Важно ли е да имате сходни възгледи относно пътуване в една връзка?

Обичат да гледат света от високо? Но поне хобито им е явно и може да си решиш предварително дали искаш да се обвързваш с такива или не, за разлика от някое скрито-покрито хоби като 50-те отсенки сиво дето вместо на планина се оказва че ходят на мазе.

И къде да се живее, и къде да се пътува са фундаментални неща, поне за мен, и партньорите трябва да имат сходно мнение по въпроса. Иначе единия прави компромис и рано или късно почва да се чувства прецакан. Ние и двамата си харесваме селския живот на крачка от столицата. А за пътуванията, обикновено аз зарибявам с истории и снимки, организирам и отиваме. Харесваме и планината, и морето, и България, и чужбина. Правили сме по 12ч преходи, обикаляли сме по музеи, лежали сме по половин ден на плажа - разнообразие да има. Не изпадаме в крайности и рядко ходим на едно  и също място два пъти.

Ааа, в мазето може да се крие и друго хоби - свинско и винско....и малко туршийка. 50 нюанса на замезване

Прочетох само първия пост.

Без компромиси в една връзка не става, не можеш да имаш угода на 100% и задоволяване на пълните ти желания.
Хубаво е да имате сходни интереси и да ги споделяте заедно, за да не чувства силно депресиран някой в бъдещето или да си човек, който има нужда от стимул

Говоря за себе си : Има моменти, в които наистина не ми се ходи никъде, но мъжа до мен ми организира поход в една гора до един забутан плаж и отивам заради него и заради възможността да видя нещо ново. Накрая не съжалявах, беше приказно.
Онзи ден вървях 2 часа в гората между две села с леко понакуцване на крака, вървяхме бавно, той ме изчакваше и си доказах, че мога ( п.с не ме болеше така силно и можех да се движа, но бавно ). Предпочитам да съм активна и винаги правя компромиси, първо почвам с леко мрънкане, после се съгласявам.

На едно мнение сме къде да живеем: до морето. Този спор е проблемен и един винаги ще се чувства ощетен и сякаш изпуска нещо.

Според мен много улеснява двойката да има сходно разбиране за базовия комфорт при пътуванията и за баланса между интензивни преживявания и релакс, не толкова самата дестинация. И двамата да са щастливи на палатка, независимо къде ще боднат колчетата, или и двамата да предпочитат неуморното обикаляне на крак пред лежкуненето, просто да клонят в една посока, пейзажът е просто разнообразие и фон при задоволяване на тяхната потребност от определен тип изживяване.
Ние сме от много активно пътуващите, само по себе си това не е по-хубаво или лошо от удоволствията на домошарите, просто съвпадение на предпочитанията.

П.с. просто, просто, просто... виждам си ги

На мен ми харесва и на море, и на планина, и в България, и в чужбина.
Рядко повтаряме хотели и градове, дори страни, защото са толкова много и бих искала да се докосна до повече.

Колкото повече нови градове/страни посещавам, толкова повече осъзнавам колко голям и разнообразен е света и как местата, които са част от ежедневието ни са просто една много малка част от света.

Списъкът ми с места, които искам да посетя е дълъг. Най-много ми харесаха последните две нови дестинации за мен - Италия и Словения. Веднага ми се качиха на първите места. Ако все ходех по вече познатите места и страни никога нямаше да разбера, че имало и по-добро. Но, има и хора, които са доволни да си ходят на все едни и същи места. И така всяка година.

Ако ММ беше от тези, които искат всякa почивка или екскурзия да ни е на едно и също място щях сама да си пътувам, затова се радвам, че се напаснахме.

Може ли линк да се посмеем?

Разбира се, че трябва да има еднаквост за почивките/екскурзии. Аз ходя само в хотели, ол инклузив, с басейн, обичам и разни исторически забележителности, планина, море,но на хотел с удобствата и ресторанта и шезлонгите и тн. Ако партньора ми обича пък некви палатки и комари и ВЦ в храстите,ми нЕма да стане. Както и не стана, де. Бившия ми беше такъв. Резултата беше, че си ходех с детето сама на почивките, които исках. На палатка немоЖ ме закара нивгаш... Ай мерси, ама друг път. Ще си почивам ли или ще страдам....

Аз не мога да си представя да съм с човек, който иска всяка година да ходим на почивка все на едно и също място. Имам такива колеги, които всяко лято са на Слънчака или по южните ни съседки, но никъде другаде не ходят.

Не ми пречат, но не бих била трайно с такъв човек. Цял свят широк, а да се ограничаваш с все едни и същи места. Това може чак като се наситя на света, засега не мога.

Бившата приятелка на моят мъж се разделила с него, защото той претърпява злополука и не се знае дали ще може да ходи отново, кога, как, колко… Щял ли да може да ходи на походи с нея? Много обичала и така…

Той си проходи, и на походи ходи и сноуборд си кара обратно, но втори шанс, както мадам е искала, няма. Та аз съм на мнение, че с малко здрав ум и що-годе еднакви възгледи за живота, интересите и пътуванията се нагласят с времето.

Ние сме традиционалисти - море през лятото, ски през зимата. По някой сити трип измежду другото. Сега вече кой кара сърф на морето, кой чете книга на басейна 😅 е за темата с компромисите.

Стига да пътуваме някъде и да сме с кола, съм готова на всякакви компромиси.

Отклонявам, смигвайки към застъпничките на брака - приятелката/приятелят са свободни да си тръгнат в момент на изпитание. Може да е важно, но не е задължително да окажат подкрепа. От цялата ситуация може да се извлече позитивното и толкоз.

Никога не ми е било важно да имаме сходни възгледи за пътуване,  стига да съм свободна да ида където искам без мъжът да се цупи, че заминавам сама или да дойде, но да отрови обстановката, защото не му е приятно. Нямам против мъжът да ходи по преходи, лов, риболов, пустини, планини, екскурзии с когото иска или сам, мъжки запои, стига да не държи да ме влачи с него.

С моя мъж сме много, много различни по отношение на пътуване. В началото беше интересно да видя друг свят. След това родих иииииии..... нещата се промениха.

След появата на дете, искате или не, животът и пътуванията се променят. Докато не се роди сина, пътувахме все в първа класа. Там деца не допускат и оттогава да съм пътувала в първа класа 1 или 2 пъти. Изборът на място, хотел, начин на придвижване зависи от децата. Откакто са се осъзнали, те избират къде да идем. Като мома никога не стъпвах в хотели с пързалки и детски анимации. Чак сега можем да идем по бездетни хотели, пък във Франция искат да ги забранят, че били дискриминация.

Местоживеенето винаги ми е било важно и не бих живяла в заспало предградие с къщи, на село, в отдалечен район, на студен климат или суров, в големи горещини. Мъжът ми държеше на същото. Пак, след децата се налага местене заради училища понякога. В къщи съм си всеки ден, из квартала ходя всеки ден. Къде съм била за уикенд или 5 дена няма голямо значение.

Ние се редувахме да водим децата на места, които никой от нас не харесваше и така другият можеше да си почине.

От над четвърт век сме заедно и сме доволни.

На мен ми е било проблем и още се напасваме по темата.
Аз съм свикнала да пътувам с малко багаж, наблъскана програма, ставам рано и сменям хотели на 2-3 дни. Бих пътувала колкото по-често е възможо.
Той - пътува бавно, големи куфари, става късно, не планира, не обича да се мести често.
Тоест абсолютни противоположности.

Засега компромисите са - пътуваме по-често, отколкото той би искал, а аз се старая да планирам по-лежерна програма.

При нас беше същото. Не мога да пътувам без вещите, които са ми нужни. Мразя да сменям легла и ненавиждам хотели, а с ММ сме сменяли градове и хотели по 3 пъти за уикенд. Не е моето и си му казах. Хайде, с колата, половината ми козметика и парцал вътре и за един уикенд не е фатално, но той искаше поне 2 пъти месечно да прекарваме уикендите по музеи, ресторанти, хотели, нови места и като сме си в къщи да бродим по цял ден по улиците, по музеи, ресторанти и накрая да идем на опера или театър, бляк.

Като се обърна назад, имам и хубави спомени от тези уикенди. След раждането на сина ни секнаха естествено 🌞. Нито имаше място в колата за моя огромен куфар, нито можеше да сме навън по цял ден с малко бебе, а после с бебе и с дете.