Да де, ама няма. И сега тя /резонно/ и съвсем отговорно - мисли как ще се гледа това дете. Дали би била щастлива така... Аз намирам това поведение за отговорно. Да се чака детето да 'стане' и тогава да се мисли....

А иначе - авторке - в момента, в който започнете 'да плащате' жилището или
'да не го плащате' - в зависимост от какво се случва, започни да заделяш средства и ще видиш точно как ще живееш и за какво ще имаш възможност и как ще се чувстваш, и после ще мислите какво да правите. Единият ли ще увеличава парите, другият ли, двамата ли, или ще окръцкате желанията. При всички случаи ако той отказва коментар, за нещастие ще се окажа права, че не само материалното не е съвсем наред. Това, че не желае да говори по тези теми, ми светва лампичката, а и ми напомня на нещо от моя живот.
Ти водиш сама разговори в своята глава? Защо? Опитвала си и той отказва ли? Опитвала си и той шикалкави?..... Не е лошо това да се разнищи. Просто по-ниският доход върви ръка за ръка и с други неща, които бих ти написала на лични, ако можех, но можеш да ми пишеш и ти също.
Ще дам пример. Става дума за разлика в мисленето.
Типа мислене 'Не мога', 'Няма да стане', изхвърляния и нереалистични цели, бързо отчаяние и отказване, липса на цели - все неща, които могат да стоят зад ниските /средни/високи доходи....
Доколко си фокусиран върху изкарването на парите за среден стандарт /не говорим да се диплят хилядарките/ на живот, как точно постигаш тези неща, с какво се занимаваш вместо това /?/ са въпросите, които биха разделили двойката в бъдеще, не самите суми. Възникват проблеми в областта на целеполагането, мотивацията, усърдието, постоянството, такива личностни качества, които понякога при такива хора липсват. И ако при теб съществуват, а при него не, ето я основата за бъдещи раздори.