Автоимунен тиреоидит на Хашимото - тема 40

То и мнението, което написах, може да се разбере по няколко начина, но нека все пак уточня и какво имах конкретно предвид тук. Бъфи, да не ми се разсърдиш, че цитирам теб и твоите проблеми. Просто искам да дам пример какво имах предвид като писах да намерим ОТГОВОРИ в споделеното от нас и да се научим да ги виждаме. Дори и ако трябва да си ги напишем някъде, за да можем да погледнем нещата странично и ако имаме желание, воля, ако ни се занимава (това имах предвид), да си помогнем, а иначе винаги можем да му теглим едно "майната му на заболяването" и да не обръщаме внимание, но това не значи, че то не е налице.
В този ред на написаното, мисля че се разбира какво съм имала предвид. Ако трябва да уточня? Накратичко, обръщаш плана, караш отзад напред, започваш с това на заден план, за да се изчистят: "в момента имам, предстоят ми, здравословни проблеми, болезнени интервенции" и т.н.
И пак в този ред да кажа, че и аз често съм на "майната му" и не спазвам нищо, по някое време ми просветне и се стягам, влизам пак в релси, защото виждам, че с майната му не стават нещата. Но това е личен избор и не го прави правилният избор.
При мен също са се понижавали нееднократно антителата. Няма селен-и, няма добавки. Слизат си до долу, като е активно заболяването се качват, но за това не е бил стресът причина, а активността на заболяването и приема на лекарства. Пия ли хапчета, антителата спадат наравно с хормоните. Спра ли хапчетата, антителата се повишават и се разбутват хормоните. Да, при всеки е различно, стойностите ни са различни, всеки гони и различни цели, ама и самото заболяване "удря различно". Дали ще се опитаме да се противопоставим на заболяването и какъв метод ще изберем, вече ние си решаваме, но това не е всеобщо правило за всички.
Идват и мислите в главата: защо докато пия лекарства нещата са ок, а като ги спра се връща заболяването (лично за мен говоря) (търсим отговори в споделеното от нас). Дали искам да видя отговорите, да спазвам режими, да не ям това-онова, да си причинявам всичко това - личен мой избор е и си нося последствията, но не е меродавен за всички. Този избор явно не ми помага... всеки го разбира, и аз самата също, но...
"Майната му" е най-лесното и първото, което трябва да направим, за да овладеем стреса и да не се вманиачаваме, и много помага, но то е първата стъпка (както и за всичко в живота, не само за болестите), после следват останалите неща, които идват в помощ за оздравяване, ако можем да го наречем така, или най-малкото - постигане на ремисия. Било то с режим на хранене, изключване на храни, спорт, йога, добавки и още 16 000 неща, но начин има. И като оздравее човек, един стрес не може да го разклати. Та стотици хора са стресирани и депресирани, но не всеки има като нашето заболяване. Причините са много, не е само до стреса. "Майната му на стреса" е първата стъпка към оздравяване, оттам нататък следваме плана, било то хранителен, спортен, било то включващ добавки и т.н., и т.н.
Извинете ме, отдавна не съм си отпускала душата в темата.  

"Майната му на стреса" 

  Мереленда ! Изобщо не ти се сърдя. Даже напротив - ти винаги ми даваш страхотни съвети. Просто казвам, че за съжаление има и по-страшни неща от Хашимото. Не мога да се справя с всичко наведнъж. Ще ги карам едно по едно . Добре , че поне за момента нямам някакви симптоми на това Хашимото, които да ми вгорчават здравето допълнително. През Февруари, когато си направя контролните изследвания задължително ще споделя какви са резултатите и тогава и за себе си ще разбера дали ми е пречил глутенът, дали ми е помогнал селенът ...... Но преди това имам да оправям по-належащи здравословни проблеми за голямо съжаление.  

Забравих да кажа, че според мен сама си го причиних това Хашимото. Четох някъде, че освен от стрес, може да се причини и при ПРЕтрениране. Тази пролет един ден ужасно много прекалих с една тренировка. Вместо обичайните ми километри, които бягам в продължение на години, избягах тройно повече и за по- кратко време. В резултат на което вечерта ми беше лошо, виеше ми се свят и според мен от този ден нататък нещата не ми бяха наред. Сама съм си виновна. Исках да видя колко мога да издържа, но то не се прави така наведнъж. За тези, които тренират - да знаете, че е голяма грешка. Нещата трябва да се правят постепенно. А аз от 5 обиколки например, директно минах на 15 . Все си мисля, че от тогава ми се отключи заболяването. Ако е тази причината, сама съм си виновна и постоянно се обвинявам за това. Какво спечелих от това, че успях да избягам това разстояние ? Абсолютно нищо.

Не съм чувала до сега да се "отключва"от пренатоварване от спорт

Ами то си е стрес за организма. Ако сега си вдигна задника и бягам 15 обиколки, може и да колабирам. Нещата и със спорта трябва да се случват постепенно. То затова си има за начинаещи, за напреднали, за много напреднали. Не трябва насила да се стресира организма, а правиш упражнения и спортуваш до граници на поносимост и възможности (и не един инструктор съветва така), а и от личен опит говоря. Измерва се пулс, спортуваш и според килограмите си. Няма как примерно 80-90 кг човек, който до оня ден се е търкалял по цял ден в леглото и е ставал да си вземе храна от хладилника и да седне примерно на работа зад бюро, да реши да спортува и да хукне да бяга по 5 км дневно от първия ден - примерно.
Аз съм спортувала 20 години. Над тялото не се изнемогва. Тялото ти казва, кога да спреш. Когато се натрупа сила, издържливост, мускулна маса, тялото позволява по-големи натоварвания, ставаш по-издържлив и т.н., тогава можеш и да си позволиш инат и да упорстваш за "още една обиколка", "още 10 коремни преси" и т.н.
Та натоварването/претоварването дори със спорт, особено в началото при спортуване, или първите 3-6 месеца, когато се свалят килограми и се оформя и тялото, също може да бъде опасно, особено при упорити хора, които си поставят бързи цели.
Свалянето на 20 и повече килограми в рамките на 3-4 месеца също е стрес за организма и може да има последствия. Колкото и да е здравословно самото сваляне на килограми.
То зависи и от каква цифра се започва, де! Ако човек тежи над 100 килограма, 120-140, да свали 20 кг за 3 месеца е обяснимо. Има много да сваля. Но 70 кг човек да свали за този период 20 кг, не само че може да не е здравословно, а да има и последствия. Търпение му е майката.

Това, че пише на хиляди места, не означава че е така. Аз не си заравям главата в пясъка, просто си следя хормоните 2 пъти годишно, но не се плаша, че една филия хляб ще ми навреди и ако я изям ще се чувствам адски виновна, че ми е навредила. Лекарства въпреки това съм пила много рядко, специално за Хашимотото.


Ако само на един човек помогна, за мен ще е добре, защото наистина не глутена, а мисленето ти пречи. Моята лекарка веднъж ме погледна много странно като я попитах как да се храня и какво да не ям. Отговорът беше, че няма такива неща. Въпреки това, тя наистина имаше желание да пия по-кратко време лекарства и твърдението, че лекарите искат да ни тъпчат с лекарства, вместо да ни лекуват с диети е абсурдно.

За моят лекар проблем за жлезата освен стреса е ако има възпаление в устната кухина. Имах хроничен фарингит и ми каза да го лекувам каквото и ще да ми струва това.

Merеlenda, искам да се обърна и към теб и да ти кажа, че аз не съм казала "Майната ти" болест гадна. Промених си мисленето изцяло, а то е най-вече да не мисля какво ще ми навреди и какво не. За мен вредата е най-вече в това - да мисля, че изядох или изпих нещо и ето сега не съм добре и жлезата се разстрои. Не - гледам си нещата от здравна гледна точка и до там. Уважавам също обаче и ако някой мисли, че нещо му вреди. Съвсем не съм искала да засегна някой, а просто исках да не мисли, че цял живот това или онова ще му вреди, щото тази болест ще си я влачим до гроб.

Sunshine Mom, не осъждам начина ти на подход за лечението при теб. Ти си в правото си да правиш, пиеш, мислиш каквото си прецениш и сметнеш, че ти влияе добре. Най-важното е да има резултат.
Просто според мен и от моята камбанария не е достатъчно да променим начинът на мислене и да не обръщаме толкова внимание на заболяването. В смисъл, не е само това ключът към оздравяване, понижаване на антителата и повлияване на хормоналните показатели. Затова и аз изказах мнението си като болна и затова и споделих, че всякакви различни случаи има, на по-тежко протичащо заболяване, на по-леко протичащо, с различни увреждания на други органи. Да, реално при някои случаи може и само "майната му" да повлияе в насока подобрение на заболяването (този израз ми е любим не само когато се касае за заболявания), ако се случи така, това не значи, че при всички действа, но безспорно е първата и важна стъпка в хода на лечението. Ако човек се тревожи постоянно, ако мисли за жлезата, за възпаления, за това как му е повлияла дадена храна, ако се товари с негативни емоции и си слага всичко на сърце, то и без да е болен, ще се разболее само с начина си на мислене. Но когато заболяването е факт, само с майната му не става, също и само с изключване на глутена, също и само с пиене на добавки, също и само със спорт и т.н., да се лекува. Комплексни са нещата. Колкото и да избягваш глутен съдържащи храни, тровят ли се нервите, живееш ли под стрес и напрежение, не ще ти скочат антителата, ами в небесата ще отидат. И обратния случай, понякога само едно "майната и на жлезата", или само изключване на определени възпалителни храни, дава ефект в положителна насока, в зависимост до каква степен е увредена жлезата.
Както казах, и аз съм понижавала в пъти антителата без да правя нищо. Само с едно майната ѝ, няма да я мисля, но си пиех основните лекарства, които по принцип не действат в тази насока за намаляване на антитела. Това беше със старта на заболяването. Една година се лекувах, изобщо ходех ей така на контроли, всичко си ми беше ок. Когато спрях лечението и заболяването се върна, вече започнах да гледам по друг начин на нещата. Смених и режим на хранене, и движение повече, и добавки взех да пия, защото преди това бях само на "майната ѝ".
Стигнах пак ремисия, пак спрях хапчетата и заболяването пак се върна.
И от всичките тези приказки искам да кажа пак и да се повторя, че да не обръщаш много внимание и да не си го слагаш на сърце е първата стъпка при лечение, при някои за щастие и единствената, а при други се налага и изключване на групи храни, спорт, разходки, медитации, йоги, други добавки и куп щуротии.

Бъфи, според мен трябва да наблегнеш в промяна начина на живот, за да повлияеш положително на жлезата, Ти не приемаше лекарства, нали? Защото проявата на гинекологичните проблеми е възможно да идва точно от жлезата, макар и показателите да са в норма. Тя е много коварна, работи години, преди да се отключи заболяване. Ако е започнал някакъв процес, се променят много неща в организма, а тя си кротува невинна, уж не е тя, хормоните в норма, жлезата ехографски долу горе добре, или с леки изменения, или леко увеличена, или пък само антитела леко повишени. Може да те изкарат куку, луда, невротичка, че имаш проблем с нервите, като ти видят изследванията, а главната виновничка да е именно жлезата.
Затова ако искаш да опиташ алтернативи, минаваш на хранене без глутен, изхвърляш някои храни от менюто. Изследваш захар, инсулин, ако има и там проблем, който между другото е свързан с жлезата, работиш и в тази насока за изчистване, за да си помогнеш за другите здравословни проблеми.
Жлезата не е за подценяване и е скрита лимонка, действа си коварно, дори и с показатели в норма.
Вече, друг е въпросът кой как успява, иска ли да се променя или му е все тая, няма желание и т.н. На приказки всички знаем какво и как, на действие - който желае и има воля.

Би ли казала как се справи с хроничния фарингит. Аз също имам такъв, много често имам възпаления в гърлото и при боледуване антителата ми скачат (не всеки път, но забелязвам подобна връзка). Иначе с диета (ограничения не само на глутен, а и на други неща) ги свалих драстично.
Предполагам, че причините, влияещи  на жлезата, са доста, а и при всеки са различни. Стресът мисля, че отключи моето заболяване. Поне в такъв момент ми го откриха.

Doli,  една от причините може да бъде прекомерни тренировки. Чела съм го .  От онези клипчета , които Мереленда беше постнала, на диетоложката, забравих й името, тя казваше, че стрес също така е ако си лягаш  в различно време, нереодвно хранене, рязка промяна в режим ..... тоест, могат да бъдат много неща, а не само  психическият стрес.

Мереленда, имам много стрес и напрежение на работа и за съжаление това не мога да го променя. Глюкоза са ми изследвали много пъти и си е в норма. Инсулин не съм и не знам защо да го изследвам. Изследваха ми и Пролактин - това бил хормонът на стреса - и той за може учудване беше в норма. Може би трябва да изследвам естроген и прогестерон. Тези хормони никога не съм си изследвала. А за тренировките - тренирам от много години, издържам на физическо натоварване, но тогава просто прекалих и сама усетих , че прекалих.  От тогава обаче бягам значително повече . Вече вместо 5, минах на 10 обиколки и се старая да не прекалявам. Дори и когато чувствам , че мога и още, спирам нарочно, като се сетя, че мога да си увредя жлезата. Понякога дори правя по- малко и от 10 . Все пак, по- важно е да има някакво движение, аз не съм спортистка и нямам за цел за да поставям  рекорди.

Направих 2 курса с Фариностим, но когато не е острия период. Мисля, че имаше ефект, защото сега гърло рядко ме боли.

На мен предполагам Хашимотото ми се получи от много тежко изкаран грип и пневмония, която изкарах на крака. За второто разбрах след години на случаен преглед и снимка.

Мереленда, аз отлично разбирам всичко това. Но, уви, аз останах неразбрана. Нямам против това някой да спазва диетата с глутен, след като е видял, че му действа. Исках друго да кажа - ако наруши тази диета, защо трябва да се вайка така? Има толкова по-сериозни неща в този живот, че това на мен ми се вижда напълно излишно. Тази болест няма да си отиде след месец-два, за да и отдаваме толкова голямо значение. Нима цял живот ще мислим само за това какво и колко сме изяли, за да не ни се качат антителата? Антитела се качват от много неща. Ако тръгнем да мислим за всяко нещо, направо ще полудеем.

За вайкането относно глутена нещата стоят по-различно. Не съм много веща по въпроса, но от прочетено по темата разбрах горе-долу, че примерно при хора с глутенова непоносимост и последващо изключване на глутена с цел повлияване в здравословен аспект, включването дори на хапка храна съдържаща глутен, едва ли не връща в изходна позиция лечението. Един вид, при автоимунно заболяване, при което често се споменава, че глутеновата непоносимост е причина за проявата му, изключването на глутен съдържащи храни за дълъг период от време, повлиява благоприятно за понижаване на антителата и нормализиране на хормоните и е достатъчно само ден консумация на глутен съдържаща храна да върне болният в изходна позиция, защото изчистването на глутена от организма става за дълъг период от време, пък дори и болният да е хапнал само една хапка. Не ставало от днес за утре, а е дълъг процес. Затова се обезсмисляло да се ограничаваш примерно 2-3-4-12 месеца и после да изядеш филийка бял хляб, парче кекс или друго съдържащо глутен. Реакция може и веднага да има, но по-често е последваща и се усеща след време. Особено ако се продължи с прегрешенията от време на време.
Кое и колко е вярно - нямам представа. Казвам какво съм прочела. И това че 6 месеца отнема чистенето от глутена също съм чела. Някой тук оспори това, не помня точно с какво и как. Пак казвам, така съм чела.
Та затова е вайкането.

За мене смисъл има,  искам организма ми да има шанс да се излекува,  имунитета да се нормализира... С хранене без ограничения само качвах кила и всичко друго... Но все пак е индивидуално решение. Все пак заболяването е автоимунно,  а не психологическо

Общо взето Мереленда е казала това което мисля и аз.
За съжаление аз съм от тези, които са изтеглили късата клечка, и точно няколкото хапки глутен ме върнаха точно в началото на лечението. Излязох от ремисия, започна отново тровенето с Тирозол който си е един гаден тиреостатик, започнаха проблемите със сърцето - започнах пак бетаблокерите, със гърдите - пак започнаха кистите, като всяко едно пунктиране с преглед ми е към 100 лв, получих алергична реакция и се наложи да се тровя и с урбазон, невъзможно ми беше да ползвам козметика и боя за коса, проблеми с цикъла, а коремните неволи няма и да ги описвам. Чудя се дали изобщо пак ще вляза в ремисия, дали ще се наложи да ме оперират.....
И не зная дали е "вайкане" факта, че съм го споделила това тук, направила съм го само и единствено за да имате информация какво може да се случи, Esme сподели за нейният проблем по същата причина. Някои могат да неглижират тази информация, на някои може да им е от полза.
Иначе аз изобщо не се вайкам, приела съм, че за мен тестените неща са равносилни на отрова и вече не съществуват за мен. Не ме дразнят, не ми се прияжда, не бих се изкушила да посегна към тях, след като зная какво ме чака след това.