Здравейте, аз съм момиче на 24години. Бих казала, че съм щастлив човек. Имам семейство, завърших успешно образованието си, сега съм и в процес на търсене на работа.
3 месеца ми лекуваха един фарингит, и така до преди 15-тина дни, когато
една вечер както си стоях и се задушавах. Тогава ме обвзе страшна
паника, мислех че умирам. Ходих на другият ден на лекар, каза ми че
нямало нищо на нервна почва е. Изписа ми леки успокоителни. Задушаването
ми мина, но от тогава та до ден днешен, имам ужасен страх от смъртта.
Когато има някои около мен се чувствам много добре, но остана ли сама / а
то е неизбежно да не се случи/ и цялата ме обливат студени тръпки,
усещам много силен страх от това да не ми се случи пак така и да няма
никой на около да ми помогне. Знам, че страхът ми е неоснователен,
осъзнавам че това е нормална част от живота и рано или късно ще се
случи, но не мога да живея така с този страх всеки ден. Убийствено е.
Осъзнавам, че е безсмислен този страх, но нямам идея как да се справя с
него. Ще се радвам да получа някакво мнение. Не мога да споделя с
близките ми, защото не искам да ме помислят за луда, защото не съм
П.С.Консултирах се с психолог, единственото което ми каза е че виртуалната психологическа помощ няма как да е ефективна в моят случай, осъзнавам че това ще е най - доброто решение, но аз за момента няма как да си позволя да посетя психолог, поне като гледах цените около 20лв. на час, а със сигурност няма да мине с едно ходене само
Знам, че всичко си е в моето съзнание, но защо съм толкова безсилна пред него 
3 месеца ми лекуваха един фарингит, и така до преди 15-тина дни, когато
една вечер както си стоях и се задушавах. Тогава ме обвзе страшна
паника, мислех че умирам. Ходих на другият ден на лекар, каза ми че
нямало нищо на нервна почва е. Изписа ми леки успокоителни. Задушаването
ми мина, но от тогава та до ден днешен, имам ужасен страх от смъртта.
Когато има някои около мен се чувствам много добре, но остана ли сама / а
то е неизбежно да не се случи/ и цялата ме обливат студени тръпки,
усещам много силен страх от това да не ми се случи пак така и да няма
никой на около да ми помогне. Знам, че страхът ми е неоснователен,
осъзнавам че това е нормална част от живота и рано или късно ще се
случи, но не мога да живея така с този страх всеки ден. Убийствено е.
Осъзнавам, че е безсмислен този страх, но нямам идея как да се справя с
него. Ще се радвам да получа някакво мнение. Не мога да споделя с
близките ми, защото не искам да ме помислят за луда, защото не съм
П.С.Консултирах се с психолог, единственото което ми каза е че виртуалната психологическа помощ няма как да е ефективна в моят случай, осъзнавам че това ще е най - доброто решение, но аз за момента няма как да си позволя да посетя психолог, поне като гледах цените около 20лв. на час, а със сигурност няма да мине с едно ходене само
Знам, че всичко си е в моето съзнание, но защо съм толкова безсилна пред него 