Под елхата таз година и за СЕПТЕМВРИйче подаръци ще има! тема №3

В болницата нищо не са ми казали. Те там като цяло не обичаха да говорят, сакън да не науча нещо  Но това съм го запомнила- беше много категоричен  Както и за кошчето за кола - ние го бяхме подпъхнали с едни възглавници под кръста, че свекър ми беше решил, че така все едно бил седнал. И докторът ни пита как сме решили да постъпим така, обясняваме ние и той каза, че това е абсолютно погрешно - извивката, която се получава, слагайки бебето в коша за кола, наподобявала извивката на гръбначния му стълб, докато е в утробата, т.е. има за цел възможно най-много да наподобява средата, в която то е било 9 месеца. Такива работи  Като цяло беше много настоятелен да не слушаме баби и дядовци  Както каза той: "Гордостта на българина е детето да седне по-рано, да проходи по-рано, да проговори по-рано, ама никой не мисли на каква цена" 

Очевидно все пак има различни мнения по повдигнатите въпроси, но този, при който ние ходихме - д-р Драганов, ни беше препоръчан като един от най-добрите детски ортопеди в страната и съм склонна да вярвам на него 

 И моето момче нещо пъпчаса. Аз си мисля, че е от шоколада, че напоследък хапвам доста често бонбони и други вкусотийки, а все още му давам и кърма. Предполагам, че това е още едно от "предимствата" на шоколада

нали ви писах, чени гледа и ни мляска. Днес на вечеря решихме да се пошегуваме с него и му дадохме да смуче парче лимон, очаквайки шокирано изражение. Е - познайте! Не само, че изобщо нищо смешно в изражението му не видяхме, но напротив - чухме рев като си взехме обратно лимона. Аз такова до сега не бях чувала и виждала, в нета е пълно със смешни клипчета на ядящи лимони деца 

Благодаря ви  

Румка, ние като дадохме на Ели лимон за първи път и се приготвихме да снимаме клипче и реакцията й беше точно като на твоето момченце - никакви физиономии и искаше още. Обаче тя беше тогава доста по-голяма - след годинката.

А да ви споделя нещо друго. Чудя се дали наистина има някаква рязка граница в поведението на детето като стане на две. Малката от около седмица се държи много лошо. Започвам дори да се притеснявам - има много резки смени в настроението - както си се смее и след минута ако нещо не й хареса в обстановката и започва направо един ужасен рев със сълзи, тръшкане, викане с цяло гърло с есна писклива нотка в началото. После след 5 минути пак може да се смее все едно не е ревала. Към мамите с по-големи деца - това нормално ли е?  Пак ли е някакъв период?  И преди се е тръшкала, обаче някак по-постепенно - като й е глобално криво и ми мрънка цял ден и то се очаква да ескалират в един момент нещата. Но сега е друго - ей така за минута й се срива настроението и започва да реве. Също не иска да прави нищо, което й кажа. Обяснявам й защо й казвам да прави някои неща и директно си ми казва, че няма и не иска. Блъска играчки, даже започна да ни посяга. Като иска нещо и не го направим и бута с ръка или бие леко. От къде тази агресия?  Направо съм ужасена. Има ли и други такива случаи?
Още от бебе тя все иска много внимание. Все ревеше, нещо я болеше, тежки колики имаше, беше нервна като никнеха зъбките, за минутка не ме оставяше да свърша нещо - винаги искаше внимание, иначе рев. А това малкото е душичка направо. Горкото си седи и като иска нещо наддаде няколко вика (но не рев, а все едно ме вика) и като му се покажа и ми хвърля такава широка и очарователна усмивка. Милото още преди да съм му изпълнила желанието ми се радва. С нея такова нещо нямаше. Доста повече трябваше да се старая, за да е доволна и да не мрънка.

Милата. Трудно ти е доста, Катя. За съжаление не мога да дам съвет - имам само едно дете Но щом досега не е проявявала такъв "характер", ми изглежда период ... Според мен й обяснявай спокойно защо не бива да прави така, не спирай да й показваш, че я обичаш и да я даряваш с внимание и ще отшуми след време. Дали не я пренебрегвате, без да се усещате, покрай бебето, и тя да се опитва "да си ви върне" по този начин  

А аз да попитам кърмещите вечер майки - като се наяде бебето ви от едната гърда и заспи, какво правите другата? Ставате ли да я цедите? Че на мен бая ми се наливат ... не че ако ги оставя по-твърди няма след време да ми се регулира производството на кърма, но първо ме е страх да ги оставям пълни заради претърпените два мастита и второ, не искам да ми намалява млекото, за да мога да я кърмя поне до 6-ия месец ... Вие как процедирате?

И аз се чудя дали не е заради бебето. Обаче ние се стараем винаги да й обръщаме внимание и да я гушкаме и нея като гушкаме него. А то не може съвсем да не го гушкам. И без това милото е доста ощитено откъм внимание. А иначе тя също си го гушка и много му се радва. Дано тази агресия е само към нас и да не премине и към него.

За кърменето - аз давам и другата, но на мен вечер не ми стига кърмата и без това. След като дам двете, давам и добавка. Преди се случваше рядко, но от три седмици давам всяка вечер. Просто го усещам, че яде много за кратко и после само дърпа меката гърда без да преглъща

Аз й давам и от двете. Като хапне от едната я обръщам да хапне и от другата, за да може да поосвободи и нея. Тя започна да се наяжда за доста по-кратко време. Не ставам да цедя. Аз също искам да я кърмя поне до 6 месеца.

Аз понякога не успявам да й дам другата, защото тя вече е спряла да яде и от първата и е заспала. Случвало се е и двете да доизцеждам /като снощи/. Иначе и аз забелязвам, че е вече много бърза с яденето. За десетина минути и е освободила и двете гърди и е сита. Казаха ми, че била прехранена и да съм внимавала колко й давам   Викам: "Ми тя да внимава колко дърпа" ...   аз как да преценя

Racel, аз не цедя защото мразя помпите. Цедила съм два-три пъти, като е било чак болезнено.
Катя, период е, за жалост не минава бързо, а и при вас се е съчетал с ревността от бебето. Нашата кака-на 5г. също беше центъра на вселената. Търпение и спокойно обясняване, без да вдигаш бялото знаме при всеки каприз. Като стане на около 4 вече е много приятно да си имаш момиченце-имаш си приятелка☺

Здравейте и от мен, днес нашето момче става на 4 месеца. Утре сме на консултация, да видим колко е наддал от последния път. Умаля му единия космонавт, което е сигурен знак че расте, така че колкото и да е, важното е че има развитие Аз го слагам да спи настрани, още от началото, така го слагаха и в болницата...той по друг начин не заспива, даже ако е по гръб, опитва се сам да се завърти като му се доспи. На нас ортопеда нищо конкретно не ни каза за спането. Прегледа беше на частно, изобщо не е ставало дума с педиатърката да ни дава направление. а и честно казано ние пак щяхме да го заведем при този лекар. За щастие, всичко е наред. Каза към 10-тия месец пак да го заведем ако искаме. На мен ден с ден кърмата ми няма нищо общо като количество, изцеждам понякога 260... друг път 160... опитвам се да пия повече течности но корема ми трудно ги поема Отделно, ям доста по-малко от преди, нямам кой знае какъв апетит, но за сметка на това съм +2кг !!! Чувствам се ужасно... това е единствената причина, за да искам да минава периода с кърмата, не искам да си купувам нови дрехи за "дебели"

Благодаря ти. Това звучи успокоително, дори периода да е дълъг, поне знам, че ще свърши. Аз се притесних да не би нещо да й има заради внезапния рев и смяната на настроенията.

Катя, съвсем нормално е. Повечето деца минават през такъв период.
Причините са няколко. Първо, вече започва да изпитва по-сложни чувства и иска да ги изрази по някакъв начин, но не може да говори достатъчно добре. Помагай ѝ, като ѝ описваш емоции, например "Сега си тъжна/разочарована/ядосана, защото...". Обикновено неспособността да обяснят какво изпитват ги избива на агресия.
Другата причина е, че са станали много по-способни да правят разни неща и това им разширява рязко хоризонта на желанията какво искат да направят, но все още не могат. Ядосват се на несръчността си и ѝ придават много голямо значение. На нас може да ни е много смешно от страни как детето се опитва да построи кула от кубчета (примерно), но тя постоянно пада и то накрая се вбесява и захвърля всички кубчета по стената. Но за детето си е драма.
И третата причина е, че то осъзнава колко е самостоятелно и колко много неща може да прави, които до сега само мама е правила за него. Иска да изпитва това чувство на триумф, което самостоятелността му дава и започва да се налага за всяко нещо, за да се чуе неговият избор, а не този на мама, иска да се разграничи. Понякога е много смешно как иска да вземе точно противоположното решение спрямо майката, само и само да е нещо различно от това, което тя казва. Дори нейният вариант да му допада повече по принцип. Просто водещо става желанието да се открои и да се утвърди.
Тук много помага, ако за всичко, доколкото е възможно, му се дава право на избор. Дори той да може да го доведе до нещо погрешно, нека да си направи грешката, да си я види и да се научи да не я допуска.
Значи да обобщя - помагаш ѝ да си осъзнае и облече в думи чувствата и ѝ показваш, че те не са маловажни, даваш право на избор където е възможно. И естествено, трябва да имаш предвид, че няма да стане веднага, това е дълъг процес и трябва да се научи на него. С децата нищо не става бързо и лесно, иска си нужното време.

Извинете за лекцията 

Оо аз съм много благодарна за полезните съвети. Тя май наистина иска да покаже своето мнение и ми противоречи за всичко. Одеве  си направих експеримент. Казах й: Искаш ли да пишкаме в памперса? И тя - не, няма. И аз: Защо, хайде в памперса. Тя: не, не в папеса. Само на нането.
И памперса беше сух. Дали обаче ако започна да действам така, няма да помисли, че й давам само грешни насоки и изобщо не трябва да ме слуша? 

Катя,казват че е бебешки пубертет. Преход от бебето към детето, т.е. детето осъзнава, че е отделна личност, осъзнава собственото си аз.