И особено в един брак? Гледам във ФБ една дама помъкнала родата на планина през лятото и си мисля, че мен ако ме помъкнат за един-два дена ще отида, но на втория вече ще съм като накрай света. Дори на морето за повече от 5 дни ми писва ако е в малко градче или курорт, какво остава в планина през лятото, когато е супер тихо там. Но и повече си обичам морето. В Дубай и веднъж да отида не можеш лесно да ме накараш, но харесвам да пътувам из Европа и то не само в масово популярни у нас места като Италия, Франция, Испания, но и на север из Скандинавието.
Интересува ме мнението Ви относно напасването на половинките относно избора на дестинации за пътувания и екскурзии: град срещу село; море срещу планина; България срещу чужбина. За квартал, където да купите апартамент е по-лесно - може да се намери компромисен квартал, който харесва и на двамата. Но ако единия е заклет планинар как ще се погоди с човек, който не харесва планините и са му клаустрофобични сгушени градчета и предпочита плажове, морски брегове или дори разходки сред обширни равнини? Ако единия го влечат пустини, а другият прохладните лета на Скандинавия? Или единия обича хотел с всички удобства, а другия на палатка? В един момент хлътването изчезва, какво става тогава при такива различия? За компромиси между море и планина донякъде се сещам за Елените и Св. Влас примерно или градчетата на морето до Странджа.
Въобще ако имате различия по възгледи относно къде и колко да се пътува и да се пътува ли изобщо това за вас би ли било проблем? Може ли една връзка или брак да се съсипе заради непреодолими различия относно тези въпроси? Накратко важно ли е за вас да имате сходни вкусове за място на живот и относно пътуването? Бихте ли се разделили с някого, с когото сте напълно различни и нямате почти никакви допирни точки по една или и по двете теми?
Мой колега би желал да живее на морето, откъдето си е родом, но не може защото съпругата му не иска да мръдне от София и той се съобразява с нейното желание. Познавам и друго семейство, там пък жената иска да е на морето, а мъжа й не иска и да чуе. Познавам и дама, която през връзката постоянно ходила на планински преходи с гаджето, но като се оженили му рекла "Като искаш на планина ходи си сам!" и повече не отишла.
Винаги ли единия трябва да преглъща и по-нестабилни ли са такива взаимоотношения? Винаги ли трябва да има компромис по тези въпроси ако си влюбен? Хайде, за пътуването всеки може и сам да си пътува, но често такива хора по опит имат разминавания и за това къде искат да живеят и къде всеки иска да порасте детето му, а тогава вече може да е страшно ако единия неистово иска на село, а другият е градски тип човек или единия иска в чужбина, а другия в България или пък в друга чужбина. 
Интересува ме мнението Ви относно напасването на половинките относно избора на дестинации за пътувания и екскурзии: град срещу село; море срещу планина; България срещу чужбина. За квартал, където да купите апартамент е по-лесно - може да се намери компромисен квартал, който харесва и на двамата. Но ако единия е заклет планинар как ще се погоди с човек, който не харесва планините и са му клаустрофобични сгушени градчета и предпочита плажове, морски брегове или дори разходки сред обширни равнини? Ако единия го влечат пустини, а другият прохладните лета на Скандинавия? Или единия обича хотел с всички удобства, а другия на палатка? В един момент хлътването изчезва, какво става тогава при такива различия? За компромиси между море и планина донякъде се сещам за Елените и Св. Влас примерно или градчетата на морето до Странджа.
Въобще ако имате различия по възгледи относно къде и колко да се пътува и да се пътува ли изобщо това за вас би ли било проблем? Може ли една връзка или брак да се съсипе заради непреодолими различия относно тези въпроси? Накратко важно ли е за вас да имате сходни вкусове за място на живот и относно пътуването? Бихте ли се разделили с някого, с когото сте напълно различни и нямате почти никакви допирни точки по една или и по двете теми?
Мой колега би желал да живее на морето, откъдето си е родом, но не може защото съпругата му не иска да мръдне от София и той се съобразява с нейното желание. Познавам и друго семейство, там пък жената иска да е на морето, а мъжа й не иска и да чуе. Познавам и дама, която през връзката постоянно ходила на планински преходи с гаджето, но като се оженили му рекла "Като искаш на планина ходи си сам!" и повече не отишла.
Винаги ли единия трябва да преглъща и по-нестабилни ли са такива взаимоотношения? Винаги ли трябва да има компромис по тези въпроси ако си влюбен? Хайде, за пътуването всеки може и сам да си пътува, но често такива хора по опит имат разминавания и за това къде искат да живеят и къде всеки иска да порасте детето му, а тогава вече може да е страшно ако единия неистово иска на село, а другият е градски тип човек или единия иска в чужбина, а другия в България или пък в друга чужбина. 
Харесва ми гледката от високо, но в България не са много градчета като Мотовун, които са на хълм, може би само Царевец е строен така, но модерното Търново си е пак сгушено повече долу. Иначе такъв тип градче ми харесва, защото пак има много обширно пространство и гледка надалеч. Но да живея или да седя повече от два-три дни в градче тип Мадан или квартал тип някои сгушени софийски - ами не е моето. Но пък Желява учудващо ми хареса, но пък там от едната посока е полето и има простор, а самата планина е по-ниска от Витоша и се пада на североизток и север от селото, не закрива слънцето както често става в полите на Витоша например.
