- Публикувана: 13 дек. 2015, 22:52 ч.
- Последно мнение: 27 дек. 2015, 11:55 ч.
Къде живеете?
Живея в чужбина защото последвах любовта и сърцето си.
Ако имаше държава с икономиката на страната в който съм сега и със социалният живот на България бих живяла там . За съжаление човек не може да има всичко в живота.
Мъчно ми е за тази България в която израснах през 80-те и 90-те и която оставих преди много години . Българията , в която все още живееха човеци с главно ч. Липсва ми страната на дедите ни , традициите , природните красоти и чудеса , фолклора ни ..... Липсват ми защото усещам ,че тези неща се отричат и избледнеяват, докато един ден не изчезнат завинаги . И тогава за мен ще си отиде и България .
Жалко , но факт.
Ако имаше държава с икономиката на страната в който съм сега и със социалният живот на България бих живяла там . За съжаление човек не може да има всичко в живота.
Мъчно ми е за тази България в която израснах през 80-те и 90-те и която оставих преди много години . Българията , в която все още живееха човеци с главно ч. Липсва ми страната на дедите ни , традициите , природните красоти и чудеса , фолклора ни ..... Липсват ми защото усещам ,че тези неща се отричат и избледнеяват, докато един ден не изчезнат завинаги . И тогава за мен ще си отиде и България .
Жалко , но факт.
Живея в чужбина от три години. Липсват ми много неща и най-вече хора хора от България и искам някой ден да се върна там може би завинаги, но засега предпочитам да живея тук. Хубаво ми е, когато се връщам за седмици или месец, но ако се застоя по-дълго, някои явления ми идват в повече и ми се пътува обратно. И после пак се появява носталгията 
. Иначе всяко място си има хубавите и лошите страни. Пресен пример от тази сутрин: недоспала кисела лелка на регистратурата на спешното не стига, че записала грешни данни, ами се опитва и много да ѝ знае устата, и то с неподходящ тон (не, че ѝ останах длъжна). Това са редки случаи. Втори пример: пак сутринта пред мен на едно кръстовище стана инцидент между автомобил и велосипедист - горкият човек почти се преби първо в колата, а после и на земята. Веднага шофьорката излезе от колата да му помогне да се изправи, да се увери, че все пак е в не много лошо състояние и да предложи още помощ, ако е нужно. Мъжът показа, че е добре, каза, че може да се движи, дори се поусмихна. Така и никой никого не напсува до девето коляно . Това го наблюдавам често - нерядко има по някой велосипедист прострян на земята заради пешеходец или побутнат от кола, и все грандиозни скандали не виждам. Чак ми е странно, аз съм свикнала на друго.
Това разбира се са само малки примери от многото - шарено е навсякъде, само дето на някои места шареното е в по-положителен план.
И въпреки всичко...някой ден искам да се върна.
. Иначе всяко място си има хубавите и лошите страни. Пресен пример от тази сутрин: недоспала кисела лелка на регистратурата на спешното не стига, че записала грешни данни, ами се опитва и много да ѝ знае устата, и то с неподходящ тон (не, че ѝ останах длъжна). Това са редки случаи. Втори пример: пак сутринта пред мен на едно кръстовище стана инцидент между автомобил и велосипедист - горкият човек почти се преби първо в колата, а после и на земята. Веднага шофьорката излезе от колата да му помогне да се изправи, да се увери, че все пак е в не много лошо състояние и да предложи още помощ, ако е нужно. Мъжът показа, че е добре, каза, че може да се движи, дори се поусмихна. Така и никой никого не напсува до девето коляно . Това го наблюдавам често - нерядко има по някой велосипедист прострян на земята заради пешеходец или побутнат от кола, и все грандиозни скандали не виждам. Чак ми е странно, аз съм свикнала на друго.Това разбира се са само малки примери от многото - шарено е навсякъде, само дето на някои места шареното е в по-положителен план.
И въпреки всичко...някой ден искам да се върна.
Живея и в чужбина, и в България - общо взето съм разкъсана между двете. Но на този етап не бих се установила в чужбина за постоянно, защото имам много дебели корени в България, много неща ме задържат тук. Убедила съм се, че и двете места си имат своите недостатъци, но поне засега предпочитам да се примиря с тези на родината си. След време кой знае...
П.С. И аз съм "за" трета опция в анкетата.
П.С. И аз съм "за" трета опция в анкетата.
Вече 6 години сме само в чужбина.В България живеехме доста добре.Не смятаме да се връщаме в България,а да продължим нататък.Любопитни сме,имаме да откриваме толкова нови места и хора.Лично аз съм жител на Земята.За децата,те ще си откриват сами какво и как го искат.
Светът е голям и красотите му ме чакат!
но по натам искам да поживея и на друго място 
И аз съм тук. Все повече ми харесва идеята да се преместим другаде. Тук.ми харесва, но днес се замислих, че ми трябват 1000лв за лещи за очи, а аз ги нямам. И с тези заплати няма да и да имам.
Отделно се замислих, че има хора, които буквално гладуват и не говоря за ромската част.
Страната ни е доведена до пълен колапс.
Отделно се замислих, че има хора, които буквално гладуват и не говоря за ромската част.
Страната ни е доведена до пълен колапс.
Скрит текст:
И от мен един +. Човек, ако реши и е способен се адаптира навсякъде.
........Не бихме се върнали след това в България нито за ден. Отдавна мина времето, в което вярвах, че нещо позитивно може да се случи в родината ни.
И двамата с мъжа ми вярваме, че дължим най-доброто бъдеще на децата ни и то не е тук...
И двамата с мъжа ми вярваме, че дължим най-доброто бъдеще на децата ни и то не е тук...
Бъдешето на децата ви зависи от вас. Ако не можете да им го осигурите тук, няма да можете и на вън. Или....разчиташ, че друг ще им го осигури...май.
Имали сме доста възможности - нито една не ни поблазни. Виж за след пенсия ....там вече е друго.
Скрит текст:
И от мен един +. Човек, ако реши и е способен се адаптира навсякъде.
........Не бихме се върнали след това в България нито за ден. Отдавна мина времето, в което вярвах, че нещо позитивно може да се случи в родината ни.
И двамата с мъжа ми вярваме, че дължим най-доброто бъдеще на децата ни и то не е тук...
И двамата с мъжа ми вярваме, че дължим най-доброто бъдеще на децата ни и то не е тук...
Бъдешето на децата ви зависи от вас. Ако не можете да им го осигурите тук, няма да можете и на вън. Или....разчиташ, че друг ще им го осигури...май.
Имали сме доста възможности - нито една не ни поблазни. Виж за след пенсия ....там вече е друго.
Защо така? Не е ли добре да си пенсионер в България? Ако си способна пенсионерка, ще се адаптираш
Втори пример: пак сутринта пред мен на едно кръстовище стана инцидент между автомобил и велосипедист - горкият човек почти се преби първо в колата, а после и на земята. Веднага шофьорката излезе от колата да му помогне да се изправи, да се увери, че все пак е в не много лошо състояние и да предложи още помощ, ако е нужно. Мъжът показа, че е добре, каза, че може да се движи, дори се поусмихна. Така и никой никого не напсува до девето коляно . Това го наблюдавам често - нерядко има по някой велосипедист прострян на земята заради пешеходец или побутнат от кола, и все грандиозни скандали не виждам. Чак ми е странно, аз съм свикнала на друго.
Това къде се случва, нерядко да виждаш проснати велосипедисти на земята? Там не искам да живея.
По темата - в България живея.
Скрит текст:
Човек, ако реши и е способен се адаптира навсякъде.
Пази боже! Пу, пу...
Бъдешето на децата ви зависи от вас. Ако не можете да им го осигурите тук, няма да можете и на вън. Или....разчиташ, че друг ще им го осигури...май.
Имали сме доста възможности - нито една не ни поблазни. Виж за след пенсия ....там вече е друго.
[/quote]Скрит текст:
И от мен един +. Човек, ако реши и е способен се адаптира навсякъде.
........Не бихме се върнали след това в България нито за ден. Отдавна мина времето, в което вярвах, че нещо позитивно може да се случи в родината ни.
И двамата с мъжа ми вярваме, че дължим най-доброто бъдеще на децата ни и то не е тук...
И двамата с мъжа ми вярваме, че дължим най-доброто бъдеще на децата ни и то не е тук...
Бъдешето на децата ви зависи от вас. Ако не можете да им го осигурите тук, няма да можете и на вън. Или....разчиташ, че друг ще им го осигури...май.
Имали сме доста възможности - нито една не ни поблазни. Виж за след пенсия ....там вече е друго.
Защо така? Не е ли добре да си пенсионер в България? Ако си способна пенсионерка, ще се адаптираш
[/quote]
Аз мога, кокалите ми обаче и вътрешната ми нагласа искат друг климат.