Тутулина, пак благодаря. Ще се прави пилешкото филе. За броколито - не искам да го виждам, мирише ми. Аз питах за брюкселско зеле, но пак благодаря. Успех на Нанси във всички начинания. А ти пиши по-често, не ни забравяй.
Янке, дано всичко с очите на Анжи е наред. Може би от възрастта и израстването да има някакви малки изменения - ще ги хванете на време и ще ги лекувате. Ани така беше далекогледа, не виждаше наблизо, все се кривеше и навеждаше докато пише и чете. Било от растежа на черепа и очите - нещо не съвпадали. Но с годините го израстна. Пък дано нищо и няма на Анжи.
Ей, пенсионерките - вие скомина ли ни правите? Ами да, хубаво е да си свободен, чакам това време с нетърпение. Дано да сме здрави да си ползваме пенсиите дълги години.
Иха, благодаря за споделеното. Иво е син на приятел на баща ми, били сме заедно по чужбина. Беше малко, сладко детенце. А сега - известен политолог. Бре, какви хора познавам а съм проста касиерка.
Много е прав за Турция и турците. Работила съм в турска текстилна фирма - и отношения, и всичко е много над най-добрите български. Хората имат много добра лека промишленост, поддържат си нивото. Тук ние купуваме евтино, затова не се внасят качествени стоки и материали. За омразата и за насадените от пропагандата стереотипи няма смисъл да пиша. Но не всичко по време на Османската империя е било така, както ни е насадено в главите от първи клас. Все пак съм и парче историк, учени са ни споделяли и друго, извън учебниците.
Забравих да кажа, че вече за втори път и Мими идва. Тя по-добре се справя с упражненията, Ако и да е по-ниска от мен!


Та тези хора, за които говори, са хората около нас, нашите близки, приятели..... самите ние! Не се оставяйте да ви вменяват комплекси за малоценност и малотрайност! Толкова години сме народ и държава! Въпреки трудния период сме живи живи хора! Бездушието на политиците и тунеядците няма да ни пречупи!!!!!!

. Бърсах, търках, постлах килимите, забърсах скриновете и масите с препарат. Пердетата оставих за утре. Много са и са огромни.
Изчетох най-внимателно, това, което е написал социологът Иво Христов. Поразмислих се и аз, но по-скоро ми допада коментарът на Светълчо. Нали съм един непоправим оптимист, не ми се нравят картините в тъмни краски...
Байрактарке, де драсни и ти нЕкоя и друга дума, ама гледай да не се улееш, та да напишеш ферман от цели 4 реда. ГолЕмо писане ще е това
( търсих тиквата, ама не я намерих, затова наградата ще бъде кофичка пуканки...)Ще публикувам, а после ще си те чета с кеф.

Гледам, че и Римарчето е така. Кафенцето го изпих, благодаря ви, девойки!
Та само това,което си спомням: