- Публикувана: 13 дек. 2015, 22:52 ч.
- Последно мнение: 27 дек. 2015, 11:55 ч.
Къде живеете?
Скрит текст: 
Човек, ако реши и е способен се адаптира навсякъде.
Пази боже! Пу, пу...
Бъдешето на децата ви зависи от вас. Ако не можете да им го осигурите тук, няма да можете и на вън. Или....разчиташ, че друг ще им го осигури...май. Скрит текст:
И от мен един +. Човек, ако реши и е способен се адаптира навсякъде.
........Не бихме се върнали след това в България нито за ден. Отдавна мина времето, в което вярвах, че нещо позитивно може да се случи в родината ни.
И двамата с мъжа ми вярваме, че дължим най-доброто бъдеще на децата ни и то не е тук...
И двамата с мъжа ми вярваме, че дължим най-доброто бъдеще на децата ни и то не е тук...
Имали сме доста възможности - нито една не ни поблазни. Виж за след пенсия ....там вече е друго.
един талант примерно , израснал в Бг или друга по-добре устроена държава ще имат различно бъдеще
Адел ако бе в БГ нямаше да вирее , или поне не в този си вариант
Средата , обществото също са от значение
Втори пример: пак сутринта пред мен на едно кръстовище стана инцидент между автомобил и велосипедист - горкият човек почти се преби първо в колата, а после и на земята. Веднага шофьорката излезе от колата да му помогне да се изправи, да се увери, че все пак е в не много лошо състояние и да предложи още помощ, ако е нужно. Мъжът показа, че е добре, каза, че може да се движи, дори се поусмихна. Така и никой никого не напсува до девето коляно . Това го наблюдавам често - нерядко има по някой велосипедист прострян на земята заради пешеходец или побутнат от кола, и все грандиозни скандали не виждам. Чак ми е странно, аз съм свикнала на друго.
Това къде се случва, нерядко да виждаш проснати велосипедисти на земята? Там не искам да живея.
По темата - в България живея.
В Холандия. В момента живея в Маастрихт и в центъра на около десетина дни веднъж гледам такива случки. Да не кажа голяма дума, но го имат почти за ежедневие. Но като се има предвид огромния брой велосипеди на глава от населението и много тегавия трафик тук, е нормално и процентът на леки злополуки да е по-висок. А и са си малко разсеянички със сигурност
. Но няма за какво да се притесняваш толкова, ако ти се случи да дойдеш, тъй като въпреки това, което споменах, Холандия е страната с едни от най-възпитаните и спокойни шофьори. Сериозни произшествия не си спомням да съм виждала и определено са в много пъти по-малко, отколкото в България. Аз тук забравих да притичвам като гърмян заек на пешеходните пътеки . Шофьорите намаляват скоростта отдалеч и спират когато има стъпил пешеходец на пътя, изчакват и не те юркат с въртене на гуми зад теб. Няма агресия и обикновено можеш да пратиш детето спокойно да пресича само. Спирам, че се отплеснах. 
Скрит текст:
Това къде се случва, нерядко да виждаш проснати велосипедисти на земята? Там не искам да живея.
По темата - в България живея.
В Холандия. В момента живея в Маастрихт и в центъра на около десетина дни веднъж гледам такива случки. Да не кажа голяма дума, но го имат почти за ежедневие. Но като се има предвид огромния брой велосипеди на глава от населението и много тегавия трафик тук, е нормално и процентът на леки злополуки да е по-висок. А и са си малко разсеянички със сигурност. Но няма за какво да се притесняваш толкова, ако ти се случи да дойдеш, тъй като въпреки това, което споменах, Холандия е страната с едни от най-възпитаните и спокойни шофьори. Сериозни произшествия не си спомням да съм виждала и определено са в много пъти по-малко, отколкото в България.
Аз тук забравих да притичвам като гърмян заек на пешеходните пътеки Втори пример: пак сутринта пред мен на едно кръстовище стана инцидент между автомобил и велосипедист - горкият човек почти се преби първо в колата, а после и на земята. Веднага шофьорката излезе от колата да му помогне да се изправи, да се увери, че все пак е в не много лошо състояние и да предложи още помощ, ако е нужно. Мъжът показа, че е добре, каза, че може да се движи, дори се поусмихна. Така и никой никого не напсува до девето коляно . Това го наблюдавам често - нерядко има по някой велосипедист прострян на земята заради пешеходец или побутнат от кола, и все грандиозни скандали не виждам. Чак ми е странно, аз съм свикнала на друго.
Това къде се случва, нерядко да виждаш проснати велосипедисти на земята? Там не искам да живея.
По темата - в България живея.
В Холандия. В момента живея в Маастрихт и в центъра на около десетина дни веднъж гледам такива случки. Да не кажа голяма дума, но го имат почти за ежедневие. Но като се има предвид огромния брой велосипеди на глава от населението и много тегавия трафик тук, е нормално и процентът на леки злополуки да е по-висок. А и са си малко разсеянички със сигурност
. Но няма за какво да се притесняваш толкова, ако ти се случи да дойдеш, тъй като въпреки това, което споменах, Холандия е страната с едни от най-възпитаните и спокойни шофьори. Сериозни произшествия не си спомням да съм виждала и определено са в много пъти по-малко, отколкото в България.. Автомобилите намалят отдалеч и спират когато има стъпил пешеходец на пътя, изчакват и не те юркат с въртене на гуми зад теб. Няма агресия и обикновено можеш да пратиш детето спокойно да пресича само. Спирам, че се отплеснах. Е , заради такива куп дребни неща предпочитам , мойто навън
Иначе всяко място си има + и -
Темата е приятна да не я обръщаме в спор
В Холандия. В момента живея в Маастрихт ...........
Живея в Холандия вече над 15 г. Блъскана съм с кола/аз на мотор/ точно 2 пъти. Единия път от 90 -годишен старец, тръгващ да излиза от редица паркирали коли , БЕЗ да се огледа. Нито един път , абсолютно нито един от блъсналите ме НЕ излезе да попита как съм.
Пълен мит е за прекрасните шофьори там
. В моето село не карат бързо, те просто ниско летят, при това ги снима камера на влизане , и на излизане.Плащат си глобите/май по 120 евро / и така , до следващия път.
С ужас пускам 13- годишното си дете всеки ден по 16 километра на колело.
Сега чакам да се разкаже как в Холандия няма кучешки изпражнения , никъде, ама никъде
, че да пусна снимки 
Днес сутринта ми се случи обратното, вместо аз да притичвам на светофар или пешеходна, една жена изкочи пред колата /за нея беше червено/ .. много ме псува жената, но не бях аз виновна. Не я ударих
Не знам дали ви прави впечатление, но тук, много по често ми се случва да ме псува жена шофьор /съответно, аз не я псувам, но й отговарям/. Много груби обноски сме придобили.
Не знам дали ви прави впечатление, но тук, много по често ми се случва да ме псува жена шофьор /съответно, аз не я псувам, но й отговарям/. Много груби обноски сме придобили.
В Холандия. В момента живея в Маастрихт ...........
Живея в Холандия вече над 15 г. Блъскана съм с кола/аз на мотор/ точно 2 пъти. Единия път от 90 -годишен старец, тръгващ да излиза от редица паркирали коли , БЕЗ да се огледа. Нито един път , абсолютно нито един от блъсналите ме НЕ излезе да попита как съм.
Пълен мит е за прекрасните шофьори там
. В моето село не карат бързо, те просто ниско летят, при това ги снима камера на влизане , и на излизане.Плащат си глобите/май по 120 евро / и така , до следващия път.
С ужас пускам 13- годишното си дете всеки ден по 16 километра на колело.
Сега чакам да се разкаже как в Холандия няма кучешки изпражнения , никъде, ама никъде
, че да пусна снимки О, не
, кучешки изпражнения мога да покажа и аз. Има си. От моето куче ги събирам в торбички, но не е като всички да го правят. Съжалявам за инцидентите, които си имала. За съжаление навсякъде може да се случи.Дядото на мъжа ми е на 90 години, още управлява автомобил и е потрошен от катастрофа миналата година по негова вина, че и жена му е още по болници. Много от по-възрастните хора тук (по мои наблюдения) не блестят с любезност - на пътя и въобще. За децата на пътя - хиляди са по улиците всеки ден с велосипеди, както знаеш, и за тази концентрация на участници в движението мисля, че все пак има голяма разлика в броя на инцидентите (сериозни такива). Или поне където живея от три години (на няколко различни места в Лимбург) имам такива наблюдения. Може и да има разлики в регионите. В малки градчета и селца, където съм била, е имало и дечковци, които "прелитат" с колата на мама или тати по уличките, но пак сравнението не е в полза на фактите в България. Пак казвам, навсякъде може да има от всичко, аз посочвам какво виждам около себе си.
В България съм. Късно е да се местя на моята възраст. Като млада исках да се махнем, но останахме. Сега съм доволна, че не се преместихме. Щях да променя предварителния замисъл на този живот и трябваше да се връщам още веднъж за поправка. А това не бива да става.
Не, не се шегувам.
Не, не се шегувам.
Докато коментарите се движеха що-годе по темата имаше само 7 дами, които казаха, че са в България и са доволни. Стана ми тъжно.
Аз съм тук и нямам никакво намерение да се местя. Има работа за мен и за мъжът ми, имаме добър стандарт и добра среда. И определено искам да отгледам тук детето си, макар и с ясното съзнание, че ще по-трудно от гледна точка на неговата среда след време.
Преди години баща ми много искаше да замина да уча в чужбина. Еми радвам се, че не го послушах.
Аз съм тук и нямам никакво намерение да се местя. Има работа за мен и за мъжът ми, имаме добър стандарт и добра среда. И определено искам да отгледам тук детето си, макар и с ясното съзнание, че ще по-трудно от гледна точка на неговата среда след време.
Преди години баща ми много искаше да замина да уча в чужбина. Еми радвам се, че не го послушах.
Преди години баща ми много искаше да замина да уча в чужбина. Еми радвам се, че не го послушах.