Публикувана: 20 ноем. 2015, 10:27 ч.
Последно мнение: 23 ноем. 2016, 00:22 ч.

Молба за обективен съвет...

18 346
104
1

# 75 7 дек. 2015, 15:33 ч.

Мнения: X

еми точно напрежение за децата е когато всички участници са в една стая и на една маса.
какво толкова ще му стане на това ново семейство ако едната половинка се отдели за 2 часа, за да отиде при детето си? хайде моля ти се абсолютни демонстрации, тя трябва да покаже, че може да е втора жена, но не е втора цигулка.

всичко това се доказа във времето. сега след толкова години когато за целия свят вече е ясно, че тя е жената за него да видиш как вече не идва. ходим по кафета с майка ми и баща ми и я викаме даже, ама я дойде я не. ама ние пораснахме и вече никой не му пука, да беше ни подарила отсъствието си докато бяхме деца, не сега.

# 76 7 дек. 2015, 15:52 ч.

Мнения: 7 325

Айде да го кажем по друг начин - баща ти т.е. мъжът и как е приемал нейното присъствие и вашето негодуване? Или не му е пукало или е държал тя да е доволна.
Имаше скоро една тема за детски празници, няма нищо естествено и непринудено в една такава ситуация - бивши и роднините им на една маса щото заради детето. Може, ама когато участниците нямат други семейства, иначе е едно мерена на кой е по, по най ... от всички страни.
А за личното време ... такова спокойно може да има извън дома на бившата. Вторите жени не ревнуват от децата ( нормалните втори ), дразнят се на поведение тип - аз съм майката на децата ти и ти си длъжен да .... а когато и децата са набъркани в тия л...а нещата съвсем загрубяват.

# 77 7 дек. 2015, 16:08 ч.

Мнения: 24 655

Четох, четох и съвет на авторката не мога да дам, понеже други преди мен са дали много адекватни такива.

В теми като тази винаги се чудя какви са тия мъже, дето си оставят двегодишните деца, а пък после - приятелски отношения със съпругата. Такава житейска ситуация ми е съвършено неясна. По добре да са си съвършено настрана, детето да се взема в новото семейство колкото там е предвидено и няма какво да се симулират някакви неща.

# 78 7 дек. 2015, 16:57 ч.

Мнения: 403

Цитат на: patiyaki в пт, 20 ное 2015, 10:27

Здравейте,

Бившата съпруга на мъжа ми от няколко седмици насам му пише по фейсбук ВСЕКИ БОЖИ ДЕН през седмицата. Събота и неделя се чуваме по телефона с надеждата да направим skype среща с малката, ако не сме в града, за да се видим. Преди си пишеха по 1-2 пъти на седмица, когато има нещо важно и по-често и го смятах за нормално. Но това ми идва в повече. Имам пълна вяра на мъжа си, той не крие от мен разговорите и виждам, че той си говори съвсем нормално с нея. Тя обаче си мисля, че всяка сутрин му разглежда постовете и се чуди за какво да подхване темата. Имам чувството, че полудявам, а принципно не съм ревнива. Ето и предисторията:

Мъжа ми има бивша съпруга и дъщеричка на близо 5 години. Ние сме заедно от година и половина, и се оженихме преди около 6 месеца. С него се познаваме от тинейджъри и винаги сме си били слабост но 16 години ни делиха хиляди километри. И двамата сключихме първите си бракове по горе долу същото време и не сме поддържали никакъв контакт поне 8-9 години. След разводите и на двама ни се свързахме отново и нещата се развиха много бързо.

Аз зададох много въпроси и на него и на семейството му, за да съм напълно убедена, че нещата са наистина приключили, защото по никакъв начин не исках да съм причината едно дете не живее в един дом с баща си. Бившата беше информирана за мен още преди дори първата ни среща с мъжа ми, тъй като и двамата усещахме, че м/у нас нещата ще са експлозивни. В началото тя странеше от мен, разбираемо, но не е правила "номера" нито се е държала лошо. От самото начало се запознах с малката и моментално се харесахме. Станахме най-добри приятелки. Говорим си за "мама," нейната майка, и как трябва да я слушаме. Винаги говорим за нея с най-голямо уважение и възхищение. След като почна да ходи на детска градина, детето взе да усеща нещо, и като я взимахме при нас почна да плаче повече за майка си и да казва как обича мама и тати, а на мен все си търсеше причина да ми се сърди.

Говорих с детето и и обясних, че аз искам само да сме приятелки и че винаги ще я обичам. След това говорихме с бившата и я убедихме да излезем заедно с нея и малката (приятеля и беше поканен, но не дойде). Малката беше в ЕКСТАЗ! От тогава насам спряха епизодите с малката и всичко си е по старо му. Като цяло бившата се държеше много нормално, според мен. Не си придаваше важност, спокойно си говорихме за работа, за малката и на всякакви теми. Сякаш си допаднахме чисто като хора. Единственото странно изказване беше, че приятеля и още от сега се дърпа от детето и че жена с дете трудно ще си намери някой. Странното беше по скоро начина по който го каза и погледа с който гледаше мъжа ми. След изказването имаше не-оркестрирано едноминутно мълчание. Реших, че и е тежко и че е разбираемо и не го мислих много.

Вече си бяхме писали 2-3 пъти по фейсбук за разни неща по съобщения, без да сме приятелки и след срещата и изпратих покана да станем приятели. Това беше преди 2 месеца и още не я е приела. Малко след това беше рождения ден на мъжа ми. Държах да излезем да отпразнуваме с бившата и малката и след това с другите. Малката пак беше много щастлива. Бившата пак се държа нормално, този път без изцепки. Ииииии от тогава почнаха ежедневните съобщения по фейсбук към мъжа ми.

Споделих на мъжа ми, че ми е неприятно, че тя намира нуждата да му пише толкова често. Той предложи да не и отговаря или да си изтрие фейсбука, но аз не искам да си разваляме отношенията. Той по принцип си е лаконичен и нямам никакъв проблем с неговите отговори и смятам, че ще е грубо ако спре да и отговаря. Също притеснително е, че по средата на един от техните разговори беше споделила стихотворение "Все е трудно с мен" което завършва с "Но с теб по това си приличаме, и двамата сме трудни за обичане," имайки предвид че споделя по максимум 1-2 неща на месец.

Мисля си, че явно е самотна и може би е почнала да съжалява, че се е развела с него?

Не смятам да се "състезавам" с нея. Звучи долно, детинско и ненужно. Той е с мен, безкрайно ме обича и всякак го показва. Аз него също. Неразделни сме. Осъзнала съм още преди сватбата ни, че част от него ще продължи да обича бившата, колкото и той да го отрича - тя все пак е майка на детето му и явно е имало истинска любов, за да се стигне до там. Но пък ако тя продължава да му пише всяка сутрин, аз ще продължавам да се дразня. Аз нямам възможността да му пиша от работа толкова колкото тя и с времето той пък може да свикне с това внимание!? Мисля че ако това продължава с времето ще се отрази на семейното ни щастие и ме е страх да не го загубим.

Ако сте прочели всичко това, какво бихте ме посъветвали? Чувствам се в безизходица от нелепа ситуация

Мисля, че те дразни нарочно за да ви скара. Peace

# 79 7 дек. 2015, 20:37 ч.

София
Мнения: 24 839

Цитат на: Анонимен в пн, 07 дек 2015, 02:19

здравей, след като си от малкото, които се замислят толкова задълбочено над тези въпроси - можеш да направиш нещата наистина добри за детето.
дай и тези спомени с мама и тати, които и ти имаш и цениш. остави ги тримата на рождения ден на детето, а и не само. защо трябва и ти да си там? нищо няма да му направи бившата на твоя мъж, това е сигурно.
казвам ти го от позиция на дете на разведени родители в отлични взаимооотношения помежду си както и всички ние с втората жена на баща ми. никакви проблеми за нищо от ничия страна, майка ми и втората са си говорили двете по телефона, срещали са се когато е било нужно. само ей богу не разбрахме защо се мъкнеше абсолютно навсякъде и тя с нас - то не бяха абитуриентски балове, не бяха сватби, не изпусна нищо тази жена.
толкова искахме поне веднъж да дойде само той да си прекараме празника само нашето "семейство". дори роднините ни по бащина линия взеха да симпатизират повече на майка ми и демонстративно да сядат с нея на една маса та дано се усети настоящата. поне веднъж да пропусне и да остави децата си с баща им и майка им. никога не се случи.

Защо не слагаш главна буква в началото на изреченията, а ни мъчиш така?
И моите родители се разведоха, баща ми се ожени, а майка ми куп години имаше приятел, който не излизаше от нас.
Присъстваше на сватбата ми като нещо, което се подразбира, защото живеех с майка, но когато баща ми и жена му се появиха, хванати за ръце, бяхме възмутени.
След години се запитах защо аршинът на майка ми беше двоен?
Може би, защото баща ми не пожела да поеме половината от разноските от наша страна.....
Истината е, че когато се разведат родителите, вече няма " нашето семейство", колкото и да се опитват да ни заблуждават.
И не си дават сметка какво причиняват на децата си, когато заявяват, че щели да бъдат по- щастливи, ако мама е спокойна и щастлива, т. е., напуснала татко.
И обратното.

# 80 7 дек. 2015, 21:02 ч.

Мнения: 7 325

А не е ли по лошо, когато родителите останат заедно заради децата си макар, че не се понасят. Аз отлагах раздялата с бившият по ред причини, повечето от които бяха свързани с детето ( или оправдания ) и горкото ми дете беше отглеждано от изнервена вечно кисела майка и безхаберен баща доста време. Давам си сметка, че не му е било лесно и съжалявам че му го причиних. Винаги съм казвала, че щастливи деца отглеждани от нещастни родители няма. Да не говорим, че има родители, които изкарват през носа на порасналите си деца това, че са се жертвали заради тях и са си провалили живота оставайки с партньор, който ненавиждат.

# 81 7 дек. 2015, 21:36 ч.

Мнения: X

Абсурт, аз излизам от такова семейство с непреодолими проблеми между родителите. Ужасно болно и тежко е това положение. И се разведох и за да го спестя на дъщеря ми. Не зная ако бях бутала, докъде щях да стигна, с разбити нерви.
Впрочем знам, една жена от курса ми по йога сподели подобни проблеми, тя стоеше и търпеше "заради детето". Дано вече да се е подобрило положението й... Praynig

Защото излъчваше безкрайна съсипаност тогава.

# 82 7 дек. 2015, 22:02 ч.

София
Мнения: 24 839

Цитат на: I.Hr в пн, 07 дек 2015, 21:02

Най- лошото е, че болшинството мами и татковци го имат брака за приятно съжителство, което трябва да се прекрати щом първоначалната тръпка отмине.
Нали чета и тук, та косата ми се изправя- болшинството съфорумки агитират за развод при най- малкото неразбирателство в семейството. Не пускал мъжа прахосмукачката, ако не му кажеш, не прибирал масата, не миел чиниите, заплатата му не била достатъчно висока.
Огромен процент жени заявяват, че щом не го обичат вече, щом се чувстват нещастни от този факт, децата трябва да приемат да ги лишат от семейство, щото мама трябва да бъде щастлива с някой друг.
Да, ама мама след 3-5 години няма да е щастлива и с него, щото научно е доказано, че яката тръпка трае 5 години, а оттам нататък е важно да гледат в една посока.

# 83 8 дек. 2015, 07:56 ч.

Мнения: X

Не смятам, че при наличие на разбирателство, уважение, поглед в една посока и подкрепа, "болшинството мами и татковци" си развалят семействата заради тръпка. Много клиширано звучи това и според мен не е истина.
В случая коментирахме за тежки конфликти и много влошени отношения, а не за липса на тръпка. Поведението "мама няма право да е щастлива заради мен" го познавам, за съжаление, моята дъщеря години не спря да ми се сърди, че не си живеем само двете, а съм създала ново семейство, в която тя е е много обичана всъщност и подкрепяна. Дай Боже вече всичко да се оправя в това отношение при нас Praynig

Не е вярно, че след 3-5 години партньорите не са щастливи, напротив, при истинска връзка щастието придобива все повече нови измерения.
Също не смятам, че е вярно, че децата се чувстват ок в едно семейство с раздори и поддъържано само заради тях. Личен опит Peace

absurt , Разбирам,че твоята лична семейна ситуация е била много тежка, но това не е повод за нападане на другите в привидно подобна ситуация. Всяко семейство е различно и зад развода стои нещо специфично и уникално. И всяко семейство с опитва да се справи с трудностите, стават грешки, да. Но хората грешим. Hug

Последна редакция: вт, 08 дек 2015, 08:09 от Анонимен

# 84 8 дек. 2015, 10:03 ч.

Мнения: 2 222

Лично аз съм толкова търпелив човек, че ако не ми се беше натресъл наистина непреодолим проблем, никога нямаше да се разведа. Но ето - случи ми се нещо, което не мога да приема. И все пак пак търпях цели 6 месеца, през които не знам колко нерви изхабих, чак ме е яд, като се сетя. ooooh!

Ами като не върви, не върви. Нито с разговори се оправя, нито с шансове, с нищо. Да седиш измъчена и омъжена заради децата е супер лошо решение, понеже самите деца те виждат вечно нещастна - това са фактите. Пък дори и да си съвсем луда и да ги лъжеш в очите, че няма нищо и много се обичате с баща им, децата си усещат всичко. И може да израснат с тотално сбъркана представа за семейството.

# 85 8 дек. 2015, 15:39 ч.

SF
Мнения: 25 017

Целият този спор, който се е разгорял тук само подкрепя моята теза, че няма нужда да ставаме най-добри приятели с бившите на сегашните или със сегашните на бившите ни. От такива триъгълни или квадратни взаимоотношения все някой (или всички) ще се окаже страдащ, пренебрегнат и невярващ на очите си. То това даже не е и "приятелство", а някаква нараняваща глупост.

# 86 18 ян. 2016, 16:16 ч.

Мнения: 222

Цитат на: Анонимен в пн, 07 дек 2015, 02:19

Здравей и мерси за споделеното мнение. Да си призная честно, много се натъжих като прочетох написаното от теб. Звучи ми сякаш макар, че всички се разбирате добре, ти не си приела новата съпруга на баща ти като нещо повече от негова жена, или че може би тя не е приела теб. Не знам каква е била динамиката, но от мисълта че моето присъствие може да бъде възприемано така цялата настръхнах.

Тъй като осъзнавам, че детето има нужда от такива моменти правя усилия да има такива. Когато видя възможност за такъв момент, стъпвам настрани. Причината за моето присъствие на празниците, и не само, обаче не е да покажа, че бащата е с мен, да го браня от майката на детето му, нито да заставам м/у тях. Аз съм там защото обичам детето, а мисля че и тя мен. Аз не и се "правя на майка" нито показвам "лицемерна загриженост". На мен наистина ми пука. За нея аз съм любима нейна приятелка, на която тя МНОГО държи и го показва - ако не съм там, тя се чувства пренебрегната. Постоянно пита за мен и ме търси, на моменти даже плаче за мен. Мисля си че когато обичаш и се грижиш от сърце, не би следвало присъствието ти да е "натрапчиво"... освен ако не си натрапчив, показвайки го.

Силно се надявам при нас да не се получи така.

# 87 18 ян. 2016, 16:19 ч.

Мнения: 2 222

Аз пък дори не мога да си представя, че детето ми може на рожденния си ден да реве, защото я няма жената на баща му Shocked

Че пък и да обикаля да я търси и т.н. #Crazy

Не ми стига въображението Rolling Eyes

# 88 18 ян. 2016, 16:40 ч.

Мнения: 222

Здравейте, от известно време не бях влизала - празници, вируси, настинки... Чак сега му дойде реда на форума Simple Smile

Мерси отново за полезните мнения и съвети.

При нас има развитие. Бившата съпруга на мъжа ми спря ежедневното писане по фейсбук. Отне доста време, но най-накрая се случи. Мъжа ми просто почна да отговаря с голямо закъснение или просто да се обажда по телефона на следващия ден да се разберат на бързо. Отношенията ни останаха нормални и нямаше драми. Изглежда ми че и проблемите, които е имала в нейната връзка явно са се изгладили, защото започнаха и жестове от нейна страна. Сега планираме рождения ден на малката в заведение където да сме и ние и те, без други роднини и с приятелчетата на малката и техните родители. Това беше нейна идея. Също така за нова година бяхме поканени и аз и мъжа ми в тях, за да може малката да ни сурвака. Това се случи за първи път.

Явно е било важно наистина да запазя търпение и самообладание. Мерси отново за подкрепата! Дано всичко продължава така Peace

# 89 20 ян. 2016, 13:14 ч.

Мнения: 222

Цитат на: _Dana_ в пн, 18 яну 2016, 16:19

Аз пък дори не мога да си представя, че детето ми може на рождения си ден да реве, защото я няма жената на баща му :яд: Че пък и да обикаля да я търси и т.н. :Рая: Не ми стига въображението :в:

Ах, защо да е толкова чудно, че и въображение да е нужно? Сериозно ли звучи "извънземно" детето и новата съпруга на баща му не само да се разбират, но да се и търсят и обичат? Ако най-добрата приятелка не дойде на рождения ден на детето ти, то няма ли да е разстроено?

Забелязвам, че много майки реагират остро на това приятелство. Но защо? По никакъв начин не е заплаха към майката. Майката си е единствена, и в очите на детето тя винаги си остава най-обичана и свята. Защо трябва да има напрежение, ревност или лошо отношение? Не е ли хубаво детето да има още един човек, който да го обича и да се грижи за него? Още повече, че когато детето е с баща си и майката я няма, липсата на такава грижа и внимание може да се окаже травмираща.

Разбирам че възприемането на нова жена в живота на бившия е трудно, дори и жената да го е отхвърлила. А това да довериш детето си на някой... който и да е, още повече. Но в името на щастието на детето, не си ли заслужава усилието, ако се вижда, че от другата страна то се полага?

Разбирам че ситуациите са различни, но имаше доста коментари в този тон и просто не мога да ги разбера. Може би са в следствие на много лош опит с половинките на бившите или може би има нещо друго, но изрецитирани просто така без никакво разяснение звучат доста разрушително.

Препоръчани теми

Човек на "нашето" ниво

Пазарът на недвижими имоти, какво се случва реално? - Тема 52

763
Жилища и имоти

Начините, по които се превръщаме в негова майка

С бебе на море

Причина:

Причина: