С какво ви дразнят свекървите- 54

Т.е. възможността да чака внучето с трепет и да е съпреживявала репродуктивните проблеми на снаха си и сина си е изключена?

По това, което Кали е споменавала, ми се струва, че свекървата се надява да се възползва от омаломощената снаха след раждането и да "тури в ред цялата къща"., че иначе кога ще й се падне.

Писала съм тук преди време за проблемите ни с свекъра,скоро не съм имала повод да се оплача но сега имам и според моите разбирания доста сложен.
Свекъра е болен,все още не е сигурно но май е нелечимо Вчера започнал да мрънка и да се моли на м. ми да види децата за последно.За сега мм не е съгласен, но подозирам че накрая ще се предаде.
Те нямат никакъв контакт с него от 4 години,не желаят и да имат,не го и чувстват като дядо,но нещата за мен опират до това какво ще реши мм.Баща му все пак, и мисля че ще се предаде на последното му желание,което на мен не ми харесва.Разбирам го че му е криво че баща му е болен,но къде беше той когато беше здрав,че сега децата да отиват при него.
Притеснява ме че заради м.ще трябва да склоня. Вие как мислите?

Не съм останала с подобни впечатления. Че е нетактична, с еснафски възгледи и  не особено подредена- да, но не и стремяща се да "тури в ред цялата къща".
Просто Кали се е заинатила, защото освен хормоните, които и нас като бременни са ни тресли, лош съветник ѝ е и общото изнервяне и умора, натрупани от дългите години борба с репродуктивните проблеми. След 1, 2 или 10 дена щяла да дойде свеки- Big deal. Човек трябва да си пази нервите и силите за по-сериозни битки.

Разбирам те и ти съчувствам, защото вероятно и на мен ще ми се наложи нещо подобно, но не е човешко да го оставите да си отиде с отворени очи, както се казва. Ще ти е криво после, а и на мъжът ти също. Пусни ги да го видят, за да ти е чиста съвестта.

Кали има право да сама реши как да бъдат нещата, без свекито да им налага помощ.
 Давиз, най-добре остави тм, децата ти и дядо им сами да си решат нещата, това са си взаимоотношения между тях. И нещо на шега да добавя - остави ги да се видят, да не вземе дядото да си отиде и духът му  да търси срещи с тия дето не са се срещнали с него.

Kati няма да оставя нещата така,първо ще се уверя че положението няма изход и тогава ще оставя мм да решава.
На децата споменах(на 13 са) че дядото е болен и иска да ги види.Отговора беше:никога,ние този човек не желаем да го виждаме,какво като е болен,ние като сме били болни той защо не е идвал.
Ок ,само казах и повече нищо не споменах.Не искам да ги настройвам по никакъв начин точно заради мм.Той знае какво е било отношението на баща му към тях и се надявам сам да реши кое е правилно за тях.
Аз не виждам какво толкова ще си кажат,като за тях той е чужд човек.
ААа герда..ако е заради това още сега ги пращам.. не си заслужава да ни преследва такова чудо цял живот.

Така е, Кали има пълното право да приеме или да откаже помощ. А по въпроса дали свекито има право да се прибере когато си поиска и ако изобщо поиска в собствения си дом, се изписаха доста страници, но това не променя простия факт, че това е нейният дом.

Ако се стигне до среща, обясни им, че ситуацията е по-особена и има моменти, в които може да направим компромис и че просто трябва да отидат, дори и за 5 минути. Не са малки, разбират вече.

Не съдя никого, но ето какво се е случило и случи с дядото и бащата на моя съпруг.
Дядото като се оженил синът му бил вдовец и жената, която искал, нещо се дърпала и не искала да се съберат, че там имало булка/снаха/. Направил главата/почерпил се/ и ги изгонил.
Разбираемо скъсали всякакви връзки. Много по късно по настояване на свекърва ми позатоплили отношенията, но все пак си останали хладни.
Един ден дядото се срещнал със сина си и го попитал дали ще го гледа и съответно получил отговор:ти жена искаше и т,н. Отива си в къщи и се обесва.
Дали му е тежало на свекъра? Сигурно!
Когато жената с която се събрал баща му почива, той често ходеше в бащината си къща/около година/.
Дали има някаква връзка не знам, но на полето го уби светкавица. Заедно са били със свекърва ми.
Не зная какви са причините да не сте близки, но пък нека човекът ги види. После при всяко едно препятствие ще се укоряваш.

Моето е доста черен хумор, но все пак ще го напиша. Той човекът и да не е пътник, ако децата се появят и му сервират това, което на теб са казали, може и да отпътува наистина. Иначе и моето мнение е, че няма нужда после да ти тежи на съвестта. Остави ги да се видят, но не ходи и ти, т.е. не ходи, ако изрично не е пожелал свекъра ти да те види и теб.  Нека се оправят помежду си.

Вася аз за това казах че ще оставя мм да реши но ако аз трябва да реша,няма да ги пусна но ми е криво че използва болеста си а толкова години не ги погледна,а лично аз съм му се молела да им обръща повече внимание .Този човек никога не ги е считал за внуци..пренебрегваше ги,обиждаше ги,боготвори внучетата от другия му син.Разказвала съм тук за изцепките му.
Нарече ги нищожества..е като са такива защо му е сега да ги вижда(реторичен въпрос).

Мен пък никак не ми е жал. То не бяха ревове, манипулации, тръшкане. А колко ли има още, което не е споделяла тук. Няма как да ми е жал след такива изпълнения и то от зрял, възрастен човек.

Уиш, не си съвсем права. Първите дни с бебето са много важни за семейството и е добре тогава да няма много помощници. И без това и в болниците много често се държат се държат с жените, все едно че нищо не умеят - "Защо си го хванала така това бебе ? Защо държиш това шише така? Защо си го сложила на гърдата така" и пр., та като се появят и допълнителни многознайки вкъщи, жената става съвсем неуверена. Аз самата бях на крачка от депресия след първото раждане и именно тогава имахме първи сблъсък със свекървата (нещо, което не съм мислела, че ще се случи, защото и тя, и аз сме доста премерени в приказките). Аз бях изнервена и безкрайно уморена от дълго стоене в болницата, чувствах се неуверена, недоспала и исках да си почина, но пък с гости вкъщи не смеех да го направя; тя също се е чувствала притеснена и не на място вкъщи и така. Затова след второто раждане не викнахме никого, една приятелка взе за няколко часа голямото дете, за да си поиграе с нейното дете, спомням си този ден като един от най-чудесните в живота ми - прибрахме се двамата с мъжа ми, обърнахме внимание на бебето, починахме си, пийнахме си чайче, посрещнахме педиатърката, после си взехме баткото....идилия. Свекървата дойде след няколко дни, аз вече се чувствах спокойна и във форма, прекарахме си чудесно заедно.
Нерядко като съм била при новородени бебета, за да помагам бебето да засуче, съм усещала притеснението и напрежението у майките от разнопосочните компетентни съвети, които чуват. Неведнъж са ни стояли над главата, опитвайки се да наложат позицията си...много е неприятно.
И не съм съгласна, че това е домът на свекървата. Тя си има дом на друго място, тук има собственост, това не значи, че е неин дом вече. Дори в старите патриархални семейства женените деца са имали по една стая, в която никой не е смеел да влезе - тяхната стая. Двете семейства си имат определени уговорки - и точно в този случай не мисля, че свекървата има право да претендира.
daviz, според мен по-добре да видят дядо си и то, докато е още в относително добро здраве.
 

Румцайц, аз съм много далеч от идеята, че е добре бабата да е около майката в първите дни след раждането. Това, което имам предвид е, че Кали навремето е направила компромис, който се е оказал погрешен ход. Няма безплатни компромиси, най-често те ни излизат през носа. И сега е точно този неприятен момент, в който тя плаща цената на този компромис, защото, ако беше на свой терен, щеше да диктува правилата. Но не е. В дома на свекърва си е и излиза, че не допуска жената да си дойде в собствения дом. Не оправдавам свекървата- ако на мен ми кажат "не", не бих се натискала повече.