Молба за обективен съвет...

  • 18 349
  • 104
  •   1
Отговори
# 60
  • София
  • Мнения: 24 839
Детето е достатъчно голямо да разбира. За мене двете с майката манипулират бащата. А на тебе ти показват, че не си желана.
Какво значи - привързана към мама и реве? Ами като тръгне на у-ще и занималня пак ли с майка си ще влиза в клас?
аз бих настоявала пред мъжа ми да сме тримата заедно. Така детето ще разбере, че има живот и без мама. Все пак след няколко часа пак ще са заедно двете.
Бързо ще и мине лигнята като разбере, че сте непреклонни.
Дано нямаш дете, което да подложиш на такава " лигня"!

# 61
  • Мнения: 7 325
Имаме такова плашливо дете в парка. Откакто тръгна на училище стана и клюкар. Поведението и е много различно обаче в зависимост от това с кой е. Майката си позволява да прави забележки на другите деца и то провокира с цел да създаде проблем, с баща си или баба си не се държи така. В края на месеца ще навърши 4 години.
Смятам, че трябва да се работи върху поведението при такива деца. Малки са, но и не чак толкова, т.е успешно могат да бъдат научени какво може и какво не бива да се прави.
В конкретния случай - в началото на темата авторката отбеляза, че нямат проблеми с взаимоотношенията. В последствие е настъпила някаква промяна ( ако се не лъжа ). Възможно е да има намеса от родителката. Аз си мисля, че е добре бащата да контактува известно време сам с детето и да се опита да разбере какво точно се случва, на тази възраст те са като отворена книга. Освен това винаги съм смятала, че при разведените родители личното време е много важно.
Семейните събирания, ако нещата не са абсолютно искрени и непринудени, са излишно натоварване. Няма смисъл да се гради грешна представа у детето.

# 62
  • Мнения: 2 811
Точно - майката и детето са си отделно семейство, от което бащата е излязъл и вече не е част, освен фиктивно, заради връзката си с детето. Един ден те ще си имат нов мъж в къщата. Ти и мъжът ти сте друго семейство, което от време навреме взима детето, но не е като да го отглеждате. Да си играете всички на едно голямо семейство за мен е безсмислено - не сте такова.
Е, детето все еедно е по-малко дете на бащата, отколкото на майката...

# 63
  • Мнения: 1 894
Тая ситуация без откровен конфликт е само в твой ущърб. Покажи зъби.

# 64
  • Мнения: 2 222
Ох'аман, детето е дете на бащата, но бащата не е част от семейството - майка и дете, с които вече не живее. Ако е с тях, щеше да живее с тях. Той е семейство с новата си жена и вижда детето си по споразумение или както се разберат с майката.

Изобщо детето може и да бъде хвърлено в идеята, че има две семейства, но майката и бащата имат по едно семейство, нали така.

Иначе всички трябва да се водим семейство и с бившите, щом имаме деца  ooooh!  Crazy

Идеята, че развода е по искане на бившата жена не е 100% сигурна. Обикновено жени с толкова малки деца се развеждат само след грандиозна изцепка от страна на мъжа.

# 65
  • SF
  • Мнения: 25 017
Ох'аман, детето е дете на бащата, но бащата не е част от семейството - майка и дете, с които вече не живее. Ако е с тях, щеше да живее с тях. Той е семейство с новата си жена и вижда детето си по споразумение или както се разберат с майката.

Изобщо детето може и да бъде хвърлено в идеята, че има две семейства, но майката и бащата имат по едно семейство, нали така.

Иначе всички трябва да се водим семейство и с бившите, щом имаме деца  ooooh!  Crazy

Напълно съм съгласна с това мнение, написано дотук.
Може би по-добрият вариант е, когато бившите съпрузи или съпруги се разбират добре с настоящите, отколкото да са в грозна война, но говорим само за едно "разбиране" - не приятелство, не почивки заедно, не общи семейства, не мъжете да ходят заедно на риба, жените на шопинг. Прекалено милите и топли отношения за мене са една маска на отвореност, на широкоскроеност, но в един момент пада грозно. Може години да се престаравате да създавате "красиви отношения" с новата или с бившата, докато в един момент не констатирате, че тя "много грозно е надебеляла".
Не ми харесват тези театри. Струват ми се неестествени и едни такива привидно прекрасни отношения измъчват минимум един от членовете на комуната. Ревност, его, несигурност, носталгия - това са все човешки чувства, които не бива да се дразнят непрекъснато от веселата усмивка на бившата или новата, както и нон-стоп съобразяване със сенки от миналото, които казват как, къде, кога, в колко часа, какъв е планът, каква е идеята (за уикенд, празник, ваканция, вечеря....)

# 66
  • Мнения: X
patiyaki , реално детето не е поставено под някаква заплаха, когато се разделя за малко с майка си и е с вас.  Peace Чудесно е наистина, че ти уважаваш тези чувства в него. Но и според мен повече от това не е необходимо в случая. Ето, като се разстрои, говорите с майка й по телефона, и тя се успокоява. И аз смятам, че повече усилия не са необходими (напр. нонстоп да сте заедно, и празниците си така да планирате) . Даже би било добре за детето да усеща, че е в безопасност в тази ситуация на раздяла между родителите й. Предстои й да живее по градивен за себе си начин с нея, и вечно да се чувствате длъжни да делите празниците с майка й не смятам, че помага. И за майка й ще е добре да усети чувството на свършеност на този етап от живота й, и да потърси друг начин да запълни и изгради живота си  Hug
Пожелавам на всички ви успех !

# 67
  • Мнения: X
Моите родители не са разделени и само мога да гадая през какво минава тя. Моментите от моето детство, за които се сещам, са главно такива заедно и с майка ми и с баща ми. Тези моменти ги свързвам освен с чувствата на идеално щастие и радост, и с чувствата за сигурност, закрила и най-вече спокойствие. Детето не е виновно, че родителите му са се разделили и щом те не са във враждебни отношения и могат да седнат на една маса, смятам, че ще е егоистично да и отнемаме тези спомени. Все пак трябва да се има предвид, че тя още не е навършила и 5 годинки. Като порасне не смятам, че ще има нужда от такива старания.

здравей, след като си от малкото, които се замислят толкова задълбочено над тези въпроси - можеш да направиш нещата наистина добри за детето.
дай и тези спомени с мама и тати, които и ти имаш и цениш. остави ги тримата на рождения ден на детето, а и не само. защо трябва и ти да си там? нищо няма да му направи бившата на твоя мъж, това е сигурно.
казвам ти го от позиция на дете на разведени родители в отлични взаимооотношения помежду си както и всички ние с втората жена на баща ми. никакви проблеми за нищо от ничия страна, майка ми и втората са си говорили двете по телефона, срещали са се когато е било нужно. само ей богу не разбрахме защо се мъкнеше абсолютно навсякъде и тя с нас - то не бяха абитуриентски балове, не бяха сватби, не изпусна нищо тази жена.
толкова искахме поне веднъж да дойде само той да си прекараме празника само нашето "семейство". дори роднините ни по бащина линия взеха да симпатизират повече на майка ми и демонстративно да сядат с нея на една маса та дано се усети настоящата. поне веднъж да пропусне и да остави децата си с баща им и майка им. никога не се случи.

# 68
  • Мнения: 7 325
Да де, ама мама и тате не са семейство и да се играе на такова за пред децата е абсолютна глупост. Децата трябва да живеят в реалността, а не в заблуди. На баща ти втората жена се е *мъкнала* на празниците не да го пази от майка ти, а защото тя и той са семейство и ти си била част от него, за което можеш да и благодариш, а не да я плюеш. Много грозен пост.

# 69
  • Мнения: X
айде да не обясняваш на децата на разведени родители как да се чувстват и как да са благодарни на жената, заради която нямат вече семейство. супер малоумен пост, явно че говориш от позицията на втората така че не можеш и да разбереш.
никой в нищо не се заблуждава, просто на децата е приятно да са с баща си и майка си, които са в перфектни отношения и не се чувства никакво напрежение от никой. а когато се е ДОМЪКНАЛА настоящата веднага почват да следят и тримата - какви погледи разменят, какви думи си казват, каква е интонацията им и пр., и пр.
нашите рожденни дни не се празнуваха на заведение, а у нас - в наследствената къща на майка ми. трябвало е майка ми поне веднъж да й покаже вратата на тази, но просто не й е такова възпитанието.

ама какво ли се учудвам, тук изкараха 5 годишното момиченце глезла, "лигня", манипулаторка

# 70
  • Мнения: 851
Детето върви в комплект с майка си. Това е положението, още повече, че е момиченце. За мен е излишно детето да прекарва толкова много време с втората си майка, един вид. Но майката е само една. Дистанцията или е еднаква към двете, или влизате в графата "нестандартно семейство" от четирима, в което малката се възпитава от две жени, които имат отношения с таткото. Това са два свята, две семейства, два интереса. Излишно е виждането всяка седмица. Така или иначе, детето един ден е твърде вероятно да намрази другата жена, както се е случило с Анонимната горе. Сега е дете и не разбира, но в бъдеще отношенията ще се усложнят.
Хипотетично, когато бившата си намери нов съпруг, кой ще е баща на детето ѝ и към кое семейство принадлежи то?
А ако ти имаш дете и то трябва да прекарва повече време със сестра си, ще го пускаш ли да преспива при другата жена всяка седмица?

# 71
  • Мнения: X
Моите родители не са разделени и само мога да гадая през какво минава тя. Моментите от моето детство, за които се сещам, са главно такива заедно и с майка ми и с баща ми. Тези моменти ги свързвам освен с чувствата на идеално щастие и радост, и с чувствата за сигурност, закрила и най-вече спокойствие. Детето не е виновно, че родителите му са се разделили и щом те не са във враждебни отношения и могат да седнат на една маса, смятам, че ще е егоистично да и отнемаме тези спомени. Все пак трябва да се има предвид, че тя още не е навършила и 5 годинки. Като порасне не смятам, че ще има нужда от такива старания.
Поздравления за тези думи! Това са мисли на почтен и сърдечен човек. С теб и мъжа ти може да се случат много неща занапред, но недей да изневеряваш на човещината си. Може краткосрочно нещата да не изглеждат розови, но това е правилния път - за да си в мир със себе си. И само позитиви ще имаш в дългосрочен план.

# 72
  • Мнения: X
Разбирам Анонимен, макар никой никого не е карал насила и всеки си е отговорен за избора да се разведат родителите, все пак детето има нужда понякога да остава насаме с баща си. Все пак той му е родния. И колкото и хора да влязат в живота му, детето е свързано с тях косвено, чрез него, а с него е свързано пряко.
И да, новото семейство си е ново семейство, но и детето не е длъжно да е Ок с това ново семейство. Не е въпрос за поддържане на илюзия, че няма развод и няма нова жена. А на една нормална дистанция и зачитане на личното пространство.
В моя случай бившия ми мъж такъв пресиращ натиск оказа на 6-7 годишната ни дъщеря незабавно да приеме и обикне както той счита за нужно новото му семейство, в чието присъствие винаги ставаха срещите им, че тя реагира с много негативизъм. Станаха проблеми,той започна да я нарича и обижда  каква ли не, разговорите им се свеждаха почти само до нейното поведение към новото му семейство. Към настоящия момент я "наказва" с пълен игнор ,не й звъни и не я вижда.

Но не зная дали той себе си не наказва в случая повече, живеейки вече две години по собствения си сценарий, той си знае най-добре и е преценил съвсем съзнателно да си го причини.

Но това е лична история, няма отношение към темата на авторката.  Peace

# 73
  • Мнения: 1 894
Моите родители не са разделени и само мога да гадая през какво минава тя. Моментите от моето детство, за които се сещам, са главно такива заедно и с майка ми и с баща ми. Тези моменти ги свързвам освен с чувствата на идеално щастие и радост, и с чувствата за сигурност, закрила и най-вече спокойствие.

Проблемът разбира се е когато между майка ти и татко ти има проблем. Тогава нямаш чувство на идеално щастие и радост, нито чувство за сигурсност. Просто не се чувстваш добре сред дразгите им, коментарите под нос и естествено, понякога скандалите. Мечтаеш да се разделят и да има спокойствие.

# 74
  • Мнения: 7 325
айде да не обясняваш на децата на разведени родители как да се чувстват и как да са благодарни на жената, заради която нямат вече семейство. супер малоумен пост, явно че говориш от позицията на втората така че не можеш и да разбереш.
никой в нищо не се заблуждава, просто на децата е приятно да са с баща си и майка си, които са в перфектни отношения и не се чувства никакво напрежение от никой. а когато се е ДОМЪКНАЛА настоящата веднага почват да следят и тримата - какви погледи разменят, какви думи си казват, каква е интонацията им и пр., и пр.
нашите рожденни дни не се празнуваха на заведение, а у нас - в наследствената къща на майка ми. трябвало е майка ми поне веднъж да й покаже вратата на тази, но просто не й е такова възпитанието.

ама какво ли се учудвам, тук изкараха 5 годишното момиченце глезла, "лигня", манипулаторка
Аиде ти да не ми обясняваш какво да пиша и какво не. Да настояща втора съм, но също така съм и родител на дете забравено от създателя си с помощта на втората му жена, та имам представа какво говоря. Като втора съпруга съм много на ясно със себе си, че място в дома на първата нямам, мъжа ми също, тя в моя още по малко. От момента в който се събрахме ( преди 10 години ) се очертаха ясни граници и никой не навлиза в пространството на другия. Така се живее по лесно. Децата ни не са расли с грешни представи за отношенията между родителите си, нито пък са си правили илюзии за каквото и да е. В едната си публикация твърдиш, че никога не сте имали проблеми и нещата са били Ок. едва ли не приятелски, в следващата обаче се появяват напрежения, погледи, интонация. Къде е истината? Аз няма как да знам мотива за развода на родителите ти, но силно се съмнявам че ти имаш трезва преценка за ситуацията след всичката тази омраза, която бълваш срещу жената на баща ти.

Общи условия

Активация на акаунт