Важно ли е да имате сходни възгледи относно пътуване в една връзка?

Познавам едно семейство - мъжът купи кампер, понеже му беше мерак, а жена му не обмисли какво ги чака. ))) Еми всяко лято на почивка накъде с този кампер, накачорени с двете деца. За нея доста бързо спря да е интересно, а той не ще да чуе за почивка със самолет и на хотел понеже, нали, имаме си наш кампер...

Не сме женени, но от 2008 година живеем заедно.
Две години преди това се срещахме и ходихме не на море, а по-лошо за мен, на плаж.
Точно това за мен не е причина за раздяла. Все пак са броени дни в годината.
А и лятото партньорът ми не може да ползва отпуск и така ходим само за по две нощувки всеки летен месец.
Съвсем поносимо за мен, особено като си намерихме място със сянка под дърветата в края на плажа, че и плажна палатка си поръчах. Хващам книгата и забравям къде съм.
Обичам планината, но не да катеря камънаците, а да се разхождам из малки градчета. Пак за ден, два, така че и той оцелява някак.

Според мен компромисите не са хубаво нещо. Едно е днес да не ядем китайско, защото на единият не му се яде, но друго е да се местим в Горно нанадолнище, защото единият мечтае за селска идилия, а другият недоволства, защото гони корпоративна кариера в София. Има неща, с които не се прави компромис, защото с годините натежава и после недоволството избива.

При някои нещата просто работят някак. Майка ми  и баща ми бяха интроверт и екстроверт. Татко можеше да излезе и да не се прибере с часове, аз съм така също. Но майка ми е домошар и не обича много да комуникира, трудно ѝ е да прекара много време и навън. Татко ходеше на риболов, палатки, обикаляше язовирите непрекъснато. Като остаря започна да ходи на един гьол до София за през деня, само и само да мръдне и да не седи вкъщи. Оставял ни е по седмица с майка ми в нас, той на палатки някъде из БГ. Майка ми на палатка ще припадне, ще получи удар и ще умре от гнусотия. Баща ми умираше от кеф. Като бях по-голяма вече татко искаше да ме води с него, ама аз не се запалих. Някак наместваха чакрите и се разбираха, но това не е за всеки.

Това са много разминаващи се разбирания за добро прекарване на почивка, да не споменаваме еднообразието.

Аз бих направила компромис един-два пъти на кемрер, на палатка, но не и повече. Приятелят ми си беше наумил да сме ходели на палатка в една северна страна това лято, което и на мен ми харесва за приключението (което не стана), но да е еднократно. Ако стане навик, не знам. ))

И ние сме домошар + пътешественик. Понякога при нас работи, като за него (домошаря) в пътуването има някаква добавена стойност, спорт, купуване на някакви местни продукти или свършване на някаква работа. Обича да се прибира на плюс
А понякога нищо не работи и киселея и той тръгва, за да не гледа мрачни физиономии.
Когато мога пътувам с приятелки или сама и пак ми е супер.
Спогаждаме се, но много ми липсва вдъхновението и кефа на спонтанните почивки и мъжът да инициира пътешествие

За мен това е едно от най-важните неща, защото иначе би трябвало да почиваме и пътуваме отделно, а това за мен не е оптимално за една пълноценна връзка.
Аз съм от хората, които не могат да живеят, без да пътуват. Ако съпругът ми обичаше да си стои вкъщи, за мен нямаше да е компромис да седя с него, а щеше да е мъчение и причина за разпад на отношенията ни.
Еднакви възгледи са добре да има във всичко от по-значимите неща - къде да се живее, къде да се пътува, как да се работи, как да се прекарва свободното време, как да се възпитават децата, какви отношения да се поддържат с близки и с приятели и т.н.
Сега, ако единият обича китайско, а другият скара или пък единият харесва да гледа екшъни, а другият комедии - може да се постигне някакъв компромис (стига да не става въпрос за чалга), но за основните възгледи е добре партньорите да са на една вълна.

Мъжът ми не обича море, а планина. Аз - обратното. Съответно ходим и на море, и на планина, за да няма недоволни. Той не обича и екскурзии в чужбина, защото се бил находил като младеж и не иска да попива култура. С компания обаче мирясва. В последните две години си имам женска компания за чужбина и ми е супер, като взимам и дъщеря ми задължително. Абе всичко си е топ и няма драми.

важно е да няма сериозни разминавания в желанията за прекарване на почивката, да
примерно двойка, той обича на палатки, тя обича комфорта и палатките не са нейното.. той я "изненадва" за празник с почивка на палатки, тя не ще и се цупи, че трябва все на него да угажда, той се цупи, че тя не приемала вкуса и желанието му за почивка и настава семейна драма..
не е маловажен въпрос, все пак почивките са най-приятното време на човек..

Ако живееш в Мадан, гледката ще ти е най-малкият проблем.

Много хора не харесват София (примерно), но живият там заради по-добри възможности за работа, заплащане, образование на децата и т.н. случва се и двамата в една двойка дане я харесват, и пак да живеят там поради тези обективни причини.И нямат проблеми с това помежду си. Проблем има, когато единият трябва да направи значителен компромис със своята професионална реализация, доходите си, възможностите за децата, да се изолира социално и пр. обективни негативи, за да може другият да си живее където му харесва, в наследеното жилище или при майка си на етажа с половинката и децата, за да не плаща наем или ипотека, без реално това преместване да дава и на самия него нещо повече от това - примерно значително по-добра работа и доходи, които да компенсират жертвата на другия партньор.

Ако почивките и екскурзиите могат да са такъв препъни-камък, то явно хората нямат по-сериозни проблеми, или са твърде незрели, или това е последната капка, поредната проява на егоизъма на единия, ,но не и основна причина. Този, който решил да се купи кепер със семейни пари, защото само на него му харесва, и след това семейството не ходи другаде, освен скимпера, със сигурност има и други егоистични прояви. Иначе двама души винаги могат да се разберат и да се редуват и избирането но почивки и компромисите. Колкото и да не обича някой море или планина, може да си прекара приятно в хотела на масажи, спа, фитнес, да чете нещо и пр. Няма да е сигурно по-лошо от това да си стои вкъщи, все пак не са го закарани да почива в пещерата на Бен Ладен.

Според мен човек трябва открито да комуникира такива неща с половинката си - какво харесва и какво е no go. И това най-добре да стане преди сватбата.

За мен е важно да харесвам сходни неща, примерно филми и музика. Още по-важно ми е да сме на една вълна относно почивки и пътувания. Да, аз искам да ходим на море малко повече отколкото мъжа ми, но и той не е категорично против. Той пък много харесва Скандинавия, особено Дания, където е ходил всяка година като дете. Аз точно за почивка в Дания не мечтая, но нямам и особено голям проблем да отидем. Иначе и двамата обичаме Италия, Англия и изобщо Европа като туристическа дестинация, по-малко Азия, Африка, Южна Америка и т.н. И предпочитаме City Trips пред лежане на плажа в Египет 2 седмици примерно.

Имам познати, които са женени, но винаги почиват по отделно - той с неговите приятели, тя с нейните приятелки. За мен е странно, не е моето, но на тях явно така им харесва.

Това последното по отделно за мен звучи ужасно. Почивките често са най-хубавото време от годината и да го прекарваме отделно..
За пътувания и дестинации никога не казвам не (Луна в Стрелец, какво да ме правиш ) И до Дубай бих пътувала даже, макар че хич да не ми е мерак.

Съчувствам на хора които не могат да се нарадват на почивката си заради човека, с когото са избрали да живеят, но който същевременно все им е пречка да си живеят както искат. Дано поне да им е купил хубава кола, че като се возят сами в нея удоволствието да компенсира липсата на останалите неща.

Важно е да са еднакви, да.
Защото аз харесвам удобствата и не мога да съм с някой, който иска да ходим всеки месец да ни ядат буболечките в някакви палатки.
Опитът и наблюденията ми сочат, че реалното развитие на нещата в много двойки, каквото и да говорят за взаимните компромиси - ходи се почти изключително по вкуса само на единия, а инициативите на другия са посрещани с такова цупене и мрънкане, че се разваля всякаква позитивна емоция.
И ако не може да се постигне компромис за нещо псевдодребно като къде да идем на почивка - какви болести, какви пет лева обсъждаме?
Живеенето някъде пък е съвсем друг, огромен компромис, по който със сигурност дори не бих опитала да си замажа мнението.

В някакъв момент всичко се съобразява с деца и ангажименти. Особено когато децата са и ученици. Въобще несериозно и на гаджалък това може да е фактор вероятно.

Къде да живеем също сме обсъждали и мнението ни се е променяло през годините. Както моят мъж се е водил по моя акъл и сме живели където аз съм предложила, а той не е се чувствал 100% на мястото си, така и аз след години съм се съгласила да живеем на село. Но нищо не е било насила или под протест. И да, имането на деца определено е изиграло роля за някои наши решения.