- Публикувана: 13 дек. 2015, 22:52 ч.
- Последно мнение: 27 дек. 2015, 11:55 ч.
Къде живеете?
Добре, ето нов въпрос.
Какво ви кара да се.чувствате щастливи в страната в която се намирате?
Някой по-горе каза, че когато е в България, бърза да се прибере у дома. Чувствам се по подобен начин, защото "у дома" за мен е тук.
В България ходя, заради близките, повечето от тях идват сравнително често, посещенията са най-вече, заради сестра ми, на която упорито отказват туристическа виза.
Мисля, че когато човек изгради живот, дом и се установи другаде, България остава в спомените, такава каквато я е запомнил от детството си или поне при мен е така.
Не следя новините и това какво се случва там, признавам го, с ясното съзнание, че вероятно ще причиня траен потрес у повечето от вас.
Баща ми и съпругата му, често правят опити да ме информират, но не твърде успешно.
Не мисля за връщане, съпругът ми също. Дъщеря ни беше на годинка, когато дойдохме, сега е на 15, говори добре български, но по-скоро се възприема, като американка.
Турският език е последното нещо заради което не бих се върнала. А ако смятах, че има и най-малка надежда за оправия в рамките на моя живот, изобщо нямаше да тръгвам никъде. Но е трогателно, че Гери например се чувства като натоварена от родоотстйпници с тази задача.
Аз не съм родолюбец въобще, ходя там, където ми е добре и ми е изгодно, така да се каже.
Турски се говори масово и в Германия.
Скрит текст: Не споря за това. Говорихме за приказката "Като се оправи, ще се върнем", колко нелепо звучи...
Не знам за другите, но аз лично не съм казвала, че, бих се върнала, когато се оправи икономиката, но казвам, че бих се върнала с голямо удоволствие, когато започне да се променя манталитетът в България. Има голяма разлика. И тогава вече бих работила заедно с всички в България за развитието ѝ. Може някои да не мрънкат и блажено да се опитват да си представят, че някои неща не съществуват в нашата мила родина, но те всъщност все още са си там - не искам да изреждам кои, всички ги знаем. За мен е много важно да се промени мисленето на повечето българи. В тази среда, която все още съществува в държавата ни аз трудно вирея. А и не съм длъжна да го правя, нито да се чувствам виновна, че съм някъде другаде поради тази причина. Няма никакъв проблем за мен да се върна и да съм част от работещите за по-висок стандарт в България, но само когато видя, че човешкият живот, здраве и достойнство там са достатъчно ценни. Дотогава ще съм една от многото, пращащи общо милиони левове в държавата отвън.
В България имам близки, които са прекрасни хора, и те също страдат случващото се там.
И още нещо - винаги, докато съм била в България съм се борила с абсурдите в нея, абсолютно винаги - в отговор съм получавала нехайство, агресия, странни погледи и "Ти няма да оправиш света."
За какво говорим изобщо?...
Нито напусналите са родоотстъпници, нито останалите сме само патриоти.
Аз съм с реализирала тук, но ако не бях, ако ножът ми беше до кокала...или нещо друго, много важно за мен, да съм си плюла на петите.
Аз съм с реализирала тук, но ако не бях, ако ножът ми беше до кокала...или нещо друго, много важно за мен, да съм си плюла на петите.
Не знам за другите, но аз лично не съм казвала, че, бих се върнала, когато се оправи икономиката, но казвам, че бих се върнала с голямо удоволствие, когато започне да се променя манталитетът в България. Има голяма разлика. И тогава вече бих работила заедно с всички в България за развитието ѝ. Може някои да не мрънкат и блажено да се опитват да си представят, че някои неща не съществуват в нашата мила родина, но те всъщност все още са си там - не искам да изреждам кои, всички ги знаем. За мен е много важно да се промени мисленето на повечето българи. В тази среда, която все още съществува в държавата ни аз трудно вирея. А и не съм длъжна да го правя, нито да се чувствам виновна, че съм някъде другаде поради тази причина. Няма никакъв проблем за мен да се върна и да съм част от работещите за по-висок стандарт в България, но само когато видя, че човешкият живот, здраве и достойнство там са достатъчно ценни. Дотогава ще съм една от многото, пращащи общо милиони левове в държавата отвън.
В България имам близки, които са прекрасни хора, и те също страдат случващото се там.
И още нещо - винаги, докато съм била в България съм се борила с абсурдите в нея, абсолютно винаги - в отговор съм получавала нехайство, агресия, странни погледи и "Ти няма да оправиш света."
За какво говорим изобщо?...Това също е много забавно, всички зад граница са с онзи, другия манталитет, както и на всички зад граница близките в България са чудесни, прекрасни и добри хора, и те с онзи, другият манталитет
.Емигриралите българи са към милион и половина за 30 години, най-близките им роднини са поне трима- родители и брат/сестра, това прави 4,5 млн, и по някой добър и интелигентен приятел, заблуден и останал в България, и то станаха 6 милиона добри българи, та се чудя кои са онези имагинерни лоши хора с въпросния манталитет, дето всички ги спрягат като голямото зло?
"Не съм от тях, Како Сийке!"
Мдам.
Аз на какви българи зад граница съм попадала, с най-прекрасния манталитет на света, да.
Наред с целта на университетите да генерират знания и интелектуален растеж е и тази да се правят научни изследвания и иновации. Осигуряват ли условия и оборудване, подпомагат ли една такава дейност българските университети - не.
Проектите в научната област за някои по-тесни специализации са пълен т@шак като погледнеш какво е съфинансирането и си направиш елементарна сметка.
Пак играят така недолюбваните "връзки", но колкото и да се отрича са си чист факт. Има естетсвено и случайни успешни инициативи, но те трябва да са практика, а не див късмет.
Проектите в научната област за някои по-тесни специализации са пълен т@шак като погледнеш какво е съфинансирането и си направиш елементарна сметка.
Пак играят така недолюбваните "връзки", но колкото и да се отрича са си чист факт. Има естетсвено и случайни успешни инициативи, но те трябва да са практика, а не див късмет.
Малко е офф-, обаче стигнах до твоя пост и исках да споделя нещо, което ме изненада изключително позитивно, докато преглеждах списанията напоследък. Линкът е по-долу. Не ми се е случвало да видя статия от изключително български екип в някое от международните научни списания досега, но ето че такива неща се случват
В случая последният автор не работи в България, но това не омаломажава научното постижение на екипа от СУ, а говори за източника на финансиране. Не съм в областта и не мога да коментирам точно. Но много се зарадвах.Но като цяло съм съгласна с нещата, които казваш в постовете си. В науката парите са решаващ фактор. Аз не намерих развитие за себе си в моята сфера в България и сега се занимавам с наука другаде. Но това не беше единствената причина да замина, имаше достатъчно други.
http://www.nature.com/nature/journal/vaop/ncurrent/full/nature16189.html
Вчера се чух с баба ми и разговорът се завъртя малко в посоката на темата. Няма човек сигурно, който да отрече, че отношението и животът към/на старите хора у нас е ужасно. Тя с такъв извинителен тон изтърси: "старите само пречим и тежим" .. Хората мизерстват, какъв ти "добър ден" и "благодаря".
Добре, ето нов въпрос.
Какво ви кара да се.чувствате щастливи в страната в която се намирате?
Какво ви кара да се.чувствате щастливи в страната в която се намирате?
Живея в България. По принцип ми е все едно къде ще живея. За близки и приятели не ми пука изобщо, нямам нужда от тях. От хората съм, които са си самодостатъчни и нямат нужда от топли връзки. Много лесно ще се адаптирам и в чужбина, но мъжът ми не пожела да заминем. Трябвало да се борим, според него, да постигнем нещо в България. Но той е някакъв заблуден патриот засега...Да видим кога ще му дойде акъла в главата 
Аз лично смятам, че синът ми не трябва да живее и работи тук, ако и за нас да е късно.
За всеки случай се хванах да уча чужд език, тъй като все пак възнамерявам да изкарам "големия патриот" и сина си от тук
Аз лично смятам, че синът ми не трябва да живее и работи тук, ако и за нас да е късно.За всеки случай се хванах да уча чужд език, тъй като все пак възнамерявам да изкарам "големия патриот" и сина си от тук
Но да влачиш в чужбина малки деца си е чист кошмар и аз лично не се навивам да го правя. Като кошмарът е и за родителите и за децата.
Забелязвам друго явление. Много майки на малки деца , заминаха без тях. Установиха се в чужбина, след което "дръпнаха своите семейства"
Вчера се чух с баба ми и разговорът се завъртя малко в посоката на темата. Няма човек сигурно, който да отрече, че отношението и животът към/на старите хора у нас е ужасно. Тя с такъв извинителен тон изтърси: "старите само пречим и тежим" .. Хората мизерстват, какъв ти "добър ден" и "благодаря".
Аз винаги съм имала прелестно отношение към възрастни хора ( отгледана съм по старомодния начин около баба и дядо постоянно), и винаги ми е било чудно това отношение на другите към възрастните, като към някакви изрезки. Като прибавим тяхната невъзможност да водят достоен живот и да имат достойни старини, това е една от причините да не харесвам много-много нашето общество. ( помня прекрасно как например тоя парапитек Бойко Борисов ги обвини, че са "изяли резерва").
Когато дойдох тук разликата в отношението към възрастните беше толкова голямо, че е имало моменти, в който ми е ставало ужасно мъчно за моите хора в България, които с нищо не са по-долу, а даже превъзхождат болшинството възрастни, които тук познавам по култура, интелект, образование, кариера, ако щете и визия. Тук възрастните хора са активни фактори, участници и потребители на обществения живот. Не е нужно да им се целува ръка, можеш спокойно да им говориш на "ти" или по име, тече нормална, човешка комуникация. Това на мен ми действа на чувството за нормалност, което май повечето от разписалите се наричат "спокойствие".
Но да влачиш в чужбина малки деца си е чист кошмар и аз лично не се навивам да го правя. Като кошмарът е и за родителите и за децата.
Кое му е кошмарното? Че моите бяха на 5 и 2 години тогава?
Видяла съм много български деца покрай тукашното бг училище в различни възрасти.
Според финансовите възможности на родителите си попадат в различни среди, но чак пък кошмар...не съм видяла.
Moin, гледала си стари български филми, от Бай Тошово време. Все да се крадне от работното място, все да се пререди с връзки, все да се цака някой.......Това със солени глоби не се решава.
Ние като цяло сме се вписали в положението без особени сътресения, харесвам живота си, нямам особени забележки. Единственият ми проблем са кучетата. Но пък като ходих в Тулуза се сблъсках с едно дого аржентино пуснато в центъра, така че или аз съм карък, или и другаде ги има тези проблеми, но като следя новините за убити от питбули по Америка, Австралия Англия явно е по-скоро второто...
Твоите са по-големи, в тази възраст им се иска повече свобода
При малките е различно. Едно такова заминаване на майката/бащата може да доведе и до заекване, поведенчески проблеми и т.н. (реални последствия, които съм виждала).
Разбира се, зависи си и от конкретното дете
Това е моят случай. Заминах първо аз, следващата година дръпнах едното дете, сега идва таткото, след него и другото дете. Така поетапно стресът за всички ни е по-малък. Но разполагаме с баби на които разчитаме, без тях нямаше да стане.
Твоите са по-големи, в тази възраст им се иска повече свобода
При малките е различно. Едно такова заминаване на майката/бащата може да доведе и до заекване, поведенчески проблеми и т.н. (реални последствия, които съм виждала).
Разбира се, зависи си и от конкретното дете
Събрахме 3 куфара, две деца на 1 и 3 години, продадохме всичко в БГ и заминахме всички заедно. Вече 7 години и не сме съжалявали. Малката не изживя никакъв стрес, на голямата й беше трудничко първата година. Но мина и тя на дали помни нещо вече. А аз съм спокойна за тях,когато се прибират сами, когато отидем на лекар и за това какво правят в училище и как се отнасят с тях. Това е най-важното за мен.