- Публикувана: 13 дек. 2015, 22:52 ч.
- Последно мнение: 27 дек. 2015, 11:55 ч.
Къде живеете?
В чужбина съм, но вече не знам какво да мисля. Нито за живота тук, нито за живота в България. Люшкам се между спокойствие, носталгия, яд, спокойствие, голямо спокойствие, после пак ме е яд, и така. Нито си мисля, че завинаги ще стоя извън България, нито имам представа как ще се реша да се върна. Веднъж го направих. Абе тъпа работа.
Излязох от България преди повече от 20 години. Първо да уча, после да работя. В началото се прибирах няколко пъти годишно, защото бях на 2 часа път със самолет и имах близки. След като се преместих през океана не съм се прибирала от 2004 година. Просто близките ми ги няма вече и няма за какво да се прибирам. Този форум и донякъде ФБ ми е връзката с България.
Животът ми е съвсем нормален и несравнимо по-добър отколкото беше в България, но аз я напуснах по време на големите кризи, девалвация и липси по магазините, така че сравнението е абсурдно и некоректно. Какво мисля за живота в България? Има много абсурди, но има има много положителни неща, които някак се губят в масовия негативизъм.
Отдава се прекалено внимание на незначителни неща, на външност и показност, съществува висока агресивност, а много важни неща се игнорират - това включва здраве, душевна хигиена, добронамереност. Както казах, има и много неща, които ме удивляват положително. Хората масово не ги оценяват, защото са нещо, с което са свикнали и ги приемат за даденост.
Не бих се върнала да живея в България - манталитетът ми е променен и ще ми бъде трудно да се адаптирам. Това, което "виждам" от форума е съвсем различна България от онази, която познавам. А и няма към какво да се върна.
Животът ми е съвсем нормален и несравнимо по-добър отколкото беше в България, но аз я напуснах по време на големите кризи, девалвация и липси по магазините, така че сравнението е абсурдно и некоректно. Какво мисля за живота в България? Има много абсурди, но има има много положителни неща, които някак се губят в масовия негативизъм.
Отдава се прекалено внимание на незначителни неща, на външност и показност, съществува висока агресивност, а много важни неща се игнорират - това включва здраве, душевна хигиена, добронамереност. Както казах, има и много неща, които ме удивляват положително. Хората масово не ги оценяват, защото са нещо, с което са свикнали и ги приемат за даденост.
Не бих се върнала да живея в България - манталитетът ми е променен и ще ми бъде трудно да се адаптирам. Това, което "виждам" от форума е съвсем различна България от онази, която познавам. А и няма към какво да се върна.
Живея в България, но с удоволствие бих я напуснала. За съжаление, колкото и да сме родолюбци, държавниците ни правят всичко възможно да ни изгонят от тук. В България всичко става с връзки, корупция и пари. Хората са озлобени. Ценностите са изкривени.
Да, красива природа, богата история! Но до там! Трудно е да гледаш близките си хора, трудили се цял живот, да получават 170 лв пенсия. Несправедливо е! Да не се чувстваш сигурен в собственото си бъдеще!
За съжаление поне засега не мога да замина, но се надявам някой ден да мога.
Да, красива природа, богата история! Но до там! Трудно е да гледаш близките си хора, трудили се цял живот, да получават 170 лв пенсия. Несправедливо е! Да не се чувстваш сигурен в собственото си бъдеще!
За съжаление поне засега не мога да замина, но се надявам някой ден да мога.
За сега в България, но се надавам в съвсем скоро време да се преместим окончателно в друга държава. Работим усилено по въпроса. Не искаме децата ни да растат тук сред злоба, пошлост и в тотална простотия. Не бихме се върнали след това в България нито за ден. Отдавна мина времето, в което вярвах, че нещо позитивно може да се случи в родината ни.
И двамата с мъжа ми вярваме, че дължим най-доброто бъдеще на децата ни и то не е тук...
И двамата с мъжа ми вярваме, че дължим най-доброто бъдеще на децата ни и то не е тук...
В Бг живея и нямам причина да бягам от тук.
+1
A вариант " и в двете" не е ли предвиден?