Не желание да ходи при баща си

  • 1 167
  • 3
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3
Здравейте, дъщеря ми е на 7 години. Преди около две години с баща й се разделихме, като всичко мина изключително лесно и без никакви драми и проблеми. Към момента живеем близко един и от друг и от раздялата до сега детето е ден при единия, ден при другия. Често и тя сама решаваше къде иска да бъде, като желанието й бе еднакво и за двете места. Към момента и аз и бащата имаме други партньори, с които дъщеря ми се разбира перфектно. Има също така и малко братче на 8 месеца, от баща си. Отношенията ни са прекрасни, често се виждаме всички заедно, ходим на разходки и т.н. Всичко това споделям за да мога да пресъздам общата атмосфера в живота ни. От известно време обаче, детето няма желание да бъде при баща си, казва, че й е скучно, че всички се върти около бебето и според мен тя се чувства на по-заден план там, което нормално, предвид наличието на друго дете, но има случаи, когато бебето е при баби и дядовци и тя отново не иска. Казва, че й липсвам и че предпочита в къщи. Наистина ситуацията не ми е приятна, още повече като виждам, че й баща й страда и наистина не знам как би трябвало да постъпваме. Дали да настояваме да ходи там или да се вслушаме в нейните чувства и желания и да нощува по-често при мен. Това е въпросът ми.

Благодаря!   

# 1
  • София
  • Мнения: 558
Здравейте,
Да, най-доброто е да се „вслушате в нейните чувства“, а какво ни каза тя? Според мен дъщеря ви е намерила най-лесния начин да се справи с конкуренцията на бебето, а именно просто да се оттегли. Решението и  от една страна е добро, защото не и коства ресурси и говори за добри умения за адаптация.
Когато вземате решение как да постъпите, имайте предвид, че разлика от 6-7 години във възрастта между деца е твърде голяма, нуждите им са прекалено различни за да има остра конкуренция. Появата на бебе обаче, във вашата или във връзката на баща и означава със сигурност, че двамата сте разделени и имате стабилни, различни полови партньори, а всяко дете на разведени родители има фантазиите, че някога родителите му ще се съберат заедно.
От друга страна какво ще си случи, ако и вие самата решите да си имате второ дете, независимо, кой ви е партньора? Не е добре детето да се меси  по какъвто и да е начин и да манипулира половите връзки на възрастните, по простата причина, че това си е работа на възрастните. Ако продължим тази линия на разсъждение, дали вашето дете не се опитва съзнателно или без съзнателно да „саботира“ връзката на бившия ви партньор и „да събере“ семейството си заедно? Ако успее, ще диктува абсолютно взаимоотношенията на родителите си – нещо, което е много сложно, изисква зрялост и житейски опит, който едно дете няма как да притежава. Ако не успее, ще страда от ниско самочувствие и чувството за провал.
Аз не знам дали мислите на интелигентната ви дъщеря стигат до там, до където стигат моите, нито дали са съзнателни или подсъзнателни, но си мисля, че може да се възползвате от добрите взаимоотношения, които имате с бащата на детето. Поговорете си с него и излезте с ОБЩО решение, дебело подчертайте, че решенията ги вземате Вие двамата като възрастни, съответно вие двамата носите отговорност. В крайна сметка бебето ще порасне и няма да се нуждае от чак толкова много внимание, а баща и ще си остане неин баща независимо от всички промени. Същото и е за майката.
Желая ви успех
Даниела Тахирова- детски терапевт

# 2
  • Мнения: 3
Здравейте,

благодаря за отговора и вниманието.

Бих искала да попитам дали правите "стандартни" консултации - лице в лице и ако да, как можем да си запазим час.

Благодаря

# 3
  • София
  • Мнения: 558
Да, правя такива консултации. Това ми е основната и бих казала, много обичана работа Simple Smile. За останалото - на "Лични съобщения"

Общи условия

Активация на акаунт