Бихте ли се върнали в България?

Eliz-а, как общуваме с хората (лесно. Средно, трудно) е генетично заложено в някакви проценти, а другите проценти са заложени от копиране на поведение (родител-дете) и обстановка около нас. Мисля, че би могла да промениш твоя начин на общуване, който в момента е явно не общуване, ако започнеш да приемеш хората около теб такива каквито са. Без призмата на очаквания като “трябва да са като тези, с които съм живяла 33 години”, защото никога няма да са такива, тъй като имат друга етническа принадлежност и култура. Нашите негативни мнения и мисли (“скучни са, тъпи са, студени са”) дават отражение върху езика на тялото, изражение на лицето и съответно другите интуитивно го чувстват. Ако приемаме хората каквито са и намираме положителното, а не само различното, то нещата ще станат други. И най-вече не казвай на глас негативни неща, защото детето копира.

На мен точно пък от България ми липсват културните предавания, които са в масовост по българската телевизия. Холандската телевизия е ужасна, защото се набляга на спорт ( с много бърборения за един гол, примерно), реалити програми, състезания, шоута за таланти и малко сериозни неща в неделя до обяд. В същото време нашата телевизия има много, но нямам навика да я гледам тук. И другото, което ми липсват са безбройните културни мероприятия в София. И тук сигурно има в Амстердам, но аз не съм там. В София дори пеша можех да ходя от едно нещо на друго, но тук трябва да пропътувам 30-100 км. Не, че не го правя, но заради времето е по-малко.

Мими, наистина са ти леко объркани представите за обща култура и знания училище. Ако имаш желание, можеш да се задълбочиш в темата. Разбирам, обаче, мнението ти за нашите музеи. Липсва модерно представяне на различни теми. Някои  трябва да си останат автентични (етнографски къщи), но масово нашите музеи са останали в 80-те години.

На мен чужбина никога не ми е била цел. Мечтаех само веднъж да се върна в Холандия, защото бях на 16 и лудо влюбена в холандец. Основното, което ме подтикна да приема едно предложение беше безсилието, в което ме бяха подложили полиция, институции и корумпирани хора в един български град. След поредното унижение, приех. Стъпката беше за емоционалното и физическо оцеляване, защото една личност и физически се разправяше с мама и мен. В началото беше еуфорията, след това отрезняването на реалността и когато приех държава и хора такива, каквито са...дойде хармонията. Казват, че трябват 5 години, за да се почувстваш някъде у дома. Явно, беше така!

Аз съм едва от няколко дена в София и още съм в началото на процеса по ре-адаптация след над 20 години живот в чужбина, но до тук не съм срещнал кой знае какви затруднения. А съм в общи линии сам защото нямам близки в София.

Това, което ми прави впечатление е, че в града има много чужденци. На всякъде - по улиците, в трамвая, в кварталната била - навсякъде чувам чужда реч. Буквално ежечасно. Също така градът в момента прави по-ското приятно впечатление с една лежерна атмосфера, която съм виждал по-скоро в средиземноморски страни.

Но ставаше дума за образованието - аз мисля, че и тук пресоляваме манджата. Едва ли не си мислим, че в държавните училища на Запад всичко върво по мед и масло. Специално що се отнася до ЮК това въобще не е вярно. И там родителите с амбиции, които не могат да си позволят частно училище прибягват до маса трикове - местят се (де факто или на ужким) в райони на добри държавни училища или пък записват децата си в религиозни училища понеже последните имат малко по-добра репутация. Имах познато руско семейство, които по тази причина вкараха децата си в местното католическо училище.

На кратко - проблеми с училищата има и в много западни страни.

Аз мисля, че София като цяло има добри училища. Разбира се, не всички са такива. Просто има И такива. За амбициозен родител това е достатъчно.

Там, където наистина има сериозен проблем е висшето образование. Аз мога да си представя децата ми да изкарат средното образование в България. Но за висше бих ги пратил на Запад.

Имам две забележки.

Първо, по принцип на нас българите не ни харесва никъде. Освен ако не държим да се изфукаме пред някой друг българин и тогава, разбира се, обясняваме как всичко е по мед и масло там където живеем.

Аз съм живял в три чужди страни и навсякъде все нещо ме дразнеше. И осъзнах, че няма съвършена страна или град - просто навсякъде има плюсове и минуси. И са различни.

В последните години по лични причини исках да се върна в БГ, но не е лесно защото не исках да правя компромиси с кариерата си. Просто е едно малко чудо, че сегашния ми работодател ми дава възможност да работя повечето време от вкъщи. Та сега мога да се върна и да съм поне част от времето в БГ. Давам си сметка какъв късметлия съм - повечето хора нямат възможност да работят от вкъщи.

Та, на кратко, някои може и да искат да се върнат, но просто да не могат - именно по такива практически съображения.

А има и такива, които не им е хубаво там където са, но пък биха приели връщането в БГ за един вид поражение. В Лондон (а и другаде) има немалко такива. Предполагам, че за някои от тях намирането на кусури в БГ (не че ги няма) е психологически механизъм - така ги кара да се чувстват, че, всъщност, не е чак толкова лош техния избор.

Разбира се, има и такива, които са щастливи там където са. Просто няма как да знаем каква част са от всичките емигранти.

Не, нямам желание да се задълбоча в темата, защото през годините достатъчно съм се задълбочила и ми е пределно ясно какво означават двете неща! В съвременния свят на заливаща ни информация от интернет музеите наистина трябва да си останат там, в миналото....никой не очаква да получи от тях нова информация или обща култура! Те са просто пазители на минала история, която така и така сме учили в училище!

Къде това? Щото в ЮК не е така. Поне не в нормалните държавни училища.

Да не стане така, че "чужбина" е един събирателен образ - от всяка страна взимаме нещо хубаво, добавяме го към този имагинерен събирателен образ и го сравняваме с БГ. Щото тогава е ясно, че БГ няма как да не е пълен шит.

Иначе по-горе писаха за децата в неравнопоставено положение. Там, уви, наистина има ОГРОМНА разлика между повечето западни страни и БГ.

Ако някое от децата ми има такъв проблем то просто автоматично хващам самолета на Запад.

Но за деца, които нямат такъв проблем и родителите им имат добри доходи БГ не ми се струва лоша опция.

Това ми се струва малко неправдоподобно. Или е някакъв частен случай. Преди години приятелката ми беше англичанка, която преподаваше музика в начално училище. Не си спомням да е имала асистент или тя да е била асистент.

Мими, тъй като аз съм от лудите, дето навсякъде обикалят музеи и галерии (дори където живея), ти гарантирам че очаквам да получа от тях имвенно нова информация и да си разширя общата култура. Успешно в повечето случаи. И да, в това отношение нашите са десетилетия назад за съжаление. Дано се промени това.

Ник, че България си е южна страна, защо се учудваш за по-лежерната атмосфера?

Много ми е интересно какво очаквате нов да научите от музеите? 
Каква е разликата между музеите в БГ и тези в Милано например? Не говорим за сравнения на музеен фонд.

Огромна, например обяснява ти се, много по-интерактивно е. Съответно наистина научаваш нови неща - независимо дали любопитни факти за някоя древна цивилизация или  машини, станали вече част от историята на индустрията. Ако просто ми сложат с етикетче същата ваза, дреха или машина, нито ще ме заинтригува, нито ще разбера как функционира или защо е важна. Сериозно ли някой ходи в музей без да очаква да научи нещо ново, та макар и малко?! Не виждам особен смисъл, честно казано. А ако някой мисли, че общата му култура е тоооолкова огромна, че нищо ново никъде няма да научи, много се лъже.

Явно не ходите достатъчно по музеи из БГ.
Последно бях изумена от интерактивната "програма" в пещерата Леденика. Такова нещо съм виждала в Китай в една пещера само. върха на кича.
А за музей ако искам да науча нещо интересно си има специален гид , за който си плащаш отделно. В България това се върши от музейните работници безплатно ( последно в Тракийската гробница в Казанлък). И въпреки, че си плащам за специален гид из музеите и тук и в Европа, информацията дадена от българските музейни работници, беше по-пълна - вкл съпостави нещата с други култури.

Имах предвид българските музеи....когато ходя в чужбина обикалям доста такива, там наистина научавам различни неща, просто защото не познавам страната! Повечето музеи в България не са ми интересни...съжалявам за което, но си го признавам!

Да чукна на дърво, не съм имал сериозни медицински проблеми в ЮК, но определено имам смесени чувства по отношение на британското здравеопазване.

Ще дам само три примера.

Моята бивша тъща докато беше в Лондон започна да се чувства зле. Поиска час при джипи-то. Дадоха и час след 2 седмици. Когато отиде и казаха, че имат съмнения за рак и и дадоха назначение за томограф след 3 седмици. Значи до тук има забавяне от месец и то за да се направи диагноза. Тя, естествено, пощуря - качи се на самолета за БГ и мина на томограф след 3 дена. След още 2 дена започна химиотерапия.

Други два примера - ражданията на децата ми.

Първия се роди в Лондон и първоначално идеята беше да минем по нормалния път (NHS) в държавна болница. В крайна сметка за какво сме плащали данъци толкова време. Но бившата ми съпруга чу някои страшни истории за раждания в британски държавни болници и реши, че трябва да си платим за цезарево в частна. Сметката беше около 12 хиляди паунда. Честно казано, бях и ядосан, че го взе решението в последния момент от бремеността та беше трудно да летим за БГ, където раждане в частна болница струва май около 2 хиляди лева.

Втория ми син се роди по "нормалния" път. Е сега разбрах защо бившата ми съпруга се е изплашила. Нямаше нищо нормално в това раждане. Водата на приятелката ми изтече 2 седмици преди термина. Отиваме веднага в болницата. Те питат има ли контракции. Няма. Еми, идете си вкъщи и чакайте да Ви дойдат. Връщаме се. Минава ден, контракции няма. Ние, естествено, гугълваме междувременно и лека-полека се психираме. Щото водата щом изтече бебето вече не е защитено. Отиваме пак. Този път не ни връщат, но просто ни оставят да чакаме в самата болница. На всеки час минаваха и вземаха някакви проби. След няколко часа мина лекар и реши да сложат някакъв гел да ускорят контракциите. Минаха още няколко часа - контракциите се появиха, но бяха явно слаби и дилацията беше минимална. Решиха да бият някакво по-мощно средство за да ускорят контракциите. Минават няколко часа. Контракциите наистина се увеличават. Но дилацията пак е все още малка. Но междувременно минават няколко смени лекари. И този път минава някакъв по-старши. Гледа и казва, че бебето показва симптоми на стрес - доста висок пулс. Има съмнения за инфекция. Което не е изненадващо имайки предвид, че вече са минали 2 дена от изтичането на водата. Каза, че ако до 3 часа няма дилация ще направят цезарево. Дилацията най-сетне се появи, та не се наложи цезарево, а използваха форцепс. Междувременно и приятелката ми показваше симптоми на бактериална инфекция. Та в момента в който бебето излезе и то и майката минаха на антибиотици. Но с това историята не приключи. Ще съкратя някои от многото детайли, но изкарахме още почти 4 дена в болницата, които ни се сториха цяла вечност. Първо ни сложиха в един коридор в който имаше поне десетина легла разделени едно от друго с завески. През цялото време поне 2-3 бебета плачат. Минават сестри, лекари. Абсолютен кошмар е. Такива неща съм виждал във филмите за ВСВ - полеви лазарети, много ранени, от всякъде стонове. Няма как да дремнеш дори и минута. Хайде аз бях изтощен само присъствайки. Ами приятелката ми дето е имала тежко раждане и кара на антибиотици - тя как да се възстанови?

На кратко, изкарахме почти седмица в тази болница. Като ни пуснаха да си ходим имахме усещане, че излизаме от ада.

Само за сравнение:
. Варна

. Шгевенинген

. София

Холандия

Във всеки един музей може да се научават нови неща, ако са поднесени по подходящ за 21 в начин.

И понеже двете сгради от горните снимки са исторически и е редно поне част да се запази, както едно време, пример какво направиха тук с уникалния най-стар планетаирум в света, създаден в дневната / спалня около 1780. Запазена атмосфера и в друга част направиха обновление.




Безплатно обясняване в България няма. Може да има на доброволни начала от работещите. Иначе си има цена беседа, която и тук има. А да сравнявам по обяснение един гид в Боянската църква и гид в Националната галерия в Лондон е несериозно кой дава по-добра информация.

А за музеите съм съгласен. В БГ, уви, са зле. И не мисля, че скоро това ще се промени.

За такива неща май ще използваме екскурзии на Запад.

Истината е, че едва ли ще ходиш в един и същи музей всеки месец. Най-много един-два пъти в годината. И то не във всеки музей. Което може да се компенсира с екскурзии. Щото хубави музеи има в много страни и не можеш да кажеш, че ако си в ЮК, Франция или в някоя друга западна страна, че имаш достъп до всичко. Щото примерно, в ЮК има невероятни музеи. Но не мога да забравя немския музей на техниката в Мюнхен. Такова нещо в ЮК не съм виждал. Или пък музея на микробите в Амстердам. Просто невероятен.

Където и да живееш няма как да имаш достъп до всички тези великолепни музеи - просто ще трябва да организираш екскурзии.

Калина, благодаря ти, точно това имах предвид. Наистина понякога една снимка спестява 100 думи.
Ходя, Титина, заради ММ. Ами, съжалявам, дори на него не са интересни, а е същия луд като мен. Кич натвориха много, прекалено, но липсва показаното горе. И, честно казано, много по-често безплатно са мисамо обяснявали в Италия, отколкото в България и то без да им се моля за целта. Освен че обичайно имае предостатъчно информация и без това, просто так е организирано. Виж, за изложби задължително с ел. гид, но там е  различно.

Ник, организираш разбира се екскурзии, просто като е близо е още по-лесно, и за ден или половин става. В Милано пък съм ги обиколила между другото, като ни доскучае.