Синът ми ме влудява!

  • 30 758
  • 340
  •   1
Отговори
# 120
  • София
  • Мнения: 2 219
Кафенце, имах представа от другарите му - спортисти, медалисти, отличници някои от тях....
Моята грешка беше, че се предоверих. Впоследствие се оказа, че някои от тях, за които мнението ни беше най-добро, са посягали....
Но никой от тях не стана зависим...Учат, работят, а моето момче падна...
Нещата започнаха, когато го остави приятелката му...Беше на 17.
Той е много потаен, трудно споделя много лични работи.
Последва позвъняване от училище, че не е ходил няколко дни и ме питаха дали е болен, защото класната му ни беше по-близка - приятелка на свекърва ми. Иначе бележник перфектен - подписван ежедневно почти....Държан е разумно строго. Никога не сме го мачкали....
И така се сурнахме надолу...
Какво ли не направихме в последствие...Няма нещо, което да не опитахме....
Сега избяга при баба си...Но той е на 21 - не мога насила да го задържа вече при нас....
Там режимът е по-лек и той просто се спаси...Правят му се тестове - засега отрицателни, но то и преди имаше периоди от по няколко месеца чисти...
Не иска психолози, не иска да работи, не иска да учи...А знаете ли колко е талантлив...Прослушваха го за оперен певец - бас-баритон с възможности да надмине Гяуров....Дори тази прогноза за успех не го трогна..Не го мотивира...
Сега съм го оставила....Може би твърде много го съжалявах и подкрепях и той се вживя в ролята на жертва....Много исках да помогна...Прекрачих всичките си зони на комфорт и лични убеждения за отношение и възпитание, само и само да помогна...Нищо не сработи...
Съжалявам, че заемам място в темата на другата жена със своите си проблеми...Връзката не е пряка, но нали коментираме проблемни младежи...То моето вече е мъж де....
На никого не пожелавам този ад....

# 121
  • София
  • Мнения: 19 836
Деси, аз ти благодаря, че споделяш, защото смятам, че историята е много полезна за всички ни. Пожелавам ти детето ти да намери пътя обратно към нормалния живот  Hug

# 122
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Деси, от все сърце ви желая да намерите отново пътя Praynig bouquet. Страшно е това, което разказваш и действително никой не е застрахован. Понякога дори е до ген наистина. Защото генът на зависимостите е различен при всеки. Дано, дано всичко при вас се оправи!

# 123
  • София
  • Мнения: 2 219
Благодаря ви много, наистина.... Hug
И аз пожелавам на никой да не се налага да ми чете постовете от необходимост...
А на авторката на темата желая, келешлъкът да се окаже основен проблем и да отзвучи....
Но непременно го проверете за дрога, непременно!!!!!

# 124
  • Мнения: 63 247
Деси, чест ти прави, че си искрена и споделяш. Hug bouquet
Пожелавам ти да забравите всички тревоги и момчетата ти да станат добри и щастливи хора! Praynig Peace

# 125
# 126
  • Мнения: 9 936
Прочетох темата с голям интерес, тъй като моята дъщеря е на 16 и си имам с нея също известни проблеми. Слава богу, далеч от размерите на споменатите тук.

Не искам да споря с никой, но наистина се подразних на прибързаните заключения как на детето му липсвало еди-си-какво и как родителите не му давали достатъчно любов, разбиране и  колко всъщност се били провалили.

Какво правим, когато детето не поддава на никакъв опит за контакт?
Аз съм ходила да се консултирам с детски психолози, психиатри, включително и он-лайн. Чела съм литература как да общувам с детето си. Не ми е безразлично и искам да направя всичко по силите си да имаме добро общуване и добра атмосфера вкъщи.
Един от честите съвети беше да се прави нещо заедно. Обаче как да го правиш това нещо като детето отказва??? Моята е зодия скорпион и като каже не, значи не и никой не може да я накара. Разбира се, не е разрешение насила да го накараш, трябва само да прояви желание.  Thinking

Най-любимо й е да си седи в стаята на компютъра. Единствено по време на вечеря сме заедно на масата. Като й кажа да дойде при нас, тя най-безцеремонно ми заявява, че какво да правела при нас. А можем да правим всичко, което пожелае - да гледаме филм, който тя иска, да играем на семейна игра, да си говорим, да майсторим нещо - аз, а също и тя сме заинтригувани от всякакъв вид приложно изкуство, рисуване... Обаче тя не иска.  Thinking Какво да правела при нас?
И двамата с баща й сме шегаджии. Никога не сме й се карали за оценки. Тя  е отличничка и оценките й не са проблем.

Да ходим някъде заедно, не иска.

Еми как да го накараш насила да правим нещо заедно?
Аз лично не мога да измисля сполучлив вариант.

Иначе тя доста си споделя с мен. Разказва ми неща за училище, за компанията, с която излиза. Психоложката ми каза, че щом споделя с мен такива неща, значи имаме добра и здрава връзка.  newsm78

Аз доста мислих и съм на мнение, че компютрите много бъркат работата.
Зарибявка са и губят време и те откъсват от реалния живот с реалните ти близки хора.
Дъщеря ми е нон-стоп он-лайн. И очевидно й е интересно повече да си чати, отколкото да общува с нас.
Направо се чудя какво да правя.
С баща й обсъждахме дали довечера да не й спрем нета. След поредното грубо държане от снощи. Ама пак ще излезем лоши...
Грубото държане ни е съществения проблем. Говори с нас с някакво раздразнение. Неоснователно по наше мнение. Чудя се дали висенето пред компа не е пак причина за тази нервност.  newsm78 Ама пък с приятелите си не говори по този начин. Не знам. Доста ми е сложно...

 

 

# 127
  • Мнения: 30 802
Тя е на 16, не на 6, да изрязвате хартиени формички.

Май мама и тате трябва да си ъпдейтнат съзнанието за това как се говори с момиче на 16. Тя хем няма опит, хем вече осъзнава за света толкова неща, колкото да кажем и студентите. Обаче може да усеща, че я третирате като дете. Наистина трудна ситуация.

Що не й намерите някаква работа или стаж?

И приемете насериозно, че може да отнеме време да изградите наново връзка с нея като с възрастен човек. Да, наистина не сте й важни и интересни за разговор. Приемете го насериозно. Някой ден може пак да сте й интересни.

# 128
  • София
  • Мнения: 19 836
Utro, споко, за мен е най-нормалното нещо на света тийна да си живее в своя си свят.
Моят се държи много добре с нас, но го виждаме за вечеря и евентуално за половин час вечер, толкоз  Laughing Но аз изобщо не се притеснявам, честно казано.

# 129
  • Мнения: 9 936
Тя е на 16, не на 6, да изрязвате хартиени формички.

Май мама и тате трябва да си ъпдейтнат съзнанието за това как се говори с момиче на 16. Тя хем няма опит, хем вече осъзнава за света толкова неща, колкото да кажем и студентите. Обаче може да усеща, че я третирате като дете. Наистина трудна ситуация.

Що не й намерите някаква работа или стаж?

И приемете насериозно, че може да отнеме време да изградите наново връзка с нея като с възрастен човек. Да, наистина не сте й важни и интересни за разговор. Приемете го насериозно. Някой ден може пак да сте й интересни.

Мамасита, никога не съм харесвала заядливото ти отношение, пък дори и да имаш нещо смислено да кажеш.
Сега от къде реши, че ще изрязваме хартиени формички? Имам предвид работа с полимерна глина и съвсем професионално рисуване. Изобщо не става въпрос за някакво детинско занимание.  И пак подчертавам, че дъщеря ми има интерес към тези неща и не я карам насила да прави каквото и да било.

Как точно трябва да си ъпргейтнем съзнанието за разговори с 16-годишно момиче?! ти от къде знаеш ние как точно си говорим? Смея да твърдя, че съвсем нормално и адекватно си разговаряме за възрастта - и за алкохол, и за момчета и за по-интимни отношения. Дори на моменти се притеснявам, че сме я взели за прекалено пораснала. Ние нямаме никакви задръжки в общуването на каквито и да било теми.

Въпросът е, че това общуване е все по-оскъдно.  Thinking

Utro, споко, за мен е най-нормалното нещо на света тийна да си живее в своя си свят.
Моят се държи много добре с нас, но го виждаме за вечеря и евентуално за половин час вечер, толкоз  Laughing Но аз изобщо не се притеснявам, честно казано.

Другият ни проблем е, че не се държи добре с нас. Е, понякога е в настроение и се шегуваме, и споделя. Но често, да не кажа обичайното й разположение е раздразнително - тип "остави ме намира". И ние я оставяме, не й досаждаме. Но след като прекара събота и неделя в стаята си, малко ми кипна....  Sad

# 130
  • Мнения: 30 802
Ми защото си спомням разговорите с моите родители. Да, може да говориш за всичко, но на детето нещо му липсва. Говорите ли за смисъла на живота като цяло? За това кое ви мотивира да ставате от леглото сутрин? За живота и смъртта?

Малка тайна е, че тийнът се интересува от тия неща, не само от момчета и алкохол- това са лесните теми.

И ако не вижда как родителите й намират смисъл, и то да кажем в неща, които ще нарека "духовни"...ми нормално е да сте й скучни, защото сте изчерпали смисъла.

Та така, намерете нови залежи на смисъл и ще сте й интересни. Иначе другите неща лесно губят вкус и привлекателност, защото са повърхностни. Прекалено...нормални.

# 131
  • София
  • Мнения: 19 836
Ние говорим, да. Помня каква бях на неговата възраст и какво ме вълнуваше.
Много се разбираме. Но пак не мога да очаквам от него да седи цяла вечер около нас, както 5-годишната му сестра.

# 132
  • Мнения: 24 467
Утро, чела съм и друг път за голямото ти дете. Не го познавам. Не познавам и порядките във вашето семейство, затова да акълувам не мога.
Скрит текст:
На 16 годишен, какъвто е и моят, не гледам като на дете. За мен и тийнейджър дори не е. Това си е един млад човек.
И моят не е от най- общителните. Никога не е бил. Просто няма такива нужди. Понякога се отпуска и приказва, особено на маса или на кафе. Но когато си е у нас си стои също предимно в стаята, чете или е "он- лайн". Повече излиза, понеже тренира често и ходи с аверите. Съвсем честно ти споделям- не ми тежи и дори не ми е странно. Каквото- това. Общуването е свободен акт. Поне за мен. Мразя от дъното на душата си някой да ме занимава на сила да приказвам или дори да слушам неща, които не искам. Не го налагам и на никой друг. Понякога ми е идвало и на мен да кресна: "Абе остави ме на мира! Не виждаш ли, че не ми се говори сега!". Човекът е здрав, нормален е, има си среда, не се караме у нас, пита, когато нещо го интересува и смята, че мога да съм му от полза, прави кафето в събота и неделя, лафим на закуска и на вечеря, обсъждаме по някоя книга, която чете, съобщава ни някой прочетен или чут факт- обсъждаме. Не го правя с цел да общуваме. Просто и на мен ми е интересно. Говоря когато и каквото искам. Правото на говорене включва и правото на мълчане. Също важи за околния свят. На разходки не излиза с нас и това също намирам за нормално. На неговата възраст и аз не обичах да излизам с моите. Не че сме се карали нещо- не. Просто си излизах с приятелите и толкоз.
Идва с нас по почивки летни и то ако ходим в чужбина, основно. Дори на море предпочита да отиде с приятели на лагер. Нормално- от 17 годишна с моите на почивка не съм ходила. Веднъж само ходихме в Стария Несебър, че снаха ми имаше карта за там, но племеницата ми се разболя и трябваше да я оползотворим.
Понякога родителите и децата са много различни. Няма човек, който да умее и да иска да общува с целия свят. Освен ако нещо няма комплекси някакви и се доказва по този начин. Ако детето е станало един много различен възрастен- ми такъв си е. Приема се и толкоз.
Аз съм против насилственото общение. И компютрите нямат нищо общо. Навремето нямахме такива и аз не съм растяла залепена за моите родители. Представям си ако ме бяха помъкнали пък по психолози. Щях направо да ги намразя. Добре, че ме оставиха намира овреме.

Последна редакция: вт, 26 яну 2016, 09:18 от Judy

# 133
  • Мнения: 9 936
The Siren of Titan , ей така съм по-склонна да си говорим!  Peace

Ами да, случвало се е да говорим за тези неща. Преди няколко месеца почина баща ми, аз прочетох няколко книги, които ми помогнаха и на мен самата да си затвърдя смисъла. И сме го обсъждали.
Аз съм много отворен за духовни идеи човек и винаги си ги споделям вкъщи.
Изобщо съм на мнение, че съм една съвсем НЕскучна майка.  bowuu
Обаче тук пак се намесва самото тийнейджърство - направо е закон каквото аз кажа/споделя  изобщо да не се приема за чиста монета и да не се послушва. Примерно препоръчам й някаква книга. /Тя, Слава Богу чете/. Обаче щом аз съм я препоръчала значи не се отваря.  Naughty Пък аз примерно съм я видяла книгата от тийн-форум специално, за да я предложа на дъщеря ми.  ooooh!

Надявам се силно въпреки напрекото отношение в момента, все пак нещо от моите ценности да й остава в главата.  Praynig

И за да видите колко съм готова на жертви - снощи гледах с дъщеря ми епизод от някакъв сериал на ужасите, който й харесва да следи - "Живите мъртви". Цяла нощ сънувах, че ме преследват...  Sick Май ще се налага пак да се жертвам, защото прекарахме забавно въпреки ужасиите. И поне не седя на фейсбука цяла вечер.

# 134
  • Мнения: 24 467
Подобни жертви не правя и не бих искала друг да прави за мен. Няма смисъл в това. Нека си остане такъв, какъвто си е.
Моят обича да гледа фирми. Много. Изгледал е купища. От него се информирам за нещо интересно, ако ми се догледа. Само казвам тематиката и имам предложения. Обаче е наясно какво да ми препоръча, "като за мен". И за кое да ми каже о- време да не го гледам с брат му... Laughing Понеже малкият пък обожава да ми се залепи. Той сам пък не може да гледа филм направо- трябва да има с кого да обсъжда- преди, по време и след. Дори и когато чете обича да е с някой.
Просто са си различни хората- от бебета още.

Общи условия

Активация на акаунт