да обсъдим и този мъж ...

На какво се казва добър общ доход? За някои това са 2000лв за други под или над такава сума.
Мъжа ти в пъти колко по-малка заплата от твоята взима? 2-3-4?
В много семейства жената взима няколко пъти по-малка заплата от мъжа, това трябва ли да води до раздори в семейството? Или така погледнато вече мъжа и жената не са равни същества
Взете си една автоматична прахосмукачка, миялна машина и пералня със сушилня, много от домакинската работа ще ви се улесни. Нали все пак имате добри доходи. Битовизмите са проблем, когато си нямате истински проблеми

Няма значение каква точно е цифрата. След като тя смята, че доходът е добър, явно им е достатъчен да си покриват нуждите и да не изнемогват. Другото си е празно любопитство.

А иначе мисля, че авторката е от този силен, контролиращ, маниакален тип хора, които лично трябва да вземат всяко едно решение като се почне от избирането на завеси и се стигне до планирането на децата. Мъжът й явно е с по-мекошав характер, който се води лесно и се съгласява с нейните решения. И този модел е работел цели 15 години и за двамата, но сега вече не работи за нея.

Аз не вярвам, че хората се променят. Да превъзпиташ възрастен индивид и промениш изцяло характера му е кауза пердута. Остава да се промени настройката към нещата. Може би започни и ти да спортуваш, да се грижиш повече за здравето си и да правиш неща, които са ти приятни и те разтоварват.

Синът ми е на 14 и никога, ама никога не съм отваряла учебник с него, не съм проверявала домашни, не съм решавала задачи и т.н. Само подписвам тестовете му, когато е необходимо. Смятам, че това учи на отговорност и самостоятелност. Гласуваме му доверие, че може да се справя сам, да помни, че има домашно, че трябва да се подготви за тест и т.н. И резултатите са отлични. Мисля, че това би било от полза за всяко дете.

Може би мъжа ти е на същото мнение, но ако не сте говорили няма как да знаеш какво е отношението му към въпроса със съвместното учене всеки ден. За мен е излишно и прекалено, направо го приемам като нарушаване на личното пространство на детето. С мен като дете също никой не е подготвял уроци, може би заради това и аз съм против.

Също той може да не е наясно, че вършенето на толкова много задачи ти тежи и те изморява. Ами, че ти го правиш от 15 години. Защо не опиташ да му прехвърлиш част от отговорностите? Да си ги разпределите по някакъв начин, който да е удобен и за двамата. Той може да не може да готви, но всеки може да чисти например, да пусне пералня, сушилня, да прибере прането. У нас тези неща ги прави синът ми. Също например, той реже салата всеки ден, изхвърля боклук и се грижи за котките. Къщата чистим всички заедно. Имаме голям двор - за него се грижат основно мъжа ми и сина ми.

В една къща има много задължения и ако само един човек е натоварен с тях и отделно ходи на работа по цял ден, то той ще достигне предела на силите си много бързо.

Всеки в моето семейство спортува. Имаме различни предпочитания за спорт, понякога спортуваме заедно, по-често поотделно, но няма такова нещо един да спортува всекидневно и да изглежда като супермодел в цветущо здраве, а другия да опъва каиша и да е развалина физически и психически. Това не би било справедливо и аз не бих го допуснала за себе си.

И понякога къщата не е идеално чиста, не готвим първо-второ-трето ежедневно, правим компромиси всеки ден, но сме здрави, детето се равива добре и нямаме особени сътресения в живота си.

Желая ти да намериш златната среда за себе си, но ми се струва, че трябва по-леко да гледаш на живота и може би да преотстъпиш част от контрола.

Приели сте ролите на шеф и служител в семейството. След като ти си шефа, просто му делегирай половината от нещата, които вършиш.

А аз те разбирам прекрасно. И моят мъж е подобен: добър, отговорен, привлекателен, но инертен и неамбициозен. Е, побърквам се! Появи се и тръпка към друг, който съзнавам е трето качество в сравнение с мъжа ми, но все пак, за да го харесам онзи другия, значи много ми е дотежала ситуацията. Аз работя на пет места, получавам три пъти повече от него, пътувам, блъскам се, бутам се и какво ли още не, а той си почива, работи предимно от вкъщи, не се интересува от ремонти и не мисли как ще покрием по-големи разходи. Дотегливо е! Съвет не мога да дам, и на мен ми трябва такъв!

И аз си помислих първо за нова тръпка. 

ММ също е такъв добър и инертен човек. Аз организирам почивките, забавленията, ежедневието ни. Той е съгласен.  Но не ми пречи. И никога не ми е пречело да съм мислещата и организиращата. За мен е много по-важно, че ни обича(мен и детето), че не ходи по кръчми с приятели по цяла нощ, че не ме нагрубява, че е до мен и благодарение на неговата подкрепа се развивам професионално.
Относно финансите- при нас той взема около 3 пъти повече от мен.
За готвенето- научи го поне да прави елементарни неща за хапване. Пица, пържени или печени кюфтета, спагети, риба, картофи не са чак толкова сложни за приготвяне.

Бри, чудесен пост..
И аз съм на същото мнение..
Отделно - най-вероятно тя просто вече го обича и за това се дразни от него.

Просто трябва да избере - да го приеме такъв и да го преживее - в името на добрите години и семейството.
Или да продължи да си се развива в своята си посока и да бъде сама или намери друг.

Трети вариант също е възможен, но трябва много разговори и обяснения и професонална помощ.

Това, с помощта на децата, особено ме впечатли.     
По отношение на останалата част от живота на авторката-аз бях същия контролиращ типаж.Е, писала съм го неведнъж, в момента, в който реших, че вече не желая да огрявам навсякъде, животът стана прекрасен.     
И естествено, може ли такава тема без съвет, или поне опит за такъв:
авторке, зАрежи контрола, остави ги да се оправят сами, дай им повече "власт" и у дома, и по отношение на страничните задачи, може би ще се учудиш, че нито мъжът ти е толкова инертен и неамбициозен, нито децата ти са толкова мързеливи и отнесени.
Проблемът в изпълнението на този съвет е, че обикновено на контролиращия тип му е трудно, почти невъзможно да изпусне нещата от контрол, мислейки си, че без него светът ще се затрие.
Ами не, не само че няма да се затрие, ами може да се окаже, че ще функционира далеч по-рационално без неговия контрол.

Авторката, наистина си манияк на тема контрол. Съгласна съм с nikaia i Brie.

Отпусни се, погрижи се за себе си, дай си малко почивка.
Мързелът е здравословен в умерени количества, честно!
И полезен за децата и за мъжа!

Последно, голямото дете донесе бележник пълен с шестици и петици, за които сама си е работила.

Аз също никога не съм учила със сина си, нито съм му следила оценките.
За ужас на цялата рода..

Той знае, че това е негова отговорност.
Както и че изборът му за бъдещето му също е негов.

Справя се чудесно - каза, че иска да влезе в НПМГ, намери си уроци, учи и постигна целта си.
Сега сподели, че има проблем с математиката и иска да си купи онлайн някакво помагало - защото ако не е ок с математиката, няма да премине в следващия клас в гимназията.

И съветите за пускането на контрола са съвсем точни..

Аз пък не мога да си представя как момичета на 11-14 години, колкото предполагам, че са, няма да седнат и да изядат с кориците и без подсказка Хари Потър, Игрите на глада и още поне 20 заглавия за тази възраст...интересно какво толкова трябва да четат, че да им висят на главата.         ьзььььььч

Иначе има една порода майки, дето много организират. То са едни рождени дни, които на никой татко няма да хрумнат- нито на деятелния мачо, нито на интертния добряк; това просто са женски приумици и жените им се връзват. Същото и с ремонтите- ако не капе и не духа, едва ли някой мъж ще се загрижи, че кухнята му е в остарял рустикален стил и трябва да се замени с модернистично-индустриален.

По-спокойно трябва. И това с работата на пет места е тъпо- ако малко си дадеш почивка, може да се огледаш и да намериш 1 място с хубаво заплащане. Don't work hard, work smart. Ама жените много се връзваме...

А и не мога да си представя мъж, колкото и да е инертен, дето като му кажеш "отиваме в точка Х" да не може да се ориентира по пътната карта и да стигне дотам.

Наистина е пълно с инертни и мързеливи хора. Никаква инициатива за каквото и да е. Предпочитат нищо да не им се случва, отколкото да се напънат и да измислят нещо. Сякаш ги караш да преместят планина И ако искаш нещо да ти се случи в този живот с тези хора - то трябва ти да хванеш юздите. Иначе те чака един сив и скучен живот. Аз имам няколко такива приятели.  Все чакат на мен да организирам екскурзии, маршрути, в кой ресторант или бар да се отиде. Много е яко да си мързел, нали?!

Стига бе, не всички забавления са барове и екскурзии. Може да не бръмчиш непрекъснато напред-назад и пак да не ти е "сив и скучен" животът. Даже бих казала, че е някакъв вид невроза непрекъснато да търсиш да си правиш шаренко и да не те свърта на едно място.

Добре де, що си си избрала такива приятели?    
След като толкова те дразнят, намери си приятели по твое подобие....
Аз не разбирам подобна позиция, честно:Всички около мен са мързеливи и нехайни, ама ще ги търпя и ще мрънкам.
Ами, живота си е твой, изборите, които правиш, също.
Значи, сама избираш да ти е гадно.Е, що мрънкаш после?

Представям си пък всички да са инициативни и деятелни и всеки да предложи различен бар и маршрут.

Ако нямаше тия приятели, кой щеше да идва с теб на тия барове и маршрути и да се съгласява с теб?

Хайде стига ревахте за нещо, което сами сте си избрали!
Добре ти беше, когато този добър, отговорен и привлекателен мъж ти ходеше по гайдата и те гледаше в очите, и ставаше каквото ти решиш, нали?
Сега, той ти бил виновен да ти се появи тръпка- ами върви си я начеши тръпката, пък дано обектът е това, което ти липсва вкъщи- да не те бръсне за нищо, да не се съобразява с теб, да издава заповеди и да ги изпълняваш без разискване, че и да не го интересува дали работи на 5 места, а да иска чехлите и ракията на масата, като се върне от работа.
ПП. Ти, що не почнеш на 6- то място, че въобще да не се връщаш вкъщи и да си решиш въпроса с дразнителя?