Подозирам, че е с мен заради парите ми

Аз отдавна го написах и винаги съм се чудела как за всичко все ти се искат кетапи в живота за пригодност за шофиране, за учителстване, за лекуване, а да имаш дете ...всеки може.
А какво се дава на това дете като гени, условия, грижа след това е мътна вода.

А  кой може да каже, че би или не би могъл? Щото на думи е едно, на дело и в действителност, друго. Много грозно, много.
Контеса, така е оцеляло човечеството - с тия същите хора с недостатъците. Смятам евгеничната идея за отвратителна.

Натака, Натака, направо ти се чудя как си станала юрист и съвсем вече не се чудя защо семейните ти отношения са толкова сбъркани. ТИ чуваш/четеш и реагираш само на това, което ти изнася. Ако и с мъжа си се държиш така както във тази тема, която е лично твоя, става пределно ясно, защо не ти върви.
ТИ обиждаш и унижаваш със самото си пренебрежително поведение и избирателно отношение.
Това ти го казвам за n-ти път и реакция никаква.
Не знам какъв е мъжът ти, защото сме чули само твоята версия. НО от всичко изписано от теб и начина на писане и поведението ти виждам само как ти не си в час в какво представлява семеен живот и семейни отношения. Не умееш да приемаш критика и да признаваш грешките си. А това е достатъчно да вбеси и най-големия светец. Нищо чудно ти сама да си предизвикала всички тези събития с нещо, което дори не осъзнаваш.

След като иска "здраво, бяло" бебе, едва ли би го гледала ако има синдром на даун, що да не може да се каже? Може.
Чак евгеника няма нужда, но специално за условията и грижите може да се работи. Най-малкото задължителни ограмотяващи  курсове за родителство би било хубаво да има, а не да се шашкат от ваксини и да ги солят бебетата и какво ли още не. Ама съвсем отплеснахме темата.
Според мен е неморално да лъжеш съпруга си, че искаш да си с него, а всъщност да планираш да го изхвърлиш, след като родиш. Щото то на практика нещо такова с получава в момента. На нея й е много по-важна фикс идеята с бебето, отколкото да се разбират със съпруга. Иначе сега щяха да ходят по семейни терапевти, а не клиники за инвитро.

Живея в държава, където кандидат-осиновителите попълват анкета и ако отбележат, че предпочитат бяло дете, никога няма да бъдат одобрени за осиновяване на каквото и да е дете. Ако напишат че нямат предпочитания, тогава шансът за бяло дете е голям. Дано и в България да стане така.

Благодаря ти, че отговори и заради мен. Спести ми писането 

... И не само, ако действително уважаваш и казваш, че обичаш този, с който живееш, ще уважиш и неговия избор относно това, как да имате дете, а не едва ли не, да мислиш, как да го използваш, защото те интересува единствено личното ти решение и нямаш дори скрупули, да се освободиш от него, след като прецениш, че повече не ти трябва.
Да занимаваш напълно непознати с най-грозни картинки от дребнавостите ти, е неуважение и към собствения си живот...

Всъщност опитът ми показва не точно това. Понеже работя с родилки, нерядко такива, които уж са ходили на курсове и имат представа и пр., след раждането са като парализирани и тотално неспособни да се адаптират към ситуацията. Срещала съм обаче не една и две жени, които ми изглеждаха не особено заинтересовани от майчинството, които си казваха, че нито ще кърмят, нито смятат да са основните отглеждащи детето, а се надяват на бабите, но които бяха тотално преобразени от майчинството и след раждането имаха съвсем различна нагласа. Да не говорим, че разбирането що е то отговорно родителство може да е доста различно за различните хора - и кой може да каже, че неговото трябва да е единица мярка?
За тежкоболните деца темата е тежка и само който е минал през това може да каже може ли да носи този кръст, или не. Другите само теоретизираме. И ако някой не е гледал такова дете, не е редно да пита друг би ли го правил. И тук съм срещала съвсем неочаквано поведение - тъй като поради здравословните проблеми на големия ми син съм била по болници и съм срещала родители на такива деца - имаше майка тип кифла, която с огромна любов отглеждаше дете със синдром на Даун, а хора с претенции се отказаха. Пак казвам, това са тежки съдби - аз съм имала нелек живот, но абсолютно несравним с тяхната ежедневна борба.
За бялото и здраво бебенце, истината е, че имам няколко познати, които искаха да осиновяват, и всичките искаха такова. За предпочитане момиченце. На мен това ми звучеше отвратително, защото аз не само че не съм расист, но и не мога да приема расизма под никаква форма. Но е факт, Натака си го казва, а огромната част от другите хора може и да не го кажат, но го мислят. Достатъчно наясно колко малко хора имат моето отношение. От друга страна, расизмът няма нищо общо с християнството и подобно отношение от съпруга на свещеник е неприемливо.

Няма лошо- така са решили в твойта държава, но не виждам защо всички хора трябва да бъдат заставени да имат еднакви мисли, еднакви чувства и еднакви избори?
Що за демокрация и що за право на личен избор е това?
Да, аз си казвам, че не бих осиновила негърче или циганче, или жълто дете.
Защо да се срамувам, че искам дете от моята раса?
Това значи ли, че мразя другите раси?
И да се омъжа за чер или жълт не мога- специфичната им миризма не ми импонира, но това пак ли значи, че съм расист?

Амчи то други раси не останаха 

Не питам дали са останали, а дали е задължително да мразиш друга раса, за да не искаш да се омъжиш за неин представител и да родиш/ осиновиш дете от същата?

Натака, на този етап, каквото и да се напише е решила: 1 да запази брака си 2 да направи ин витро. Затова набляга на мненията, които са свързани с това и създава впечатление, че игнорира другите. На практика е доста търпелив човек - 99 процента от хората биха зарязали темата, пълна с критики към нея и съпруга й.
Все пак й препоръчвам да направи мисловен експеримент - напр. какво се случва при неуспешно инвитро?!?
При нея проблемът не  е точно да е здраво и бяло, а че едва ли не гените предопределят характер и т.н. на практика средата също е доста определяща

Ами като е решила да действа и да затвори темата - нещо, което също и беше казано няколко пъти. А то един ден така, един ден иначе. Даже беше заявила, че всичко е наред и на другия ден, при първия проблем пак отначало. Тя самата е толкова лабилна в момента, че няма накъде повече. Може и да е от хормоните, ама съвсем да не се владееш Някой, на чиито коментари обръща повече внимание, да й обясни, че проблемите няма да изчезнат за една нощ и с един разговор, а трябва време, търпение и здрави нерви.

Расизъм не е да мразиш друга раса, а да смяташ, че има разлика между расите (обикновено в полза на твоята). Да делиш бебета по признак цвят, защото ти харесват повече тези, чиито нюанс е близък до този на твоята кожа си е жив расизъм.
Ами  ако смята, че гените определят характера, защо й е да ражда от мъж, чиито характер не понася твърде?

Естествено, че има разлика между расите, това никой не може да го отрече. Темата обаче не е за това.