Синът ми ме влудява!

Не прочетох коментарите до края...
Мислех да напиша на авторката лично съобщение, но взех решение да пиша в темата по две причини: първата е, че е добре да има повече публични коментари, за да помогнем и на други хора, които се сблъскват с такива трудности. Втората причина е, че имам желание да противопоставя отношението си по казуса на реакцията на болшинството изказали се.
Не е тайна, че по форумите нравоученията и себеизтъкването заемат водеща позиция, независимо дали в дадена тема се съобщава за смърт, раждане, дрога, развод, пропадащи отношения, тежък ПМС или безумен пубертет и т.н. Безсърдечието, с което се посреща чуждото нещастие, само защото е изразено неправилно граматически или е изхвърлено прекалено бързо, емоционално и съответно объркано, е просто чудовищно. От 11 години чета и пиша тук - нищо не се е променило.
За нещастие, самотата и несигурността вътре в човека, липсата на близки, приятели или просто интровертността, а защо не и глупостта, карат хората сляпо да описват житейските си пътеки тук или другаде, с надеждата, че някой ще ги съпреживее...Това е страхотна заблуда и Вие, г-жа Александревна, сте на грешен път тук. Като начало - няма нужда да се оправдавате на никого. След това спрете да приемате критиката, че сте лош родител - повярвайте ми, че има и лоши деца - много лоши. Всички се раждат с индивидуални ресурси и заложби и нашата задача е да изведем най-доброто и полезното за тях, но тази задача е трудна, а ние не сме богове.
Аз съм майка на три момчета. Не съм тиранин, но съм контролиращ родител. Интересувам се от живота и чувствата на децата си постоянно. Без да досаждам, но и без да давам твърде много свобода - тя е надценявана доста напоследък.
Въпреки всичко, въпреки цялото ми старание и любов, внимание и загриженост, не само на думи, но и на дела, най-голямото ми момче се трови с амфетамини...Няма да се впускам в подробности. Двамата му по-малки братя са доста сложни характери - независимо от почти образцовия модел на поведение към тях, те не искат да учат, плачат, тръшкат се, а на мен ми коства ежедневно титанично усилие на духа и физиката да се справям с цялото положение. Ще попитат къде е таткото? Ами работи. Като вол. И е прекрасен човек. Просто малко е вкъщи.
Прилагам всички разумни методи за наказание, разговори, гушкане - аз обичам тези три мъжленца. Но това, което съм разбрала е, че насила не става. Нищо не става. За известно време може би сработва, но не и тогава, когато вече порастват и усещат в себе си силата на личността си.
Думата търпение е много важна. А приложението и е и много трудно.
Понякога, независимо от почтеността, уюта и любовта в едно семейство, е възможно да се появи някой, който да не се вписва никак. И той страда от това. И семейството страда. И трудно намират път един към друг. И е много, много трудно.
Аз се обърнах към психолог - за себе си, защото не знам вече как да продължа и какво да направя за децата си. Голямото ми момче не е вече дете - пълнолетен е и след четири години битки да си го отвоювам от дрогата, търпя поражения....А само ако знаете с колко внимание, разбиране и търпение подхождаме...Ние знаем всеки негов ход извън къщи, без той да подозира това...Защото ни е страх за него - много...А имаме повод дори да го намразим - той ни опустоши материално и психически вече сме на ръба.... Но не мога да го оставя, защото някъде вътре в него е моето си момче, с прекрасната фантазия, с прекрасното си умение да рисува и пее, а сега виждам роб, отказал се от живота, прахосник и безчувствен млад мъж....Това е един избор и аз искам да знам защо....
Няма родител, който с нищо да не е сбъркал...
Минавам на "Ти"....
Провери детето за дрога и болести. Това е първото. Можеш да му кажеш и че ти е мъчно, но не с упрек. Потърси психолог - помагат. Независимо, че не е пълнолетен, работата с психолог трябва да е доброволна. Затова първо ти се срещни - за съвет, за модел, с който да пооправиш пътя към сина си....
Успокой се и не се упреквай - това е излишно. Ако реално си даваш сметка, че нещо си пропуснала и пренебрегнала - наваксай го. Няма варианти "късно е вече"...
Желая ти успех и много сила. Желая ти да е само временен каприз на възрастта, временно хулиганство...Напълно е възможно.  

П.С. Децата са изключителни манипулатори понякога и гениални изобретатели на магарии - отписването от училище на 15 е едно от най-лесно постижимите такива....Знам за доста по-трудни ходове, направени от непълнолетни и изискващи родителско или наставническо присъствие и решение.....

Поздравления г-жо Димитрова.

Този мъж родният баща на детето ли е?
Как така търпи подобно поведение?

За местене от училище също не знам как става без знанието на родителите?

Темата звучи глупава. Значи, вие въобще не го следите какво върши? Не гледате всеки ден бележника, не се интересувате научил ли е или не. Не предприемате по-сериозни мерки, а очаквате той да ви слуша? Това е една такава възраст, в която родителите имат често трудности с детето. Вие трябва да обръщате внимание кога и с кой излиза, и какво като е на 15? Та все още си е дете, моля ви... Трябва да се държите като майка, не ви упреквам, но дъщерите ми никога не съм ги оставяла да вършат каквото си искат. Голямата е на тринадесет вече и не ми създава никакви неприятности, казва ми абсолютно всичко и аз винаги й имам доверие, не я разпитвам, тя сама идва при мен и ако има някакъв проблем го споделя с мен, за да открием решението му. Вероятно вашето възпитание е повлияло върху поведението на момчето. Няма да се оправи с едно щракване на пръсти. Опитайте се да го държите по изскъсо.

Как успя сам да смени училището си?
И вие после какво направихте по този въпрос?

Не мога да не забележа, че и в темата, и в описания по-нагоре случай има нещо общо: мъжът в семейството го няма, а жената се опитва с женски методи да поправи нещо, което не се повлиява по този начин.

Търпение и прегръдки...след като работата вече е стигнала на ниво "категорични действия, ултиматуми и шокова терапия"...

Това просто не е вярно.
Което не значи автоматично, че родителите на лошото дете са лоши родители, в крайна сметка няма човек, родил се научен да бъде родител.Всеки се учи в движение, със собствените си деца.
Как подхожда един родител към детето си, зависи в огромна степен как е бил отгледан самият той.
И от там идват всички "грешки и лоши реакции" към постъпките на детето.

   
Именно.   
Това, че бащата много работел, е оправдание.Без извинение.Всички, или повечето бащи днес работят много.Въпрос на лична организация и много желание е да бъдеш до детето си, когато ТО има нужда, а не когато ТИ имаш време и възможност.
Особено за синовете мъжкото присъствие и авторитет на бащата е незаменимо.Точно от него те се "учат" да са мъже, как да израстват като мъже, как да се справят с живота като мъже.

Моля, нека мнението ми не се приема като критика към никого.Не е такова.

Наистина, колкото и да се старае майката, колкото и да е мила, трудно ще успее да дирижира поведението на синовете си. То и на дъщерите няма да може.

Ама си мислим, че като сме майки, то със старание и търпение всичко ще направим.

Да, ама не...пътят към ада е застлан с добри намерения. "Добрата" майка даже и не вижда как всъщност вреди на децата си именно като прави най-доброто. А понякога не е достатъчно само да даваш всичко, да си мил и търпелив- понякога трябва да прогледнеш и да направиш необходимото, а не това, което според теб е добро.

Писала съм назад мнението си по темата на авторката.
Универсална рецепта за справяне с проблемно дете няма.Иначе авторката нямаше да има проблем...
Всичко зависи от самото дете първо, как е започнало да създава проблеми, какви отношения имат помежду си членовете на семейството, каква е средата им....факторите са толкова много и различни при различните семейства, че няма как да се даде съвет, който като с магическа пръчка би премахнал проблема.

Така е.
Подобно поведение, ако случаят е изобщо реален, не се "открехва" от днес за утре.
...
Някои от цитираните изрази на "детето" ми напомнят за едно много слабо предаване ли да го нарека, сериал ли, и аз не съм сигурна, направило жалък опит да бъде интересно, представяйки "живота" на разни хора- "Съдби на кръстопът".
Много слабо беше. Не знам дали още мъчат телевизията с него.
Тукашната тема прилича пък на опит да се копне някоя чужда свежарска идея. Понеже собствените са се изчерпали.

И аз моля да не се приема мнението ми като стремеж да създавам спорове, защото мисълта на love всъщност ми харесва, но това Е вярно....
Този стереотип с роденото чисто създание, невинно и прекрасно е меко казано глупав...

И не правете заключения от рода на "бащата го няма"....Какво целите с това - безхаберен, незаинтересован, какво?
Бащата си е до нас, просто е доста ангажиран. Но обръща внимание на децата си достатъчно. Е, няма възможност да го играе целодневен прислужник и пъдар, да....И не намирам вина в него.

Прегръдките и разбирането винаги имат смисъл и никъде не съм казала, че разчитаме и трябва да се разчита основно на тях...
Точно това имах предвид с първите редове на предния си пост: говори се наизуст и на всяка цена трябва да се обобщи нещо, на което да не се противоречи...

Има лоши деца, има лоши родители, има различни случки в живота от вашите лични....
Колкото и да си заравяме главите в пясъка и да залагаме на старите заблуди, че децата са невинно родени създания, чист лист, бля-бля, това не е вярно....
Който иска да вярва в тази глупост.
Детето може да бъде моделирано, но не препрограмирано...

Тук съм повече от съгласна....Една от основните грешки на майките...Моя също...

А не може ли да даваме идеи, вместо критика? Аз също ще се радвам да прочета такива...

От Сирената по-добре критика само засега, много са й малки децата и идеите й за тийнейджърите са екзотични до смехотворни

Ще си позволя да не съм съгласна и ще обясня защо.
Няма как да застанеш пред едно новородено и да заявиш, че ето това дете ще стане лош човек/убиец/престъпник, защото дядо му/баща му/чичо му са били лоши хора.
Това просто не е вярно.
Да, има такова нещо като наследственост, но дали и каква наследственост ще се прояви, зависи от отглеждането и възпитанието на това човече от ден първи на живота му.
Иначе, по твоята логика, всички деца на убийци със 100 % сигурност биха станали убийци.А това не става.
Лично мнение, с което не настоявам никой да се съгласява:децата не се раждат лоши/злояди/ревливи/нервни/буйни и прочие.Ние, родителите ги правим такива.
Да, не е лесно да признаем грешките си (и аз включително, макар че съм го правила, или поне опити), но е тъжната истина, имаме такива деца, каквито сме си отгледали и възпитали.
Пак повтарям, не отричам гена (виждам го и в двамата си сина, на 26 и 19 години), но не мога да заявя, че просто такива са се родили.И ние с баща им имаме "вина" за това какви са станали.