С какво ви дразнят свекървите- 54

Раждах в частна болница, платих 1000лв. за секциото, цитирам доктора "по нов метод, всичко ще се прибере и белега дори ще изчезне". Качих 10кг., за 50 дни свалих 14. Верно, всичко се прибра. Ама не е било като да няма болка. Интересно обаче, че това, за което ми трябваше помощ буквално беше да си измия задника, защото първите три дни не можех свободно да се движа и се къпех, колкото мога. Вкъщи за пране и готвене, да помощ си е, но не е нещо, което никой друг освен света Свекърва не може да направи. Ами, онези, които не раждат "по нов метод" и ги опъва по 10 дни пак ли свекървата ще им мие задника?
Стига глупости. Жената има нужда от съпруга си и евентуално от консултант по кърмене, който да я успокои.
Не от истерясали свекърви, дето да врещят "олее, тва дете не се наяжда, нямаш кърма, не е хранителна" и тъй нататък. Все излишно напрежение, което може да се спести.
Че моята дори малко преди да родя се жалваше на майка ми, че се надявала, ако е нужно да пренося само и само, за да не й отивала отпуската на кино и да помагала.
Да не се заричам, ама ако един ден имам второ - няма да съм оная мълчаща майка, дето се затваря в банята да плаче.
И гости няма да посрещам, ни девер, ни сестра.
Едните ми се появиха на третия ден от изписването, сестра ми пък дойде да се кара на мм, че бебето ..студено му било.  

Случай с братовчедка ми и нейната бивша свекърва на този случай и аз бях свидетел лично. Събрали сме се целия род да празнуваме нещо, не помня какво. Но братовчедка ми налива вино като първо сипа на баба ни. Свекито направо превъртя и напвари огромна сцена в ресторанта (до степен в която на моето семейство ни паднаха ченетата от изненада). Причината беше, че не и беше сипано вино на нея първо. Не било уважително, и направо си вдигна дамската чанта и си замина... Помня и също някви намеци към братовчедка ми (която беше на 21 години и бившия и мъж беше на 31 мисля) та майка му се спукваше да намеква, че братовчедка ми е с него за да му вземе парите... Той работеше на заплата някъде си, нашето семейство има бизнес от 1990та който издържа и 2та рода наред хаха. Просто си я спомням като една много зла жена, която МРАЗЕШЕ братовчедка ми. И братовчедка ми накрая се разведе, то дали беше щото тази свекърва им се месеше за всичко или беше щото мъжа на братовчедка ми не правеше нищо по въпроса- не знам... Но откакто са разведени се разбират 100000 пъти по- добре по между си. И така. А за моята свекърва. Аз не я познавам лично - не съм я виждала, но ме дразни, от разказите на мъжа ми. Била е много безотговорна майка, МНОГО, мъжа ми го е оставила на баща си като бил на 10тина години- да си го гледа той, А тя се е омъжила за 2ри човек и родила 2 деца от него. И като цяло е била някакъв страшен егоист... Сега само звъни от време на време да го моли за услуги, но мъжа ми я реже супер здраво. Даже последния път така я засегна, че не му звъня след това горе- долу 1 година Тя като звъни аз с нея не си говоря изобщо, сега последния път се пробва да му каже, че ако се обади и него го няма, може да си поговори с мен. Хаха а моя мъж и каза, че само той има телефон и е с него през цялото време на работа, така че няма как да стане. И така. Мен ми е по- добре без свекърва и както си имаме лаф в нашия род- колкото по- малко се виждаме, толкова повече се разбираме Та исках да се отбележа и в тази тема, а после ще чета назад във времето. И да добавя, свекървата е Американка, както и мъжа ми. Това за до обясня как така не сме се виждали лично никога и още не е цъфнала пред нас на вратата да ми досажда

Кали бях в сходна ситуация, свекърите /и двамата/ държаха да дойдат да "помагат" за бебето. Но аз казах на ММ, че нямам нужда от помощ, защото най-много да трябва и тях да обслужвам, и защото бебето само спи, яде и ака първоначално, и не виждам с какво ще ми помогнат, няма да е с приспиване и кърмене, а тя свеки не е виждала памперс, камо ли да го сменя. ММ прие моята теза, и той им каза, да не идват, защото нямаме нужда от помощ, мрънкаха малко /на него/ и въпросът приключи, аз му забраних да ме занимава с техните проблеми, и така. Опитай чрез мъжа си да действаш. Моите дойдоха 2 седмици след раждането, /бях спешно секцио/ справих се чудесно и без тях, като имаше нещо спешно, което не мога да свърша, карах ММ. И накрая се оказах права, пита С какво да прави, в момента в който й споменах, че е време да се изчисти, тя заяви, че отива да "гледа" бебето докато изчистя. Казвам й бебето спи в другата стая, няма какво да се гледа, тя ами излизам тогава да не ти преча да си изчистиш. Е това ако е помощ.

Абсолютно съгласна с мнението на Джони. Аз имах минимални трудности след секциото и то за моите лични нужди, а не за бебето. И действително ми трябваше ед

Абсолютно съгласна с мнението на Джони. Аз имах минимални трудности след секциото и то за моите лични нужди, а не за бебето. И действително ми трябваше единствено консултация за кърменето и нищо друго.

Всяко раждане е различно, имам приятелки, които бяха физически Ок, но и такива, които не бяха в състояние за елементарни неща, независимо от начина на раждане.
Около мен всички са наясно, че не искам никой, освен мъжа ми. Без "сватби", софри и някой да ми е на главата.
Майка ми все пак ми каза, че след моето раждане не е можела 2 месеца сама дори да се измие.  Естествено съм родена - дядо ми ( баща 'и) и е помагал, баба ми и баща ми не са били в страната.  Та тя само ме е кърмила, като по същия начин дядо ми ме е слагал в ръцете 'и, а единствено е пускал вкъщи медицински персонал. Родата ме е видяла месеци след като съм била родена.
Аз не разбирам тези напъни да висне родата на главите на новородено и родилка. Сега изписани и още не знаят къде се намират. Това дали някой реално желае да е в помощ, става ясно още като заяви дали с него ще се съобразяват, или той ще се съобразява. Ако физически трябва да се помогне на родила жена (за личен тоалет, домакинство и пр., то със сигурност самата тя ще се чувства удобно с мъжа, или майки си), поне що се отнася до мен.

Ако жената има нужда от помощ за личните си нужди, мъжът й може и трябва да го направи. А за бебето... Двамата родители спокойно могат да се справят.

Добра аз съм на същото мнение,исках да чуя и чужди.На неговата съвест трябва да тежи че не ги е поглеждал не на нашата.Ние каквото трябваше направихме.Колко още години трябваше да му се молим да им е истински дядо не само на думи..та сега да се чувстват те и ние длъжни да му ги водим.
Да,съгласна съм че е хубаво да уча децата си на добро,както и го правя.Но като знам че това добро ще им навреди,трябва ли непременно да го правя?

Да кажа и аз за раждането и помощта.Моето беше доста сложно секцио.С две деца при това нямаше как да нямам нужда от помощ, но мисля че 2мата родители са напълно способни да се справят и сами.По скоро би навредило присъствието на друг човек отколкото да помогне. Жената е решила че ще иде и едва ли нещо ще я спре,но дано като не и обръщат внимание се усети и си тръгне.

Все си мисля, че Кали е наясно, че няма нужда от помощта на свекърва си. Та се чудя последните страници с описания на раждане на всяка, с какво помагат в случая. 

Чуждият опит помага. И е приятен за четене.

Кажете тогава как сте се справили със свекървите.

С Не. 

Ако аз бях на мястото на Кали в такава патова ситуация, бих се опитала да постигна някакъв компромис. Вместо двете жени да запъват копита и да си борят инатите, не е ли по-добре Кали и мъжът ѝ да измислят някакъв вариант, при който всяка от двете да отстъпи малко в името на мира и доброто разбирателство? Да не забравяме, че сега Кали няма нужда от баба край бебето, но само след няколко месеца ще има и още как - дори само за няколко часа гледане, за да се наспи или да излезе и да се забавлява като нормален човек.
Разрешават на бабата да дойде за 2-3 дни след раждането с изричната уговорка, че:
- Няма работа край бебето, освен да му се порадва от време на време - то си има родители, които да го обгрижват и тези родители са добре подковани теоретично и практически, за да знаят какво правят.
- Не кани гости вкъщи да видят бебето - никакви комшийки, стринки и прочие. Основание: грип, новородено с незрял имунитет и т.н. С две думи - карантина!
- Поема основната част от домакинската работа - готвене, чистене, пране, простиране, гладене - все трудоемки и досадни неща. В същото време Кали ще стисне зъби и няма да прави драми от факта, че някоя чаша е преместена с 2 см вляво или че някоя тенджера е прибрана в погрешен шкаф. Или че този чаршаф го глади не така, ами иначе.
- Връчват се на бабата няколко кутии бонбони и се праща да обиколи родата, съседите и познатите, за да почерпи за внучето и да разкаже какво златно яйце им е снесла снахата. Тук половин час, там - два и ей-го денят минал...
- И не на последно, а на първо място по важност - твърда заявка, че бебето ще се гледа така, както каже педиатърът му и че единствените съвети, които ще се следват, ще са на компетентните медицински лица...

Давам идея само, подробностите могат сами да си ги уточнят.  


А, с моята не се е налагало. Разсърди се още първия път, когато дойде "да помага", че не се съгласихме да къпем бебето в 16 часа следобед (ама тя тогава можела, по-късно не ѝ било удобно) и че си изгладих сама пелените, вместо да ѝ разваля сладкия моабет със сина ѝ в другата стая, фръцна се, разрева се и не стъпи цели 3-4 месеца. Всъщност проблемът беше, че не кръстихме сина си на свекъра. Всичко останало бяха изсмукани от пръстите проблеми, колкото да си намери повод да се разсърди.
В мое присъствие въпросът за името не е поставян, от общи познати разбрах, че са го преживели много трагично.
След това обаче си живеехме много добре - виждахме се веднъж на 3-4 месеца, главно на някой празник. Хапване, пийване за няколко часа и после - кой откъдето. Нямахме нищо общо, което да делим, затова нямахме и поводи да се караме. Аз у тях на гости, тя у нас на гости, всяка жаба си знаеше кухнята и къщата, та поводи за дрязги между нас двете не е имало. Е, със сина си имаше, ама това вече е друга история, която няма нищо общо с мен.

Ооо, Сийче, компромиси и договорки така или иначе ще има, ако изобщо се стигне до разговор. Някои неща, които си изброила, ще станат лесно, други - не чак толкова, но не е невъзможно. В частта с чистенето, прането и гладенето няма да стане и не мисля и да опитвам дори, но за всичко друго може да се говори. Въпроса е, че тя не винаги позволява разговори. Не може просто да говори спокойно... Още в началото на всеки по-сериозен разговор, започва да плаче и да повтаря: "Аз каквото и да поискам, вие не сте съгласни. Държите с мен като с дете. Порицавате ме като 5 годишна. Не си права, една комшийка ми каза..." Обикновено ММ се нервира, повишава тон, тя изпада в истерия, тръшкат се врати и разговора приключва...
Та те така. Ще опитам, ако ми се позволи...

Защо? Тя ли няма да се съгласи, или ти не искаш да ти се меси в домакинството?
Ако е първото - е, нали иска да помага? А какво ще кажат хората, като разберат, че бабата дошла и скръстила ръцете, а синът и родилката шетат? А??? Срамота! 
Ако ти си против... Ами потърпи пък малко друга жена да ти шета. По-добре в кухнята, отколкото край бебето. Въпрос за няколко дни е. А и имай едно наум, че във всеки един момент може да се разсърди - с повод или без - и да си тръгне. Кофти момент е, ама се преживява, та чак ти олеква накрая.