Важно ли е да имате сходни възгледи относно пътуване в една връзка?

Децата лесно се учат, като ги свикнеш от малки, че няма шест-пет и ще се пътува, свикват, като гледам по познати. Малки бебета къде ли не ги водят.

Аз лично за себе си съм установила, че съм много гъвкава. И на луксозното и удобното мога, и на палатка, близо до природата, или на обиколка с кемпер. Поне си мисля за кемпера, досега не съм го правила, но желание имам. В днешни дни има толкова удобни проспособления за пренощуване навън, добре уредени парко-места и къмпинги за палатки и кемпери, че не е проблем.

Е, тираджия наистина ли е толкова изненадващо, че не му се мята на колата, за да "почива"?

зависи, имам познат тираджия, който обожава да обикаля по всякакви екскурзии и екзотични места, и дори за няколко часа докато трае почивка между курсовете, ходи по забележителности там където се намира.. и още един бивш съученик е така, международен шофьор и екскурзии със семейството при всяка възможност...до човек си е, не до професия

Е, много удобно така, да предпочитат при бабите и дядовците, пък и самите баби и дядовци да имат желание да ги гледат всеки уикенд. Моето дете за 4 години е било само около 24 часа без мен, когато трябваше да ходя до болница. Този мъж и тази жена, които толкова ги съжаляваш, по всичко изглежда, че нямат баби и дядовци, гледащи им детето всеки уикенд. И по твоята логика, щом жената и мъжът няма какво да ги свързва, докато детето е с баща си на палатка през някой уикенд, то и вас няма кой знае какво да ви свързва, след като децата ви са всеки уикенд да се свързват с бабите си.

Той е тираджия от 3 г.
Бракът ни беше 18.
Въобще не виждам какво може да оправдае вечното висене на дивана...
Покрай нас имаше много семейства, в същата конфигурация като нас - две деца, двама работещи. И все пак намираха повече време и начин да пътуват.

Много е важно.

За почивка не ми е важна чак толкова дестинацията, но навиците - да. И според мен е важно, играла съм го тоя филм и е ужасно напрягащо.
Важно ми е, както Нар казва, да сме на едно мнение относно къмпингуване, палатки, чукари. За мен не е от особена важност дали ще отида на планина или море, но не искам нито да спя на палатка, нито да спя при чинки и учинайки, за да излезне по- евтиничко.

Дребни различия в навиците се преодоляват, ако страните не са егоисти. Примерно той бяга почти всяка сутрин и на почивка поне се разхожда. Рано сутрин към 6-7. Аз ставам в 11. Можеше да се цупондри, че няма да закусваме заедно или аз да се цупондря, че не ме е изчакал с кафето. Такива неща подлежат на напасване, но различни възгледи за местоживеене, прекарване на ваканции, на уикенди (това определено) обикновено са проблем в ежедневието и нещата отиват на кино.

В крайна сметка всеки поставя различна тежест на различни неща. Да, за мен не е проблем да ида в пустиня. Но е проблем половинката да си ходи "на село" уикенди.

Повечето неща се изчистват още в началото на връзката. Не вярвам някой, който ходи да копа на село всяка събота да се ожени за мацоранка, която в хотел под 4 звезди не стъпва. Големи различия в прекарването на свободното време, говорят за много различни характери и среди и малък шанс за успешна връзка. Та баш навиците на пътуване няма да направят такава разлика.
Това, което авторката визира, че еди кое си семейство пътувало някъде си, където тя няма да стъпи, не значи че единият партньор е принудил другия. Вероятно и двамата харесват такъв тип пътувания или да захаресвали.

Ако моят мъж иска на палатка редовно, и аз ще го пускам с детето. Ама лично съм приключила с палатките. Не бих се развела по подобна причина, на мен ще ми е супер така Ама то пък и детето не става за палатки при нас...

Първото ни излизане заедно с мъжа ми не беше на бар или в кафене, а в планината. И на мен започна да ми харесва и от тогава сме овършали всякакви планини. Отделно обичаме да пътуваме и пътуваме наистина много.
Ако не си пасвахме в това отношение и той не искаше да идва, тогава и аз нямаше да ходя, щях да съм кисела и да се изпокараме.
Ако аз не исках да пътувам, той щеше да го прави сам, да си намери друга, с която да си пътува и да сме се разделили.
Други хора си почиват отделно един от друг и не се разделят - не знам как става това. В планинарската ни група много идват поединично, докато половинката е вкъщи. Хм.

Относно палатката се сещам за една позната, която си има много готино гадже и изобщо не е темерут, но нейната представа за пътуване е сама на обиколка из Близкия Изток или сама на палатка някъде в Норвегия. Така си почивала.. Хора всякакви. Заедно са с приятеля й иначе.

Аз само като си представя само момиче една седмица на палатка някъде и ми се изправят косите, но тя си ходи така и не се страхува изобщо.

Хареса ми. Бях забравила първата ни среща, но сега като ме вдъхнови изплува. Не беше на планина, а в сладкарница. Нещо свише му е нашепнало къде да ме води.
Иначе да, други хора си почиват идеално един без друг. Нищо за чудене няма.

И моята първа среща с приятеля ми беше в планината. Нормално бивши гаджета ги водел на кафе или ресторант, мен обаче на зиплайнинг в планината с адреналин. Предполагал, че ще ми хареса. Хареса ми, да.

Има значение колко точно са дълбоки тези различия. Едно е "никога няма да стъпя на палатка", съвсем друго "предпочитам хотел, но може и палатка, стига да сме в къмпинг и да има баня". Има и значение колко често се практикува типът почивка. Ако на някой му е достатъчно да направи един тридневен преход в планината през лятото, половинката може да прави нещо друго през това време и връзката няма да се разпадне. Ако обаче търчи из планините всеки уикенд, това ще бъде проблем и то огромен.

За по-леките случаи могат да се направят компромиси. Но истински такива, а не да отидеш някъде насила и от ден първи да се мусиш и да обясняваш как се задушаваш. В този смисъл постовете на авторката са много крайни и детински. Някой мъж може да не я хареса, ако установи, че тя не е способна на компромиси. А обясненията как нямало никога за нищо на света да живее в еди кой си град, са смешни, това са разсъждения на дете. Така може да я завърти животът, че изобщо да няма избор къде ще живее.

Аз например страхотно мразя да ходя на море, буквално умирам от скука. Нито има какво да се прави, нито какво да се види, да не говорим за похабената отпуска и за цените в сезон, които са по-високи от повечето европейски градове. Бившият ми приятел, с който живяхме 8 години, беше другата крайност, като децата, веднъж да влезе във водата, не мога да го извадя с часове. Ами намерихме компромис, ходехме по 2 пъти в годината за по три дни и отделно още веднъж или два пъти той с приятели. Аз 3 дни ги издържам, а той си получаваше достатъчно количество море през годината.

С някой, който смята, че трябва да сме като залепени и да ходим винаги и навсякъде заедно, нямам допирни точки изобщо.