- Публикувана: 24 ноем. 2015, 20:33 ч.
- Последно мнение: 27 ноем. 2015, 23:20 ч.
Гласуване за Властелина на словото
Каква аномалия забелязвам - Мамасита е един от сериозните претенденти тук, но я има и в Мухата.
Излиза, че хем е приятна за четене, хем е досадна.
Излиза, че хем е приятна за четене, хем е досадна.
Разбира се, че е различна. Човек може да е и досаден, и същевременно доста интелигентен и знаещ, всъщност едното не изключва другото. Нейната досаност е безобидна, тя не таи злоба или жлъч, така ти го казва ала "думам ти дъще, сещай се снахо", че няма как да ѝ се обидиш. 
По - страшно и грозно е, когато хем си прост, хем си досаден.
По - страшно и грозно е, когато хем си прост, хем си досаден.
Гласувайте за Светалчо. Рядко се срещат толкова мили, позитивни, добронамерени и слънчеви хора.
Ако не бъркам, Куркума вече е печелил тази номинация. Време е короната да отиде при друг, а от изброените Светалчо заслужава победата. Тя е и на второ място засега.
Ако не бъркам, Куркума вече е печелил тази номинация. Време е короната да отиде при друг, а от изброените Светалчо заслужава победата. Тя е и на второ място засега.
...
За първи път чета за Светалчо тук, покрай номинациите. Къде може човек да я прочете?
За първи път чета за Светалчо тук, покрай номинациите. Къде може човек да я прочете?
В Искам да кажа също ни радва.
А иначе за мен по-страшната комбинация е да си пррост и да се мислиш за умен и да се опитваш да се представиш за такъв. Понеже простият досадник лесно се пропъжда, ама на простия, който се мисли за умен трудно би го убедил, че не е, особено, ако има и други като него около него. Тогава вече става стадо.
За първи път чета за Светалчо тук, покрай номинациите. Къде може човек да я прочете?
Но кой да познава най - добре човек, ако не той самия?
Каква аномалия забелязвам - Мамасита е един от сериозните претенденти тук, но я има и в Мухата.
Излиза, че хем е приятна за четене, хем е досадна.
Излиза, че хем е приятна за четене, хем е досадна.
Конкуренция е, Янтре.
Гласувайте за Светалчо. Рядко се срещат толкова мили, позитивни, добронамерени и слънчеви хора.
Ако не бъркам, Куркума вече е печелил тази номинация. Време е короната да отиде при друг, а от изброените Светалчо заслужава победата. Тя е и на второ място засега.
Ако не бъркам, Куркума вече е печелил тази номинация. Време е короната да отиде при друг, а от изброените Светалчо заслужава победата. Тя е и на второ място засега.
Абсолютно подкрепям! Куркума няколко пъти даже печели. И всяка година е едно също. Светълчо е за първи е за първи път - нека я подкрепим!!!!
СВетълчо пише в "Искам да кажа", и не помня коя от темите на "Романтични сериали"
Каква аномалия забелязвам - Мамасита е един от сериозните претенденти тук, но я има и в Мухата.
Излиза, че хем е приятна за четене, хем е досадна.
Излиза, че хем е приятна за четене, хем е досадна.
Конкуренция е, Янтре.
Обаче съм склонна да я посдъвча
...
За първи път чета за Светалчо тук, покрай номинациите. Къде може човек да я прочете?
За първи път чета за Светалчо тук, покрай номинациите. Къде може човек да я прочете?
В Искам да кажа също ни радва.
А иначе за мен по-страшната комбинация е да си пррост и да се мислиш за умен и да се опитваш да се представиш за такъв. Понеже простият досадник лесно се пропъжда, ама на простия, който се мисли за умен трудно би го убедил, че не е, особено, ако има и други като него около него. Тогава вече става стадо.
Мери,
Е и мен и мен, Янтра. Не помня къде писах, че като и видя ника я прескачам, добре, че много бързо разбрах, че си е сменила никнейма , та да не се хАбя. А сега и Герри, нека някоя добра душа ми каже новото й прозвище - на не влизам в излишни спорове.
Та ето ви едно описание от Светълчо... Усещаш диханието на старицата Те са много, но нямам време много да чета ..
Та ето ви едно описание от Светълчо... Усещаш диханието на старицата Те са много, но нямам време много да чета ..
Разказвала ли съм ви за Бялата старица? 
За пръв път я видях преди 2-3 години, в нощта на едно земетресение. Май последното усетено беше, в началото на май. През нощта беше, към 3 часа. Раздруса ни майката-земя, да ни постресне и да ни напомни, че за малко ни е приютила. Скочихме от леглото и беж навън. И други съседи бяха излезли, постояхме глупаво на улицата между високите блокове, пък мъжът ми се усети, че ако ще друса втори път, по-добре е на по-открито да сме, изкара колата и спряхме на уж по-безопасно място, до църквата. Църквата в нашия квартал е на границата между старото и новото, може да се каже - диагоналът на карето, което е заела тя, ги разделя - от едната страна грозни скучни и сиви соц. блокове, от другата - грозни разноцветни и кичозни капиталистически блокове. Тъй като в соц. частта има междублокови пространства ( а в кап., знаете, всичко е пари и особено въздухът, та освен дето няма междублокови пространства, ами на мястото на старите дворчета един за друг залепиха блокове на парчета, разностилови, разноцветни и разновисоки, с особено пиршество на безумието по покривните етажи - цяла безкрайна китайска стена, която обикаля из квартала като Лабиринта на Минотавъра), та предпочетохме да застанем между църквата и междублоковото пространство.
Седим си в колата, вече умълчани, нощта започна да се оттегля и на нейно място лениво се занамества денят. Знаете колко странно е това време между нощта и деня, призори. Сякаш времето е спряло. Улицата празна и тиха. Започна лекичко да роси. И в това време по отсрещния тротоар се зададе старица - от глава до пети облечена в бяло - бяла шапка, бяло палто, бели чорапи, бели обувки. Дълга, дълга бяла коса, слабичка, прегърбена фигурка. До гърдите си притиска - какво мислите? Цигулка!
Като във филм на Фелини се почувствах - толкова неочаквано, ненавреме и ненамясто, толкова странно и изведнъж, толкова нереално и измислено ми се видя - тази бяла старица с цигулката до гърдите, върви леко приведена, забила поглед в земята. Сякаш призрак някакъв или дух, или видение.
После я виждах още няколко пъти - зиме, лете - винаги е цялата в бяло, с пусната дълга бяла коса и я нарекох за себе си Бялата старица.
Преди малко я видях от прозореца, та затова се сетих за нея.
За пръв път я видях преди 2-3 години, в нощта на едно земетресение. Май последното усетено беше, в началото на май. През нощта беше, към 3 часа. Раздруса ни майката-земя, да ни постресне и да ни напомни, че за малко ни е приютила. Скочихме от леглото и беж навън. И други съседи бяха излезли, постояхме глупаво на улицата между високите блокове, пък мъжът ми се усети, че ако ще друса втори път, по-добре е на по-открито да сме, изкара колата и спряхме на уж по-безопасно място, до църквата. Църквата в нашия квартал е на границата между старото и новото, може да се каже - диагоналът на карето, което е заела тя, ги разделя - от едната страна грозни скучни и сиви соц. блокове, от другата - грозни разноцветни и кичозни капиталистически блокове. Тъй като в соц. частта има междублокови пространства ( а в кап., знаете, всичко е пари и особено въздухът, та освен дето няма междублокови пространства, ами на мястото на старите дворчета един за друг залепиха блокове на парчета, разностилови, разноцветни и разновисоки, с особено пиршество на безумието по покривните етажи - цяла безкрайна китайска стена, която обикаля из квартала като Лабиринта на Минотавъра), та предпочетохме да застанем между църквата и междублоковото пространство.
Седим си в колата, вече умълчани, нощта започна да се оттегля и на нейно място лениво се занамества денят. Знаете колко странно е това време между нощта и деня, призори. Сякаш времето е спряло. Улицата празна и тиха. Започна лекичко да роси. И в това време по отсрещния тротоар се зададе старица - от глава до пети облечена в бяло - бяла шапка, бяло палто, бели чорапи, бели обувки. Дълга, дълга бяла коса, слабичка, прегърбена фигурка. До гърдите си притиска - какво мислите? Цигулка!
Като във филм на Фелини се почувствах - толкова неочаквано, ненавреме и ненамясто, толкова странно и изведнъж, толкова нереално и измислено ми се видя - тази бяла старица с цигулката до гърдите, върви леко приведена, забила поглед в земята. Сякаш призрак някакъв или дух, или видение.
После я виждах още няколко пъти - зиме, лете - винаги е цялата в бяло, с пусната дълга бяла коса и я нарекох за себе си Бялата старица.
Преди малко я видях от прозореца, та затова се сетих за нея.
