Казва, че ще си гледаме детето с общи средства и от двамата, според възможностите, нали сме на общ бюджет. За раждането ще си платя аз, то се знае.
- Публикувана: 29 ноем. 2015, 00:09 ч.
- Последно мнение: 9 дек. 2015, 10:29 ч.
Подозирам, че е с мен заради парите ми
Добре, ти за всичко сама си плащаш, нямаш подкрепа, дори човешко държание нямаш от мъжа си. Защо ти е тогава този Муньо? Толкова ли му е безценна спермата? Сигурна ли си, че искаш детето ти да наследи неговия характер, както и характера и гените на свекърите ти? Защото вероятността един ден да отглеждаш негово умалено копие или копие на свекърва ти не е никак малка.
Бащата сам не държи да репродуцира гените си. Защо ти държиш?!
Гаранции няма за нищо в този живот. /в смисъл, че си мислиш, че щом е с гените на сестра ти и на съпруга ти, детето ще е по - ..../ не мога да си извъртя езика да кажа по-добро/ от осиновено.
Не те убеждавам за осиновяване - разсъждавам само. Ти си знаеш, това е трудно решение.
Що се отнася до осиновяването потърси още информация. Не е казано, че трябва да предприемеш стъпката. Няма как да ти предложат дете на 6, ако в изискванията впишеш до 2 години напр. Пък и да предложат - отказваш директно. Не винаги се налага плащане по масата. Вие на прима виста сте хубаво семейство - образовано, с християнски ценности, имате голяма шанс да ви предложат дете, което да отговаря на изискванията ви. Аз съм чела темата за осиновяване в Зачатие, не съм видяла някой да чака прекалено дълго. Не знам откъде си, но потърси юриста на социалните. Като колеги може да обсъдите ситуацията и да ти каже шансове.
Може да подадете документи - това не позначава задължително осиновяване. На всеки един етап може да се откажете. Подготовката на документите ще е към 100-200лв вероятно. толкова случаи има семействата да правят инвитро и документи за осиновяване паралелно. Даже и раждане на дете и осионвяване се случва да направят. Едно подаване на одкументи може да подпомогне спадане на напрежението. все пак, решението е изцяло ваше.
"...........За раждането ще си платя аз, то се знае." Толкова за ценността на живота.
Гаранции няма за нищо в този живот. /в смисъл, че си мислиш, че щом е с гените на сестра ти и на съпруга ти, детето ще е по - ..../ не мога да си извъртя езика да кажа по-добро/ от осиновено.
Не те убеждавам за осиновяване - разсъждавам само. Ти си знаеш, това е трудно решение.
Що се отнася до осиновяването потърси още информация. Не е казано, че трябва да предприемеш стъпката. Няма как да ти предложат дете на 6, ако в изискванията впишеш до 2 години напр. Пък и да предложат - отказваш директно. Не винаги се налага плащане по масата. Вие на прима виста сте хубаво семейство - образовано, с християнски ценности, имате голяма шанс да ви предложат дете, което да отговаря на изискванията ви. Аз съм чела темата за осиновяване в Зачатие, не съм видяла някой да чака прекалено дълго. Не знам откъде си, но потърси юриста на социалните. Като колеги може да обсъдите ситуацията и да ти каже шансове.
Може да подадете документи - това не позначава задължително осиновяване. На всеки един етап може да се откажете. Подготовката на документите ще е към 100-200лв вероятно. толкова случаи има семействата да правят инвитро и документи за осиновяване паралелно. Даже и раждане на дете и осионвяване се случва да направят. Едно подаване на одкументи може да подпомогне спадане на напрежението. все пак, решението е изцяло ваше.
"...........За раждането ще си платя аз, то се знае." Толкова за ценността на живота.
Да, наясно съм с репродуктивната ситуация.
Мисълта ми е , че нищо не пречи да е паралелно. като човек с три инвитро опита говоря. Пък каквото стане. подаването на документи , не е равносилно на осиновяване. Успокояване в смисъл, че имаш алтернатива.
Предполагам си възпитана, че разводът е лоша работа и не можеш да се преодолееш. Иначе не знам, кое те спира.
Мисълта ми е , че нищо не пречи да е паралелно. като човек с три инвитро опита говоря. Пък каквото стане. подаването на документи , не е равносилно на осиновяване. Успокояване в смисъл, че имаш алтернатива.
Предполагам си възпитана, че разводът е лоша работа и не можеш да се преодолееш. Иначе не знам, кое те спира.
Единствено хубавото в цялата ситуация е, че е или толкова нагъл, или толкова прост, че си казва директно нещата, не те заблуждава в намеренията си-няма да плаща, ще се опита да дели разходите, ама само в жизненоважна ситуация детето ще е пред майка му. Мъчно му е за теб, че плачеш и какво прави по въпроса-нищо. Е? Как ти се струва?
Единственото лошо нещо е, че умна, образована, интелигентна жена не може да прогледне през илюзиите си и да види грозната реалност-ти нямаш семейство, ти нямаш любим. Имаш бизнес партньор , който се опитва да извлече максимума за себе си от теб, като не се нагърбва с твоите разходи и емоции.
Навярно ще прогледнеш, но въпросът е кога? и след колко нови разочарования и болка?
Единственото лошо нещо е, че умна, образована, интелигентна жена не може да прогледне през илюзиите си и да види грозната реалност-ти нямаш семейство, ти нямаш любим. Имаш бизнес партньор , който се опитва да извлече максимума за себе си от теб, като не се нагърбва с твоите разходи и емоции.
Навярно ще прогледнеш, но въпросът е кога? и след колко нови разочарования и болка?
Натака, по принцип невъзможни неща няма. Забременях с лошо ФСХ и силна стимулация. Но си е игра на пари и нерви. Пак ще ти повторя, че аз бих направила комбинация Я на сестрата и сперма от донор на клиниката. Обаче преди това вземи се разведи наистина, защото има едни 300 дни при които детето ще се води на "тати".
Твърди, че ако аз имам нужда или родителите ми, той би се отзовал. Обаче от това, което виждам, едва ли. Най-много да ги закара и откара, да ги посети, което не е малко, разбира се. А за парите - ами ти си имаш, както знаете.
А не мислите ли, че с това "не искам по този начин, искам осиновяване, но не правя нищо по въпроса или ако се стигне до такова, пак "ти имаш" може да печели време, нещата да си текат по старому.
А не мислите ли, че с това "не искам по този начин, искам осиновяване, но не правя нищо по въпроса или ако се стигне до такова, пак "ти имаш" може да печели време, нещата да си текат по старому.
Оф, какви са тия "християнски ценности" да делиш децата на черни и бели. Лицемерна история е това.
Недейте осиновява, ясно е, че няма да обичаш друго дете като свое, не е хубаво да причиняваш такова нещо на невинно същество. И аз пак не разбрах какво точно му обичаш на този твой мъж? Аз една положителна черта не видях да твърдиш, че има дотук.
Недейте осиновява, ясно е, че няма да обичаш друго дете като свое, не е хубаво да причиняваш такова нещо на невинно същество. И аз пак не разбрах какво точно му обичаш на този твой мъж? Аз една положителна черта не видях да твърдиш, че има дотук.
Твърди, че ако аз имам нужда или родителите ми, той би се отзовал. Обаче от това, което виждам, едва ли. Най-много да ги закара и откара, да ги посети, което не е малко, разбира се. А за парите - ами ти си имаш, както знаете.
А не мислите ли, че с това "не искам по този начин, искам осиновяване, но не правя нищо по въпроса или ако се стигне до такова, пак "ти имаш" може да печели време, нещата да си текат по старому.
А не мислите ли, че с това "не искам по този начин, искам осиновяване, но не правя нищо по въпроса или ако се стигне до такова, пак "ти имаш" може да печели време, нещата да си текат по старому.
А не мислите ли, че с това "не искам по този начин, искам осиновяване, но не правя нищо по въпроса или ако се стигне до такова, пак "ти имаш" може да печели време, нещата да си текат по старому.
Ами той и сега не прави кой знае какво. казва "Искаш дете, имаш пари - оправяй се. Аз ако съм на кеф, ще дойда да дам материал."
Естествено , че печели време и иска всичко по старому. Той не иска дете, но вижда, че за да те задържи трябва да се съгласи.
И за родителите ти: Дали ще ги откара някъде? Мислиш ли? Колкото откара теб и сестра ти след процедурата, нали.?
Той не е обвързан емоционално с теб. Прави само това, което е неизбежно-да те утеши,ако много ескалира конфликтът, да те придружи да си купиш нещо/ама от твоите пари/, да се съгласи на инвитро, ама да не го ангажираш с ежедневни неща по процедурата. Той не изпитва емоция спрямо теб, не те обича, не му пука за чувствата ти, за преживяванията ти, за мислите ти. Ти просто си му удобна.
И за родителите ти: Дали ще ги откара някъде? Мислиш ли? Колкото откара теб и сестра ти след процедурата, нали.?
Той не е обвързан емоционално с теб. Прави само това, което е неизбежно-да те утеши,ако много ескалира конфликтът, да те придружи да си купиш нещо/ама от твоите пари/, да се съгласи на инвитро, ама да не го ангажираш с ежедневни неща по процедурата. Той не изпитва емоция спрямо теб, не те обича, не му пука за чувствата ти, за преживяванията ти, за мислите ти. Ти просто си му удобна.
За какво му е да печели време? Ти страдаш, а той те потупва с лицемерно съчувствие по рамото. Това не е поведение на съпруг. Не държи да има дете и не проявява заинтересованост, оставя те да си преследваш мечтите, но си сама в това начинание. Не му трябва да печели време, ти си му сигурна. Уж го гониш, а в същото време му ибясняваш колко го обичаш.
А не мислите ли, че с това "не искам по този начин, искам осиновяване, но не правя нищо по въпроса или ако се стигне до такова, пак "ти имаш" може да печели време, нещата да си текат по старому.
Кофти ситуация си е като цяло, но има изход. Върни се и прочети отново.
Докато не разкараш дякончето бял ден няма да видиш, очевадно е.