Отношенията на децата в детската градина

  • 5 155
  • 51
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 3 228
Вие сте тези, които трябва да учат на толерантност,добри отношения и възпитание.
Именно.
Как пък не се случи някога някъде моите да ударят някого. Ами като ги дразнят, има авторитет на когото да се оплачат - учителката, аз... "Саморазправят" се с думи, не с ритници, не с плесници. Винаги ми е правило впечатление, че тези дечица, които обичат да побийват, просто срещат мълчаливото или активно одобрение на родителите си. Съжалявам, но Касита е права - крушката ВИНАГИ си има опашка.

Така мисля и аз. И ако да кажем е в реда на нещата момченца да се сдърпат инцидентно за някоя играчка, няма нищо по - грозно от това момичета да се бият помежду си, без значение от възрастта.
На нашето дете сме внушили, че не трябва да удря по никакъв повод. В детската градина госпожите заместват мама и тати и при всеки проблем трябва да търси тях, а не да се саморазправя. Освен това сме я научили, че приятелите не се бият и ако някой посяга, то той не и е приятел. Нашето дете има тотална нетърпимост към физическата саморазправа
Но има деца, които открито са насърчавани да си решават сами конфликтите, включително и с удари, освен това родителите на същите тези деца, ако децата им се оплачат отговарят с нещо подобно "Недей да клюкарстваш, това са си ваши детски неща, които трябва сами да си решите' И децата ги решават с юмруци

# 16
  • София
  • Мнения: 1 257
Ceca и при нас случая с хапещото момиченце беше такъв - родителите му (особено майка и) отказваше да повярва, че детето и е проблемно, баща и редовно вдигаше скандалли на лелките, когато му кажат, че пак е имало проблеми. Накрая се стигна до организирана среща м/у родителите, психоложката и директорката, която заяви, че родителите на другите деца недоволстват и трябва да вземат мерки или детето ще бъде изключено от ДГ (сега вече не им знам основанията, на които могат да го направят, но...) в крайна сметка родителите отказаха да работят с детето и прогреса всъщност постигнаха лелките и психоложката. За сега други деца с такива проблеми нямаме в групата, дано и така да бъде за напред. На моя дребосък обяснявам, че децата не се бият и хапят и мисля, че до момента имам успех... Поне като го гледам на площадката с другите деца със сигурност не е агресивен.

# 17
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Наскоро малката беше в един детски кът в ресторант и по едно време идва и ми казва, че едно момиченце доста по-малко от нея, я рита и бута без видима причина. Моята, както я учат в училище, я питала дали ще й е приятно и нея да я блъскат така. Онова обаче я затапило с думите "И кво ми пука, айде де, удари ме!". Дъщеря ми се озовала в небрано лозе и не знаела как да й отговори, защото "мамо, ама аз не искам да я удрям, а тя защо ми казва да я ударя, аз просто исках да й кажа, че не е приятно?". Как да се разправяш с животни и децата им? Как на едни им хрумва да бият и ритат, че и как да те затапят, а на други не?

# 18
  • Мнения: 3 228
И още нещо, имам позната учителка, която веднъж в прав текст каза "Аз ги уча да се бият моите още от сега, защото това е живота. Нали ги гледам моите ученици по коридорите, как се ритат и се скубят в междучасието. Това е начина да се оцелява в тоя живот. Ако не биеш, ще те бият"  ooooh!

# 19
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 079
Наскоро малката беше в един детски кът в ресторант и по едно време идва и ми казва, че едно момиченце доста по-малко от нея, я рита и бута без видима причина. Моята, както я учат в училище, я питала дали ще й е приятно и нея да я блъскат така. Онова обаче я затапило с думите "И кво ми пука, айде де, удари ме!". Дъщеря ми се озовала в небрано лозе и не знаела как да й отговори, защото "мамо, ама аз не искам да я удрям, а тя защо ми казва да я ударя, аз просто исках да й кажа, че не е приятно?". Как да се разправяш с животни и децата им? Как на едни им хрумва да бият и ритат, че и как да те затапят, а на други не?
Аз казвам на моето в такива случаи да удря и то, ама не иска. Казва - не ми харесва да се бия. Crazy
Като ми докипи от подобни побойничета, пращам милото да се разправя. Много бързо мирът се установява навсякъде - и при деца, и при родители.

# 20
  • Once there was a Hushpuppy...
  • Мнения: 12 582
И още нещо, имам позната учителка, която веднъж в прав текст каза "Аз ги уча да се бият моите още от сега, защото това е живота. Нали ги гледам моите ученици по коридорите, как се ритат и се скубят в междучасието. Това е начина да се оцелява в тоя живот. Ако не биеш, ще те биятooooh!

Е, по-тъпо нещо от това не съм чувала!
Какво й пречи на тази учителка да каже - "по-добре поговорете и се опитайте да се разберете, вместо да си раздавате юмруци".....


В градината случаите са всякакви ooooh! От "дай си ми играчката", до "ще убия майка ти и баща ти".... Tired

# 21
  • Мнения: 46

Напротив! Черните овчици си ги зная и съм напълно наясно с поведението им. Съответно съм нащрек с тях и следя по-осторожно техните игри и взаимоотношения- както между тях, така и между тях и останалите в групата. И отново съответно съм и напълно наясно вече, на базата на емпиричен опит и наблюдение, какво провокира поведението им на дразнители, биячи, захапвачи- крушката си има опашка, както са казали старите хора. Нищо не идва просто ей, така. Целта на педагога не е просто да предотврати поредното почукване, побутване, захапване, сритване, защото тогава би бил просто пъдар, а да намери и преодолее причините за това, ако те са рецидивни.
Виждам, че не прехвърляте отговорността на другите. Обръщам се специално към вас, като човек с опит. Не съм от родителите, които казват "като те удрят- удряй и ти". Но и не знам как да науча детето си да не се дразни от провокациите. На мен  дори ми е смешно, че точно детето, което на 5 г. още  говори несвързано, не може само да се храни и облича, нарича другите "глупак" и "бебе". Но как да науча сина си да не се дразни от това. Как да реагира, като му вземат играчката и т. н. Не може за всяко нещо да се оплаква на госпожата. Искам да умее сам да се защитава с думи и да се владее. Може би е още рано за такива умения?

# 22
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Това, да не се дразни и да не се дава на провокации, ако не е вродено, се придобива. Голямата ми дъщеря го придоби успешно, а малката си го носи. И двете, макар и никога да не са прибягвали до бой, ритници и подобни, всяка по свой начин си изработи система за справяне с такива елементи - една по-рано, друга по-късно. Не мисля, че е възможно да се "научи" наготово. Освен с приказане вкъщи и напътствия, които естествено можем да дадем ние като родители, другото го научават сами.

Нека кажат и хората с опит, може и да не съм права.

# 23
  • Мнения: 3 228
За това как да не се дразни детето и да не отвръща на провокации, с дъщеря ми сме изпробвали няколко ситуации от неин личен опит. Установили сме, че когато някой целенасочено те дразни например "Аз няма да играя с теб, не си ми приятел и т. н" или "Ти си едикакъв си" и т. н.
На първата провокация тя самата е установила, че ако отговори "какво от това като не искаш да играеш с мен" и запази спокойствие, дразнителят губи интерес и престава да дразни, освен това съвсем скоро се връща да иска да играят. Във втория случай, ако отговори с "Аз много добре знам, че не съм едикакъв си" и запази спокойствие, отново дразнителят губи интерес.

За взимането на играчките сме се научили, че ако една играчка се носи на градина, то трябва да е готова да я дава на всеки да играе с нея. Ако не и се дава конкретна играчка, просто не я носи на градина

# 24
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Освен това, неконфликтните и приятелски настроени деца привличат подобни, а останалите си остават отвън и попадат в естествена изолация. Слава богу, обикновено са малцинство.

# 25
  • Мнения: 5 513
А при нас се случва точно обратното тези ,които се бият ,дърпат играчки,привличат внимание са и най-атрактивни и са най-желаната компания.Съответно ,ако днес някой не им е приятел обикновенно страда или е тормозен от тартора и последователите му.В нашата група има 2-3 момчета и 2-3 момичета,които всеки ден определят правилата на играта.
С малки изключения се е стигало до по-сериозни физически сблъсъци.Словестните обаче са доста жестоки.

# 26
  • Мнения: 10 547
Няма универсална формула, по която да се разрешават всички конфликтни ситуации, както и няма панацея за справяне с конфликтни личности. Всеки изглажда своя механизъм за справяне, къде с чужда помощ, къде на принципа проба-грешка, но преди всичко този опит се достига, т.е. можеш да предложиш на детето готови модели, но кой ще избере то, дали ще избере изобщо някой от тях, е въпрос на личното му усещане и характерови особености.
Кротките и сговорчиви деца съветвам да избягват конфликтните. Може на някого да му се стори лузърско, но те и като големи пак би било редно да не се набутват и няма и да се набутват в компанията на бабаити-биткаджии. Тези, които се палят лесно, позиционирам така, че да имат по-редки контакти с драгите и заядливците.
Трябва да играят и тези, палавките, дето им казвам "черни овчици", та тях групирам според моментното им настроение, защото те, разбира се, не са винаги с желание за бой и кавги. Въпросът е да се контролира поведението им, ако искате и така да го кажа- да се дирижира.
Като казах дирижира, аз съм един своеобразен диригент на групата си, генерал, който си знае армията и нейните способности и насочва в правилната посока енергията им.
Деца, които биват оставяни да си просто играят, обикновено в зависимост от възрастта влизат в конфликтни ситуации от пет до десет минути след започване на играта. Дори и часовете за т.нар. свободни игри, аз използвам на сюжетно ролеви, конструктивни игри, предметни игри.

# 27
  • Мнения: 4 498
С трениране на реакциите се получава що годе добре при нас.

В градината имаме едно момиче, което е голяма провокаторка. Придърпва си едно от момичетата и играе само с нея, като постоянно й говори да не играе с другите. Моята се поддава, не й е приятно, но пък, за да играе с нея въпросното дете изпълнява. Тренирахме постоянно в къщи какво трябва да каже, ако нещо не е съгласна и т.н.

Оня ден ги наблюдавах на площадката до градината /след градина оставаме с децата там, за да си доиграят уж/. Играеха си момичетата много добре, докато не дойде въпросното. Отиде и изгледа дъщеря ми лошо, което означаваше - "ти няма да играеш с нас". Нормалната реакция на дъщеря ми би била да ревне и да дойде да ми се оплаква. Обаче този път смени тактиката. Качи се на пързалката и не им обърна внимание. Точно след 2 мин всички дойдоха отдолу да й се молят да слезе, за да играе с тях. Е остави ги 2 мин да й се молят и слезе.

С момчетата пък съм й казала да ги рита в кокалчетата. Знам, че не трябва така, но няма друг начин. Просто имаме 2-3 в групата, които отиват и забърсват по един на някое момиче. Не го вярвах, докато не го видях. Говорихме, говорихме, госпожите знаят, че така правят, но не могат винаги на 100% да ги държат под контрол, защото те го правят ей така от нищото. Както си стоят и отиват и удрят. Та накрая й казах - риташ в кокалчето на крака и отиваш и обясняваш на госпожата какво е станало и защо си ударила. Може и да греша........

# 28
  • Мнения: 3 228
Като ви чета при някои от вас не е много розово положнието в градините.
при нас има едно момче, което не спазва никакви правила и се бие, но само с момчетата, момичетата не ги закача, особено по неконфликтните, каквато е и дъщеря ми, та с него нямаме проблем.
Има и още едно момче, което словесно се дразни с повечето деца, там върви моделът дъщеря ми да не му обръща внимание и да не показва, че се дразни. В такъв случай той бързо спира да я дразни и даже иска да играят заедно.
С момичетата нещата са малко по - сложни. Има едно момиче, с което много искат да играят, обаче темпераментът и е по - различен, понякога проявява агресия и не винаги се получават игрите. Дъщеря ми е показала /след мои съвети/ че при агресивно поведение от нейна страна няма да и е приятелка и да играят заедно. За сега това има ефект.
Иначе има 3 - 4 момичета, с които могат да си играят спокойно и с часове. Въпрос на темперамент. Като цяло в нашата група са що годе възпитани и умерени деца с нормални родители. Но е нормално да има различия, все пак всички сме различни. Важно е да няма агресия

# 29
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 079
Моето дете е словестно-агресивно. Чак понякога ме хваща срам и се чудя кога ще се прибере от градина бошуниран. Crazy Опитвам се да обяснявам, че не трябва да се дразни толкова много с децата и т.н. ще видим кога ще има резултат моето дуднене.
Не говори обидни думи, но едни ги дрънка.... като стара лелка.

Общи условия

Активация на акаунт