Здравейте,
Омъжена съм от две години и половина. Слава Богу живеем сами. Зрели хора сме, поне на години, аз съм на 41, съпругът ми скоро ще стане на 40. Когато се запознахме преди повече от три години той още живееше с майка си. С нея е прекарал почти целия си живот. Родителите му са се развели, когато е бил на 11-12. От тогава винаги е живял с нея. Бащата е помагал финансово. Майка му е напусната от него заради друга жена и цялото си огорчение към бащата е предала на сина си като е говорила жлъчно и ядно за него пред съпруга ми, докато е растял. После отношенията на съпруга ми с баща му са били трудни, но сега са доста добри. Свекър ми също си има грехове, но и до ден днешен помага финансово на свекърва ми, плаща й сметки, купува й телефон, общуват си по няколко пъти седмично. С ужас разбрах, че към момента на запознанството ни, той е плащал сметките у дома, в който съпругът ми и майка му живееха. А съпругът ми работеше, макар и за ниска заплата, майка му също. Малко след запознанството ни, съпругът ми дойде да живее у нас, аз живеех сама и самостоятелно в малко жилище , което е на моя баща и майка.
Скоро се заговори за сватба, двамата не го отлагахме, защото не сме първа младост. Във връзка с това съпругът ми си имал с неговите родители уговорка свекървата да отиде при бившия си съпруг, а ние със съпруга ми да отидем в дома, в който тя и мъжът ми живееха. Свекър ми се поколеба, отдръпна се и не пожелал да спази уговорката. Така тя се уплаши ние да не я изгоним от дома й и двамата със свекъра ни накараха да подпишем брачен договор. Целта на този договор е аз като снаха да не им взема нещо. Аз съм юрист и за мен това е абсурд, защото едното жилище не е на съпруга ми, а другото, в което живееше е на негово име, но с доживотно право на ползване на майка му. Но то е придобито преди брака, така, че няма правна възможност да им го взема. Обясних това на годеника си, той обаче настоя да сключим такъв договор, едва ли не заради спокойствието на неговите родители. Аз отговорих, че за да им покажа, че това не ме вълнува и защото го обичам, ще подпишем. Това обаче много вгорчи отношенията ни, защото аз поисках и клаузи в моя полза, още повече, че моите доходи са по-добри от тези на съпруга ми. Сериозно се замислих дали въобще да сключвам брак с този човек, но го направих, обичах го много, пък и бях на 38. Преди да се оженим съпругът ми ми сподели, че се притеснява от факта, че неговите доходи са по-ниски от моите. Аз му отговорих, че за двама влюбени това няма проблем.
Продължихме да живеем в жилището, където живея. Майка и татко се радваха, че най-после съм щастлива и през ум не им мина да поискат договор или нещо друго от съпруга ми. Майка ми се огорчи от искането им за брачен договор, но татко ги защити, като каза, че хората се страхували. Моят баща е много наивен и добър човек.
С времето се оказа , че имам репродуктивен проблем и мога да забременея само с инвитро процедура и то по доста по-сложен начин. Съпругът ми се съгласи доста трудно, защото имал морални съображения. Понеже неговите доходи са по-ниски, се разбрахме аз да платя процедурата. Свекър ми като разбрал за проблемите ми, посъветвал мъжа ми да помисли дали да не си потърси късмета другаде. Съпругът ми му отговорил, че е до мен и ще се борим.
Като дете преживях нещо трагично. Моите родители и семейството на леля ми не можаха да се погрижат за баба ми и тя почина. Това е моя голяма травма и болка. Споделих го със съпруга си, защото мислех, че е моята половинка. От време на време му казвам колко ми тежи това и как не искам да се случва в нашето семейство. Използвайки този разговор той поиска да му обещая, че един ден ако се наложи аз като негова жена трябвало да му дам пари, за да се грижи за родителите си и по-скоро за майка си и дали съм готова на това. Отговорих му, че неговите родители нямат моралното право да искат това от мен. Той избухна, разкрещя се и започна да ме тормози. Започна да се интересува от мои влогове, които съм си направила преди да се оженим. Стигна се до там да го заплаша с изгонване от дома и с край на брака ни. Той уж омекна, но отново стана скандал. Аз исках да знам дали отклонява средства от скромната си заплата за майка си и ако е така, да се откажем от общия бюджет, който имаме и който се попълва основно от мен.
Тези дни бях в командировка в провинцията, преди това се бяхме скарали по тези причини. Върнах се късно, той изобщо не ми се обади през тези три дни, не ме изчака на гарата, прибрах се сама от Централна гара в 22.00. Докато ме нямало съпругът ми бръкнал в общите ни пари и си взел за лечение на зъбите 1 000 лева. Каза ми го, като се прибрах и си взе още 150. Не дошъл да ме вземе, защото не съм заслужавала, гонела съм го от дома си.
Отново стана скандал и той започна да твърди, че му дължа пари за някакъв минал период от време, когато още не сме си събирали парите на едно място. Това не е така, няма как да го докажа, но му отговорих, че няма да му позволя да ме обвинява и да ме използва финансово. Твърдеше, че съм внасяла негови пари на мое име, и колко ли са станали моите влогове вече. Този път му казах да си събере багажа и да изчезва от живота ми. Той омекна и имахме много дълги разговори, за да си съхраним брака. Обаче се страхувам, че той е с мен заради финансова изгода и за да не е сам. Аз все още го обичам, пък и сме в напреднала фаза на доста сложна инвитро процедура. Стигало се е дотам, да ме заплашва, че заради тези наши скандали го е страх да има дете от мен и че в уречения ден няма да даде сперма, за да стане оплождането. Отвратително. Същевременно твърди, че иска дете.
Дала съм все пак още един шанс на брака ни. По две причини - още имам чувства към него и искам дете . Ако не се промени, мисля да го изгоня и да си гледам детенцето и живота си, но не ми се остава отново сама, а и не искам детето ни да живее без татко. Страх ме е, не мога да раждам по нормален начин. Същевременно лекарите дават шанс да имаме дете, разбира се, по начина, по който сме започнали процедурата. И всъщност него го е страх от раздяла повече от мен. Не знам какво да направя.
Омъжена съм от две години и половина. Слава Богу живеем сами. Зрели хора сме, поне на години, аз съм на 41, съпругът ми скоро ще стане на 40. Когато се запознахме преди повече от три години той още живееше с майка си. С нея е прекарал почти целия си живот. Родителите му са се развели, когато е бил на 11-12. От тогава винаги е живял с нея. Бащата е помагал финансово. Майка му е напусната от него заради друга жена и цялото си огорчение към бащата е предала на сина си като е говорила жлъчно и ядно за него пред съпруга ми, докато е растял. После отношенията на съпруга ми с баща му са били трудни, но сега са доста добри. Свекър ми също си има грехове, но и до ден днешен помага финансово на свекърва ми, плаща й сметки, купува й телефон, общуват си по няколко пъти седмично. С ужас разбрах, че към момента на запознанството ни, той е плащал сметките у дома, в който съпругът ми и майка му живееха. А съпругът ми работеше, макар и за ниска заплата, майка му също. Малко след запознанството ни, съпругът ми дойде да живее у нас, аз живеех сама и самостоятелно в малко жилище , което е на моя баща и майка.
Скоро се заговори за сватба, двамата не го отлагахме, защото не сме първа младост. Във връзка с това съпругът ми си имал с неговите родители уговорка свекървата да отиде при бившия си съпруг, а ние със съпруга ми да отидем в дома, в който тя и мъжът ми живееха. Свекър ми се поколеба, отдръпна се и не пожелал да спази уговорката. Така тя се уплаши ние да не я изгоним от дома й и двамата със свекъра ни накараха да подпишем брачен договор. Целта на този договор е аз като снаха да не им взема нещо. Аз съм юрист и за мен това е абсурд, защото едното жилище не е на съпруга ми, а другото, в което живееше е на негово име, но с доживотно право на ползване на майка му. Но то е придобито преди брака, така, че няма правна възможност да им го взема. Обясних това на годеника си, той обаче настоя да сключим такъв договор, едва ли не заради спокойствието на неговите родители. Аз отговорих, че за да им покажа, че това не ме вълнува и защото го обичам, ще подпишем. Това обаче много вгорчи отношенията ни, защото аз поисках и клаузи в моя полза, още повече, че моите доходи са по-добри от тези на съпруга ми. Сериозно се замислих дали въобще да сключвам брак с този човек, но го направих, обичах го много, пък и бях на 38. Преди да се оженим съпругът ми ми сподели, че се притеснява от факта, че неговите доходи са по-ниски от моите. Аз му отговорих, че за двама влюбени това няма проблем.
Продължихме да живеем в жилището, където живея. Майка и татко се радваха, че най-после съм щастлива и през ум не им мина да поискат договор или нещо друго от съпруга ми. Майка ми се огорчи от искането им за брачен договор, но татко ги защити, като каза, че хората се страхували. Моят баща е много наивен и добър човек.
С времето се оказа , че имам репродуктивен проблем и мога да забременея само с инвитро процедура и то по доста по-сложен начин. Съпругът ми се съгласи доста трудно, защото имал морални съображения. Понеже неговите доходи са по-ниски, се разбрахме аз да платя процедурата. Свекър ми като разбрал за проблемите ми, посъветвал мъжа ми да помисли дали да не си потърси късмета другаде. Съпругът ми му отговорил, че е до мен и ще се борим.
Като дете преживях нещо трагично. Моите родители и семейството на леля ми не можаха да се погрижат за баба ми и тя почина. Това е моя голяма травма и болка. Споделих го със съпруга си, защото мислех, че е моята половинка. От време на време му казвам колко ми тежи това и как не искам да се случва в нашето семейство. Използвайки този разговор той поиска да му обещая, че един ден ако се наложи аз като негова жена трябвало да му дам пари, за да се грижи за родителите си и по-скоро за майка си и дали съм готова на това. Отговорих му, че неговите родители нямат моралното право да искат това от мен. Той избухна, разкрещя се и започна да ме тормози. Започна да се интересува от мои влогове, които съм си направила преди да се оженим. Стигна се до там да го заплаша с изгонване от дома и с край на брака ни. Той уж омекна, но отново стана скандал. Аз исках да знам дали отклонява средства от скромната си заплата за майка си и ако е така, да се откажем от общия бюджет, който имаме и който се попълва основно от мен.
Тези дни бях в командировка в провинцията, преди това се бяхме скарали по тези причини. Върнах се късно, той изобщо не ми се обади през тези три дни, не ме изчака на гарата, прибрах се сама от Централна гара в 22.00. Докато ме нямало съпругът ми бръкнал в общите ни пари и си взел за лечение на зъбите 1 000 лева. Каза ми го, като се прибрах и си взе още 150. Не дошъл да ме вземе, защото не съм заслужавала, гонела съм го от дома си.
Отново стана скандал и той започна да твърди, че му дължа пари за някакъв минал период от време, когато още не сме си събирали парите на едно място. Това не е така, няма как да го докажа, но му отговорих, че няма да му позволя да ме обвинява и да ме използва финансово. Твърдеше, че съм внасяла негови пари на мое име, и колко ли са станали моите влогове вече. Този път му казах да си събере багажа и да изчезва от живота ми. Той омекна и имахме много дълги разговори, за да си съхраним брака. Обаче се страхувам, че той е с мен заради финансова изгода и за да не е сам. Аз все още го обичам, пък и сме в напреднала фаза на доста сложна инвитро процедура. Стигало се е дотам, да ме заплашва, че заради тези наши скандали го е страх да има дете от мен и че в уречения ден няма да даде сперма, за да стане оплождането. Отвратително. Същевременно твърди, че иска дете.
Дала съм все пак още един шанс на брака ни. По две причини - още имам чувства към него и искам дете . Ако не се промени, мисля да го изгоня и да си гледам детенцето и живота си, но не ми се остава отново сама, а и не искам детето ни да живее без татко. Страх ме е, не мога да раждам по нормален начин. Същевременно лекарите дават шанс да имаме дете, разбира се, по начина, по който сме започнали процедурата. И всъщност него го е страх от раздяла повече от мен. Не знам какво да направя.
. Виждала съм бракове по сметка, когато използвания обича, си намира и някакво щастие. Тук ще се развиват някакви теории, но не бъди наивна, няма семейства без проблеми, но не си обявяват проблемите по форуми.