- Публикувана: 13 дек. 2015, 22:52 ч.
- Последно мнение: 27 дек. 2015, 11:55 ч.
Къде живеете?
Докато коментарите се движеха що-годе по темата имаше само 7 дами, които казаха, че са в България и са доволни. Стана ми тъжно...
Аз съм в България и съм доволна. И не съм единствената, просто явно на повечето им омръзна да се отчитат в такива теми
а и като цяло хората, които не са доволни са по-склонни да си излеят мъката, отколкото тези, на които всичко им е наред. Аз също нямаше да се разпиша, ако не беше твоя пост.
Във всяка страна има лоши и злобни хора, във всяка страна стават катастрофи, убийства, кражби, изнасилвания и пр.гадости.
Тук само на мен ли ми се струва, че хората едвам свързват 2-та края.
Една мъничка статистика 2млн и половина, хранят останалите 5млн българи. За какво развитие на таланти говорим. И аз мисля, че Адел, нямаше да вирее тук.
На мен ми харесва в България. Но ако в Англия, случайно загубиш работата си, веднага на следващия ден намираш нова. Докато тук?
Пуснах тази тема, за да разбера, как е животът отвъд границите ни.
Признавам, има хора тук, които живеят доволно! Признавам го.
Нито искам да водя спорове, просто ми е любопитно как се живее според вас и тук и там.
Тук само на мен ли ми се струва, че хората едвам свързват 2-та края.
Една мъничка статистика 2млн и половина, хранят останалите 5млн българи. За какво развитие на таланти говорим. И аз мисля, че Адел, нямаше да вирее тук.
На мен ми харесва в България. Но ако в Англия, случайно загубиш работата си, веднага на следващия ден намираш нова. Докато тук?
Пуснах тази тема, за да разбера, как е животът отвъд границите ни.
Признавам, има хора тук, които живеят доволно! Признавам го.
Нито искам да водя спорове, просто ми е любопитно как се живее според вас и тук и там.
Скрит текст:
Аз съм в България и съм доволна. И не съм единствената, просто явно на повечето им омръзна да се отчитат в такива теми
а и като цяло хората, които не са доволни са по-склонни да си излеят мъката, отколкото тези, на които всичко им е наред. Аз също нямаше да се разпиша, ако не беше твоя пост.Докато коментарите се движеха що-годе по темата имаше само 7 дами, които казаха, че са в България и са доволни. Стана ми тъжно...
Аз съм в България и съм доволна. И не съм единствената, просто явно на повечето им омръзна да се отчитат в такива теми
Скрит текст:
Защо? Много е хубаво даже. По-добри университети, виждаш свят, други хора. А и чужбинските дипломи се ценят у нас. Преди години баща ми много искаше да замина да уча в чужбина. Еми радвам се, че не го послушах.
Ако авторката иска да получи подкрепа и разбране от съфорумки в чужбина, съжалявам, че отклоних темата.
Едит:
...Пуснах тази тема, за да разбера, как е животът отвъд границите ни.
... просто ми е любопитно как се живее според вас и тук и там.
... просто ми е любопитно как се живее според вас и тук и там.
http://prikachi.com/images.php?images/273/8517273x.jpg
Нещо от фейсбук в точния момент.
Нещо от фейсбук в точния момент.
Докато коментарите се движеха що-годе по темата имаше само 7 дами, които казаха, че са в България и са доволни. Стана ми тъжно...
Аз съм в България и съм доволна. И не съм единствената, просто явно на повечето им омръзна да се отчитат в такива теми
а и като цяло хората, които не са доволни са по-склонни да си излеят мъката, отколкото тези, на които всичко им е наред. Аз също нямаше да се разпиша, ако не беше твоя пост.И ние бяхме доволни от себе си
справяхме се не лошо 
недоволството ни идваше от по-глобални неща а и не само , които не зависят само от нас
Не можахме да се капсуловаме и да не ни правят впечатление.
Живея в България! Обичам родината си...,харесва ми живота тук. Тук са ,,корените,, ми, а дърво без корени не може да живее, затова всички живеещи в чужбина милеят за България/колкото и да я мразят/.
Мислихме да ходим в чужбина,но в крайна сметка и в София си намерихме доста доходоносна работа.. Но като се роди малкия, се върнахме в родния ни град Стара Загора. Не съжалявам за нищо, детето си има баби и дядовци, расте щастливо в спокоен и чист град, имаме с мъжа ми прилична работа - друго не ни трябва.
Има неща,които не си купуват с пари... това да си с близките си хора и приятелите си,това детето да вижда почти всеки ден баба си и дядо си,това да се чувстваш щастлив и обичан...
Мислихме да ходим в чужбина,но в крайна сметка и в София си намерихме доста доходоносна работа.. Но като се роди малкия, се върнахме в родния ни град Стара Загора. Не съжалявам за нищо, детето си има баби и дядовци, расте щастливо в спокоен и чист град, имаме с мъжа ми прилична работа - друго не ни трябва.
Има неща,които не си купуват с пари... това да си с близките си хора и приятелите си,това детето да вижда почти всеки ден баба си и дядо си,това да се чувстваш щастлив и обичан...
недоволството ни идваше от по-глобални неща а и не само , които не зависят само от нас
Не можахме да се капсуловаме и да не ни правят впечатление.
Не можахме да се капсуловаме и да не ни правят впечатление.
Не мисля, че има държава, в която всички глобални неща да са ми на 6. Ако не е едно, ще е друго.
Разбира се, ако нещо конкретно много му пречи на един човек, а на друго място, на което други неща са проблем, но точно то не е, е нормално да се премести.
За талантите четох напред - развитието им е най-вече на местата, където има повече хора. И в Америка да е човек, ако е в някое затънтено място пак трябва да стигне до голямото с цената на много усилия.
Ние таланти нямаме, та няма а какво да се притеснявам, но хората, които имат напълно подкрепям в борбата напред
Тук не става въпрос за любовта към Родината.Аз не познавам човек,който да не си я обича.Това не означава,че искам да живея в нея.Обичам си я,тя има специално място в сърцето ми.Имам си къща в нея,но няма да се върна повече,освен на почивка.
И защо все въртите нещата около доходите?Те са важни,но не определящи,когато човек реши да се мести зад граница.
И не всички работят мечтаната работа зад граница,но не всички са чистачи или на помощи!!!
Навсякъде по широкия свят има лоши хора и гадни места,затова човек търси.Движи се,учи се,променя се.Понякога бързо намира,каквото му е нужно.Понякога търси цял живот.Това е животът:движение и промяна.
В България сме, но се замисляме сериозно да заминем. Ако гледаме нещата в по-тесен кръгозор, нямаме причина да напуснем - семействата ни са тук, приятелите ни, въпреки че голяма част заминаха, са типът хора, с които може да общуваш пълноценно във всяко едно отношение, работите ни са добри. Но, когато излезем извън личния ни комфорт, нещата стават съвсем други. Имам лични и преки наблюдения каква мафия се вихри, облечена в депутатски имунитети. Тук няма работеща икономика и всичко се крепи на услуги и еврофондове (които апропо не са вечни, а 2020 г. е близо, дума колко се краде от тях изобщо няма да отварям). Няма никакво желание за каквато и да е реформа, всичко върви надолу. Можещите хора излязоха навън, тук са все по-малко, остават пенсионери и цигани като вторите са без никакъв шанс скоро да си променят трудовите и разни други навици. Манталитетът на хората ме тормози доста. И като погледна в далечното бъдеще и си казвам, че е наложително да напуснем, ако искаме да живеем нормално един ден. А че децата ни няма да са тук, това е повече от ясно, но и ние сме млади и заслужаваме по-нормален живот. Мислим още. Мислим, само защото още обичаме България и знаем, че въпреки всичко, носталгията ще е огромна.
Живеем в Германия, но не се чувствам добре, не е моето място.
Не смятам да се застоявам дълго. Както някой каза, не всичко е пари. Много ми липсват приятелите,роднините, изобщо живота ми в България. На децата също им липсват приятелите, бабите, игрите.
Пословичната чистота и ред също вече е мит. Дворът в училището /начално училище/, където учи дъщеря ми не е ограден, може да се преминава през него. И масово разни хора си разхождат кучетата в тревните площи и не им събират акотата. И е минирано на всякъде, а децата са малки и много не гледат къде ходят.
Не смятам да се застоявам дълго. Както някой каза, не всичко е пари. Много ми липсват приятелите,роднините, изобщо живота ми в България. На децата също им липсват приятелите, бабите, игрите.
Пословичната чистота и ред също вече е мит. Дворът в училището /начално училище/, където учи дъщеря ми не е ограден, може да се преминава през него. И масово разни хора си разхождат кучетата в тревните площи и не им събират акотата. И е минирано на всякъде, а децата са малки и много не гледат къде ходят.