Здраве,щастие,късмет и весели игри, за МАЙското детенце през следващите 366 дни

здравейте

благодаря ви за хубавите пожелания 

вече се чувствам по-добре и вече не повръщам толкова 

обръщам се към мамите с повече от едно детенце: как подготвихте първото дете за появата на второто, как представихте новия член на семейството след изписването, и изобщо всякакви съвети на тази тематика

една приятелка с две деца ми каза, че голямото й дете изпаднало в криза след появата на малкото и променило изцяло държанието си, като станало агресивно, избухливо и т.н. и от други приятелки чувам разни подобни неща, но вярвам, че не при всички многодетни родители е така

аз съм казала на Силвия, че мама има малко бебе в корема и когато то порасне, ще излезе навън и ще си имаме бебе вкъщи, общо взето с най-прости думи, като го споменавам почти всеки ден, но не наблягам на това

желаем ви хубав ден

Здравейте майчета, Джули честита нова радост, леко бременеене и едно здраво бебче на финала Относно въпроса ти, аз също знам, че децата особено в тази по-ранна възраст много ревнуват, ще трябва да отделяш и време за Силвето и за бебето, дори знам, че е хубаво да си взимате по някой час само за вас двете, бебчо на таткото, за да може детенцето да не ревнува и по-леко да приеме новия член Ще се справите, сигурна съм
Други майчета с новини
При нас няма нищо ново, пакости безкрай, все още си говорим на бебешки, норвежки и понякога на Бг, прави разлика между езиците, но използва думи, които знае и на двата езика и говори много смешно, една дума на БГ, две на норвежки и завършва с нейни си думи, абе май само аз е разбирам изцяло. Памперса го влачим още, иска да сяда на гърне, но като "трон", не и по предназначение. И бибка имаме за спане, абе уж сме големи, но си влачим бебешките принадлежности
Пепина, ние отговаряме на върпоси, всичко знае и "коментира" разпалено като е питаш, някои неща въобще не й разбирам, очудването при мен дойде, когато е заговори съседката (филипинка) на норвежки, по скоро нещо подобно на норвежки, аз не й разбрах нищо, но Лили си говори с нея и се разбраха Важно е, че детето знае нещата, а че не иска да отговаря си е негово решение, скоро ще те изненада
Палачинке, браво на голямото момче
Цвети, браво на Габи, ние не сме толкова добри с езиците, явно Лили се е метнала на мен
На всички майчета мноого и никакво боледуване на дребосъци
Лека вечер

Джули, благодаря, по-добре е ръката. Все още тръпне леко , но макс 2-3 пъти дневно. Трябва да изкарам още един курс с лекарства, но само да се оправя,че съм на антибиотик все още 
А на теб ти желая лека бременност 

Мони, да виси във въздуха ръката. Тук бюрото е по-нестандартно , не мога точно да го опиша ама много е трудно да заема правилна стойка. Опитвам се, няма как иначе...

Пепина , моето момче също не си казва името  При нас проблема е ,че започва с Р и чуе ли нещо с Р не се повтаря по никакъв повод  А пък за годините да го питаш......на тли (3) е
Това 3 му е любимо число... Вместо 1,2,3 , брои така 3,3,3 Не че не може да каже и другите цифри ама...

Ей доживях и моят син да е за пример... Прясно от сутринта сестрата обяснява на едно дете: "Я виж Росен как си влиза без да реве"  Не мога да повярвам ама и този момент дойде. Влиза, даже не чака якето да му съблека 

С гърнето също имаме огромен напредък. Както се шегувах, че ще сме с памперс до 1ви клас...
Вече си пика само на гърнето. Почти няма фалове. С акото имаме проблеми, не казва, а се завира някъде и се напъва ама ще успеем. Важното е ,че и в яслата казаха вече без памперс, сменят и те наакани гащи ама какво да правим.... Няма начин 

Това е общо взето при нас. Разписвайте се ,че ни замира темата... Никакви ви няма 

Да взема да се разпиша така, за протокола ☺. Относно това с не отговарянето, миналата седмица посещавахме педито по случай новооткрития сезон на вирусите, та я питах проблем ли е това с комуникацията. Тя каза, че щом детето говори изобщо, нямало място за притеснение. Отделно нашият човек ни удостои с отговор на въпроса "какво папкахте днес в яслата". Е, според него всеки ден ядат "тох" (таратор) и "зуски". Второто ни поизмъчим, но на края баща му разгада, че са закуски. Иначе с памперса и махането на бибата сме зле, ама то и аз не съм от най-настоятелните.
И накрая - моите адмирации към всички, решили се на второ при положение, че първото е още толкова малко (по моите си виждания). Аз ще почакам до другата година и тогава ще повдигна въпроса за N 2 пред съпружеското тяло.

Ето ме и мен транзит.

Училищният ритъм здраво ни разтресе, а аз нямам време за нищо, ама нищо.

Никола е добре - засега. Ходи на ясла, а напредъкът му с памперса и гърнето е горе-долу като при Росен. Откак се върна на ясла след ваканцията, си е все без памперс. НО акането е проблем, защото просто не ще да ака и се мъчим по най-различни начини. Сигурно много щях да се притесня, ако не бях убедена, че и това ще мине, но си е уморително, а мене силиците май-май взеха да ми се стопяват.

Плямпа като ненормален, и то на висок глас, което е проблем понякога (когато мигренясам или всички спят) , но ми е толкова сладичък, че го оставям да се изявява на воля.

Вървим с някакви мравешки крачки към отбиване, но още е далеч. Преди го виждах към 2 и половина, а сега се надявам да стане към 3. Поне нощните набези намаляха, но има нощи, когато е неспокоен, и се буди поне веднъж. Старая се да не му давам да суче, но невинаги се получава. Обаче фактът, че все пак се получава, е обнадеждаващ сам по себе си.

Относно бройката на децата, колкото по-малка е разликата им, толкова е по-добре за тях, растат по-близки и задружни (поне докато са мънички), особено ако са от един и същи пол. За себе си установих, че от 4 години нагоре се отваря един gap, който им пречи дори да играят заедно до много късно, кажи-речи до към 3-тата годинка на малкото (и седмата на голямото).

Ако това е аргумент за някои да се захващат за работа - добре. Но е ясно, че нещата са по-сложни.

Аз бих родила и четвърто, но не виждам как ще стане в сегашното ни финансово и пр. състояние. Но и с 3 да си остана, не съм капо. Даже на лъв ми много му тежат, сякаш пък той ги гледа, милият.

Сполай ви, че тръгвам към ДГ. Днес ме повали мигрената и си имам оправдание да съм разсеяна, замаяна и зла.

За пред мен самата, де, за пред останалите не важи.

здравейте

аз като питам малката какво е яла в детската ми казва "ляп" - хляб, "кемче"- кремче, а като я питам имаше ли супа и тя казва "да", та и тя всеки ден едно и също ми повтаря
в нашата детска има изнесено меню за деня и аз спокойно мога да следя какво им дават, но честно казано въобще не се сещам да погледна
питам я по-скоро, за да ми разкаже нещо, питам я дали е ходила по голяма нужда, дали е спала, дали е плакала, или на какво са играли, всеки ден по нещичко питам, но често получавам отговор "ни нам" - не знам
тази седмица раздялата сутрин в детската е особено драматична, тя не само плаче, но и хуква да бяга, или ме сграбчва и не ме пуска, доста й е тежко

тя е със сополи и започна да кашля, няма Т и други оплаквания, аз естествено се притесних и вчера я водихме с мм на лл, питам го да ми даде бележка за яслата, той ми каза да си я водим, а има мами дето като тръгне на детето бистър сопол и го спират от детска, вече и аз не знам кое е по-правилно

Силвия също говори на много висок глас, обича от време на време и да пищи и после се смее, не веднъж са се обръщали след нас  на тази възраст децата имат доста звънки гласчета

С риск да си навлека неодобрението на някои ссф-та, според мен тук няма правилно и грешно. Въпрос на преценка на родители/служители в дг е. В краен случай и на опл. Често границата е размита, затова.

Никола в момента също е с обилни секрети (от вчера вечерта), от които се дави и покашлюва , но е весел, с добър апетит, няма Т. Аз съм нащрек, заради белодробните му проблеми, но пък имам богат опит и готовност да го спра, щом нещата тръгнат да стават сериозни. Което може да е още утре, а може и да ни отмине този път, дай Боже.

Аз най-много се интересувам с кого си играе и какви приятелства е завързал. Обича да ми разказва, по неговия си, бебешки, начин, и ни е много весело. На сестрите си също споделя, хихи.

Ой, това с писъците едвам го търпя. При нас обаче е умножено по 3, защото, няма да повярвате, ама именно каките го провокират да произвежда „ултразвук“, нищо че едната е почти на 10, а другата - почти на 7.

П.П. Днес е празник в нашия дом. Сложих си боя (след 2 месеца пауза). В момента съм намазана (вкл. челото и ушите, нали сама се „правя“) и само чакам да дойде време да вляза и да се напаря едно хуубаво в банята. А дотогава - на работа. 

Мяуче, аз точно за това се притеснявам, защото рядко ни се е разминавало разболяването
ако я бяхме спрели от днес, щеше да изчисти хремата и съответно кашлицата до края на седмицата и в понеделник с нови сили, а сега се притеснявам да не вдигне Т, да не хване нещо по-сериозно, да не стане усложнена фактическа обстановка, да не се стигне до антибиотик и т.н.

дано ни се размине и на нас и на вас

Дано, дано!

Макар че пък моят дългогодишен опит сочи, че пусна, не пусна, ако си е тръгнало, си върви и пристига в таргет дестинацията.

Никола, нали е много недоносен, миналата година ме беше шубе и го спирах при първи признаци (при бистър сопол още), но човекът си се усложняваше и си караше всичко „по книга“.

Тоест, при него антибиотик не използваме, защото не се налага, но вирусите провокират среднотежки брохоспазми, които се лекуват инхалаторно с вентолин и пулмикорт, като последният действа и противовъзпалително.

Миналата година обаче той имаше право да получи безплатно едно много скъпо за нас лекарство, наречено Синагис, което представлява антитела с/у вируса на респираторния синдром, та някакси ми беше по-спокойно.

Ся ми препоръчват за него противогрипна ваксина и почти се бях навила, все пак е рисков, но после се отказах, щото тъй и тъй ще хрупа Сингулар, нека поне един медикамент по-малко.

До края на сезона сега ще ми е треперливо, нищо че съм минала с Калина през всички болници едва ли не, но... сега, с трите деца, имам и повече отговорности и не мога да ходя на спа безнаказано вече.

Пу, пу, да не говоря много , но последните 2 пъти ни се разминава това със "сополите и слизането надолу"... Иначе преди - разминаване няма . Има ли сопол веднага на доктор... Няма да забравя как го заведох уж с безобидните бистри сополи + малко покашляне пък ми сервираха,че бил с бронхит 
А не е като преди да не беше карал бронхит и да не се усетя,че е станало по-сериозно...

За яслата - и съм го спирала заради сополи и съм го водила със сополи.. Според зависи както каза и Мяуче.


Стискам палци да ви се размине 

Здравейте мами,
Блазе ви на всички,чийто дечица са на градина.Заради тая пневмония сме пас тази година.Дребното направо ме побърква,вечно е върху мен и все едно съм си с новородено,направо откачам вече.На гърнето пишка,ноо номер 2 си фо върши тайно в ъгъла,зад вратата.
Бърбори много,че и пее,та не млъква,дори в момента се катери по мен и ..."обичи те,обичи те"...

Палачинке, напълно те разбирам

малката по-принцип ходи на ясла, но тази седмица е малко болна и се гледаме у дома, ами то всяка втора дума й е "мамо, мамо", не ме оставя за секунда, а като вляза в тоалетната и сяда пред вратата и почва да реве 

иска все да я гушкам, а ако тръгна да излизам от стаята за малко, тя тръгва с мен и казва, че иска да сме заедно

горе долу всеки път, когато се разболее е така, но най-залепена за мен я чувствам, когато има висока Т, добре, че моментното й състояние не е свързано с Т, че иначе съвсем щях да лудна

общо взето нямам търпение баща й да се прибере от работа 

желая ви хубав ден и всички дечица да са здрави

Само изкараната пневмония (при това без да е на 100% сигурно, доколкото помня) ли е причина да не пуснете детето на ясла/градина цяла учебна година?

Според мен е достатъчно един месец след излекуване да се избягват контакти с много хора в затворени помещения (ама месец е предела), а после да се вземат мерки за укрепване на имунитета, като детето се пуска на ясла/ДГ с повишено внимание. Гледането „под похлупак“ смятам, че не е от полза за никого.

Държа да уточня, че само изказвам мнение, изобщо не държа да се съобразявате с него. Просто ми прави впечатление, че масово такива са съветите на педиатри и лични лекари, а за мен това е много, ама много грешно.

Виж, ако ви е кеф да си я гледате вкъщи, ако според вас (като родители) е по-добре за нейното психическо и емоционално р-тие и можете да си го позволите, съм с четири лапи за, но това е съвсем друго нещо. 

Привет и от мен и Лили е мноого обсебваща, но си ходи на детска, днес ходих и в един център, на танци ще я записваме Абе гледам да й изтощавам батериите на макс. Палачинке, направо не ти завиждам, с енергично дете цял ден сама Аз бих полудяла
Браво на всички майки които гледам сами в къщи децата, те са герои
Аз съм супер нервак, макар че с дребното се научих на мнооого търпение, чак се очудвам на себе си
Ние пък ревем от гърнето и хич не иска, сега съм е оставила на самотек, дано скоро се осъзнае, ако не лятото в БГ, тук вече са минус температурте

Много се радвам да видя, че сте се разписали в темата 

След 1 седмица вкъщи с Росен , днес го пуснах на ясла. Иначе трябваше да се гръмна. Положението вкъщи беше същото като при палачинката...

Напоследък е станал многооооо непослушен. Уж беше понамалил тръшканията и сега се завърнаха с пълна сила. Само вчера лежа 4-5 пъти на земята докато бяхме навън... ТО се сърди , то пищи , ужас е... Хората ни гледат ей така 

Също ми прави впечатление, че вече не си дава играчките. Преди не го интересуваше много , че някое дете му взело колата... Ела сега да видиш как пищи ако някой му пипне нещо.

С гърнето сме зациклили. Пика , но акито като Пепи - в ъгъла се крие , а ако го видя случайно ми маха и ми вика чао  Не мога да го накарам да седне да се изака в гърнето...

Това е от нас . Ако се сетя нещо ще дописвам, а вие се разписвайте по-често