- Публикувана: 13 дек. 2015, 22:52 ч.
- Последно мнение: 27 дек. 2015, 11:55 ч.
Къде живеете?
При заминаване заедно, на цялото семейство, не мисля, че има стрес за децата, те се приспобяват много по-бързо от родителите.
На чужд гръб винаги изглежда лесно.
Както се говори, че децата изкарват варицелата по-лесно. Ами изкарват я по-лесно , защото не са мрънкала и не са се научили да се оплакват като възрастните.
Смяната на средата, на училището, на приятелствата се отразява на всички, включително и на децата.
Аз имам доста познати и приятели, включително и сестра ми, които заминаха за чужбина /различни страни/ с деца на различни години - от племенника на 5 години до деца в тинейджърска възраст. И всички споделят, че децата наистина са много адаптивни и бързо се приспособяват. Много по-бързо от родителите.
Не мислиш, защото не си го преживявала.
На чужд гръб винаги изглежда лесно.
На чужд гръб винаги изглежда лесно.
Аз имам доста познати и приятели, включително и сестра ми, които заминаха за чужбина /различни страни/ с деца на различни години - от племенника на 5 години до деца в тинейджърска възраст. И всички споделят, че децата наистина са много адаптивни и бързо се приспособяват. Много по-бързо от родителите.
Има и родители, които се приспособяват бързо.
А има и деца, които не искат да се приспособяват. Познато дете го върнаха обратно при баба му, защото НЕ пожела да се приспособи в английското си училище. В момента си учи тук и не иска да живее в Англия.
И какъв е талкоз този кошмар с деца в чужбина? Първият път заминахме с едно десетгодишно и едно осеммесечно. Сега сме само с едното, защото длугото е студент, а и си има вече свой живот, доходи и жилище за което не плаща наем, и пак ми е многа тежко, че го виждам 1-2 пъти в годината.
Не бих оставила никога деца и да замина без тях. Изобщо не виждам какъв е смисълът от такова нещо. Аз котките си не оставих, че деца.
Не бих оставила никога деца и да замина без тях. Изобщо не виждам какъв е смисълът от такова нещо. Аз котките си не оставих, че деца.
И какъв е талкоз този кошмар с деца в чужбина? Първият път заминахме с едно десетгодишно и едно осеммесечно. Сега сме само с едното, защото длугото е студент, а и си има вече свой живот, доходи и жилище за което не плаща наем, и пак ми е многа тежко, че го виждам 1-2 пъти в годината.
Не бих оставила никога деца и да замина без тях. Изобщо не виждам какъв е смисълът от такова нещо. Аз котките си не оставих, че деца.
Не бих оставила никога деца и да замина без тях. Изобщо не виждам какъв е смисълът от такова нещо. Аз котките си не оставих, че деца.
Но има хора, които от къща на два етажа отиват в боксониери.
Що не се опиташ да натикаш двете деца и двете котки в боксониера и после да кажеш цитирам:
"И какъв е талкоз този кошмар с деца в чужбина?"
В България живеем и ако не беше ниското заплащане на труда, никога не би ми минала мисълта за заминаване.
Не мога да се оплача от възможностите, които имам тук - всичко за децата ми е на 10 мин. пеш - парка, градината, доктора, пазара, магазина, кукления театър и не на последно място бабите...., двамата работим, имаме жилище.
Обаче като дойде време да плащаме сметките и ми се плаче, защото имам чувството, че живеем само за едното ядене, почивката на море или планина за седмица е равнозначна на ограничения за цялото семейство поне два-три месеца....да не говорим, че сега започнаха и заниманията извън градината, които също са платени и ....се замислям за заминаване все по-често....
Не искам да се местя, не искам да оставяме родителите си тук, но явно скоро ще дойде момента.
И не вярвам, че навън животът е "цветя и рози", но поне се надявам да съм спокойна, че не работя по 8 ч за едното ядене.....тъпо е.
Не мога да се оплача от възможностите, които имам тук - всичко за децата ми е на 10 мин. пеш - парка, градината, доктора, пазара, магазина, кукления театър и не на последно място бабите...., двамата работим, имаме жилище.
Обаче като дойде време да плащаме сметките и ми се плаче, защото имам чувството, че живеем само за едното ядене, почивката на море или планина за седмица е равнозначна на ограничения за цялото семейство поне два-три месеца....да не говорим, че сега започнаха и заниманията извън градината, които също са платени и ....се замислям за заминаване все по-често....
Не искам да се местя, не искам да оставяме родителите си тук, но явно скоро ще дойде момента.
И не вярвам, че навън животът е "цветя и рози", но поне се надявам да съм спокойна, че не работя по 8 ч за едното ядене.....тъпо е.
Вчера се чух с баба ми и разговорът се завъртя малко в посоката на темата. Няма човек сигурно, който да отрече, че отношението и животът към/на старите хора у нас е ужасно. Тя с такъв извинителен тон изтърси: "старите само пречим и тежим" .. Хората мизерстват, какъв ти "добър ден" и "благодаря".
О, това е толкова егоистично. Аз почти не познавам възрастен, който да не намила постоянно как пречел и трябвало да умира вече, вечно е едно от двете. Това е възрастово изменение а и народопсихология до някъде, да се завайкат на глас в стил колко пречат. Повечето го правят с цел получаване на повече внимание от близките.
Не визирам твойта баба точно, визирам възрастните около мен. Аз умишлено изчаках децата да поотраснат. Но пък на по-малка възраст адаптацията е по-лесна. Тук хората са по-необщителни и дъщерята се тръшка за приятелите си в България. Повечето от тукашните й приятели са чужденци (неавстрийци).
Моите деца също са страдали от неприемане в някаква форма (формите са ужасно много, но се усеща винаги).
В България живеем и ако не беше ниското заплащане на труда, никога не би ми минала мисълта за заминаване.
Не мога да се оплача от възможностите, които имам тук - всичко за децата ми е на 10 мин. пеш - парка, градината, доктора, пазара, магазина, кукления театър и не на последно място бабите...., двамата работим, имаме жилище.
Обаче като дойде време да плащаме сметките и ми се плаче, защото имам чувството, че живеем само ..
Не мога да се оплача от възможностите, които имам тук - всичко за децата ми е на 10 мин. пеш - парка, градината, доктора, пазара, магазина, кукления театър и не на последно място бабите...., двамата работим, имаме жилище.
Обаче като дойде време да плащаме сметките и ми се плаче, защото имам чувството, че живеем само ..
Ние живеем срещу училището , което има огромен двор със най различни дървета .
А отзад е планина с борова горичка и малка рекичка .Не искам да лиша детето си от това
и да отиде в чужда държава , да го возят с автобус сутрин до училището и да учи с деца от Азия, Африка и къде ли не . Да го пращам на лагер за скаути, след като тук го имаме безплатно .
На моето дете съм преценила, че не му трябва Ню Йорк , молове ...и че тук е мястото за безгрижното дество с многото приятели .
А само преди 2 години бях от най върлите критикари на оставащите в България и примиряващите се
с живота тук . Вече не мисля така . Само малко повече пари да имаше
Цитат на: smetanapalata link=topic=891472.msg32203178#msg32203178
О, това е толкова егоистично. Аз почти не познавам възрастен, който да не намила постоянно как пречел и трябвало да умира вече, вечно е едно от двете. Това е възрастово изменение а и народопсихология до някъде, да се завайкат на глас в стил колко пречат. Повечето го правят с цел получаване на повече внимание от близките. Не визирам твойта баба точно, визирам възрастните около мен.
Не визирам твойта баба точно, визирам възрастните около мен.Е, не знам какви баби познаваш ти. Сигурно си имаш причина да го напишеш. Аз баби - егоисти не познавам
Повечето са помагали, докато могат. Моята до 75 работеше.. И да идеш на лекар и да ти се фръцне, че си стара, за какво си дошла или в магазина да ти пуфтят, че си бавна.. Ами, за мен не е нормално. Мога да сравня, защото имаме баба и тук.
"На моето дете съм преценила, че не му трябва Ню Йорк , молове ...и че тук е мястото за безгрижното дество с многото приятели . "
Е, чужбина предполагам не е само Ню Йорк и молове. Даже мисля, че в повечето случаи не е. Имам бивш колега, който замина със семейството си в Англия, купи си къща в подчертано селски район и не може да е по-доволен. Не мисля, че децата му растат по молове.
А що се отнася до безгрижното детство в България - беше. Преди доста години. И аз имам хубави спомени как съм играла без надзор пред блока от много малка и колко спокойно беше за родителите ми моето детство в много отношения. Но това са точно спомени. Сега моето дете не мисля, че е възможно да има такова детство. Не и тук.
Е, чужбина предполагам не е само Ню Йорк и молове. Даже мисля, че в повечето случаи не е. Имам бивш колега, който замина със семейството си в Англия, купи си къща в подчертано селски район и не може да е по-доволен. Не мисля, че децата му растат по молове.
А що се отнася до безгрижното детство в България - беше. Преди доста години. И аз имам хубави спомени как съм играла без надзор пред блока от много малка и колко спокойно беше за родителите ми моето детство в много отношения. Но това са точно спомени. Сега моето дете не мисля, че е възможно да има такова детство. Не и тук.