Чакайте бе, хора! Какво измислено има тук, свекър ми наистина му взе кола, макари и на старо преди да се оженим и ни подпомага ремонтите по нея, защото има възможност за това. Това е бил неговият подарък за нас. Красимило, какво страшно има двама съпрузи да се подкрепят в трудните ситуации? Ами тогава бракът е докато се появи трудна ситуация, а не докато искаме да сме заедно или докато смъртта ни раздели.
- Публикувана: 29 ноем. 2015, 00:09 ч.
- Последно мнение: 9 дек. 2015, 10:29 ч.
Подозирам, че е с мен заради парите ми
........................ какво страшно има двама съпрузи да се подкрепят в трудните ситуации?
Но, аз имам един въпрос.
Как точно той те подкрепя в трудните ви ситуации?Бих прочела с удоволствие поне 3-4 конкретни момента, в които той е бил до теб, когато си имала нужда, а не ала-балалализми от рода "Ами, много е мил, нежен....!" и т.н.
Защото до тук аз чета само как ТИ даваш, как ти трябва да подкрепяш, как от теб се очаква подкрепа и всеотдайност, но нищо за това какво ТОЙ дава във връзката ви.И нямам предвид пари.
Цитат
Красимило, какво страшно има двама съпрузи да се подкрепят в трудните ситуации? Ами тогава бракът е докато се появи трудна ситуация, а не докато искаме да сме заедно или докато смъртта ни раздели.
Вие не се подкрепяте, Натака. Той изисква ТИ да го подкрепяш, докато неговата поза е: "аз най-вероятно няма да имам тая възможност". Насажда ти чувство за вина, кара те да се чувстваш несигурна и те е превърнал в кълбо от нерви. Щом тази ситуация те устройва - ОК.
В кой труден момент той те подкрепи? В онзи, когато те заплаши, че ще те удари, или в онзи, когато те заряза сама на гарата? М?
А вие, стига я плашихте!
Тя написа, че мъжът ѝ обича деца, че се радва и играе с племенниците си, и ако твоят мъж е бил плашлив, то моят, хем беше на 22г., още на изписването гушна щерката, залюля я и " Ох, на тати, хубавицата"!
Тя написа, че мъжът ѝ обича деца, че се радва и играе с племенниците си, и ако твоят мъж е бил плашлив, то моят, хем беше на 22г., още на изписването гушна щерката, залюля я и " Ох, на тати, хубавицата"!
И кое те кара да мислиш, че моят мъж не е постъпил като твоя, или е по-важно да се заяждаме в темата. Ако пък твоя не е бил плашлив, то историята познава много такива, които до поне 2 годишна възраст на децата си почти не са ги обгрижвали.
ПП. ММ си я къпе и грижи за нея от първият й ден у дома. И никой не ми е идвал къщата да ми кърши ръце как да се изкъпе безценното бебе, защото си я отглеждаме сами от ден първи. И за сведение детето ми се роди 1950 гр, на изписването нямаше 2100 даже. Всички се плашеха от вида на това малко бебе и не знаеха как да го подхванат, за разлика от мен и таткото. Обаче кой ти дава гаранция, че е така при всички.
Вие не се подкрепяте, Натака. Той изисква ТИ да го подкрепяш, докато неговата поза е: "аз най-вероятно няма да имам тая възможност". Насажда ти чувство за вина, кара те да се чувстваш несигурна и те е превърнал в кълбо от нерви. Щом тази ситуация те устройва - ОК.
В кой труден момент той те подкрепи? В онзи, когато те заплаши, че ще те удари, или в онзи, когато те заряза сама на гарата? М?
Според мен авторката не си измисля.
По скоро през годините преди да създаде семейство си е изградила една розова илюзия за това какво ще бъде нейното семейство.В което принципно няма лошо..Всеки има право да мечтае
Омъжвайки се обаче се оказва че нещата са доооста далече от представата която тя е имала
И сега се мъчи някак си да направи отчето принца от приказката и.Ама не става и това и тежи и я прави мнителна и дребнава
По скоро през годините преди да създаде семейство си е изградила една розова илюзия за това какво ще бъде нейното семейство.В което принципно няма лошо..Всеки има право да мечтае
Омъжвайки се обаче се оказва че нещата са доооста далече от представата която тя е имала
И сега се мъчи някак си да направи отчето принца от приказката и.Ама не става и това и тежи и я прави мнителна и дребнава
И кое те кара да мислиш, че моят мъж не е постъпил като твоя, или е по-важно да се заяждаме в темата. Ако пък твоя не е бил плашлив, то историята познава много такива, които до поне 2 годишна възраст на децата си почти не са ги обгрижвали.
ПП. ММ си я къпе и грижи за нея от първият й ден у дома. И никой не ми е идвал къщата да ми кърши ръце как да се изкъпе безценното бебе, защото си я отглеждаме сами от ден първи. И за сведение детето ми се роди 1950 гр, на изписването нямаше 2100 даже. Всички се плашеха от вида на това малко бебе и не знаеха как да го подхванат, за разлика от мен и таткото. Обаче кой ти дава гаранция, че е така при всички.
ПП. ММ си я къпе и грижи за нея от първият й ден у дома. И никой не ми е идвал къщата да ми кърши ръце как да се изкъпе безценното бебе, защото си я отглеждаме сами от ден първи. И за сведение детето ми се роди 1950 гр, на изписването нямаше 2100 даже. Всички се плашеха от вида на това малко бебе и не знаеха как да го подхванат, за разлика от мен и таткото. Обаче кой ти дава гаранция, че е така при всички.
Да е обратното, а ти вместо да го изтъкнеш като факт и сведение от първа ръка, да я плашиш, че видиш ли, само във филмите бащиния инстинкт се събужда веднага, е меко казано учудващо!
Аз не се заяждам, но реагирам на постовете ти, защото в болшинството ти са силно негативни и обвиняващи, като че ли почерпени от собствения ти живот.
А, после се оказва, че си обвиняваш " по принцип", докато при теб , същите ситуации са "цветя и рози".
И кое те кара да мислиш, че моят мъж не е постъпил като твоя, или е по-важно да се заяждаме в темата. Ако пък твоя не е бил плашлив, то историята познава много такива, които до поне 2 годишна възраст на децата си почти не са ги обгрижвали.
ПП. ММ си я къпе и грижи за нея от първият й ден у дома. И никой не ми е идвал къщата да ми кърши ръце как да се изкъпе безценното бебе, защото си я отглеждаме сами от ден първи. И за сведение детето ми се роди 1950 гр, на изписването нямаше 2100 даже. Всички се плашеха от вида на това малко бебе и не знаеха как да го подхванат, за разлика от мен и таткото. Обаче кой ти дава гаранция, че е така при всички.
ПП. ММ си я къпе и грижи за нея от първият й ден у дома. И никой не ми е идвал къщата да ми кърши ръце как да се изкъпе безценното бебе, защото си я отглеждаме сами от ден първи. И за сведение детето ми се роди 1950 гр, на изписването нямаше 2100 даже. Всички се плашеха от вида на това малко бебе и не знаеха как да го подхванат, за разлика от мен и таткото. Обаче кой ти дава гаранция, че е така при всички.
Да е обратното, а ти вместо да го изтъкнеш като факт и сведение от първа ръка, да я плашиш, че видиш ли, само във филмите бащиния инстинкт се събужда веднага, е меко казано учудващо!
Аз не се заяждам, но реагирам на постовете ти, защото в болшинството ти са силно негативни и обвиняващи, като че ли почерпени от собствения ти живот.
А, после се оказва, че си обвиняваш " по принцип", докато при теб , същите ситуации са "цветя и рози".
Абе не разбра ли, че напъна е да се раздели натака от мъжа й.
Всички "аргументи" са впрегнати за постигането на тая цел, вкл. безумия от сорта, че бащите се страхуват от новородените си деца и бащинския инстинкт (ако изобщо се пробуди), се пробуждал след n на брой години, как бебето щяло да реве и да ги изнервя и пр.
Ни най-малко не споделям от моя опит, а от това, което съм видяла около мен. Познавам малко на брой бащи, които с охота поемат децата си, домакинската работа и всичко друго наравно с жена си.
А пък за моя съпруг няма какво да споделям в темата, ако искаш заповядай ми на гости, сама от първа ръка да видиш. Обаче това с какво ще помогне на авторката, като й кажа, че моят съпруг е страхотен?
Alexandria* , въобще не ме интересува дали ще се разделят или не
А пък за моя съпруг няма какво да споделям в темата, ако искаш заповядай ми на гости, сама от първа ръка да видиш. Обаче това с какво ще помогне на авторката, като й кажа, че моят съпруг е страхотен?
Alexandria* , въобще не ме интересува дали ще се разделят или не
Ни най-малко не споделям от моя опит, а от това, което съм видяла около мен. Познавам малко на брой бащи, които с охота поемат децата си, домакинската работа и всичко друго наравно с жена си.
А пък за моя съпруг няма какво да споделям в темата, ако искаш заповядай ми на гости, сама от първа ръка да видиш. Обаче това с какво ще помогне на авторката, като й кажа, че моят съпруг е страхотен?
Alexandria* , въобще не ме интересува дали ще се разделят или не
А пък за моя съпруг няма какво да споделям в темата, ако искаш заповядай ми на гости, сама от първа ръка да видиш. Обаче това с какво ще помогне на авторката, като й кажа, че моят съпруг е страхотен?
Alexandria* , въобще не ме интересува дали ще се разделят или не
За мен това е непонятно, затова и реагирам.
Красимило, идвал е с мен до клиниките почти винаги. Веднъж се бях позабавила в една и като се върнах го заварих да готви. Когато ми е било зле е ходил да ми купи лекарства, правил ми е чай. Не твърдя, че не очаквам повече, напротив, искам да е по-мил. И не го оправдавам за нищо.