Шеста тема на чакащите

До betray - Ентусиаст
Аз не съм искала голямо дете, преценила съм каква да е възрастта и не мога да разбера при положение, че профила ми е за дете  между 2-4 години, защо ми предлагат дете на 5 и половина, което лятото ще навърши 6.Цвета  не е толкова водещ, разбрали сте ме погрешно. За мен е важно като сама жена без особена подкрепа детето да е преди всичко здраво. Ще го гледам сама. Не мога да разбера системата и не мога да проумея някои неща. Това е. Не разбирам и замисъла на социалните, ако трябва да съм честна. Просто споделям, защото в момента съм под стрес и трябва да взема решение. И искам да е правилното решение за мен и за това дете.

Понякога това се прави с цел да съберат откази за детето и да се впише за международно осиновяване. Такъв беше и случаят с нашите деца. При три отказа детето се вписва...Имайте предвид, че всяко дете, което има нещастието да бъде родено и изоставено има да наваксва...Преценете и не правете компромис с възможностите си.

Ходихте ли на обучение за осиновители и от кой град сте, ако не е тайна?
По време на нашето обучение в София, ни обясниха, че не е рядкост да се предлагат деца, които не отговарят на изискванията ни, за да си съберат отказите - 3 броя според закона, и да могат да се пуснат за м/у народно осиновяване. Когато сте преценили добре възможностите си и смятате, че не можете да се справите - просто кажете "Не". Никой няма да Ви съди.
Знам и, че времето тече и, че всяко подновяване на документи е свързано с време и пари... Но залагате с много голям залог - Животът на едно дете.
Ако не чувствате, че е вашето - Просто го откажете...

Не съм осиновила все още и от съвсем скоро съм в системата и чакам. Не съм минала от там където сте Вие и се надявам да не Ви оскърбя със съветите си.
Просто съм искрена и се надявам да мога до помогна...
Успех, каквото и да решите!

Системата е "Халифакс". Такъв израз имаше някога...

Не знам защо имате подобни чудения относно разминаването между очакванията и предложението. В крайна сметка наистина това не е магазин и не винаги можем да вземем това, което сме си мечтали.

Само ще кажа, че дълго време и аз се чудех... Защо за две години и три месеца не беше преценено, че сме подходящи за ни едно дете - семейство от години, със собствено жилище, автомобил, стабилни доходи и професии, които упражняваме на едни и същи места, от много години. При това аз съм учител, а мъжът ми - ветеринарен лекар. И... нито едно предложение... НИТО ЕДНО... От цялата страна.
Въпреки дългото чакане съм благодарна, че не ни предложиха дете, за което е ясно, че ще откажем (такова, за което се събират откази). Това щеше да е най-трудното нещо в живота ми. Но просто знам, че нямам сили да отгледам болно дете, нито средствата да лекуваме такова със сериозно заболяване. Това и сме написали в документите. И смятам, че имаме право на някакви изисквания (напълно разумни, при това), след всички изисквания, които имат към нас. Убедена съм, че ако имаше подобни изисквания към биологичните, съвсем нямаше да има деца в тая държава.
Та... Подновихме документите и сменихме само изискването за пол - преди искахме момиче, сега махнахме това ограничение. Е, опитаха се да ни накарат да сменим и произхода, но не го направихме. Бяхме писали български, турски или смесен... караха ни да добавим и ромски, на което се възпротивих, защото за мен "смесен" е достатъчно широко понятие. А и в един момент имах усещането, че съм изнудвана... Може би просто ми бе дошло в повече. След такова чакане е нормално и съм благодарна, че за всичките тези години желанието да имаме дете не се бе превърнало във фикс идея, иначе щеше да е много тежко. В същото време четях как хората получават писма и си взимат дечицата броени месеци след вписването. С не по-различни от нашите критерии и с не по-добър от нашия профил. Докато в един момент чакането стана просто нещо, за което се сещахме рядко, а пощенската кутия не отваряхме почти.

Но дългоочакваното писмо дойде. В един хубав летен ден. После всичко се случи като на кинолента... Пътувания, срещи, дело, чакане, приготовления... Не знаех при първата среща какво е това, което чувствам. Нямаше "фанфари", нямаше "О, това е нашето дете!". Сигурно и защото след толкова чакане някак не можехме да осъзнаем какво се случва. Не сме мислили, не сме се питали ще го вземем ли. Просто си тръгнахме след срещата, заминахме сами на друго място и там, напълно подсъзнателно, започнахме да пазаруваме за детето. Някак всичко дойде от само себе си. И сега имаме най-прекрасното дете - един малък мъж, вече на година и месец, който дойде при нас на 8 месеца и изпълни дните и живота ни. Не мога да опиша каква радост донесе това малко същество у дома. Само ще кажа, че имам чувството, че цял живот съм чакала именно това дете (а аз бях тази, която искаше момиче, категорично) и че вече съм убедена, че цялото това чакане си е струвало... за да дочакаме именно нашия син.

Ако е писано да имаме дете, то ще дойде при нас. Може да е след повечко време, но ще дойде.

Пожелавам на тези, които чакат, да дочакат своите деца. А останалите да сме здрави и да имаме късмета да сме до нашите и да им се радваме възможно най-дълго!

Благодаря на всички за отговорите. Само да уточня, че съм от София и съм преминала не само обучение за осиновители а и други обучение. И така също да уточня, че аз също дълго чакам без особени претенции, но не ми е фикс идея като при някои.  Аз съм на принципа не дете на всяка цена, ако не го чувствам своето дете. Социалните непрекъснато  натъртват, че избират на детето родители, а не обратното. Само, че има едно но, и това че  грижата се пада на родителите да обичат и да обгрижват това дето до живот доста често без подкрепа от страна на държавата.И от страни от позицията на социалните винаги нещата са поукрасени. И затова като чувам колко разсиновявания има в последно време, решението трябва да бъде много добре премислено. Не искам да превръщам нито детето, нито себе си в жертва. Няма да го понеса. За това просто поисках съвет. А иначе решението разбира се си мое. Благодаря още веднъж!


А още се отнася до  тази Система- "Халифакс" -синоним е на "положението е извън контрол", " пълна лудница и това е така, защото цялата държава ни е такава. Тежка тромава бюрокрация,  тотален хаос, няма координация между отделите Закрила на детето и РДЗ които отговарят за осиновяванията. Много често  едната ръка не знае какво прави другата. И говорим за София, в провинцията нещата са още по зле. Неглижирането е пълно и в ущърб както на тези деца така и на чакащите да осиновят.

Чета ви,мисля/вече от позиция на имащ дете/,и се чудя да се включа ли,или не...
Света е шарен,хората-различни...Няма как в един форум,в който са събрани хора разни,непознати,да чуваме само това,,което ни се иска!
Поискан е съвет-дават се съвети-съобразени с мирогледа,възпитанието,средата на даващия/съвет/.Не съвпадат с тези на питащия-ами нормално е.Но пък дават друга гледна точка,друг ъгъл,през който да погледнем на проблема,а това понякога е по-ценно от това,което ни се иска да чуем!
Моето дете дойде в къщи на 4 години-ами да ви кажа,че до 5 години и половина не можа да научи цветовете-в началото ми беще драма,хвърлях се с всякакви приоми да обяснявам и показвам-не,тя не успяваше!Спрях-реших,че е ненужно това вторачване.И след седмица тя ме изненада приятно!
Не е "непобиращо акъла"това,че дете лашкано насам-натам до петата си година не познава цветовете,не разпознава животните,не може да си задържи вниманието повече от 10 минути върху едно нещо и т.н.Боже,та дъщеря ми и 3 минути не задържаше внимание!Сега все още е  прекрасна,но и вече придобила стабилност и сигурност,със самочувствието на обгрижвано и обичано дете,а за мен това е най-важно!
Та,отплеснах се,но решението Ви,kanaidis1, наистина е много трудно,много важно-и за Вас ,но и за детенцето!Но погледнете и от неговия ъгъл,то е несигурно,необичано,така както иска и заслужава!
Ако обаче не е Вашето дете,не го бавете,не обърквайте и без това обърканата му главица-голямо е,знае защо сте там!
Успех,каквото и да решите!

Аз мисля, че не е вашето дете, но Ви желая късмет за да открието своето.

Искам да споделя нещо по отношение на оплакванията на доста кандидати от дългото чакане и липсата на предложения.
Истината е, че чакат тези, които не правят компромис с произхода на бъдещото си дете. Изоставените деца са от маргинализираните слоеве на обществото ни. А кои са те? Роми в повечето случаи. И е повече от просто да се разбере кой изоставя детето си. Този, който е беден, необразован и социално изолиран. Затова се учудвам,  когато доста често чувам хора да се жалват колко им е било дълго чакането. Ами нормално. Ако една майка е добре образована, социално интегрирана със прилични доходи вероятно, твърде вероятно е ДА НЕ изостави детето си и ДА НЕ Е от ромски произход. Просто е. И на чакащите им остава само едно според мен: да не живеят с нереалистични нагласи за деца на изпаднали в немилост студентки забременели на някой случаен купон. Не че не е възможно да има такива. Но колко процента от общата маса са те?

Така е INA BAMBINA

Брагодаря Бебу;) Радвам се, че има човек, който го е проумял като мен... сигурна съм също така, че не сме единствените....

Има разбира се, INA BAMBINA.
Аз дори винаги съм се чудела тези, които държат на детенце от български произход, не се ли замислят колко рядко е това българка да изостави детето си. Не сме в социализма, когато на всяко забременяване без съпруг се гледаше като на срамен печат за цел живот. Времената действително са се променили драстично в това отношение поне.

Здравейте мили момичета
Знаете ли дали при осиновяване на две деца едновременно, едното малко под две години, а другото току-що навършило 5 годинки, какво майчинство и отпуск се полагат..промените за увеличаване прага на майчинство откога влизат в сила и възможно ли е при осиновяване преди този период на влизане на закона в сила ,после да има промяна ,но на вече осиновени деца?
Ох, незнам дали добре го обясних..
И друго също ме интересува ако децата са с турско-български произход и са в приемно семейство, тези приемни родители ,които ги отглеждат задължително ли са от турски произход, в тази връзка по-голямото дете дали ще знае български ,дали ще разбира бг реч?
Някой има ли опит с РДСП гр.Русе и какви са му впечатленията?

Благодаря ви много за отговорите!

Mery Dik, полагат ти се 365 дни за малкото дете от деня на влизане на решението. Ако не осиновяваш сама, а сте семейство таткото също има право на 15 дни от деня на влизане на решението.
Приемното семейство може да са от бг произход, може да са роми, ... Обади се на социалните и питай.

Пипи, промените не сапвлезли още в сила. Все още е на фаза обсъждане на проект за изменение на КТ. Ще влезе в сила от 1.07. 2018 и ще важи и за заварено положение. Поне това е по предварителна информация.
Мери, не познавам всички приемни семейства в Русе, но между познатите ми няма турско или ромско. Дори и да са в турско семейство, ако са в града поне голямото ще знае български. Не се тревожи за това. Тези ПС, които познавам са много съвестни и децата са добре гледани.
На каква възраст е малкото дете? Ако успееш да разтегнеш нещата и решението да влезе в сила след 2РД на детето ще имаш право на 1 г майчинство. За голямото, след като е навършило 5 нямаш право.

За малкото дете ми казаха че е почти на две годинки. Проблема е че голямото дете надвишава допустимата ни възрастова граница и незнам дали ще се справим с две деца наведнъж, а и имаме планове и за биологично..
Не съм сама, семейство сме от 4 години и все пак. Децата са с турски имена, незнам как ще им се отрази промяната, по-скоро на по- голямото.