АВГУСТинче вече бяга, мама за коледен хаос се стяга!

И на нас ни казаха да си подаваме документите за ясла.При нас поне добре е ,че сме по-малък град,съседката е възпитателка там,много е добричка,яслата има само хубави отзиви ,а и на ММ сестра му е била в същата-тя сега е на 12,и майка му е много доволна.Голям подход има жената,надявам се всички да са така..Само дето каза,че са само 2 учителки,ли как се водят точно не знам...,и то едната идва 2 часа спо-късно.Не разбрах колко деца е групата,но ми се вижда ужасно това.. Аз изобщо не съм наясно как седят нещата,но се видяхме на входа и изобщо неможах да си задам въпросите,има време.И аз се притеснявам супер много-не говори,но иска да се гушка,иска близост,а ме съмнява там да му се даде...Страх ме е да не се почувства един вид изоставен от мама и тати там на някакви непознати,много въпроси имам,сигурно все тъпи ама...нормално и първо дете...Аз като я попитах "ами ако се събуди и се разплаче,ще го гушните ли?' и тя се разсмя  .Да ви кажа хич не искам да го пускам,много ми ахресва някак си това еднообразие ежедневно,искам да съм си до него,а пък и не говорим...колко да проговори за половин година  .Но все пак трябва да се социализира,знам го...и все пак ще видим...а пък и аз имам изпити за взимане 5 година право съм,остават 2 изпита преди държавните,но казвам ви,хич не ми се учи...но нашите толкова средства са отделили,ще се помъча накрая-но само като тръгне на ясла-сега никакъв шанс..

Пипи, я по-ведро  И мен понякога ме избиват лудите,особено като започне да се тръшка-всеки път като се прибираме,миналият ден легна в асансиора и почна да се тръшка.аз със 100 чанти,кухнята, и т.н едвам го завлачих до горе...Обаче като ме погледне и ме цунка и ме гушне и как да му се сърдя  И изобщо не съм се замисляла каква приятелка съм и т.н-те ако са истински приятелки ще разберат,а и той ми е 1000 пъти по важен от всичко Лъвчета са все пак,с характер са

Ясла де....където мисля да я запиша приемат от 2, затова градина го нарекох.

Бях забравила за яслите. Трябва да реша къде ще го пробвам на таз годишната томбола ММ нещо отвреме на време пуска коментар, че бавачката щяла да си го гледа. Ама аз тия пари ще се съсипя ако трябва да ги плащам още една година. Ще го пробвам за ясла със сигурност, пък дано имаме късмет.

Аз съм с ужасна хрема. Носа и очите ми текът нон стоп. И кихам постоянно. Всички са навън с шейната , а аз пазя дивана. Много ми е криво. Исках да изляза с тях да поиграя.

Как сте с храненето? При нас май има утвърдила се тенденция. Вечер отказва да яде неговата храна. Не мога да го накарам по ниаккъв начин. Ходи и обикаля по нашите чинии. Почнах да му замразявам съпите от кухнята, че само хвърлям. Хитрец ще се окаже
Пипи, аз съм свикнала вече с всичките неща от които се оплакваш. Децата знаят при кого ще им мине номера. За това с дядо си е по-добър, а теб те прави на маймуна. При нас е точно така, но аз и не искам да е другояче. Искам де, но не с цената на поставяне на много граници и използване на много НЕ. Не обичам да създавам твърд режим на децата и да им нареждам ежедневието и живота... Оставям нещата да се случват сами под моето супервизиране... За това децата ми действат на принципа да видят до кде са границите... Аз реално не съм поставил аясни такива. Може би ти трябва да го направиш, ако така ще се чувстваш по-добре.
А, да! И това, че иска мама, а не тате... сигурно важи за почти всички. Колкото и добре да се грижат хората за децата, те си искат мама, когато плачат. Там се чувстват най-утешени. Моите децат и двамата обичат повече баща си, защото той е основно за приятните занимания. Свързват го с по-приятни неща. Аз съм тази, която подсеща за миенето на зъбите, сменя памперса ( най-досадноотвратителнодражнещо наказание ), настоява да се ядат заленчуци и още куп противни за тях занимания...., но плачаат ли- тичат при мен.
Пипи, сигурна съм,ч е вече ти е минало и днес се забавлявате в снега.

Според мен не е толкова до минаване на номера, защото ако се пробва да се инати и наполовина колкото при мене, всички номера ще минат при бабите и дядовците му. По-скоро е заради това, че нас ни чувстват най-близки и затова изпробват всичко до откат при нас. Не знам кой е по-добрият вариант - да се установят правила или да се оставят да им минават номерата. От гледна точка на това, че по този начин си изпробват силите - дали не е по-добре за характерите им да ги оставим? Все пак трябва да има някакви граници, но къде трябва да бъдат поставени? Защото моите нерви много трудно издържат на насилието, което дребния им прилага Това са въпроси, на които нямам отговор - предполагам, че бъдещето ще си покаже.

Страхотен е снегът а и май някакво слънчице се опитва да пробие. Прекрасен и весел зимен ден пожелавам на всички!

Оо, Дани, това с насилието е период. Аз напоследък ходя все с надрано лице от ноктите му. Но ще отмине. За мен и това е тестване. Учат се да се справят с живота децата.
А относно номерата при другите - ми не са им толкоав близки, нормано е да не си позволяват всичко. И аз не смея да се вихря пред някой, който може да ми свие перките бързо. Ноо, с мама е проверено многократно, че работата е друга

Яслата ми е драма №1. Тя заспива по определен начин, там няма да е така, кой ще я глези и разнася и пее; някое дете ще я удари, ще плаче; ще ме търси и като ме няма пак ще плаче, и ще се почувства изоставена, и ще ме намрази и още куп други. А, и ще се разболява. Освен това не яде. Вече съм я подкарала съвсем през просото с това хранене. Снощи прави миш-маш и и дадох. През нощта се събуди с рев, сви се на няколко пъти и напълни пампата. /Да не обяснявам без ток как сме се мили посред нощ./ Нещо не и понесе. Но тя избираше основно яйцата. Е, едва ли е изяла повече от 20гр. , но аз всичко се израдвах. Напоследък наистина е само на хляб. Даже и на черния се мръщи. Вижда филия, грабва я и изчезва. Всяко хранене ми е изпитание. Готвя редовно за да има какво да и предложа, понякога взимам кухня. А тя просто рови вътре, маже, накрая грабва една филия и дим да я няма. Понякога топва 1-2-3 пъти пръста, виждам че и харесва, не прави физиономии, но не иска да яде. Хич не виждам как ще ме лъжат в яслата, че яде и спи. Предлагам и кекс, правя и торта с бисквити, пипа и не опитва. Мислех, че така ще я захраня с прясно мляко, но няма начин. Е, не съм очаквала точно в яденето да имаме проблеми. Като знам как я захраних с тиква и лапаше, а сега не иска да я види. Тя ми е отмъщението. Аз бях капризна. Не ми ли хареса на вид, цвят, мирис и консистенция и не ям.
Пак се събуди, все не мога да напиша всичко.
Исках да питам по колко пампи сменяте на ден и още 100 неща, които забравих.
Режима на спане ни се сменя на всеки 2 дни. До днес, като се събуди в 8 и заспиваше в 14,30. Днес спа до 9,30 и в 12,20 беше заспала. До вечерта също прави огромни паузи, по 8 часа.
Няколко дни

ellie , същата работа сме..преди как нагъваше..сега не иска да яде ,трябва да се лъжим,направо..днеска закуси чак в 10.10 сега давам една крем супа от броколи със сухар,хапна 4 лъжички и върти тази глава...няма да го мъча...иначе кашкавал,солети,сухар,маслини,нещо да си гризка не отказва..и Км..

Спането същата работа-преди ставаше в 8 и в 2 едвам се приспивахме..сега стана днеска 9 без 10 и в 11.30 толко рева и кривя,че баща му го приспа,спа до преди малко и сигурно към 4.30 пак ще се разкриви и ще спи до 18.30.После в 22.30-като вчера....Пак по 2 пъти ще спим не знам откога
Май са зъби,бута много пръста,но от 10-тия месец не е излизал зъб,само 8 са си ,на периоди го мъчат,но не излиза...Снощи му дадох обаче 1 Дентокинд и 1 Дормикинд и спа добре от няколко вечери насам..

Привет!
Пиша два реда, че госпожицата току що заспа. Предиобед имаше пързалка и снежен човек, задряма в колата, вкъщи се ококори, имахме гости и чак сега успяхме да я приспим.
Във вторник сложихме ваксината ПМР, добре, че успяхме. От вчера вече е с хрема, бистра, дано е от зъбите/ двата горни кучешки и двата долни втори/, заради които няма сън за никой последните дни, голямо мяткане, мрънкане, кърмене по найсетстотин пъти на нощ и по няколко пъти дневно ....
elliee Е това се случва и с мен/нас/...ами за втори път ми е и не мога да се примиря, че е нормално   и хляб  не яде...
Качих няколко снимки от Коледа в албумчето и приканвам желаещите да сложат по едно фото, да си видим порасналите дечица, че не всички сме и във ФБ  
  на всички
ymemansi дано бързо минава  

ymemansi и Миа ми прави номера вечер с храненето. Затова вече я храня половин час преди да седнат братята й или респективно всички ако успеем да се съберем... Горе-долу има успех, иначе е абсурд. Като седнем ние я слагам на столчето до масата и ползвам момента да й дам кисело мляко и каквото е подходящо за нея от масата.
Днес бяхме навън. Този път май й хареса снега, но шейната пак не я понесе и се отказах. Докато бяха братята с нея се веселеше много, после те си отидоха на някаква пързалка и тя пообиколи малко и замрънка, та я прибрах. По едно време се пльосна по лице в снега, много беше смешна. Не заплака, чудеше се явно какво става. 
Ние също се лъжем доста при ядене. Не е като да е ящна, но не е и злояда. То и на нас възрастните не ни се яде винаги всичко, дори да го обичаме. Хляб обича много, но гледам че си го подбира. Не може да говори, не казва "не", но покрай яденето се научи като е "не" да върти глава. 

Кажете, моля, как да търся албумчето. Не искам директен линк, а да споделите как сама да го откривам във форума.

о, да, мина ми и днес съм най-любящата майка-май винаги съм така, когато е спал добре ) В 7 без 10 кипях от енергия. Излизахме с шейната, но на огромния сняг и с нея беше трудно.

Исках само ви успокоя за храненето- и аз имах злоядо дете, какво ли не изчетох, много се притеснявах, искаше само хляб и банани и въртеше глава от почти всичко друго. Обаче нещо му стана и преди 1-2 месеца се разяде сериозно. Сега направо се притеснявам за обратното- да не напълнее, на крачетата има вече гънки, което никога не е било. А ми е трудно да преценя кога да огранича храненето и да не се събуди гладен през нощта. Поне захар рядко яде, само в буракнчета каши на Бебевита с банан (много ги обича, вече само това яде в буркан, може да пробвате) един път на ден и то ако няма друго.

Започнах да се интересувам и аз за ясли и от часове чета, ужасно сложно е. Направих профил и сега проучвам кое да пиша на първо място, че е много важно, май само за първото място имаме шанс всички, то да се чуди човек защо изобщо има второ и трето, като в София е абсурд да те приемат там...

Писах ти ЛС.

Десимира, и ние имахме драма с шейната. Не искаше изобщо да седне в нея. И тогава я заведох при три различни деца, късмет, че бяха наблизо, които бяха на шейни. Гледа, гледа и накрая като се завъртяхме покрай нашата каза да и седна.

Ох и ние вчера имахме драма с шейната. Предния ден си се возеше, пускахме го по пързалката и въобще - радваше се, но го обърнахме 2 пъти и явно се уплаши. И вчера рев, изобщо не иска. И по снега не искаше да ходи  И сега не знам как ще идем до кухнята. С количката е абсурд, ще го мъча с шейната, пък каквото стане.
А вашите деца играят ли си с дрехи? Моя по цял ден разнася някоя дреха и си я слага на главата  А като види чорапи и откача от кеф, стиска си ги и ги гушка, страшно е направо 

Какви ти дрехи, би било рай. Сега е мн модерно да я държа над кухненския плот и сушилнята на мивката и тя да сочи предметите, а аз да ги повтарям до припадък. И като се уморя и я сваля рев....ужас