"Едно време как сме писали писма? Листът и моливът са толкова тежки, сякаш държа пистолет. Веднъж след една акция ти ми благодари. Негодникът щеше да те убие, но аз го спрях, казах ти 'всъщност всеки път спасявам себе си', сигурно си спомняш. Днес няма спасение Селин, и стрелецът, и мишената съм аз. Никога не пропускам целта, ранявам и любимите си хора, не го правя нарочно, но който ме обикне, непременно страда. Ние с теб изгубихме живота си, загубихме Умут, заровихме го в годините през, които бяхме заедно. За какво са ни думи, имахме надежди, беше хубаво, а сега? Зарови и мен в тях Селин, аз те обичах, не се справих с много неща, опитах се, но не се получи, нараних те, съсипах те, знам, че е непростимо, но мъката остава, знам. Не ме поглеждаш, каза ми да замина някъде далече - заминавам. Оставям ти още една мъка, когато чуеш ще те заболи, пак ще се разсърдиш, но нищо, това е за последно. Селин аз много те обичам, дори когато умирам. Не казвам да ме забравиш знам, че не можеш, не веднага, някой ден.
Прости ми. "
Прости ми. "
пп Благодаря ти, че си сложила писмото!
Това беше голяма грешка, защото пиенето не води до нищо добро - съответно и той промени държанието си, наистина на моменти прекали спрямо Хюсню и колегите си, но това е защото беше пил и изпитваше болка заради загубата на Умут. 
