Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 35 332
За мен не е важно, но ми е важно да имаме разбирателство по темата.

- Искаш ли?
- Не искам.
- Ще се върна в неделя, адьо!

За диванен картоф, който най- далече е стигал до друга община в най- добрия случай - никога.

# 31
  • Мнения: 15 254
В някакъв момент всичко се съобразява с деца и ангажименти. Особено когато децата са и ученици. Въобще несериозно и на гаджалък това може да е фактор вероятно.
Че какво има за съобразяване с децата и ангажиментите дали ще сте в хотел, или ще се правите, че ловите риба?

# 32
  • Мнения: 6 791
В някакъв момент всичко се съобразява с деца и ангажименти. Особено когато децата са и ученици. Въобще несериозно и на гаджалък това може да е фактор вероятно.
Че какво има за съобразяване с децата и ангажиментите дали ще сте в хотел, или ще се правите, че ловите риба?
Много има за съобразяване. Постът на авторката е от гледна точка на свободна жена, която мисли сами за себе си, че не я кефело на планина. Ами мен ме кефи октомври в Турция, ама детето е на училище. Обичам и за риба, ама с пищящо 2 годишно няма да се бухна сред рой комари и опасност да се метне в язовира. Идва момент, в който личните предпочитания на родителите се модифицират сериозно. Иначе като гаджета нямах драма и след 5мин да ми звънне да събирам багажа. Сега имам.

# 33
  • Мнения: 15 254
Ти говориш за логистиката, тя пита за вкусовете. Ми за мене е важно, да. Едвам намирам 3 дни свободни и някой натурфилософ, дето не му е проблем да не се подмие два дни, да ме курдиса сред природата, не ме кефи.

# 34
  • Пловдив
  • Мнения: 469
За мен е важно да мислим еднакво по темата с пътуването. Аз обожавам да пътувам и просто нямаше да се получи с мъж-домошар.

С моя съпруг обичаме да ходим на палатка - дори за една нощувка. Много хора ни се чудят на ентусиазма, защото е свързано със събирането и  мъкненето на много багаж и после пране и сушене на същия, но ние навиваме с половин дума.
Обичаме преходи в планината еднакво силно.
Обичаме луксозните хотели, но със същия кеф отсядаме и в евтини, само и само да сменим обстановката.
 Често правим дълги пътувания - като например да запалим колата и от Пловдив да отидем в Бургас. Да пием кафе, да се разходим по плажа и да се върнем. Ходили сме за ден до Рилския манастир, до Велико Търново и все такива дестинации свързани с 3ч шофиране в посока.
А когато нямаме много време - отиваме към яз. Въча, сядаме на една пейка с уникална гледка и си говорим.

Имаме в компанията дългогодишна двойка. Мъжа обича на палатки, жена му се ужасява от мисълта. Ами всяка седмица е горе той с детето им, а жената сама вкъщи. Наистина се чудя как се съхранява тази двойка във времето и какво ги държи заедно. Дори не знам дали все още има любов между тях, защото той винаги е сам ( с детето).

# 35
  • Melmak
  • Мнения: 3 437
То винаги ще има с какво да се съобразяваш. Да, ако си с бебе, с ученици и тн, е едно. Но на първо място се съобразяваш с това колко отпуск имаш и кога го взимаш. Разни позиции, които се занимават с приключване и тн не могат да си вземат отпуск в края на тримесечието или финансовата година. Други фирми пускат служителите си отпуск от 1 август до 10 август, примерно.

Ако сменяш работа също си правиш сметката кога можеш да вземеш отпуск, защото на ново място ще е сложно да дойдеш с претенциите от ден 1.

И разбира се, децата. Но пак е до човек. Имам две приятелки с малки бебета (2м). Едната каза, че много ѝ се ходи на море, но с толкова малко бебе не може. Другата има и по-голямо детенце и каза, че няма да го лишава от море, отидоха даже в Гърция. До човек е при много от случаите.
Иначе с ученици ще е сложно октомври в Турция, да. Но пък като бях в големите класове татко ме взимаше с него до морето в ранната пролет. Отсъствахме около седмица, десетина дни. Не съм се провалила с една седмица отсъствие.

# 36
  • Мнения: 6 187
Защото аз харесвам удобствата и не мога да съм с някой, който иска да ходим всеки месец да ни ядат буболечките в някакви палатки.
Не е задължително, нали знаеш?
Аз май на тези различия им викам дреболии. ММ е рибар, но никога не съм ходила. Имаме и кемпер, дори не знам как изглежда отвътре. Като иска да ходи някъде, да ходи. Като искам аз да ходим някъде - отиваме.

# 37
  • Мнения: 6 791
Ти говориш за логистиката, тя пита за вкусовете. Ми за мене е важно, да. Едвам намирам 3 дни свободни и някой натурфилософ, дето не му е проблем да не се подмие два дни, да ме курдиса сред природата, не ме кефи.
Не е логистика само, а че вкусовете ни вече се подчиняват на много значим фактор извън нас. Тоест не би следвало да са основополагащи против връзка, защото се очаква, че ще се изменят. Ства въпрос за пътуване тип свободно време, а не къде ще се живее.

# 38
  • Мнения: 15 254
Като ми дойдè до главата, и аз мислех, че са дреболии, че не е задължително да сме вечно двамата някъде и че давам свобода да имаме свое лично време, но отсрещната страна очевидно не мислеше така.  Та оттогава вече не си пестя споделянето точно как смятам, че трябва да ми мине почивката. И реагирам винаги особено остро на пасивно-агресивни речи за природа и зеленина. Въобще такова несъобразяване за мен е признак, че този човек не е за мен. Затова питам какви деца и сериозни проблеми въобще се споменават.

# 39
  • Мнения: 12 031
Не съм мислила дали ми е важно, но е факт, че връзката ни в началото се разви И заради еднакви вкусове и предпочитания за почивка. Живеем на море, но повече обичаме планината, нормално, кой каквото си няма. Аз и на плаж обичам, но не мога да го усетя като ваканционно. Това лято ходих сама на плаж, синът ми и той вече ме отсвири, не желае с мен, нормално. Но на почивка ходим тримата  заедно, планираме, предвкусваме част от удоволствието.
Освен еднаквите вкусове, имаме и еднакъв динамичен стереотип, това също е от значение, според мен.

# 40
  • Мнения: 7 553
За мен, сходство по тая точка, винаги е била важна. И никога не сме имали различия. Където искам и резервирам- там. Той е винаги готов.
 
Ако, беше някой планинар, да ме катери по чукарите или на морето да ми опъне палатка, не мерси. Иначе, навсякъде обичаме, и планина и море и екскурзии и когато имаме възможност се възползваме.

# 41
  • Мнения: 19 319
За мен е важно да мислим еднакво по темата с пътуването. Аз обожавам да пътувам и просто нямаше да се получи с мъж-домошар.

С моя съпруг обичаме да ходим на палатка - дори за една нощувка. Много хора ни се чудят на ентусиазма, защото е свързано със събирането и  мъкненето на много багаж и после пране и сушене на същия, но ние навиваме с половин дума.
Обичаме преходи в планината еднакво силно.
Обичаме луксозните хотели, но със същия кеф отсядаме и в евтини, само и само да сменим обстановката.
 Често правим дълги пътувания - като например да запалим колата и от Пловдив да отидем в Бургас. Да пием кафе, да се разходим по плажа и да се върнем. Ходили сме за ден до Рилския манастир, до Велико Търново и все такива дестинации свързани с 3ч шофиране в посока.
А когато нямаме много време - отиваме към яз. Въча, сядаме на една пейка с уникална гледка и си говорим.

Имаме в компанията дългогодишна двойка. Мъжа обича на палатки, жена му се ужасява от мисълта. Ами всяка седмица е горе той с детето им, а жената сама вкъщи. Наистина се чудя как се съхранява тази двойка във времето и какво ги държи заедно. Дори не знам дали все още има любов между тях, защото той винаги е сам ( с детето).

Подозирам, че нямате деца...

За последния случай аз изобщо не се чудя, намерили са много разумен компромис. Ако мъжът ми взимаше детето някъде на палатка за 2 дни, та да мога да имам глътка въздух без дете, без някой постоянно да ме дърпа за нещо, ще си почивам, ще се поглезя, дори и домакинстването ми изглежда една идея по-лесно и приятно без да ти се мотаят малки деца (затова много жени си "изпращат" мъжете и децата в парка, докато изчистят на спокойствие), че и сигурно ще съм отпочинала, в добро настроение и ще са ми залипсвали, като се приберат. После детето доволно и умерено, ляга си рано, аз в настроение и без "главоболие"... Ех, мечти, мъжът ми не обича палатки и с детето не съм го виждала да изтрае повече от половин час.

# 42
  • Мнения: 2 986
Един обичащ да пътува и един дето иска вкъщи са много лоша комбинация .

# 43
  • София
  • Мнения: 13 763
Наличието на деца не е пречка за пътуване - нито за планина, нито за море, нито за еднодневни пътувания, нито за палатки. Единствено учебната програма и ангажиментите са пречка, но и с тях може да се съчетаят нещата.
Стига и двамата партньори да са ок с дестинацията и начина на пътуване. И да са екип.

# 44
  • София
  • Мнения: 39 117
С години се примирявах с диванен картоф. На сърце ми е ей така да се качим в колата и да отидем някъде, дори за деня, една вечер или уикенд.

Общи условия

Активация на акаунт