Къде живеете?

Смисъл има, ако не си сигурен, че ще ти хареса и ще искаш да останеш.
В моят случай имаше и друго- заминаването ми беше истинска авантюра- непознато място, без работа, жилище, пари, без да говоря езика и без никаква идея какво ще правя и колко ще остана.
Трябваха ми няколко месеца да се ориентирам и да реша "тук ще е".

Контрол и наказания/глоби. Няма контрол на държавните хрантутници, за да си вършат те работата и съответно всички останали.

Правилно   Важно уточнение е и къде си в чужбина и тук също-Има значение дали си в малко градче и живееш в къща с двор или в огромен жилищен комплекс с бетони блокове

Според мен промяната на манталитета няма да дойде от тези, които сме живяли в комунизма, които сме възпитавани по този начин, а и от нашите деца, които понякога и несъзнателно, възпитаваме в това. Промяната може да дойде само от хора излезли, видели, донесли новото със себе си, от деца, отишли да учат там, но и които са се върнали> Защото ние сега даваме мило и драго да изпратим децата си да учат в чужбина и да останат да живеят там, а истинските българи от онова време са ги пращали, за да се научат и да се върнат да работят за България   И това също е част от манталитета - и на тези, които сме тук, и на тези, които заминават - че мислим само ограничено, за нашия двор, за нашите близки, за себе си. Няма как да се оправи държавата по този начин, с хора, които се интересуват само от собственото си благополучие  
А тези държави, които са много добре и към които всички тичат не са били под робство, повечето не са били комунистически или ако са били са били в периферията, като Полша и Чехия. Това също е много определящо за манталитета, защото той не се формира за 20-30 г. и не се променя за толкова 

Да, меко казано странно решение, какво остана за деца.

Добре, но това трябва да е много голяма маса от хора, или поне останалите да са готови да приемат и последват идеите и поведението им, а не хиляда човека да си приказват и да следват правилата, а другите да си знаят старата песен. Пак казвам, това "Ти няма да оправиш света." съм го чувала хиляди пъти. Винаги съм правила забележки за хвърляне на боклуци в асансьорни шахти, за  за "тарикатско" пресичане на улици, за агресивно шофиране, за опити да се действа "по втория начин", паркиране на полицаи на пешеходни пътеки, директно съм влизала в сблъсък с общински съветници заради техни своеволия, пращала съм критични писма на политици и парламентарни комисии и още мноооого други. И всичко това преди изобщо да съм излизала от България. Не е толкова трудно, решаваш и го правиш, започваш да си непрестанен коректив с думи и действия. Обаче какво? Аз мога ли да променя няколко милионна държава заедно с още само хиляда-две хиляди човека, които правят същото като мен, на фона на другите, които чакат незнайно какво? В неподготвена среда тази бройка хора просто се губи, защото резултати има, но те са до време, след това отново се тръгва по стария коловоз, до следващия "частен случай". Също има и хора, които не са заминавали никъде и имат нужните качества, но за съжаление все още и те са смятани за изключения, на които думата им не тежи.

Така е, права си за абсолютно всичко, но когато аз и ти научим децата си, когато правим забележка на близките си, и това прави всеки, на който му се иска да има правила, нещата ще се променят, но НЯМА да стане в моя и твоя живот, а може би и в живота на децата ни. Но трябва да се започне от някъде. Нищо няма да дойде наготово. А когато повече хора изберат да отидат в чужбина и да не се занимават и да чакат манталитета тук да се оправи от само себе си, няма как да стане.
Аз лично постигнах моята си малка победа, че превъзпитах мъжа си  да не си изхвърля хартийките и каквото му падне през прозореца на колата или в храстите. В началото постоянно му правех забележки за това, постоянно дуднех, взимах му ги от ръцете и си ги държах докато стигнем някъде да ги изхвърля, сега той е по-стриктен от мен. И децата си научихме на това. Даже те правят забележка на съучениците си, което много ме радва. Така че стъпка по стъпка нещата стават.
Имам един познат, който е много умен мъж и съм му казала, че ако се кандидатира за кмет или каквото и да било, веднага ще гласувам за него и няма да съм само аз Та той ми каза, в подобен разговор и песимизъм от моя страна, че от наша гледна точка, намирайки си тук и сега виждаме повече лошото, но и че всичко зависи от нас. Ако нещо ти в направило впечатление и не ти харесва в града ти - пишеш писмо, изискваш отговор, очакваш решение. Може да е нещо дребно, като това например, че преди време измолих да сложат пешеходна пътека на една много кофти улица, която трябваше да пресичаме тичешком всеки ден с децата, и след 5 г. още я поддържат, макар аз да не минавам вече от там, а по-скоро като шофьор повече ми пречи Но така става - с малки стъпки, с малки победи. С непримиримост. И с нетърпимост.
Не казвам, че аз съм светица или че ми харесва това, че живота ми мина, а нищо не се промени към по-добро, но ...

Точно така трябва да стане - с ежедневно, дори ежеминутно изискване, очаквания и действие - без отказване. А не само да се разчита на протести два пъти в годината, от които повечето хора се прибират уморени и изразходили вече енергията си да повикат малко срещу някого. Хората се оставят да яхват емоциите им, а тези неща не стават с емоции, а по-скоро с хладнокръвие и стабилност. Това ми е мнението и като действаща по този начин и в България, и като видяла я отстрани.
Трябва да се започне отнякъде, напълно съм съгласна, но да е от повече хора, защото дори сега всички да се променим на мига, пак ще отнеме някое и друго поколение, за да се завърти една толкова голямо колело с по-голяма скорост, докато ако сега сме единици, след десет години -  стотици, а след петдесет години - хиляди и т. н., тогава не искам да прогнозирам колко време може да отнеме.

Разбирам Saraniаlink   такова решение не се взима от много хубаво а и не всеки би му стискало да го направи.
Пожелавам ви скоро всички да сте заедно  


Колкото хора толкова и различни истории  

Ние се разделихме само за няма и 6 месеца   като се местихме  

Живея в България, но все повече ме тегли навън.Незнам изобщо там какво ще правя, но все си мисля, че ще се чувствам по-добре от тук.Обаче ММ си харесва живота тук,има хубава и добре платена работа,тук са семейството и приятелите ни и би отишъл в чужбина само на екскурзия или в командировка.Синът ни  е само на 7 , но от сега ми казва, че когато порасне ще отиде да учи и живее в Лондон.Няма да го спра, а ще направя всичко по силите си, за да му помогна да го направи, стига наистина да го иска и да се стреми натам...

Защо ми е изтрита последната публикация, отговор на друга публикация, която не казва нищо по темата, а прави оценка и коментира моето мнение и отношение, както и лично решение? Нито е логично, нито е коректно!

Живея извън България и не смятам да се завръщам за сега. Не ми е зле в България, живота в София е наситен с лесно достъпни удоволствия, но тук ми допада и смятам да остана.

Относно манталитета, и аз съм отгледана по времето на комунизма, но никога не съм била възпитавана да съм груба, невъзпитана, да крада и да скатавам от работа. Много от познатите ми също.

Миналата година бях в България и много неща са се подобрили, особено в сверата на услугите. Има какво да се желае още.

Ние заминахме заедно всичките, без уредена работа и се справихме. Не мога да си представя да оставя детето си, но и не съм била поставена в подобна ситуация, та не съдя хората, които го правят.

... На Чек исках да кажа, че не е толкова странно, просто не мога да опиша цялата ситуация. Не беше и лесно, но определено смятам, че е правилното решение.

На Дес благодаря

Живея от скоро в чужбина. И това определено не е моето място. Започнах да оценявам повече нещата в България. Чужбина не е чак такъв рай, за какъвто повечето българи бленуват - и тук е мръсно, и тук шофьорите не спазват много, много правилата, не се става в ГТ на бременни, майки с деца... Трябва ни здрава десница в България и може да станем чудесно място за живеене.

Добронамереността на хората. Пълната липса на надувки. Това, че всички делят и малкото, което имат и никога не се оплакват. Това, че хората са живи, а не изсмукани зомбита като нашенци.
Липсата на горното ме прави крайно нещастна в БГ.