Психически ад и тормоз всеки ден

Идвам, за да потвърдя това, "обратното". 
У нас и двамата сме работещи хора. Съответно грижата и отговорността за децата ни винаги е била и на двамата, ако ще и да сме си разделяли функциите по обгрижването им.
НО не сме живели при други хора, външни за семейството ни /понеже семейството са родителите и ненавършилите пълнолетие и живеещи при тях деца/, освен за кратко, докато си устройвахме апартамента, и това ни даде възможност да схванем, че сме родители и че имаме един постоянен ангажимент към тези деца. По 24 часа на ден. Което не означава, разбира се, 24 часа физически заедно. Но организирането на цялото им битие зависи от нас.
При съвременния начин на живот и двамата родители следва да се включват активно в отглеждането и възпитанието на децата още от раждането им /и преди това  /.
Познавам доволно количество бащи, които са ползвали отпуск за гледане на малко дете, докато съпругата им с по- високия доход ходеше на работа. Има и такива, които си отгледаха децата изцяло сами, понеже майката забегна в чужбина и се не обади, а в единия случай просто отиде при друг мъж и си остана в града. Бащите се изкараха служба за двама родители. Децата си пораснаха нормално, като всички останали. Никой не се изкриви и не загина от този факт.
......................................
Ани, иска се време и търпение, за да навикне един човек, който още за себе си не е поемал грижата, да се грижи И за някой друг. И да, не при всеки става. Зависи до каква степен е налице увреждането. Понеже то си е увреждане- невъзможността за самостоятелен живот и за поемане на постоянна отговорност.
Опитваш и ако стане- стане. Като не- децата ще тръгнат по ясли и градина, ти- на работа и така. Много хора са се оправяли и в по- сложни положения сами. Баба ми сама е отгледала 4 деца, вдовица. И ти ще се оправиш, ако се наложи.
......
Лично аз винаги съм апелирала за това, преди човек да се обвързва сериозно, с деца, да поживее отделно и самостоятелно с другия поне година- две, преди да предприеме сериозни стъпки. Това не е игра на "Дама" или на нещо друго, която можеш да захвърлиш, когато ти стане скучно. За да предприемеш стъпката да станеш родител, то трябва да си поне няколко степени по- сигурен, че човекът до теб е достатъчно пораснал и отговорен. Това с живеене при родители няма как да стане.

Това, което пишеш за бащата на съпругът ти е направо отвратително. Явно теб те интересува само на теб да ти е ок. Имаш ли си на представа колко болка изпитва този човек? А на всичкото отгоре трябва и да ти е благодарен... И двамата ми дядовци починаха от рак много добре знам за какво става въпрос и как от химиотерапиите дори миризмата на храна им пречи и им се повдига. Не си мисли, че придава фасони, болката е нечовешка. Помисли и за съпруга си, който може да иска да е с баща си в последните му дни. Лично аз бих дала всичко сега те да бяха живи пък нека ми мрънкат. Не мисли само за себе си.
П.С. Прочела съм само нейния пост може и да сте обсъждали вече това.