Важно ли е да имате сходни възгледи относно пътуване в една връзка?

Важно е да имаме сходни възгледи, дотолкова,че да може да се правят леки компромиси относно почивка.
Примерно аз ако обичам море,а половинката планина,следва да можем да отидем 1 седмица  примерно на море и после 1 седмица на планина.
Всеки човек е различен и се зарежда според своите виждания за почивка.
Примерно, живея в малък град и скучен и предпочитам да отида на море , където има развлечения,места за разходки повече,с две думи шумни курорти.
Вероятно за хората от големите градове е логично да избягват шумотевица и да си изберат тихо и спокойно морско градче.
Планини не обичам,но бих направила компромис и донякъде там гледката зарежда и чистия въздух, природата.
На палатка, къмпинг, полеви условия-с това не правя компромис,не е за мен, особенно с приспиване...!
Относно хотели -не е нужно нещо скъпарско,а с нормални, чисти и просторни стаи.Харесвам си дом.уют.

Относно местожителство -не бих правила компромис, особенно при наличие на деца!
С бившият ми съпруг имахме несходство относно местожителство дали тук в Бг или чужбина.Разминавахме се и относно почивки, пътувания, дестинации и т.н.

Комплексно мисля, че ако различията са само за почивки не е нещо кой знае колко непреодолимо.Всеки ще направи компромис  и ще се посетят и двете желани места, курорти, дестинации.
Но!  Относно местожителство и друг начин на живот ,ако и двамата във семейството са на различно мнение.... трудно биха се преодолели тези различия, особенно ако има и деца.Там се премества приоритета  основно за цялото семейство -къде е най добре за живеене според доходи,стандарт на живот, условия за училища и градини, транспорт, и т.н.

Така описано, изглежда, че проблемът всъщност не е в това какво се харесва на другия, а в това, че той явно държи партньорът му непременно да споделя тези дейности.

Ако този детайл липсва, няма никаква пречка всеки от двамата да практикува някои хобита самостоятелно.

Докато бяхме млади пътувахме много двамата. Беше важно да сме с компания някъде и да има забавление. ММ последните години често пътува служебно и малко му е писнала тази дейност. Това обаче не е проблем, защото мен и детето никой не ни спира. Или пък отиваме някъде семейно, ММ може да си мързелува в хотела или на басейна, а ние двете да навъртим малко крачки и да се присъединим към него.
Т.е. за мен не е важно да го мъкна с нас, по-важно ми е да не ме спира. Мисля, че и за него е по-важно да ни е добре на всички, отколкото непременно да сме заедно.

Моят мъж ходи където го заведа, където направя резервация, където аз реша. Ако оставя на него, няма да мръдне от София. Събираме се с децата, решаваме и само го уведомяваме, той претенции за почивки и екскурзии няма никакви. Плаща, шофира, забавно му е, не демонстрира отегчение, но предложението няма да дойде от него. Малко е досадно все да отговаряш за организацията и логистиката. Имам приятелка с точно обратния случай - мъжът й организира от А до Я всичко и само й съобщава дестинацията. Но и нашето, и тяхното е крайност, трябва баланс.

Тази година като ходихме на палатка една приятелка се качи до нас, после продължи и спа сама горе на последното езеро. Обожавам спането на палатка и високо в планината, обаче сам-сама на палатка с пустошта не бих. Тя с мъжа си непрекъснато щъкат из баирите и бродят някъде. И се замислих - ако нейният партньор е някакъв домошар не виждам как ще се получи.

Аз пък имам позната, която е със сериозно наднормено тегло и доста по-стара от мъжа си. Той не спира да я влачи напред-назад из планините, тя пък не смее да му каже колко мрази неговите опити да я втали.

Ужассс, и как издържа тая жена?
И така докога можеш са се преструваш,  че хобито на любимия не ти е приятно.

Имах дълга връзка с човек, с който бяхме на акъл за пътуване, забавления, концерти, и на евтино сме се забавлявали и на скъпо сме се наслаждавали на макс, и по анцузи и с black tie. Но като мъж не струваше, не ми беше верен и голям егоист и себичник беше.
С домошарския ми съпруг може и да не се разбираме за почивките, но се обичаме. Животът е повечето време низ от практически решения за храна, работа, родители, деца, важни решения за кариера, себеразвитие и прочее, там ми трябва човекът да е добър и да се разбираме.

Така сме и ние. Ще направи примерно резервацията, ще се обади на който трябва, но само ако аз съм извадила всичката информация и му запиша какво да пита. Наистина е дразнещо понякога, но пък поне като отидем е доволен, не се оплаква от нищо и ми уйдисва на акъла - аз съм от тия, дето не могат да седят на едно място и овършават околията от рано сутрин. За планински преходи само не го търси, хич не обича да се мори по този начин и компромисът ни е от време на време да идва на някои по-леки и спокойни такива.

Според мен най-важно е човек да е разбран и да уважава половинката си. И ако не са съвсем крайни във възгледите си, винаги има как да настъпи разбирателство. А пък когато двама са напълно в двата полюса като например хотел 5*, лъскави молове от една страна и един месец преходи и палатки в пустошта от друга, то тези хора едва ли биха проявили интерес един към друг поначало.

На мен пък ми харесва да организирам. Имах подарък ваучер за самолетни билети. Поговорихме си къде ни се ходи и кое ни е в бюджета. Аз се зарових да гледам за дати и полети. Набелязах 2-3 места, видях как е настаняването и търсих airbnb. Бяхме в Европа, не беше нещо невероятно за организиране, обаче на мен самата ми е удоволствие. Накрая му показах какво съм харесала и решихме заедно коя дестинация. Апартаментът го избрах аз, но беше напълно ок и за него. Държим на еднакви неща -чистота и да няма други хора в airbnb-то.
Даже бях направила програма кое в кой ден да се посети и бях изтеглила поне 5 полезни приложения като болт, градски транспорт и т.н. Не чувствам, че правя нещо уау, а го влача насила. Ако нямам време, той ще го свърши със същия успех.

...

Е как да не в важно - трябва да ви е приятно да си прекарвате времето заедно иначе единия ще е вечно крив и след 7 години вече няма и да искате да продължавате заедно.

Много е важно. Аз генерално съм домошар. Но като ми писне и хуквам. Всяка отпуска, празници, сливане - юруш на планирано пътуване. През останалото време - я да скочим до друг град за един сладолед, вечеря, разходка в парка, тегел по пешеходната част. Гаааз към природата за пикник, риболов и т.н.

Не мога да си представя някой мъж да ми стои вкъщи като 100 годишен паметник и аз да хващам паяжини от застояване покрай него А животът всъщност да е толкова цветен и разнообразен. Имала съм такива мъже за кратко време. Те цялостно си бяха тегави хорица

Другият тип мъже, които не ми пасват са тези, които са като коне с капаци. 10 години в един и същи град, в един и същи хотел, по една и съща улица стигат до един и същи квадратен метър от плажа. Убийствено скучно.

Това ми напомня на немците ( но сигурно има и други националност), които ходят семейно на един и същи къмпинг, всяка година от последните 30, примерно в Италия и Испания. Ама всяка година едно и също! Сега и аз обичам Италия, но искам да видя повече от нея отколкото единия къмпинг 🤦🏻♀ но пък ето, явно двойката е на една вълна от осно пътуване и почивка 😝

Мястото за живеене е нещо с което никога не бих, а  и не съм правила компромис. Средата е от изключително значение. С почивките е по-лесно да се намери баланс при желание и на двете страни. 
Някои от постовете ми изправиха косата, защото за такова нещо не бих се и сетила.
Абсурд да съм във връзка с коренно различен от мен човек, инертен скучняга, или мразещ пътуванията от чиста стиснатост (или не владеещ чужди езици).  Бързо отсявам такива, още в начала фаза, но и имам лукса да не бързам, защото деца имам.
С напредването на възрастта все повече си ценя живота и свободното време, и не бих допуснала да си осакатя бъдещето, играеща второстепенна роля в чужд филм. Работя много, и заслужавам почивка според моите представи.