това да е без интернет, телевизия, игри и с джобни, колкото да си купи закуска. Не съм го спирала да излиза, понеже е голямо момче.

# 84
  • София
  • Мнения: 19 832
Ех, боже, и какво като е голямо момче??? И моето е голямо, пък в 5 го карам да се е прибрал, за да се подготви за следващия ден и да го нагледам.

# 85
  • Мнения: 7 325
На 15 не е голям и свободата трябва да си я заслужи с отговорно поведение. И пак, колкото и свобода да си е заслужил трябва да има контрол.

# 86
  • Мнения: 30 802
На 15 излизах за спорт с велосипеда, не по заведения. Възпитавали са ме, че не е хубаво да скитосваш безцелно.

# 87
  • Мнения: 7 325
По твое време нещата бяха различни и 15 год.  дремеха по пейките пред домовете си. Ние ходехме да играем билярд, една разходка из главната и по къщите. Периодите твоите 15 и сегашните 15 са несравними. 

# 88
  • Мнения: 663
Здравейте !
Може би трябва да потърсите помощ от психолог. Да му обясните подробно, а и той ще пита неща конкретно и ще сте по на ясно за верния път. Много е трудно така да се дават съвети.
Струва ми се , че нещо е провокирала момчето да избяга от ролята на доброто момче . Дали не сте вие родителите- мислете. Моят син е на 14 .Случвало се е обаче да "капитулирам" пред него, но му казвам "Аз бях до тук. За решенията си, и несъобразяване с моето мнение -ти си носиш последствията.Живота си е твой - моя не се знае докога. Аз само мога да те обичам. Безрезервно , но за съжаление нещата не зависят от мен." И съм искрена и откровена. Мисля, че Той знае , че се опитвам да му дам най-доброто. Вижте дали синът Ви знае колко го обичате и че, Вие сте тази  която винаги ще е до него дори и в нещастието, но по-добре да е в щастието .
Причината е някъде там при вас, трябва да я откриете .

# 89
  • Mediterraneo
  • Мнения: 43 271
Не знам колко може да се премести само дете в друго училище, но знам, че едно дете много лесно може да загуби сигурността си вкъщи, усещайки незаинтересованост и неглижиране от страна на родителите си.

"През ръцете" ми са минали доста младежи, които в един или друг момент, в една или друга степен са били проблемни. Ако успееш внимателно да насочиш детето да хвърля бушуващата през пубертета енергия в нещо смислено, проблемите се утаяват и бавно, но се решават.

Общи условия

Активация на акаунт