ПЪРВИ КЛАС - тема 5

Драмата е че няма драма    От три годишна знае за смъртта и го прие добре като цяло. Тогава почина дядо ми, с който прекарахме много време. Малко след това и кученцето ни почина. По скоро момента, в който ме пита беше непосходящ. Беше малко след атентатите във Франция, които преживяхме по - лично,  защото сестра ми живее там. Отделно съм бременна и ми бушуват хормоните и приемам някои неща по различен начин.

Представянето на темата за смъртта не е задължително да включва физическите ѝ аспекти. Братовчедка ми беше на 10-ина години, когато в музей видяхме гилотина и ѝ обясних предназначението. Резултатът беше, че дни наред сънува кошмари с търкалящи се глави. Но пък е логично да се яви "труп" в първи клас. Все пак по едно време в четвърти се срещаха с Вапцаров.

да права си,може да е метод на обучение да очертават учителките рисунките на децата и това да не е нещо лошо както аз си помислих в първия момент като видях рисунката.

Аз подходих подозрително защото училището ни не е с много добра слава и тепърва се опитвам да създавам впечатления какво и защо се случва в училището,да си създам собствено обективно мнение за да преценя добре.Избрахме го заради близостта до нас,изключително удобство се оказа това.А и детето ходи със желание.Което много ме радва.
Но това че нама много добро реноме малко ме притеснява....и имам дилема дали да го местя,след 4 клас,дали да остане до 8,/чух например за по горните класове че пишели хубави оценки което им помагало при кандидатстване,което пък мен ме притесни,а въобще ще научат ли нещо тези деца щом ги подкарват по лесния начин-децата с високи оценки,родителите доволни /
Не зная има още много време,но от сега ги мисля тези неща и се притеснявам.

Отговаря на условието, но става дума за Северна България. /Едно време си мислех, че северна България е друга държава от южна България- като северна и южна Корея, да речем /

Aktivity Сега е малко детето, но като стане седмокласник, ще се радваш на високите оценки.
Високите оценки не бива да се бъркат с това, какво научават децата.

Не можах да разбера.Да се радвам че има високи оценки,а пък нищо незнае.Как ще се справя после като влезе на място с изисквания където съучениците му ще са подготвени а той е "гола вода"?
Незная,аз така съм израстнала и винаги съм смятала че трябва много да чете,да учи,че няма нищо даром,и сега незная изобщо как да подходя към детето.Времената са други,системата е друга,училищата са други,поколението е друго А и първо дете,нямам опит с по-голямо,и съм доста объркана по отношение на училището и кое е добро за моето дете.
Наблягам на моето дете,защото смятам че преди  всичко родителя трябва да подходи спрямо самото дете,а не общоприетите норми-тук е елитно,тук ще го запиша,там е модерно, там ще го пратя.....

За седми клас не го мислете, защото така или иначе курсовете и уроците са му в кърпа вързани (ако не променят тотално тъпата система, което не ми се вярва да стане), така че той ще си научи, каквото трябва да научи от материала за матурата. Високите оценки от училище са само бонус за бала, което никак не е лошо. Казвам го от опит - амбициозна математичка, която оряза дъщеря ми, като й писа по-ниска оценка в дипломата, от изкараната на изпита 

Имах предвид, че не лесните оценки са важното, а как преподава учителят и най-вече доколко детето е мотивирано да учи съвестно и задълбочено. Не винаги качеството на преподаване съответства на висока взискателност и ниски оценки.
Учителката по БЕЛ на голямата щерка остава винаги на целия клас 6 за годината и почти никога не пише отсъствия, НО качеството на преподаване и подготовката са отлични. Вижда се по резултатите от матурите на нейните випуски. Сега, винаги ще има по-слабо представени ученици, но те ще се отсеят понататък. Учителката им дава знания и високи оценки в дипломата, а това си е отличен старт. Оттам нататък всичко зависи от детето.

 разбрах какво имаш предвид

Aktivity относно рисуването - моят син беше в паралека с рисуване /сега е 5 клас/ и от начало и на мен ми правеше впечатление, че господина се намесваше сериозно в рисунките. Позиционира обемите на листа, защото не всички деца имат усет колко голям да стане първият обект, къде да се разположи, за да има място за останалите, или пък да не направиш нещо дребно в средата и после да се чудиш с какво да запълваш останалото празно пространство. По-нататък те ще започнат да го правят сами, но някой трябва да им обърне внимание на това от начало. Също и предметите да са съразмерни - не цветята да са високи колкото къщата, например. Но пък детето не те лъже, че си го е нарисувало само - то нали е повторило контурите, работило е върху рисунката нататък, не просто е оцветило готова картинка..за оцветяване. Така че и то е право. А дори и в курсовете по рисуване учителите обикалят между децата и взимат молива да добавят някой детайл - я око, я сетлосенки, понякога даже с ръката на самия учащ. 

Относно самочувствието - моите деца са с подчертано ниско самочувствие, и то и двете. Предимно относно възможностите си, не толкова относно външния вид. Няма конкретна причина, но е факт. Когато баткото тръгна на училище госпожата му много го хвалеше, винаги имаше "отлично". Веднъж по попитах кои деца се справят най-добре в час - изброи половината клас, но не включи себе си  Постоянно им повтарям колко добре се справят, колко са ми прекрасни, колко много ги обичам, това помага малко, но малко. Баткото малко се пооправи, започна да добива по-реална представа за възможностите си, особено сега, когато имат учител по всеки предмет и получава похвала от повече преподаватели. Но самочувствието на Катерина е под нулата, защото й е много трудно в училище, не се справя с материала, въпреки, че като изсрича нещо или като реши някоя задача изсипвам тонове суперлативи. Тя, примерно, не смее да занесе някоя нова химикалка /с няколко цвята, примерно/, ако друго дете не е представяло вече подобна на "общественото внимание" в клас. Обяснението е, че ще й се смеят  Не разрешава да й направя за училище прическа, различна от опашка, за да не й се смеят...преди много рисуваше с водни бои, сега не иска, защото госпожата казала за някаква рисунка, че била мацаница и тя вече заключи - аз не мога да рисувам с бои, става мацаница. Въобще една свръхчувствителност към критика, което я обезсърчава ужасяващо, вместо да я мотивира и просто отказва да се занимава. Лошото е, че отказва да чете, да смята...

Вчера донесе контролно по математика, големичко ми се видя, върху числата до 10. За мое учудване се беше справила със задачите от типа "поставете знаците, за да е вярно" (8 ? 5 ? 3 и трябва да се сетиш, че е 8-5=3, примерно), но беше сбъркала по-елементарни ?-1=5, написала 4-1=5 (очевидно събирала). Беше сбъркала и най-най-елементарните задачи с 0, но нищо, като цяло грешките бяха малко. Обещах й да отпразнуваме това толкова успешно контролно. Обаче в клас започнали с числата над 10 и...пълна скръб. Започваме тежката работа отново. Не знае кое число е преди 14, не й хрумва да ги брои до там, само повтаря, че й били трудни и отказва да ги започне 
Аз май кратки постове не успявам да напиша, извинете 

И моята дъщеря е с ниско самочувствие. Така е от ДГ, въпреки че винаги сме и казвали ,че е най-прекрасното момиченце. Лошото е, че няма вяра в себе си. Най- често казваната дучичка е "Не мога"!

vita  за детето ти.

мандаринка, четейки те се разчувствах. Сладки деца. И аз като бях малка и нямах самочувствие за нищо. Справях се чудесно с повечето неща, но майка ми винаги искаше повече и повече. Все не съм където тя е поставила летвата си. От опита си знам, че ниското самочувствие пречи. Така човек / дете спира да се опитва, да иска да пробва нещо ново, да покаже нещо различно. Не исках да правя нищо, което тя искаше от мен, но здравия разум ми надделяваше и на края, без желание го правех. С времето (ужасно много години) започнах да не й обръщам внимание.

Сега отглеждайки моите си деца, избягвам тази грешка. Гледам като теб да ги стимулирам. Винаги подчертавам от какво съм доволна, какво ми харесва. Децата ми си имат самочувствие и така вървят напред. Изпробват нови неща, сами намират изход от ситуации, защото знаят че могат. Ако много литнат, но не са се справили ги приземявам. Но като цяло гледам да не мачкам самочувствие и винаги да подчертавам това, с което се справят.

От моето Кате, не мога да се оплача. Вчера ме изуми като пресметна сама 325 + 4=329. Т.е. показа, че сметките няма как да й се опрат, назависимо колко цифрени са числата. Не съм я карала, но сама си поиска, защото си правя една система с положителни и отрицателни точки за поощрение и наказание и трябваше да и добавя 4 точки към нейните. Много са им важни тези точки на моите деца, а с тях ми е и лесно да наказвам. Друго, което сама си измисли да прави е, като играем на игра на карти и после трябва да се преброят точките от картите в играта и тя брои картите, дори и да не са нейните. Рядко прави грешки (по някога си помага и с ръце, но е точна). (брои точките в картите на играта "Макао") 

мандаринка, в примера със задачата "?-1=5", като ги упражнявате обърни внимание дали детето не решава отзад напред. Когато щерката бъркаше с неизвестното на първо място решаваше по метода "5-1=4".

Vyara D накара ме да се замисля с "високата летва". Сърдечно благодаря за коментара  Честно казано неведнъж съм казвала на сина, че еди-къде си се е справил под възможностите си, че ей тук е направил грешки, които точно той не би следвало да допуска - от разсеяност допуска грешки, които ако внимава в никакъв случай няма да допусне. Но пък той може да остава с усещането, че го обвинявам в несправяне, вместо да го тълкува като поощрение, че реално може повече...
Катето пък някак знае, че я сравняваме с брат й, че очакваме повече от нея. Колко пъти обяснявам, че той е по-голям, че и тя, когато стане 5 клас ще знае тези неща, върху които го изпитвам. В къщи с куклите играе "на училище" - тя е учителката, а винаги една от куклите се казва Кати. След което я чувам как изпитва куклата "Кати" и обяснява на останалите - ето, Кати се справи най-добре, всичко отговори  Става ми тъпо, липсва й това признание.
А че летвата ми дали е висока...вероятно...Трява да поработя повече върху начина на поощрение май, не само с празни приказки преди лягане, а с нещо, което недвуслислено им показва, че съм доволна, че са се справили с нещо 

wild poppy не се бях замисляла за това обръщане на задачата...напълно е въможно 

мандаринка, не знам дали на твоите деца им поставяш "висока летва". При мен летвата беше такава, че ако тръгна да я достигам, тя все се отдалечава. Пример от моето детство не мога да дам, но от на моите деца и от на племенците ми...

Примери: