Важно ли е да имате сходни възгледи относно пътуване в една връзка?

О, аз не говоря за отпуската, а за уикенда. През отпуската ми е приемливо да миткам някъде, където наистина се изморявам, стига после да си почина. Обаче всеки уикенд и съботата, и неделята да ставам по-рано и от делник, че да сме идели някъде - хайде не.

Между миткане всеки уикенд и миткане 1 път годишно...има много междинни варианти.

Единица са тези, които блъскат цяла седмица и всеки уикенд ще станат в 6ч, за да приключенстват с километри.

Е, има такива. Обаче ако и двамата са ок с това, какво лошо…

Да отбележа, че  единици са и тези, които и финансово могат да си позволят всеки уикенд някъде.

Е, колко пък финансов разход е да станеш в събота сутрин, да намажеш сандвичи и да вземеш няколко бутилки вода и да се качиш в планината!? Или да идеш до място до 100-тина километра за еднодневна разходка (колкото и да е скъп бензинът, гледам как масово не се слиза от колите и надали още с 20-30 лв. отгоре се обеднява).
Не е задължително всеки уикенд да е с преспиване или със самолет, стига да има разнообразие и да се сменя мястото, да се научава нещо ново, да се виждат нови и интересни места.
Стига човек да обича да е в движение, а не да лежи на дивана.

Не знам единици ли са, но аз определено съм от тях. Работата ми е свързана често с хоум офис от вкъщи и през уикенда наваксвам с движение, точно с часове навън. Ако успеем да станем рано сутрин, най-добре. Жегите стават нетърпими по-късно през деня. И не сме единствените.

Сега това ми напомни, една позната пусна статия в някакъв сайт като пътеводител в Италия май беше.
Много беше забавно, че в цялата статия имаше само нейни снимки как позира като пълна кифла, вместо една свестна снимка на пейзаж или сгради 

Не знам колко са единици, но получавах доста покани за разходки. А като откажа, се почва едно чудене, едни милички епитети как може да съм такава.
Поне знам към кого да се обърна, ако реша да ходя по Витоша уикенда, но тези хора са много досадни, когато не искам.

Планинарите могат да бъдат прекалено запалени до досада.
Събираме се в компания и няколко човека все превземат разговора с това къде какво са катерили и какво планират да катерят и снимки ... Аз умирам от скука и само кимам.
Не можеш да им вземеш думата.

Но разбира се, не всеки е такъв.

Не сте за завиждане! Аз подобни терзания нямам.
Като нямам желание за нещо, си казвам и дотам.
Прекъсвам или учтиво сменям разговора, ако не действа, просто си тръгвам.

Това от един и същ мъж ли?! Или от рандъм ухажори и познати?! Защото има значение. Едно е миУото да те ръчка всеки уикенд да правиш мазоли по чукарите с 20 кила раница. Друго е просто да имаш в обкръжението си планинари, които по различно време те канят на разходки и сумарно за година имаш 5-10 покани.

Ох, епитети? Кажи честно.

Такива уикенди със ставане в 6 веднъж месечно, повече не бих.

Важно е разбира се да имаме общи възгледи за това къде и как да живеем, но за пътуванията с цел почивка лично за мен не е съществено, ако има любов. За моя мъж и на край света отивам, важно ми е да съм в неговата компания. И всъщност нали на първите срещи между двама души се обсъжда точно това? Ние поне с ММ когато се опознавахме си говорихме именно кой какво обича, къде харесва да почива и т.н. Някак по това се влюбва човек в половинката си, по сходствата на интересите. Динамиката вече е друго нещо. Както се изписа по-назад, едно е човек да ходи веднъж годишно на палатка или като ММ веднъж на 3 години, друго е всяко лято за по 5 седмици, а половинката за една година да излиза веднъж за 5 дни. И това някак е нещо което още в началото на една връзка би трябвало да може да се усети и разбере.

Когато се запознахме с ММ ходихме често по планини и палатки, така се роди любовта ни. С времето и двамата намалихме планините и вече почти спряхме палатките, мен определено не са ми любими. С годините вече търся удобство. Запомнила съм обаче един много мил спомен. ММ знае, че съм претенциозна относно хигиена и малко мрънках, че няма как да се изкъпя, да мия и т.н. От 20 човека група всяка година, той носеше най-много багаж и приспособления и влагаше най-много усилия, само и само на мен да ми е удобно. Сглобяваше ми душ, правеше ми мивки, надуваше ми дюшек в палатката, украсяваше ми вътре, толкова усилия хвърляше за да ми е комфортно, че в този човек се влюбвам всеки път само като си го помисля, забравям твърдия под, забравям студа нощем и комарите.

Последните години ходим основно по екскурзии и почивки на хотели, но динамиката и на двама ни е еднаква. 2-3 пъти в годината за по около 5-6 дни и за всеки по нещо, и планина, и море и, екскурзия в чужбина. Както казах важно ми е да съм с него. За съжаление последните години се борим да имаме дете и минахме през редица инвитро процедури. Вече не можем да си позвлоим да пътуваме толкова често, затова просто се радваме на всеки удобен случай просто да си починем и да бъдем заедно без значение къде и как.

Иначе аз също не използвам никакви социални мрежи, освен вайбър и този форум, та нямам голяма драма с тях и като ви чета май доста проблеми си решавам.

От различни хора с честота поне 2пъти на седмица от човек. Приятел(к)и, роднини. Едно гадже. Не разбират от отказ. Това е най-сбърканото. Всички си имаме предпочитани дейности за свободното време, ама най-много неразбиране и претенции да са някакви си съм срещала от любители на природата.

Всяко нещо трябва да бъде с мярка. Ние сме от заклетите планинари, ама ако трябва да съм честна, обичам част от уикендите да си ги прекарам вкъщи. Ходили сме и всяка седмица по планини - има елемент на пристрастяване, но ми идва в повече. Човек е по-щастлив, когато има разностранни интереси. Един уикенд може да идем на палатка и да направим голям преход... но следващия уикенд бих се радвала да се разходим някъде с колата или да си остана вкъщи да чета книжка, например. А ставане в ранни сори уикендите - найн. Ние и на планина като ходим си ставаме в 8-9 ч. Мерси да ставам плътно всеки ден в 6.