Любов или пари?

Това е, прекалено много се тревожа и търся някаква сигурност. И това започна от началото на тази година. Имах здравословни проблеми, които не бяха много сериозни, но дълго време боледувах и ми се появи едно безпокойство и паника. Да не навлизам в обяснения, но смятам, че причината беше физическото ми състояние. А безпокойството ми беше точно за финансовата част на нещата. Преди това не се бях тревожила. Живеех с идеята, че ще се справим някак. Мислех да посетя психолог за безпокойството, но в крайна сметка здравословно се оправих и то малко по малко отшумя. Но тогава наистина изпитах една неконтолируема паника и не беше никак приятно. От тогава се замислям понякога за финансите, но когато нещо не ми е добре страхът е доста по-осезаем.

Благодаря ви за загрижеността как ще родя на дърти години и може да ми се наложи инвитро, но това в момента не ме притеснява. Във форума съм отдавна и съм чела доста нещо от любопиство, така че съм запозната с вариантите и евентуалните проблеми. Ако има проблем ще го мисля тогава. Няма да заживея утре с човека и да забременея след месец защото евентуално можело да имаме нужда от инвитро. Бебето не ми е самоцел.
А между другото и приятелките ми около мен нямат деца повечето, та някак нямам усещането, че съм толкова закъсняла.

Разсъжденията ви в посока, че аз или той не искаме да заживеем заедно и нямаме желание не са верни. Разбирам защо може да ви изглежда така от информацията, която съм дала защото това е само една част от живота ми. Няма как да си плесна цялата житейска история във форума. Причина да не бързаме има.

Де да знам, за мен хубавите неща стават по-скоро бързо, защото допълнителното чакане увеличава риска от хаос, грешки, непредвидени събития. Не чакаш, а създаваш условията.

В такъв смисъл ми е странно, че някой на 28-30 се опитва да се самоубеди, че това си е крехка възраст и има още мнооого време. Да, хронологически има, но това е на хартия. Реално- една грешка и малко хаос могат да му костват цялото време и да го изкарат от играта.

И друго много важно: не е важно ти колко ще го обичаш мъжа, както казах- добре е да може да го уважаваш, обичта е само част от пъзела. Важно е той да те обича, при това толкова, че да си промени поведението, да прояви хъс и да не се чуди и куми.

Анонимен, това е, положението е явно и то те устройва! Хубаво за теб щом си наясно със ситуацията и си взела решението, дано си щастлива от него! 
Успех!

Добре, че ги мислиш тези неща от по-рано. Парите не са най-важните, но са важни. И рано или късно ще има напрежение. Ако ти е окей с този мъж - бъди с него, но ако смяташ или усещаш, че в бъдеще ще имате проблеми, заради това кой колко вади, си мисля, че няма смисъл да се мъчиш. Аз, примерно печеля в пъти по-малко от съпруга ми, като цяло заплатата ми отива почти на 100% за лекарства на баща ми и разчитам изключително много на мъжът ми, за издръжка на семейството. Ако обаче беше обратното, съм сигурна, че той като мъж нямаше да се чувства комфортно и щяхме да имаме много сериозни семейни проблеми, каквито в момента нямаме.

Още една разкостена. 
Нямате спирка, ейййй...

Сега се замислям за 2-3 неща, които само за 10 години така се промениха, че вече "бъдещето" и "доброто на детето" са много неясни понятия.

За 10 - 15 години светът се глобализира и информацията се освободи. Същевременно американските университети си свалиха доста качеството, но си вдигнаха цените. Вече не е чак такъв престиж да учиш там, освен ако няма да е стъпало за емиграция, но и образованието не ти гарантира елитна и печеливша работа.

А ако мама е имала амбиции, че отрочето ще стигне до учене на философия в Сорбоната...със сигурност ще се замисли дали да го праща. За няколко дни светлото бъдеще в Западна Европа стана доста неясно...

Те не могат ремонт да направят, ти Сорбоната я мислиш...  Другаде е ключът от палатката, не в университетите, ама който не му е дошло на главата, няма как да знае. 

Да, най-важното е, че този сладур пет години е влачил тая кака и да не е почнала нещо да се амортизира, ако не видимо- то поне в неговите очи.

Абсолютно вярно, и 10г. да са гаджета пак нищо може да не излезе.

Трябва да се признае, че разкостената авторка все още успява да запази добрия тон, за разлика от повечето разкостващи я.

Абсолютно вярно! За съжаление, изпитала съм на гърба си почти всичко изброено. Останали сме заедно въпреки всичко. Това е ценното в една връзка- да има на кого да се облегнеш, на кого да вярваш. А пари... не всичко е пари, въпреки че са много важни. Да, на хубавото бързо се свиква и животът тече приятно.

Авторката още от началото каза, че е старо куче във форума и си му знае нрава 

Старо куче? С регистрация от датата на публикация?

Просто е направила нова регистрация, за да направи тема, а после пише Анонимно, аз така си го обяснявам   

Да, наистина, тя каза, че си прави нов ник специално за темата, че не й се обсъждало. Странното и вече минаващо към шизофрения, е че след това прописа като Анонимна (мотивирайки се, че уж й "забранили ника" )