Бихте ли се върнали в България?

  • 205 213
  • 2 696
  •   1
Отговори
# 1 920
  • Мнения: 2 200
По самата тема - да обмисляме и евентуално ще се върнем след известен брой години. Както някой по-горе каза чужбина дава, чужбина взема. Като сложа нещата на кантар поне за мен все си ме дърпа към България.
И тъй като тази тема в момента ми е на преден план бих искала да попитам хората, които са взели вече това решение да се приберат в родината - лесно ли си намерихте работа или аз гледам през розовите очила и си мисля, че с международен стаж и що годе сносен чужд език ще си намеря работа бързо? Говоря за хубава добре заплатена работа.
Здравей,
След почти цял живот прекаран в Испания (от малко дете , докато не завърших висше) аз и сестра ми взехме решение да се върнем в България заради половинките си иии родителите ни тръгнаха по нас от страх да не сме сами  или от глупост🧐🙄.
Поседяхме 4 години в България и при първата ми излезнала възможност с мъжа и детето ми заминахме отново в чужбина. От опит разбрах , че БГ няма какво да ми донесе . В чужбина , като чужденец имам по-големи възможности за реализация , отколкото в собствената ми страна, което е тъжното за мен.
Не бих се върнала отново по простата причина , че вече съм емоционално привързана към мястото , на което живея , защото детето ми расте тук от 3-месечно , а второто ще се роди тук, харесвам си работата и за кратък период от време успяхме да си купим и жилище(нещо , което ни отне много повече време в България).

В момента сестра ми още не знае какво ще прави, но и тя не иска да остане в България. Родителите ми чакат най-малката да завърши и беш отново в чужбина.

Има обаче и хора , които не могат и има нещо , което ги тегли към БГ . Всички са различни и ако за мен един начин на живот е хубав , за друг може да е най-лошият възможен.🤗

Обмисли внимателно какво искаш и търсиш. Претегли плюсовете и минусите и съм сигурна , че ще вземеш правилното решение.

Ако желаеш , можеш да ми пишеш на лични, за да не пълним групата със съдържание , което не е по темата.

# 1 921
  • Мнения: 17 277
Калинка, е те за това е паметник на културата. Мислиш ли, че там където живееш, ще ти разрешат да построиш? Със сигурност няма.

# 1 922
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 969
Калинка, е те за това е паметник на културата. Мислиш ли, че там където живееш, ще ти разрешат да построиш? Със сигурност няма.

Titina, винаги се опитваш да се изказваш като много знаеща, но повярвай ми ...не си. Ако се върнеш обратно да прочетеш  ще видиш “извън къщата”! Аз не искам в къщата, където от четири века е нямало тоалетна. За сметка на това всички паметници на културата ги разрушиха в това населено място и построиха прогимназии хотели. Моят имот остана единствената автентична къща. Вътре е все едно си в 17 в. Само дето не мога една нощ да преспя, защото нямам тоалетна.
Но в България е по-важно да има бетонни сгради от 2000—2019 година. Да има фойеверки за стотици хиляди лева за рожденни дни. Чалги до зори. Джакузита. Басейни. А културата и историята...куче ги яли. Срам ме е от всички чужденци, които идват подведени от името “архитектурен резерват”,  а освен 3 църкви и един музей....нищо друго не остана.
И понеже се опитахме да спасим паметник на културата купена от ченге, ни разсипаха. То не бяха привиквания в полицията. То не бяха организирани кражби. То не бяха затворниците му работници, които малтретираха майка ми. То не бяха цинични подхилквания, след като той беше минал преди нас с пачките пари, за да не получим разрешение за вода (беше ни оставил 7 години без вода).

И, да. Звучи като филм на ужасите. И, който не е преживял подобно нещо, може само цинично да ми разправя разни розови приказки.

Последна редакция: нд, 07 апр 2019, 00:16 от Kalinka

# 1 923
  • Мнения: 17 277
Калинка, за разлика от теб не съм вечно черногледа. Чудя се нещо хубаво случило ли ти се е в България.все някой ти е виновен за нещо, само негативни примери.

Не знам в кое населено място ти е имотът, и не ме интересува. Но само за твое сведение преди 4 месеца финализирахме сделка за паметник на културата. Проблеми сме нямали, а движехме сделката от 10000 километра.

# 1 924
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 969
Радвам се за теб , Titina! Опази го имота. Със сигурност не се намира в апетитно място, което е набелязано от мафиоти.

Случвали са се и хубави неща в България. Но винаги под сянката на: разстрелян прадядо от Народния съд; изселена майка; отказала майка да стане доносник на Държавна сигурност и съответно никога нямала възможност да работи на пълен щат; загубили всичко баба и дядо; непрекъснато следене на семейството ни от държавна сигурност. И какво ли още не. Преживяло ли е твоето семейство нещо такова? Само тогава би ме разбрала. Когато дойде 1989 си мислех, че ще е глътка въздух, лъч надежда. И тогава ни заля още по-голяма помия.

Ей сега говорих с мама. Трябвало да реши днес дали да си купи лекарство или да плати някаква сметка по апартамента. Розовогледа ли да съм, когато чуя подобно нещо?  На 4 години ядяла коричка подаден хляб, защото като изселени са нямали право адвокат и учителка да работят. На 72 брояща левчета. Егати!

Благородно завиждам на онези, които нямат моите примери. Само не ми говорете цинично колко черногледа съм била. Моля!

# 1 925
  • Мнения: 17 277
Първите присъди от т.нар. Народен съд. Прадядо ми е разстрелян, семейството му живее в землянка, защото са изселени, синовете му на следващият ден са пратени на фронта. Халка, дадена за да напишеш писмо на децата си...
За разлика от вас, на нас са ни взели всичко,и върналите се от фронта са имали единствено право да пренасят гасена вар...работили, няма. Какво, че имаш образование от Франция?
Защо си мислиш, че ти единствено си преживяла нещо? Колко пъти са те вдигали нощем по тревога и как сте си запазили къщата?

# 1 926
  • Linz
  • Мнения: 11 630
Големи жени сте, а спорите като деца. Няма двама човека с напълно еднакво мнение по кой да е въпрос. Днес мислим едно, утре- друго. На мен сега в чужбина ми е супер, но някой ден може да се върна. А може и да се преместя на ново място... може пък и тука да си умра. Въобще не знам и за себе си, камо ли да убеждавам някой друг, че не е прав, разсъждавайки различно от мен.

# 1 927
  • ENGLAND
  • Мнения: 4 167
А тези репресираните нали получават и добавки към пенсията? Върнаха им и имотите. За какво се оплакват? Няма наяждане.

# 1 928
  • Мнения: 17 277
добавки към пенсиите на кого? Що се касае до връщането на имотите, върнаха на някой, др получиха компенсаторни записи от масовата приватизация.

# 1 929
  • Мнения: 42
някои заклеймяват корупцията, други са запознати добре с работата на лекарите в BG...
не сме наивни и знаем че навсякъде има проблеми. всеки от нас съзнателно е направил избора къде да живее. най-малкото от уважение към избора ни и страната в която живеем трябва да спрем с упреците и да се опитваме поне да променим (до колкото е възможно) това което зависи от нас.

# 1 930
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 969
Doret, мама получава 20 лв обещание към пенсията за изселване. Такова наяждане пада, че чак преяждане.

Винаги ми е било интересно как някои хора използват дадената чужда държава за нещо (я, финансово. Я, кариера. Я, спокойствие. Я, любов. Я, нещо друго.), но не смеят да си го признаят. Толкова ли е страшно да си честен?

# 1 931
  • ENGLAND
  • Мнения: 4 167

Винаги ми е било интересно как някои хора използват дадената чужда държава за нещо (я, финансово. Я, кариера. Я, спокойствие. Я, любов. Я, нещо друго.), но не смеят да си го признаят. Толкова ли е страшно да си честен?

Не мога да разбера какво питаш. Как се използва друга държава за нещо?!

# 1 932
  • Мнения: 140
Момичета, нека се придържаме към темата. Някои вече казахте защо не бихте се върнали, колко още ще продължи тази словесна атака?
Ние се връщаме лятото. 4 години в чужбина не ми носят всичко, което искам от живота. Тук разбрах, че корените ми са от дълбоките и искам това за децата си.

# 1 933
  • Мнения: 132
JG1123, тъкмо исках да напиша нещо за “корена”. Знаете ли, има едно нещо, което ние българите наричаме КОРЕН. При някои хора чувството за корен и бълг.душевност и самосъзнание не е толкова силно и биха могли да се приспособят лесно на която и да е чужда земя. Но при други той- коренът е толкова силен, че непрекъснато те тегли към твоята земя, независимо колко си добре финансово в чуждата. Влечете толкова силно, че имаш чувството че ако него последваш, душата ти ще се поболее. И тогава никой специалист в чужбина, колкото и квалифициран да е, колкото и пари да му дадеш, не може да ти помогне. Може да ти помогне само твоята земя. Нищо, че в нея се живее по-бедно, нищо че все нещо куца, нищо че в която и администрация да отидеш все ще те овикат. Не ми пука. Достатъчно е да видя съседите си сутрин и всеки ведро да те поздрави на български, достатъчно е да си отида в селото на баба със всичките спомени от едно щастливо детство, достатъчно ми е. Искам и децата ми да имат такива спомени-с мирис на мекици рано сутрин и ухание на единствената по рода си роза, посадена някога от майка ми когато е била дете, повярвайте никоя роза не ухае така. Ако сравняваме плюсове и минуси - винаги плюсовете са за чуждата държава от материална гледна точка/ тук включвам и образователна и здравна с-ма/. Но от душевна гледна точка- плюсът е винаги в БЪЛГАРИЯ. Моля не ме нападайте за мнението ми. Написах го от душа, никого не бих укорила за неговият избор. Тук ще кажа, че семейството ми също е преживяло несгоди по време на комунизма и въпреки това- душата ми е в България!

# 1 934
  • Мнения: 33 584
Inspired-by-life никой не те укорява, ти го чувстваш така, аз го разбирам по същия начин.... никакви пари и удобства не могат да ми заменят ЩАСТИЕТО, което изпитвам, когато се намирам в България, когато гледам нашата природа и дишам нашия въздух! Звучи банално, шаблонно, но е така...искам да съм тук и да чувствам душевен комфорт! Хармонията и удовлетвореността от живота не се заменят с никакви пари, подредби, добре устроено общество, перфектна здравна система и отлично образование!

Общи условия

Активация на акаунт