- Публикувана: 20 дек. 2015, 16:00 ч.
- Последно мнение: 3 ян. 2016, 01:52 ч.
С колко пари живеете на месец
Което си е верно- верно е, няма да го гледам аз. Просто като напишете едни гръмки думи като "максимално", "най доброто" и тн ме засърбяват пръстите. А пък като ожалите и другите- като авторката- съвсем.
Скрит текст:
Ако знаеш колко братя и сестри има, които се хващат за гушите за една наследствена гарсониера....
Абсолютно... а и това твърдение - "Деца се гледат и с много и с малко..." Най-голямото ми съкровище е брат ми. Не знам, в какви кризи и с какви пари да ни отгледали родителите ни, обаче съм им толкова благодарна за брат ми. Хубаво е децата да си имат братчета и сестричета. Аз нямам деца, но точно доходът не би ме спрял да имам дете, първо, второ, трето. Защото деца се гледат и с малко, и с много, защото имам гърба на семейството си и защото дори и днес да имаш малко, утре може да имаш много, но вече да няма на кой да го дадеш и в кой да инвестираш. А да живееш в страх, че днес имаш много, а утре може да се скофти положението и затова да не си правиш деца, а да ги искаш, за мен е нещастен живот.
Ако знаеш колко братя и сестри има, които се хващат за гушите за една наследствена гарсониера....
Всеки има различно разбиране за много и малко, но трябва да има едно средно ниво, което да покрива нормалните нужди, един минимум, на който да се опреш. Най - малко - нуждата от медицинска помощ за едно бебе или дете... Защото в почивен ден, без личен педиатър и едно отиване до Токуда ти излиза 100лв. - тогава ко' праим? Не казвам, че всеки трябва да има една и съща норма за финансова стабилност, но задължително трябва да има един среден минимум, който няма да коства на детето ти една правилна медицинска грижа например... за другите "материални" неща не говоря. То детето може и с 2-3 играчки да си играе и да яде едно и също 3 пъти на ден. Но това са мои разбирания, според моята камбанария. 
Относно възпитанието при братя и сестри - много по - рядко се среща егоизма, когато е било повече от едно дете, напълно съм съгласна... Разбирам аргументите и съм съгласна с критичния минимум. За да има човек деца, трябва да изпита комфорт да ги има, а за да изпита този комфорт, трябва да е покрил критичния минимум. Това, което исках да кажа е, че днес имаш, утре нямаш и обратно. Не бива всичко да опира до сметки (като се съгласявам за комфорта на критичния минимум). Децата не помнят липсите, толкова. Дори и да ги запомнят, след 20 години ще оценят, че имат братя и сестри по-високо, дори от запомнените липси.
Иначе аз да кажа, че за София, понеже тук живея, за човек без дете с нормален живот, кредит, излизания, култура, пътуване, подаръци, негадна храна ми.... минимум 1600-1800лв на човек. Естествено, ако човек разполага с по-малко, започва да реже: първо от туризма, после от почивките, после от културата и т.н. според приоритетите.
За да имам дете, знам ли, още около 500лв месечно. Не че са достатъчни за едно дете, ама предполагам, че няма да има време и за барове и дискотеки толкова, така че някои разходи отпадат
Аз съм от семейство с три деца, но двете са близнаци и може би затова отношението на околните към майка ми е било не точно като към някой, който съзнателно се е решил на три деца. Но от познатите, които са от семейства с по 3 и повече деца, никой не ще голям брой деца. Приказват за много деца тези, които са били едно дете в семейството.
Аз съм от семейство с три деца, но двете са близнаци и може би затова отношението на околните към майка ми е било не точно като към някой, който съзнателно се е решил на три деца. Но от познатите, които са от семейства с по 3 и повече деца, никой не ще голям брой деца. Приказват за много деца тези, които са били едно дете в семейството.
Мдам, нормално, всеки иска каквото си няма. Малко като правата/къдравата коса
То и аз не искам много деца, защото при три просто не се смогва. Най-голямото трябва да порасне преждевременно, за да помага с по-малките, средното се чувства онеправдано, че голямото има повече свобода, пък по-малкото го глезят повече, най-малкото се цупи, че все не го взимат на сериозно и т.н. Да не говорим, че ние бяхме в един момент трима тинейджъри, делящи стая 4 на 5, ами не беше човешко просто. Нито имаш лично пространство, нито нищо.
Което си е верно- верно е, няма да го гледам аз. Просто като напишете едни гръмки думи като "максимално", "най доброто" и тн ме засърбяват пръстите. А пък като ожалите и другите- като авторката- съвсем.
Аз почти не познавам учещ в чужбина, дето да го издържат- всички разчитат на работа/стипендии.
С три деца съм, 27 000 лв на месец имаме, почти ни стигат.
Ако децата искат да учат в университет ще си го плащат те.
Заяц, висок ти е залога, с едно ще си останеш.
Това е някаква българска работа, да го осигуриш максимално с кола, къща, скъпо образование, че и децата да им гледаш. Егати и смеха! Те, младите какво ще правят само по барове.
faiona-ка това е било в твоето семейство с три деца. Не са такива всички само заради бройката на децата. Както и семействата с две деца не са еднакви
Ако децата искат да учат в университет ще си го плащат те.
Искам един ден ако детето ми реши да учи в чужбина да имаме парите да му го осигурим.
Това е някаква българска работа, да го осигуриш максимално с кола, къща, скъпо образование, че и децата да им гледаш. Егати и смеха! Те, младите какво ще правят само по барове.
То и аз не искам много деца, защото при три просто не се смогва. Най-голямото трябва да порасне преждевременно, за да помага с по-малките, средното се чувства онеправдано, че голямото има повече свобода, пък по-малкото го глезят повече, най-малкото се цупи, че все не го взимат на сериозно и т.н. Да не говорим, че ние бяхме в един момент трима тинейджъри, делящи стая 4 на 5, ами не беше човешко просто. Нито имаш лично пространство, нито нищо.
Което си е верно- верно е, няма да го гледам аз. Просто като напишете едни гръмки думи като "максимално", "най доброто" и тн ме засърбяват пръстите. А пък като ожалите и другите- като авторката- съвсем.
Оф, като се почне с "отношението към родилите три", "ние, ненормалните, дето сме родили повече от 0/1". Не съм видяла някой да сочи с пръст решилите да имат повече от едно, но пък те самите си умират да намилат колко е важно да не останеш с едно и колко си тъп или сноб, или егоист, ако го направиш. Звучи ми малко все едно са се прецакали, и сега държат да си имат компания.
Което си е верно- верно е, няма да го гледам аз. Просто като напишете едни гръмки думи като "максимално", "най доброто" и тн ме засърбяват пръстите. А пък като ожалите и другите- като авторката- съвсем.
Аз почти не познавам учещ в чужбина, дето да го издържат- всички разчитат на работа/стипендии.
Сериозно ли?
Я отвори някоя тема за висшето в чужбина.
Много ти е далече още, затова не знаеш.
но съм я ожалила? Искам един ден ако детето ми реши да учи в чужбина да имаме парите да му го осигурим. Не да е 'дай мамо последен модел мерцедес'. Защото при ММ се получава така, че големият брат отива да следва в Германия, но за ММ не остават пари. Ако второто ми дете ще е в същата ситуация, не мерси.
Аз мисля, че по-големият ни проблем е поривът да назидаваме всички, които не следват нашия пример и нямат нашите разбирания за живота (многодетните съдят малодетните и обратно, като в процеса на разговора се привеждат все по-безумни аргументи).
А инвестирането в образование е ценност и дава голям шанс за добър самостоятелен живот, не разбирам защо се приравнява на "обгрижване до 100".
Скрит текст:
Ами, например, защото е страхотен баща и съпруг.....
А и защото в началото е заявила, че иска три деца.Ами ако това е била една от причините да я обича?
Въпросът с децата е важен.Не е като да искат той-BMW, а тя-Пежо.....а да нямат в момента пари за две коли.
Дори Тонка да не му е заявила директно решението си да няма повече деца, ако той много иска и си е представял да има семейство с две и повече деца, това пак би ги разделило след време. Трудно е да обичаш човек, който те е заблудил кардинално и не те подкрепя.
Скрит текст: Респект! 
Евала за трактовката върху моя пост.
Само дето си пропуснала много важната част, че вкъщи насила не го държа, ако разбираш какво означава това. Далеч е от мисълта ти, че бих търпяла мъж и любовница.
Значи, си съгласна на развод и детето ти да отрасне без баща....
Защо да е трактовка, различна от твоята?
Ти сама написа
Просто ми е странно, непривично и неприемливо подобно разсъждение:"Не ме интересуват изобщо чувствата на дъщеря ми и съпруга ми, важно е на мен да ми е кеф!"
Защото предполагам как би се чувствала дъщеря ти, ако при развод те попита Защо? и получи отговор:"Ами, баща ти страшно много искаше да имаш брат или сестра, пък аз не исках и той си намери друга жена да му роди още деца!"
Малко ми е тъпо предпочитанието детето ми да страда заради моето удоволствие.
Извинявай, ама защо и е съпруг, който ще я напусне, заради решението да няма повече деца. Т.е., твърдиш, че нямаш нищо против той да си има официална любовница и дете от нея, да живее и при теб, и при нея, дъщеря ти да има доведена сестра/брат?
И ако той ти постави ребром въпроса, си напълно съгласна дъщеря ти да има "неделен татко", дефакто да отрасне без бащино присъствие, но няма да родиш второ?
И ако той ти постави ребром въпроса, си напълно съгласна дъщеря ти да има "неделен татко", дефакто да отрасне без бащино присъствие, но няма да родиш второ?
Евала за трактовката върху моя пост.
Само дето си пропуснала много важната част, че вкъщи насила не го държа, ако разбираш какво означава това. Далеч е от мисълта ти, че бих търпяла мъж и любовница.
Защо да е трактовка, различна от твоята?
Ти сама написа
Моят мъж много искаше второ дете....... Ми не, благодаря - не искам. Ако иска още деца, може да направи на друга, не го държа насила, колкото и грозно да звучи.
Просто ми е странно, непривично и неприемливо подобно разсъждение:"Не ме интересуват изобщо чувствата на дъщеря ми и съпруга ми, важно е на мен да ми е кеф!"
Защото предполагам как би се чувствала дъщеря ти, ако при развод те попита Защо? и получи отговор:"Ами, баща ти страшно много искаше да имаш брат или сестра, пък аз не исках и той си намери друга жена да му роди още деца!"
Малко ми е тъпо предпочитанието детето ми да страда заради моето удоволствие.
А и защото в началото е заявила, че иска три деца.Ами ако това е била една от причините да я обича?
Въпросът с децата е важен.Не е като да искат той-BMW, а тя-Пежо.....а да нямат в момента пари за две коли.
Дори Тонка да не му е заявила директно решението си да няма повече деца, ако той много иска и си е представял да има семейство с две и повече деца, това пак би ги разделило след време. Трудно е да обичаш човек, който те е заблудил кардинално и не те подкрепя.
Дрън, дрън...
Ами то точно възпроизводството е в основата на всичко в този живот, включително и на брака.Е, на намесвай и нашето "всичко". Твоето и на съседката, а и на Краси - може.
С три деца съм, 27 000 лв на месец имаме, почти ни стигат.
Ох, ти направо утрепа темата....
Искам един ден ако детето ми реши да учи в чужбина да имаме парите да му го осигурим. Не да е 'дай мамо последен модел мерцедес'. Защото при ММ се получава така, че големият брат отива да следва в Германия, но за ММ не остават пари. Ако второто ми дете ще е в същата ситуация, не мерси.
И как точно ще го предвидиш това? Животът е толкова непредвидим. Абсолютно невъзможно е да кажеш, че можеш да направиш еди какво си след 18 г., 19 даже, защото все пак трябва и да го износиш.
Ох, ти направо утрепа темата....
Що бе, истината си пиша.
А и то човек планира, планира, но както точно ще стане не се знае